Големина на текста:
Цензурата в медиите и като цяло в последните години се превърна
в криворазбран морал. Няма спор, че понякога се цензурира, за да се
избегне по-голям проблем. Примера който най-добре илюстрира тези
думи. Преди много години едно предаване в стремежа си да бъде
оригинално предизвика масова истерия с новината че АЕЦ Козлудуй е
гръмнал. В такива случаи трябва да има някаква санкция.
Терминът цензура буквално означава контрол върху словото, но в
медиите вече има по-голям обхват на значение. Обектът на цензурата
може да варира от определени думи до цели концепции. В по-общ
смисъл като цензура се определя и неформалното изключване на
определени идеи или форми на изразяване от масовите комуникации.
Мотивът за прилагане на цензура най-често е подобряването или
стабилизирането на обществото. В повечето случаи, макар и не
винаги, контролът се упражнява от държавни институции.
Българският орган, който изваршва тази дейност е Съветът за
електронни медии (СЕМ). Съветът е независим специализиран орган,
който регулира радио- и телевизионната дейност на територията на
Република България. Упражнява надзор върху дейността на радио и
телевизионните оператори излъчващи програми в страната.
В съвременната реч, според мнението на изследователите, се
наблюдават две противоположни тенденции: навлизането на
разговорни и даже просторечни езикови единици, от една страна, и
склонност към непряк, уклончив, смекчен изказ, от друга. Известни са
причините за употребата на грубо-просторечна и жаргонна лексика в
различните жанрове на пресата, радиото,телевизията, в речевото
поведение на хората в различни обществено-битови ситуации.
Едновременно с този процес съществува и явлението евфемизация,
което по характер, цели и резултати може да се определи като
противоположно и в същото време като характерно явленив за
съвременното състояние на езика. Има няколко условия които са
необходими за осъществяване на процеса на евфемизация:1)
предметът на евфемизация трябва да бъде оценен като заслужаващ
недиректно название, затова се евфемизират определени теми и сфери
действие; 2) евфемизмът трябва не само да смекчи грубата дума или
израз, а да „маскира, завоалира” понятието; 3) употребата на
евфемизма зависи от контекста и условията на речепроизводството.
Колкото по-строг е социалният контрол на речевата ситуация и
самоконтролът на собствената реч, толкова са по-благоприятни
условията за създаване на евфемизми; 4) важно условие е също така и
социалната представа за евфемизма. Основната цел на говорещия с
евфемизми в реализацията на социалните и междуличнистни
отношения е стремежът да се избегнат комуникативните конфликти,
да не се създава у събеседника усещане за така наречения
комуникативен дискомфорт. Друго назначение на евфемизма е да се
предаде съобщение на адресата така, че то да бъде разбрано само то
него. Подобни евфемизми се изпозват в рекламни съобщения.
Изучаването на същността на евфемизма обаче навежда на
мисълта, че дефинирането на това езиково явление се нуждае от
съществено уточнение. То засяга преразпределението на тематичните
групи, изразявани чрез евфемизъм, като се конкретизира целта на
евфемизирането. Целите на евфемизацията имат широка амплитуда:
от стремеж да не се нанесе обида до манипулация на реципиента.
Наблюдава се стремеж към отстраняване на комуникативните
конфликти и дискомфорт. В този случай евфемизмите служат за
завоалиране названията на предмети и действия в ежедневното
общуване, за толерантно назоваване на понятия, свързани с
физическото и социалното състояние на човека. Тематично се
евфемизират някои физиологични процеси и състояния, определени
части от човешкото тяло, отношения между половете, болестно
състояние и смърт, отношенията между хората. Тук евфемизацията
има за цел не толкова да скрие неблаговидната същност на нещата,
колкото да намали обидата, болката, негативното отношение към
засегнатите от явления, в много слъчаи несправедливи. Например:
Заведение за зависими, а не заведение за алкохолици, наркомани. Ден
на душевно болните, а не ден на лудите. Инвалиди и хора и
увреждания, а не сакати. Хората от третата възраст, а не дъртаци,
стари. Същността на думата, назована с евфемисъм, може да се
определи като недостатък на човека, обществото, порок. Евфемизмът
тук има за цел да смекчи негативната същност на явлението.
Характрното за евфемизмите, които изразяват дадената цел е, че и
адресантът и адресатът знаят за порочната същност на думата.
Практически тук заблудата е за онези, които не са наясно с това, което
се крие зад евфемизма. Съществува и манипулиране с евфемизми.
Същността на манипулацията се състои в излагането на неверни
факти за дадено явление, събитие, лице, които факти читателят,
слушателят, зрителят не може да провери поради отсъствие от
мястото на събитието или поради некомпетентност по специфичен
въпрос. Подобно манипулиране може да се осъществи при отразяване
на военни действия, при решения на парламента и др. Чрез
манипулацията съзнателно и целенасочено се показва стемеж да се
избегне нежелания обществен ефекти негативната реакция на масовия
адресат. Например изразите оптимизиране на цените, освобождаване
на цените, за адресата отстават неясни, това може да буде намаление,
увеличение, запазване на цените. В повечето случаи промяната е към
уяеличение, но се евфемизира това, за да се избегне нежелана
обществена реакция. Пример от нашето ежедневие е постоянното
вдигане на цените на горивата. По медиите постоянно се усуква,
завоалира, но никой, не дразва да каже в парв текст че цената се
вдига. Друг пример от близкото минало е големият скандал който
стана със подслушването на телефоните. Изговори се страшно много
по медиите, но така и никой не пое отговорност, никой не обясни защо
се е налагало подлушване. Потулиха скандала много бързо. Скоро
беше Световния ден за борба със СПИН. Направи ми впечатление че
по медиите избягват да казват хората болни от СПИН или
спинозните,а се употребява израза хората носещи вируса на СПИН.
Медийният текст съдържа в себе си позволени и забранени
речеви изяви. Той е обект на оценяване от много време. Създават се
два ясно изразени дискурса с напълно самостоятелен живот:
медийният и оценъчният. И оттогава досега двата потока текст се
намират в нещо като противоборство. Като правило оценъчният
дикурс функционира в сферата на отрицанието, несъгласието,
изграждането на система от забрани. В течение на годините бълагрите
сме изградили специфични езикови средства които са
позволени/забранени. Първата опозицив е свое/ чуждо. Тя съществува
от столетия. Своето е добро, хубаво, правилно, докато чуждото е лошо,
забранено и нежелателно. В езика на българите не се толерира
използването на диалектни форми, които са характерни за определени
региони. Използването на книжовният език е предимство и се смята за
признак на висока култура. Винаги обаче съществува книжовен език,
в неговите рамки съществуват регистри, съществува и разговорен
език. Всички форми на националния език се разграничават една от
друга отново по това, върху какво налагат табу и какво толерират.
Табутата се появават от влиянието на процеса глобализация. Тоест
изискването от всеки член на обществото да владее престижната
книжовна форма. Глобализацията налага табута, които са прекалено
силни, за да бъдат и реално действащи. А освен това застрашава не
само наличието на книжовен език, но и наличието на други форми на
националния език, тъй като стремежът е книжовния език на погълне
всичко останало. Друга важна характеристика е поставянето на резка,
много често измислена, граница между престижния книжовен език и
други непрестижни социални или териториални диалекти. Трета
характеристика е непрестанната борба с чуждици. Така се оформя тип
глобалистика, недемократична и изолационистка по идеологията си
политика във връзка с формите, чрез които съществува един
национален език. Така забраните подготвиха рязкото нарушаване на
границите между съществуващия стерилен книжовен език,
организиран около нас с не една изкуствена забрана, и разговорния
език, в който официалните забрани просто нямат сила. Езикът на
медиите който е подложен на стриктен контрол и критика претърпя

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Езикът на медиите

Цензурата и медиите: табута, евфемизми и регистри. Ролята на гейткийпъра...
Изпратен от:
dim4etooo_abv_bg
на 2012-05-27
Добавен в:
Курсови работи
по Журналистика
Статистика:
120 сваляния
виж още
Изтегли
 
Подобни материали
 

Свободата на словото на журналистите

23 апр 2007
·
845
·
3
·
466
·
260
·
49

В журналистическия свят лошите новини са в центъра на общественото внимание. Един съвсем битов проблем или ситуация може да се превърне в сензация ако бъде погледната и представена добре от журналиста.
 

Вербална и невербална комуникация на водещите

16 дек 2011
·
24
·
4
·
614
·
55
·
23

Не вербалната комуникация трябва да се изучава, анализира и съподчинява на вербалната за да може говорещия да постигне по – високо убеждаващо въздействие спрямо аудиторията. Не вербалните средства допълват онова...
 

Комуникация

08 юни 2008
·
498
·
7
·
1,136
·
14

Комуникация – е процес, чрез който двама или повече души си споделят информация...
 

Масовите комуникации и личността

27 май 2008
·
171
·
7
·
875
·
28
·
13

Сигналите са знаци за комуникация: тяхната непосредствена функция е дали уведомяват за самоличността на индивидите или на човешките групи, да предават необходимата за координацията на действията информация.
 

Медии и възпитание

26 май 2008
·
303
·
5
·
1,280
·
101
·
17

Функциите на масовите комуникации, които имат важна роля от гледна точка на теорията на възпитанието са следните: информационна, комуникативна, социализираща, развиваща, възпитаваща, образователна, обучаваща, развлекателна.
 

Езикът на медиите

Материал № 861448, от 27 май 2012
Свален: 120 пъти
Прегледан: 178 пъти
Предмет: Журналистика
Тип: Курсова работа
Брой страници: 5
Брой думи: 1,304
Брой символи: 8,117

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Езикът на медиите"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Пенка Константинова
преподава по Журналистика
в град Велико Търново
с опит от  18 години
141 21

Ани Димитрова
преподава по Журналистика
в град София
202 21

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения