Големина на текста:
Одата “Левски” от “Епопея на забравените
Одата “Левски” е първата от цикъла “Епопея на забравените” и като че ли в най-
пълна степен успява да превъплати модела на легендата. Това вероятно не е без връзка
с процеса на спонтанна народна канонизация на Левски като “народен светец”
(“селяните прости светец го зовяха”), но пък от друга страна, именно Вазовата ода
успява окончателно да превърне образа на Левски в това, което познаваме днес.
Композицията на творбата е разделена отчетливо на две части. Първата е
своеобразен, малко театрален монолог на героя за същината на неговата вяра, т.е. за
националния идеал, който самият народен поет иска да утвърди. Тук за пръв път се
срещаме с един от основните въпроси, върху които произведението изгражда особения
си смислов свят – “кое е по-угодно Богу?”. На пръв поглед това е малко страничен
въпрос, но всъщност той изиграва важна роля за определяне на цялостната стратегия,
по която творбата изгражда своята своеобразна аргументация.
Най – напред нека не забравяме, че одата изгражда образа на една легендарна
личност, а до тогава легендите са посветени преди всичко на светците. Самият Левски
обаче също спонтанно е обявен за светец, но възможно ли е това за един разпопен
монах? Да, ако си смени ценностната система, спрямо която героят изгражда своята
“действена добродетел”. Именно това прави и той в своя театрален монолог – с
помощта на дълги антитезни изреждания на тема, кое е по-угодно Богу, той излага и
новия идеал: идеята за национално самоопределение и социална и човешка
справедливост. За да се постигне обаче тази цел, не са достатъчни утъпканите пътища
на християнската църква – манастирите, тропарите, каноните. Нужен е нов тип подвиг,
нов тип действена добродетел.
И Левски поема по този нов път. Втората, по-голяма част от одата е посветена на
описанието на чудотворния му подвиг.
Схемата по своята същност е позната от средновековните жития на светците. Най-
напред е представена мисията – да носи “съзнанье, крепост, светлина / на робите слепи
в робската страна”. След това са описани всички възможни легендарни качества, които
са съществували в народната памет – неуловимостта, вездесъщостта, прозорливостта,
непрекъснатите превъплащения, способността да убеждава и проповядва. И чудото
идва – в един момент цялото спящо в продължение на пет века българско население се
събужда и като един взима участие в “това предприятье”.
Важно е да се отбележи, че образът на Левски, нарисуван от поета, не съвпада с
онзи, който познаваме от документалните свидетелства. “Беден, гол, бос, лишен от
имотът” всъщност е буквално повторение на библейския легендарен сюжет, в който
виждаме Исус, облечен в окъсана хламида да обикаля с учениците си Галилейското
езеро и да проповядва новото учение. По всички възможни начини творбата се стреми
да идентифицира Левски с образа на Христос. Дори и чрез пряко позоваване – “Той
беше готов / сто пъти да умре на кръста Христов”.
Тук за пръв път се появява мотивът за мъченичеството, развит по – късно при
поредицата от сравнения с великите мъченици на човечеството. Въобще одата е
изградена върху една поредица от парадокси – светец, който се отказва от църквата,
поп – предател, смърт – безсмъртие, срам – чест и т.н. Очевидно стратегията е да се
използва познатият от християнството модел на легендата и в същото време чрез него
да се утвърди нов нравствен идеал.
Важно място в този процес заема мотивът за предателството. Това, дали поп
Кръстьо Недялков от Ловеч е предал Левски, и до ден днешен остава трудно доказуемо
с помощта на достоверни исторически документи. Защо тогава на Вазов му е било
необходимо да въведе фигурата на предателя? Очевидно за да се спази напълно

Информация

Това е предварителен преглед на материала. Прегледайте целия материал.

Одата “Левски” от “Епопея на забравените”

Одата “Левски” е първата от цикъла “Епопея на забравените” и като че ли в най-пълна степен успява да превъплати модела на легендата. Това вероятно не е без връзка с процеса на спонтанна народна канонизация на Левски като “народен светец”...
Изпратен от:

на 2008-01-27
Добавен в:
Есета
по Възрожденска литература
Статистика:
665 сваляния
виж още
Изтегли
 
Подобни материали
 

Любов и омраза в творчеството на Христо Ботев


Корените на неговата поезия трябва да търсим в три посоки. На първо място, в българската литературна традиция от Възраждането, в българската социокултурна среда.
 

Националното и общочовешкото в поезията на Ботев


Анализират се стихотворенията "На прощаване", "Борба", "Хаджи Димитър" и "Обесването на Васил Левски".
 

Величие и трагизъм в “Епопея на забравените”


ЛИС за начинът, по който Вазов описва величието и трагизма в епопеята.
 

Македонски (Немили-Недраги)


В повестта “Немили -недраги” Иван Вазов изобразява героичното време и героични характери. Неговите хъшове са едни от най-светлите образи в художествения свят. Те са насители на простото величие на обикновените хора от народа.
 

Обичта към България - основно чувство в поезията на Вазов

19 яну 2008
·
528

Вазовата поезия е първата ,която ни кара да видим истинската красота на България. Съдбовна е силата на вазовите стихове. В тях се долавя гордия глас на поета:”Син съм на земя прекрасна”...
 
Онлайн тестове по Възрожденска литература
Тест по литература - Иван Вазов
тематичен тест по Възрожденска литература за Ученици от 7 клас
Тест по литература върху творчеството на Иван Вазов и по-специално „Немили-недраги“.
(Лесен)
20
184
1
19.09.2011
» виж всички онлайн тестове по възрожденска литература

Одата “Левски” от “Епопея на забравените”

Материал № 84791, от 27 яну 2008
Свален: 665 пъти
Прегледан: 875 пъти
Предмет: Възрожденска литература, Литература
Тип: Есе
Брой страници: 3
Брой думи: 701
Брой символи: 5,840

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Одата “Левски” от “Епопея на забравените”"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения