Големина на текста:
УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
К У Р С О В А Р А Б О Т А
ПО
„Политология”
НА
ВАНЯ ИЛИЕВА ИЛИЕВА
Ф.№ 1062016
СПЕЦИАЛНОСТ „ПУБЛИЧНИ ФИНАНСИ”
ІІ СЕМЕСТЪР – НЕИКОНОМИСТИ
Гр. София
11.06.2011 г.
ПOЛИТИКА И РЕЛИГИЯ.
СБЛЪСЪКЪТ НА ЦИВИЛИЗАЦИИТЕ
От древни времена и политиката и религията са основни форми на обществен живот на
човека, разглеждан като единица на обществото. Тези две сфери и по-точно тяхното
взаимодействие и взаимно влияние може да бъде намерено на всеки етап от развитието на
човешкото общество.
Самото присъствие на религията в обществения човешкия живот като цяло и по-
специално в политиката, показва наличието в човешкото съзнание на феномена на вярата. Тя е
израз на способността на човешкия ум да приема информация, без доказателства и без
логическа последователност. Именно на тази способност са основани всички религии. Можем
да направим връзка между двете разглеждани сфери на човешкия живот чрез обвързването на
понятието вяра с концепцията на доверие. Последното понятие е неразривно свързано с
упражняването, обсъждането и воденето на политика, доколкото тя е израз на представителство
на определени идеи и стремежи.
Заслужава да се отбележи, че понятийните отношения "църква/държава" и
„религия/политика“ не са идентични, въпреки, че са много тясно свързани. Все пак ние
следва да имаме предвид, че свързването на религията с църквата и политиката с държавата е
като връзка между общо с частни и има всички свойства, присъщи на тези
категории.
Политика - сферата на отношенията между отделните личности и социални групи по
повод на държавната власт, държавното устройство вътре в обществото и междудържавните
отношения, предназначени да изразят своите общи интереси.
Религия - специфична форма на общественото съзнание, основните принципи на която
е изповядването на лично, духовно, свръхестествено начало - Бог е източник на живот на
всички неща, и убеждението, че човек е способен на общение, единение с Бога и вечния живот
с Него.
Без тези два основни принципа, или поне един от тях, религията се изражда в
шаманизъм, окултизъм, сциентология, философия или етика. В съвременното общество,
религията се осъществява в рамките на определена сфера на обществените отношения, които
използват и отчитат специфичните особености на религиозното съзнание.
Още от дълбока древност хората обожествявали природните стихии, тъй като не можели
да ги обяснят или управляват. Нуждата от контакт със свръхестествени сили породила
потребност от гадатели и пророци. Постепенно различните суеверия били оформени в единна
система от вярвания със съответните правила, табута и начин на почитане на боговете. Появило
се и съсловие, което гарантирало правилното спазване на ритуалите и молело безсмъртните за
благополучие и закрила. Култовите места на поклонение малко по малко се застроявали с
храмове, в които постъпвали дарения от набожни люде, жреците били освободени от данъци и
военна служба и придобивали все по-голяма власт, като оказвали влияние върху провежданата
политика на градовете и държавите. Страхът от отлъчване, което щяло да доведе до загуба на
власт, карал управниците да се съобразяват с влиятелните представители на духовната власт. От
друга страна подкрепата на жречеството гарантирало легитимността на владетеля, който така
бил признат от боговете и можел да управлява без опасение от размирици вътре в държавата.
Така постепенно се създала най-устойчивата форма на държавно управление - симбиозата
между религията и политиката. Такъв тип взаимодействие между управляващата светска и
духовна власт, основана на взаимни отстъпки, с цел извличане на максимална изгода на
малцинството от мнозинството е позната от дълбока древност. Като исторически примери могат
да бъдат посочени Древен Египет /където фараонът е същевременно и бог/, в Персия /т. нар.
съюз между трона и олтара/. Впоследствие Византия взема от тях този модел и го прилага в
Християнството, оформяйки цезаропапизъм /т.е императорът е наместник на Бога на земята/.
Тази форма е доста стабилно образувание и се запазва през вековете при всички източни
монархии, завършвайки с Руската Империя /до началото на 20 век/. Владетелят /съсредоточил в
ръцете си военната власт/ дава привилегии на жреческото съсловие /земи, роби, освобождение
от налози/, а жреците от своя страна го легитимират пред суеверните маси като "богопомазан",
"богоизбран", "свещен", което му гарантира абсолютно господство. Изключително рядко са
случаите, когато владетелят решава да неутрализира свещениците и обикновено в тогава
конфликтът завършва или с отстраняване на монарха или очернянето му пред поколенията
/след като жреците си възвръщат позициите след смъртта му/. Такъв е примерът с Ехнатон.
Естествено по-умните и умерени владетели /напр. Константин, Теодосий/ предпочитали да
действат в сътрудничество с духовенството и съответно били увековечени с заслужени или
незаслужени епитети като "Велик", "Благочестив", "Божествен", "Свети" и пр. и бивали
канонизирани за светци или пък обожествени след смъртта им.
В обществата с такъв тип взаимодействие между религия и държава /особено при
монотеистичните религии/ войните винаги са "свещени", защото се водят от името на владетеля
- "божия наместник на земята". Оттук произтича и противопоставянето между
"правоверните" /т.е. всички съгласни с режима/ и "неверниците" /т. е. всички несъгласни с него,
независимо дали са свои или чужди/, което е най-силно изразено и най-безмилостно.
Фанатизирането и ожесточението на воюващите "в името на Бога" достига до краен предел,
дори и сред единоверците, изповядващи различни разновидности да дадена религия /например
между протестанти и католици или шиити и сунити/.
Войната в общия случай е инициирана от властваща група, а религията служи за израз
на основната за дадено време и място идеология, която допълнително обосновава действията й
и влияе върху мотивацията на участниците. Разбира се имаме често и обратният вариант, когато
религиозният лидер провъзгласява «свещена война», която политическите водачи са длъжни да
водят, за да не изгубят влиянието и популярността си /например Кръстоносните походи в
Християнството или Джихадът в исляма/.
С развитието на човешката цивилизация, наред със старите религии се появявали и нови
учения, чиито пророци заявявали, че действат от името на боговете, които им са се разкрили.
Така те събирали нови тълпи от последователи. Такива са случаите с Моисей /обединил
семитските юдейски племена в единна религиозна общност/, Буда, Христос и др.
От тях на-голямо значение за развитието и мирогледа на съвременната западна
цивилизация има появилото се преди 2000 години християнство в римската провинция Юдея.
През първи век ситуацията там била напрегната. Многобройни радикални секти на юдаизма се
борели срещу легитимната власт – юдейския цар и духовенството /фарисеите/, подкрепяни от
римските окупатори. Народните вълнения, подклаждани от множество пророци и личности,
претендиращи, че са месии /помазаници божии/ предизвиквали ответна реакция от страна на
разположените в Юдея римски гарнизони, изразяващи се в репресии срещу населението и
физическото унищожаване на ръководителите на бунтовете. Един от месиите бил и Христос.
След ликвидирането му от жреческото съсловие, подпомогнато от римляните, последователите
му развили принципно ново учение, което се различавала от традиционния юдаизъм, по това че
признавала разпънатия на кръст пророк като божи син, умрял за да изкупи греховете на
човечеството. Гоненията срещу Християните през първите 150 години се провеждали или по

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Политика и религия. Сблъсъкът на цивилизациите

Симбиозата между политика и религия. Исторически преглед на тясната им взаимовръзка. Тезата на С. Хънингтън в "Сблъсъкът на цивилизациите" и коментар....
Изпратен от:
vi200772
на 2012-04-13
Добавен в:
Курсови работи
по Политология
Статистика:
197 сваляния
виж още
Изтегли
 
Домашни по темата на материала
политическите възгледи мартин лутер кинг
добавена от rymqna.genova 29.08.2017
1
6
Подобни материали
 

Теоретични виждания за духа на капиталистическото общество и икономическата култура

01 мар 2006
·
414
·
9
·
3,720
·
79
·
12

В общество, в което интересът към политиката е бил по-голям, отколкото към икономиката, е напълно естествено повече да се обсъждат проблемите на политическата, а не толкова на икономическата култура. ...
 

Моята представа за силна съвременна българска държава

22 дек 2006
·
914
·
3
·
375
·
158
·
28

Основната цел на държавата е да вътвори мир и порядък в живота на хората, да гарантира и защиатава естественото им право и да наказва тези, които го нарушават.
 

Властта- курсова работа по политология

13 дек 2006
·
2,023
·
14
·
2,057
·
248
·
42
·
3

Властта е отношение, макар че в естествените езици говорим за притежаване и натрупване на властта, за равенството...
 

Власт и политика

08 апр 2008
·
273
·
24
·
6,328
·
157
·
20

1.Обществена форма на власт – Тя в била характерна, присъща, на т.н. първобитното общество. Тогава хората са живеели на групи. Основната връзка между тях е била кръвната връзка. В първобитното общество решенията се вземат от всички участници на групата..
 

Митът за гражданското общество в България

23 окт 2006
·
1,095
·
4
·
947
·
21
·
1

Силната зависимост на българските граждани от частната и държавна власт, определя неспособността им да наложат реален коректив на управлението.
 
Онлайн тестове по Политология
Тест по политология за 2-ри курс, ВСУ - политически системи и режими
изпитен тест по Политология за Студенти от 2 курс
Тест по Политически системи и режими. Важи за ВСУ. Съдържа 22 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
22
112
1
1 мин
26.09.2014
» виж всички онлайн тестове по политология

Политика и религия. Сблъсъкът на цивилизациите

Материал № 841785, от 13 апр 2012
Свален: 197 пъти
Прегледан: 308 пъти
Предмет: Политология
Тип: Курсова работа
Брой страници: 15
Брой думи: 6,325
Брой символи: 41,749

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Политика и религия. Сблъсъкът на цивилизациите"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения