Големина на текста:
Икономическото развитие на България в последните години се разглежда
като изцяло определено от въведения в средата на 1997 г. режим на паричен съвет.
След 1997 г. фискалната политика е ориентирана към ниски бюджетни
дефицити, като средно за периода 1997-2002 г. те са около 1 % от БВП. Отчитаното в
бюджета финансиране от БНБ практически представлява получаваните траншове по
споразуменията с МВФ. Съществуващият механизъм на усвояване на кредитите от
МВФ създава известна непрозрачност в начина на финансиране на бюджетния
дефицит и противоречи на принципите на работа на модерните централни банки. Би
следвало траншовете от МВФ да се получават директно от Министерството на
финансите и да се отразяват като външно финансиране.
В много голяма степен фискалната политика зависи от развитието на
макросредата и рисковете, които тя носи. Състоянието и перспективите за развитие на
външната среда в синтезиран вид се посочват регулярно в тригодишните бюджетни
прогнози. Основно внимание заслужават перспективите за относително нисък
икономически растеж в еврозоната и очакванията за плавно покачване на лихвените
равнища на международните пазари, както и тенденциите в развитието на цените на
нефта и нефтопродуктите.
Потенциалното негативно влияние на външните фактори върху
икономическият растеж в страната могат и трябва да се компенсират с последователен
напредък в структурните реформи и поддържане на макроикономическа стабилност.
Поддържането на макроикономическа стабилност остава основен императив
за успешното развитие на българската икономика, като в най-голяма степен това се
отнася за външната стабилност. Постигнатият през последните години икономически
растеж и нарастваща инвестиционна активност се съпровождат от тенденции в
платежния баланс, които могат да създадат дестабилизиращ потенциал.
Високите нива на дефицит по текущата сметка до голяма степен са
неизбежни за икономика, която е в процес на преструктуриране и развитие. Независимо
от това те могат да се случват само до степента, до която икономиката е в състояние да
привлича чужди спестявания, било под формата на кредити, било под формата на преки
инвестиции.
Този процес зависи не само от поддържането и развитието на благоприятен
бизнес климат, но и от реализирането на такива инвестиции, които да разширяват
капацитета на икономиката да обслужва привлечените външни ресурси.
Въпросът с външната стабилност на страната може най-ясно да се види в
развитието на брутния външен дълг.
Анализ на фискалната политика на България за периода 2009-2011 г.
В България годините на бюджетен излишък (2004-2006) позволиха
въвеждането на по-ниски данъчни ставки за корпоративния данък и данъка върху
доходите на физическите лица със ставка от 10%. По този начин бе допълнително
стимулирано привличането на преки чуждестранни инвестиции, които ускориха
развитието на икономиката и растежът на БВП. Излишъкът в края на пет
последователни години (Граф. 1) обаче бе постигнат с цената на отлагане на някои
ключови инфраструктурни проекти, но за сметка на това позволи натрупването на
държавен резерв в размер от над 8 млрд. лв до 2009 година. Лишаването от евентуални
бъдещи ползи за икономиката благодарение на по-добрата й инфраструктурна база,
осигури краткосрочна стабилност в месеците на икономически спад. Източникът
настабилност обаче ще бъде изчерпан за следващата бюджетна рамка, тъй като според
актуализация на Бюджет 2010 резервът е намален до 4.5 млрд. лева. В случай, че
икономиката не си върне възходящия тренд, ще е нужна допълнителна рестрикция на
разходите или установяването на нови източници на бюджетни приходи. Бюджетният
дефицит от 2009 година и увеличението му от 2010 само по себе си не може да бъде
разглеждано като катастрофално, ако ръстът на отрицателното салдо бъде преодолян в
периода 2011- 2012 година. В случай на нарастване и през следващата бюджетна рамка
може да бъде предизвикана нестабилност във функционирането на валутния борд,
породена от евентуалното понижение на стойностите на фискалния резерв до нива от
около 3.2 млрд. лева
Графика 1: Бюджетно салдо (в % от БВП) и икономически растеж на
България (%)
(2003-2010)
1
Ситуацията по отношение на фискалните индикатори е сходна в страните от
ЦИЕ, като единствено Естония от избраните 11 страни регистрира излишък в годините
на икономически растеж (Граф.2 и Граф. 3). Много от правителствата на страните от
ЦИЕ не изпитаха притеснение от отчетените бюджетните дефицити и предприеха
намаляване на данъците, за да стимулират допълнително икономиките си и вътрешното
потребление чрез повишаване на разполагаемите средства. Може би най-голямото
постижение на разглежданите страни в следствие на поддържания структурен дефицит
бе не толкова осигуряването на по-ускорен икономически растеж, а на по-бърза
конвергенция спрямо страните от Западна Европа по отношение на стандарта на живот
и средното равнище на разполагаемите доходи. Сигурен белег за тези развития е
нарастването на индивидуалното потребление в тези страни. Настъпилият
икономически спад обаче неутрализира положителните тенденции по отношение на
намаляването на бюджетните им дефицити от 2006 и 2007 година, и ги тласна до нива
по-високи от тези преди годините на най-значителен икономически ръст в последното
десетилетие. На практика в тези икономики през 2009 година се наблюдава т.нар.
съвкупен бюджетен дефицит
Графика 2: Икономически растеж в страни от Централна и източна
Европа (ЦИЕ) (2000-2010)
2
1
ИзточникБългарска народна банка (БНБ)
2
ИзточникНационални статистически институти и агенции в избраните страни
Графика 3: Бюджетно салдо в страни от Централна и източна Европа
(ЦИЕ) в % от БВП (2000-2010)
3
От графиките 1, 2 и 3 е видно, че не може да се изведе зависимост между
това дали е поддържан бюджетен излишък или дефицит и равнището на икономически
растеж. В цялата първа година на икономически спад през 2009 също не може да се
дадат ясни заключения коя политика е довела до по-леко преживяване на кризата.
Евентуални различия могат да се появят по отношение на периода на възстановяване на
икономиката. Разбира се трябва да се отчете, че друг фактор с основно значение за
икономическия растеж са ПЧИ, които в България на глава от населението в повечето
случаи надвишават тези в останалите разглеждани страни.
Ако този фактор бъде изолиран все пак ще се окаже, че структурният
дефицит е водил до висок икономически растеж.
За фискална криза на практика би могло да се говори, когато дори основните
държавни политики биват реално блокирани и замразявани заради липса на
финансиране. Вероятността такива последствия да се превърнат в реалност се
увеличава с нарастване на броя на бюджетните периоди с дефицит, особено, когато и
икономиката се намира в продължителна рецесия.
На практика увеличаването на разходите в социалната сфера е сигурен
индикатор за икономическа криза, особено, когато те са свързани с т.нар. автоматични
стабилизатори, каквото е плащането на обезщетение при безработица. Средствата
3
ИзточникНационални статистически институти и агенции в избраните страни

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Фискална политика на България

В много голяма степен фискалната политика зависи от развитието на макросредата и рисковете, които тя носи. Състоянието и перспективите за развитие на външната среда в синтезиран вид се посочват регулярно в тригодишните бюджетни прогнози....
Изпратен от:
Eleonora Stancheva
на 2012-04-24
Добавен в:
Доклади
по Финанси
Статистика:
199 сваляния
виж още
Изтегли
 
Подобни материали
 

Публични (държавни) финаси

18 фев 2007
·
1,383
·
6
·
1,929
·
12

Основните звена на публичните финанси са държавните финанси и финансите на местните органи на управление...
 

Централна банка и парична база

02 ное 2007
·
667
·
2
·
416
·
10

Финансиране на бюджетния дефицит: Увеличаване на данъците - не влияе на МВ. Емисия на правителстваните облигации/ДЦК...
 

Финанси. Държавни финанси

01 апр 2006
·
1,935
·
6
·
1,448
·
70
·
10
·
1

Данъчни основи на фискалната политика, видове данъци, държавен бюджет, държавен дълг.
 

Паричен съвет

08 юни 2009
·
184
·
19
·
5,768
·
48

Предимства и недостатъци на съвремените парични съвети...
 

Бюджетно финансиране - фискална политика и макроикономическо равновесие

28 фев 2006
·
1,564
·
8
·
3,404
·
105
·
17

Бюджетът е сравнително нова финансова категория, свързана с държавата и финансите. Възникването и формирането му се определя от три предпоставки: а) висока степен на развитие на стоково-паричните отношения;
 
Онлайн тестове по Финанси
Тест по Финанси за 2-ри курс относно Договорно-спестовните институции
междинен тест по Финанси за Студенти от 2 курс
Междинен тест по Финанси за студенти от 2-ри курс, съдържа 15 въпроса, само един верен отговор на всеки въпрос.
(За отличници)
15
07.08.2018
Тест по Финансови инвестиции за 3-ти курс
междинен тест по Финанси за Студенти от 3 курс
Тест по Финансови инвестиции за студенти от 3-ти курс, специалност Финанси. Съдържа 17 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(За отличници)
17
03.09.2018
» виж всички онлайн тестове по финанси

Фискална политика на България

Материал № 847888, от 24 апр 2012
Свален: 199 пъти
Прегледан: 284 пъти
Предмет: Финанси, Икономика
Тип: Доклад
Брой страници: 14
Брой думи: 4,930
Брой символи: 31,225

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Фискална политика на България"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения