Големина на текста:
Одата “Левски” от “Епопея на забравените
Одата “Левски” е първата от цикъла “Епопея на забравените” и като че ли в най-
пълна степен успява да превъплати модела на легендата. Това вероятно не е без връзка
с процеса на спонтанна народна канонизация на Левски като “народен светец”
(“селяните прости светец го зовяха”), но пък от друга страна, именно Вазовата ода
успява окончателно да превърне образа на Левски в това, което познаваме днес.
Композицията на творбата е разделена отчетливо на две части. Първата е
своеобразен, малко театрален монолог на героя за същината на неговата вяра, т.е. за
националния идеал, който самият народен поет иска да утвърди. Тук за пръв път се
срещаме с един от основните въпроси, върху които произведението изгражда особения
си смислов свят – “кое е по-угодно Богу?”. На пръв поглед това е малко страничен
въпрос, но всъщност той изиграва важна роля за определяне на цялостната стратегия,
по която творбата изгражда своята своеобразна аргументация.
Най – напред нека не забравяме, че одата изгражда образа на една легендарна
личност, а до тогава легендите са посветени преди всичко на светците. Самият Левски
обаче също спонтанно е обявен за светец, но възможно ли е това за един разпопен
монах? Да, ако си смени ценностната система, спрямо която героят изгражда своята
“действена добродетел”. Именно това прави и той в своя театрален монолог – с
помощта на дълги антитезни изреждания на тема, кое е по-угодно Богу, той излага и
новия идеал: идеята за национално самоопределение и социална и човешка
справедливост. За да се постигне обаче тази цел, не са достатъчни утъпканите пътища
на християнската църква – манастирите, тропарите, каноните. Нужен е нов тип подвиг,
нов тип действена добродетел.
И Левски поема по този нов път. Втората, по-голяма част от одата е посветена на
описанието на чудотворния му подвиг.
Схемата по своята същност е позната от средновековните жития на светците. Най-
напред е представена мисията – да носи “съзнанье, крепост, светлина / на робите слепи
в робската страна”. След това са описани всички възможни легендарни качества, които
са съществували в народната памет – неуловимостта, вездесъщостта, прозорливостта,
непрекъснатите превъплащения, способността да убеждава и проповядва. И чудото
идва – в един момент цялото спящо в продължение на пет века българско население се
събужда и като един взима участие в “това предприятье”.
Важно е да се отбележи, че образът на Левски, нарисуван от поета, не съвпада с
онзи, който познаваме от документалните свидетелства. “Беден, гол, бос, лишен от
имотът” всъщност е буквално повторение на библейския легендарен сюжет, в който
виждаме Исус, облечен в окъсана хламида да обикаля с учениците си Галилейското
езеро и да проповядва новото учение. По всички възможни начини творбата се стреми
да идентифицира Левски с образа на Христос. Дори и чрез пряко позоваване – “Той
беше готов / сто пъти да умре на кръста Христов”.
Тук за пръв път се появява мотивът за мъченичеството, развит по – късно при
поредицата от сравнения с великите мъченици на човечеството. Въобще одата е
изградена върху една поредица от парадокси – светец, който се отказва от църквата,
поп – предател, смърт – безсмъртие, срам – чест и т.н. Очевидно стратегията е да се
използва познатият от християнството модел на легендата и в същото време чрез него
да се утвърди нов нравствен идеал.
Важно място в този процес заема мотивът за предателството. Това, дали поп
Кръстьо Недялков от Ловеч е предал Левски, и до ден днешен остава трудно доказуемо
с помощта на достоверни исторически документи. Защо тогава на Вазов му е било
необходимо да въведе фигурата на предателя? Очевидно за да се спази напълно
библейската легенда за Христос, чийто подвиг не би бил възможен, ако не беше
предателството на Юда. Юда е необходимият грешник, защото в противен случай
светът на легендата не би бил пълен. Същото е и с двойката поп Кръстьо – Левски.
Нещо, което директно си е изговорено от творбата: “който равен в ада има само Юда”.
Но съществува и още една причина поп Кръстьо така добре да заеме отредената му от
логиката на легендата роля на предател – това е неговата професия.
Той е свещеник, служител на християнската църква. Но не беше ли “манастирът
тесен” за новата цел, която си поставя Левски? Както Исус, който се противопоставя
срещу книжниците и фарисеите (тоест служителите на старата религия), така и Левски
трябва да преодолее установените правила на нравствения подвиг и да наложи нови.
Този мотив се среща в произведението на три пъти – най – напред в монолога
(“манастирът тесен за мойта душа е”), след това при разиграването на парадоксалната
ситуация с поп Кръстьо (свещеник, който е “пятно за храма”) и накрая мотивът за
позорната смърт на бесилката (по принцип са били бесени само разбойниците) и
превръщането и в почтена мъченическа смърт. Проблемът е деликатен, но има своя
исторически прецедент. Така както християнството запазва духовното наследство на
юдейската религия, но си изработва своя, много по – различна практика и нравствена
идея , така и новият национален идеал, който проповядва Левски, се противопоставя на
“фарисейщината” на старата църква, но запазва духа на християнството и неговите
символи. Затова поп Кръстьо не е могъл да се размине с предателската си роля – на
първосвещеника Каяфа, пазителя на стария църковен закон. Наслагвайки се, тези два
мотива превръщат поп Кръстьо в необходимия грешник.
Следва развитие на мотива за мъченичеството, подхванат още при сравненията,
доказващи жертвоготовността на Левски. Това е важен момент в схемата на легендата,
защото примерът на този, който е готов да умре с мъченическа смърт в защита на
проповядвания от него идеал, е много въздействащ. В първоначалната редакция на
стихотворението мъченичеството е било много по – пространно описвано, но после
авторът решава, че за творбата е по – важно не толкова конкретното изреждане на
мъките, колкото възможността да постави мъченичеството на героя в контекста на
историческите примери. Така се постига по – голямо и по – значимо обобщение. Затова
и в познатата ни редакция мотивът за мъченичеството е изразен с един дълъг списък от
сравнения , които да потвърдят общочовешката значимост на подвига.
Идва ред и на реликвата. И отново с помощта на сравнение. Бесилката на Левски е
сравнена с Христовия кръст – не просто инструмент за умъртвяване, а атрибут на
подвига, реликва, материализираща опредметената сила на действената добродетел на
светеца. И тук подобно на Христовия кръст има преосмисляне на символа. От символ
на срама (позорната смърт на отлъчените от обществото) бесилката се превръща в
символ на блясъка и подвига. Така се стига до финалното обобщение за победата над
смъртта (възкресението), вечния живот и вечния нравствен пример.
Тук отново трябва да се върнем към проблема със заглавието на цикъла – “Епопея
на забравените”. От една страна, той е исторически мотивиран от загубването на
националния идеал в първите години на свободния живот. “Някога” а великото време
на героите, “днес” е дребното време на келепира. Но кое е това “днес”? Дали само
конкретният исторически период или нещо повече? Равнището на обобщеност, което
постига Вазов чрез използването на механизма на легендата, преодолява границите на
историческата конкретност и превръща творбите му в едно безкрайно търсене на
великото време, една постоянна съпоставка с него и стремеж за преповтаряне на
подвига на героите. В този смисъл не само “Левски”, но и останалите оди от “Епопея на
забравените” получават качеството на един духовен абсолют, който трябва да служи за
ориентир на българската нация през цялото време на нейното съществуване. И това
всъщност е разковничето за продължаващата актуалност на Вазовия поетичен цикъл –
той е една мечта за велико време, което винаги ще ни трябва, особено в моменти на
криза. Моменти като днешния.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Одата “Левски” от “Епопея на забравените”

Одата “Левски” е първата от цикъла “Епопея на забравените” и като че ли в най-пълна степен успява да превъплати модела на легендата. Това вероятно не е без връзка с процеса на спонтанна народна канонизация на Левски като “народен светец”...
Изпратен от:

на 2008-01-27
Добавен в:
Есета
по Възрожденска литература
Статистика:
671 сваляния
виж още
Изтегли
 
 
Онлайн тестове по Възрожденска литература
Тест по литература - Иван Вазов
тематичен тест по Възрожденска литература за Ученици от 7 клас
Тест по литература върху творчеството на Иван Вазов и по-специално „Немили-недраги“.
(Лесен)
20
200
7
19.09.2011
» виж всички онлайн тестове по възрожденска литература

Одата “Левски” от “Епопея на забравените”

Материал № 84791, от 27 яну 2008
Свален: 671 пъти
Прегледан: 1,024 пъти
Предмет: Възрожденска литература, Литература
Тип: Есе
Брой страници: 3
Брой думи: 701
Брой символи: 5,840

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Одата “Левски” от “Епопея на забравените”"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения