Големина на текста:
Тема 1
Формална логика е термин на Кант, с който традиционната логика — а именно
силогистиката (Аристотеловата теория за формално-валидните умозаключения),
допълнена в традицията с учението за понятието и учението за съждението, — се
различава от развитата от самия Кант т.нар.„трансцендентална логика“, в която се обръща
внимание не само на логическата „форма“, но и на предмета, т.е. „съдържанието“ на
познанието. Кант е смятал, че формалната логика е получила завършен вид на практика
още при самия Аристотел. (При Хегел в известен смисъл се продължава Кантовата
програма, като започва да се говори за една по-висша „спекулативна“ или „съдържателна“
логика и, дотолкова, самата формална логика получава дори негативни конотации.)
Изследванията на немския математик и философ Готлоб Фреге обаче довеждат до
революция — и неподозирани дотогава разширения — на „формалната логика“ в края на
ХІХ век. За да се различава тази „нова“ логика („модерната логика“) от напластената с
теоретико-познавателни и психологически въпроси традиционна логика (особено през
Новото време, но също и при Кант и Хегел), сега отново започва да се говори за „формална
логика“, но този път в положителен смисъл. Други имена, които се използват за същото
различение, са „символна логика“, „математическа логика“ и „логистика“ (последното
обаче не се използва вече).
Последните наименования имат, разбира се, своето основание, но съдържат и недостатъци.
Въведени във вихъра на въодушевлението от ефективността на новите системи на
логиката, и то на фона на „стерилността“ на старата логика, те създават впечатление за
наличие на принципна граница между „предметната“ област на съвременните и тази на
традиционните логически изследвания. Ето защо на едно второ поколение „математически
логици“ (Шолц, Лукашевич, Бохенски (срв. особено [2])) се налага на свой ред да доказва,
че създадената от Аристотел и развивана в традицията логика също следва да се разглежда
като една – макар и по-ранна – форма на формалната логика. Освен това, като изтъкват
една или друга методологическа особеност на съвременните логическите изследвания,
тези наименования не се отнасят непосредствено към тематиката на логиката. С оглед на
тези съображения изглежда по-целесъобразно с двойката „модерна“ и „традиционна“
логика да се обозначават двете основни развити до днес форми на формалната логика,
които, разбира се, се различават по своята обхватност, прецизност и философско
основополагане, но чрез които се изследва по същество един и същ предмет, а именно
формално-валидното заключаване. Погледнато от тази гледна точка, традиционната логика
кулминира в изследванията на силогистиката, а модерната логика е онази концепция за
заключаването, която след Фреге се развива с помощта на двете базисни логически теории:
пропозиционалната и предикатната логика (срв. [1], с. 50, бел. 1).
Тематика
В този смисъл „модерната математическа или символна логика е съвременната форма
на създадената от Аристотел формална логика“ (срв. [3], с. 15). Тъй като бурното
развитие на формалната логика от последните 130 години до голяма степен компрометира
схващането на Новото време за завършеността на логиката и опитите (на Кант и Хегел) за
нейно разширение по посока на теоретико-познавателни въпроси, не е лишено от
основание схващането на повечето съвременни логици, че „формална логика“ означава
същото като простото „логика“ — т.е. че редом с „формалната“ логика няма една втора
„трансцендентална“ или „спекулативна“ логика (ето защо относно предмета на
формалната логика срв. тук статията „логика“.) При това съвременно схващане самото
говорене за „формална“ логика, на свой ред, би имало смисъл само тогава, когато с него
логиката в по-тесен смисъл — като теория, чийто предмет е формално-валидното
заключаване, — се различава от философията на логиката като анализ на — лежащите в
основата на тази теория — базисни логически категории (в смисъла на металогическа
рефлексия върху понятията, с които самата логическа теория описва своите предмети,
напр. понятията: изречение, предикат, сингуларен термин, истина, значение, референция,
функция, понятие, предмет и др.). В този случай в традицията на Бъртранд Ръсел се говори
за „философска логика“ (други термини са „логическа пропедевтика“ (Паул Лоренцен),
„теория за значението“ или „философия на мисълта“ (Майкъл Дамет) и др.).
Бел.: От съвременна гледна точка самото традиционно говорене за „формална“ логика
(включително и Кантовото) се явява най-малкото дотолкова по-скоро интуитивно,
отколкото строго дефинирано (срв. [4], с. 3), доколкото понятието за логическа форма
получава ясен смисъл едва в изследванията на модерната символна логика, а именно чрез
приложението на т.нар. метод за „формализация“ (който се състои, най-общо казано, в
един метод за заместване на изрази с определено значение в изреченията, въвеждането на
променливи и употребата на специални символи за получаващите се при този анализ
логически константи).
Формална логика – класическаматематическа логика­Идеализации 
Пропозиция – Сократ – Платон може спокойно да варираме материятано има и 
инвариант – формата остава същатано съдържанието варираЛогФорма – 
изричането и се нарича форма
Променливи – извличане
Формализацията – извличане на формата от променливите
Отрицание – утвърждение
Формата трябва за да можем да имаме логически изводиа те са силни поради своята 
логФорма
Тема 2
Пропозициите и техните логФорми – съденето и казването интересуват логикатаима 
инвариантпо който съдим – пропозиции
­Важно е съждението и извода – съжденията имат логФорма
­Класическата логика – аристотеловата – е нематериализуема
­Модерната е материализуема
­Логиката на Аристотел не е логика на математическата физика
­Логиката бива извлечена чрез формализация през 19 в
­Логиката е субект на предиката – субектно –предикатни форми
­Модерната логика – релационни фотми – отношението и товакъм което се 
отнася
­Модерната логика критикува  аристотеловата – разлПроблеми за извода 
­Математиката не се занимава с изводи
Симетрични и несиметрични отношения
­Транзитивност и атранситивност а>б б<цто а>цако а е баща на ба той на цто 
а не е баща на ц
­Кавнтори връзка между всички и някои
­Конектори – начинпо който са свързани пропозициите
­Конюнция – „И
­Дисюнция – „или
­Импликация – „ако то
­ Кюсимнтантност – ако и само ако е то
­Отрицание 
­Логичеки закони – има истинакогато :

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Лекции по логика с теми от трите раздела

Формална логика е термин на Кант, с който традиционната логика — а именно силогистиката (Аристотеловата теория за формално-валидните умозаключения), допълнена в традицията с учението за понятието...
Изпратен от:
надя
на 2012-06-22
Добавен в:
Лекции
по Логика
Статистика:
130 сваляния
виж още
Изтегли
 
Подобни материали
 

Конспект по Формална логика

19 фев 2009
·
191
·
5
·
1,402
·
175
·
3

Предмет и история на логиката. Езико-философска рамка. Пропозиционална логика. Логическа истина, логическа импликация, умозаключение. Достатъчно условие, необходимо условие: модус поненс и модус толенс. Предикатна логика...
 

Логиката като наука.Предмет и задачи на логиката

15 май 2009
·
489
·
6
·
1,738
·
816
·
108
·
2
·

1Логика-произход и възникване В древността в различни общества хората са разсъждавали как трябва да построяват мислите си,за да бъдат,свързани и убедителни.Още повече че изкуств.на говоренето е било далеч по значимо от днес....
 

Логика - понятието като логическа форма

27 мар 2009
·
142
·
4
·
701
·
147
·
22

Нашият разум притежава средство-образец и в качеството си на такова то разпознава предметите чрез сравнение с него, като по този начин въпросният предмет се отделя от всички други...
 

Логика и език

27 ное 2008
·
277
·
7
·
617
·
206
·
37

Логиката е една от най-старите науки, а през последните два века – и една от най-динамично развиващите се. Познати са много определения на логината, но, те в една или друга степен и форма...
 

Логически закони с една променлива

06 дек 2008
·
89
·
1
·
768
·
71
·
8

. Те имат фундаментално значение за конституирането па всяка една формална логическа теория. Класическата логика се отличава от нскласическата по това, че приема принципа за двузиачпост u закона за изключеното трето...
 
Онлайн тестове по Логика
Тест по Логика за студенти от 2-ри курс
изпитен тест по Логика за Студенти от 2 курс
Тест по логика, предназначен за студенти 2-ри курс от Международно Висше Бизнес Училище - Ботевград. Съдържа 10 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Труден)
10
42
1
02.04.2014
» виж всички онлайн тестове по логика

Лекции по логика с теми от трите раздела

Материал № 874005, от 22 юни 2012
Свален: 130 пъти
Прегледан: 228 пъти
Предмет: Логика, Философия
Тип: Лекция
Брой страници: 10
Брой думи: 2,172
Брой символи: 13,475

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Лекции по логика с теми от трите раздела"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Павлин Славов
преподава по Логика
в град Благоевград
с опит от  12 години
287

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения