Големина на текста:
Николай Василевич Гогол е един от най-оригиналните и самобитни руски
писатели. Той е единственият в руската литература, който създава школа. Не
случайно са казани думите на Достоевски: „ Всички ние излязохме изпод
Шинел” на Гогол ”, т. е. всички те са се учили от Гогол. Под влияние на Гогол се
формира т. нар. „натурална школа”, от която излизат най-значителните руски
писатели от втората половина на ХІХ в. – Некрасов, Тургенев, Островски,
Достоевски и др.
Ако Пушкин поставя началото на реализма в руската литература, то Гогол го
утвърждава и го прави генерално направление още през 40-те години на века.
Нещо повече – той задълбочава и разширява критическото и социалното начало
у него. Не друг , а именно Гогол е основоположник на критическия реализъм като
осъзнат художествен метод, като художествен подход за отразяване на
социалните противоречия в руската действителност. Точно това е имал пред вид
Чернишевски, когато е писал: „Отдавна не имало в света писател, който да е
бил така важен за своя народ, както Гогол за Русия.” Със своето остро
критическо перо той разкрива социалните недъзи на руското общество, неговата
антинародна и антихуманна същност и поставя по такъв начин своето творческо
дело в служба на революционното движение и човешкия прогрес.
Гогол е роден на 20 март 1809 г. в помешчическо семейство. Детските и
юношеските му години преминават в Украйна в с. Василевка, където се е
намирало имението на неговите родители. Родителите му са били културни хора
– с подчертани интереси към литературата и театъра. Те често са посещавали
съседните по-богати имения, където възможностите за културни развлечения са
били по-големи. Всичко това е оказало благотворно влияние върху бъдещите
литературни интереси на Гогол.
Голямо значение за идейно-творческото развитие на Гогол са имали годините,
прекарани в Нежинската гимназия за висши науки от 1821 до 1828 г. Те съвпадат
с големия национален подем, настъпил след победата над Наполеон, а също
така и с декабристкото въстание и неговия разгром.
От значение за формирането на Гогол като личност и творец е и неговият
изключителен интерес към творчеството на Пушкин и Рилеев. Те са първите му
учители в областта на литературата, които подхранват неговото въображение и
го насочват към ученическите му поетически опити, намерили място в
ръкописните училищни списания. Но трябва веднага да кажем, че по онова
време като ученик Гогол е бил много далеч от мисълта да става писател –
неговото внимание е било насочено изключително към подготовката му да стане
добър и съвестен държавен чиновник. Той е искал да се посвети в служба на
1
своето отечество, като му служи вярно и честно и внесе в съдопроизводство
най-висша справедливост. Но макар в последствие да става чиновник в
Петербург, а след това и преподавател по история в Патриотичния институт, не
те му донасят славата на съдник на руската социална действителност, а
литературата, която се превръща в негово призвание и съдба. Сборниците
Вечери на село близа до Диканка”, „Миргород” и „Арабески”, „Петербургски
повести” и романът поема „Мъртви души” са най-значителните белетристични
произведения на руската литература през 30-те и 40-те години. На това мнение
са не само Белински и Чернишевски, но и съвременните руски учени.
Поемата „Мъртви души” на Николай В. Гогол се счита за връх на
художествените му постижения. Над нея той работи от 1835 до 1841 г.
Завършена е в Рим, където писателят е живеел.
Основната тема е животът и битът на господстващото съсловие – на руското
помешателство, неговата нравствена и психическа деградация, неговото
израждане и паразитизъм. Сюжетът на поемата е бил подарен на Гогол от
Пушкин. За него той е бил цяло откритие. „Какъв огромен, какъв оригинален
сюжет!” – пише Гогол на Жуковски през 1836 – „Каква разнообразна грамада!
Цяла Русия ще се яви в него!”. Той е предугаждал славата и неприятностите,
които то ще му донесе: „Огромно велико мое творение и няма да е скоро краят
му – възкликва Гогол. – Ще въстанат срещу мене нови съсловия и най-
различни господа; но какво да се прави! Моята съдба е да враждувам с моите
земляци. Търпение!” Така действително става!
Поемата „Мъртви души” не е случайно явление както за Гогол, така и за руската
литература. Тя е била подготвена от предишното творчество на писателя – от
сборниците „Миргород” (1835) и „Арабески” (1835), а също така и комедията
„Ревизор”(1836). Произведението „Ревизор” е важно да се спомене, защото
драматичният конфликт и действие наред с разгърнатото мащабно
повествование са важен елемент в романовата структура. В този смисъл
поемата на Гогол бележи постъпателно движение на руската литература към
мащабните форми на отразяване на живота – една от които е романът.
„Мъртви души” в структурно и жанрово отношение е едно особено, трудно
поддаващо се на определение произведение. Не случайно и Гогол го е
определял ту като повест, ту като поема, за да предпочете накрая последното.
Самата структура на произведението по своята мащабност и всеобхватност ни
напомня на романа. И то предимно на романа от първата половина на ХІХ в. В
„Мъртви души”, подобно на „Евгений Онегин” и „Герой на нашето време”, е
налице циклизацията на по-малките жанрови форми в роман. Произведението
2
на Гогол се състои от отделни очерци за помешчиците, които са обединени или
по-точно свързани от личността на главния герой – Чичиков, който минава през
всички части на произведението. Социално-битовото описание заема твърде
широко място в поемата на Гогол, но то не е единственото. Наред с него са и
лиричните отстъпления, които придават особена тоналност на произведението и
го доближават до поемата. В „Мъртви души” има една смяна от социално-битово
повествование към „високо лирическо движение”, както се изразява самият
автор. Ако едното поражда комизма, то другото поражда високата патетичност.
Ако едното е свързано с критичното и сатиричното изображение на живота на
помешчическа Русия, то другото – с народна и бъдеща Русия. Именно това
своеобразие на художествената структура, стил и тоналност е дало основание
на Гогол да нарече своето произведение „поема”. Съвременната литературна
наука го определя като „роман поема”.
В същност романът поема „Мъртви души” е една от най-мащабните и най-
социално значимите произведения на руската литература от първата половина
на ХІХ в. То може да се сравнява само с романа в стихове „Евгений Онегин” на
Пушкин. Но докато вниманието на Пушкин е насочено към образа на
прогресивния дворянин и неговия конфликт с обществото, това на Гогол
фиксира съдбата на социалните слоеве в крепостническа Русия. Това променя
не само съдържанието, но и структурата на романа поема на Гогол. Той не се
интересува от „частните” съдби и отношения, а от общите. Затова и структурата
на социално-психологическия роман се оказва тясна за неговия сюжет. Но
затова пък структурата на социално-битовия и лиро-епическия роман поема му
дава възможност да „покаже, макар и от една страна, цяла Русия”, както сам
пише още в началото на работата над „Мъртви души”. Но тук той може да бъде
коригиран, защото той показва Русия не от „една страна”, а от две страни –
„мъртва” плюшкинова Русия, която е на повърхността на повествованието, и
народна Русия, която е лирическия подтекст на поемата. Вследствие на това в
романа поема на Гогол се сливат две художествени стихии – на сатирата и на
лириката, т. е. на помешчическа Русия и на народна Русия. Това налага и
контрастът като водещ художествен принцип в „Мъртви души”. Контрастират
застоят, рутината и мъртвата атмосфера в помешчическите имения с вярата на
писателя в бъдещето на неговата родина. Контрастират като индивидуалности и
психика дори самите представители на крепостния слой.
Самата композиционна схема – подреждането на очерците и въвеждането на
героите, също е изградена върху контраста. По начало композицията на „Мъртви
души” носи кръгов характер – там откъдето започва действието, там завършва, а
именно в губернския град. В него Чичиков се запознава със собствениците на
помешчически имения, за да предприеме своите визити в тях с цел закупуването
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
13 юни 2017 в 23:03 ученик на 20 години от Мездра - ПГ "Алеко Константинов" , Мездра, випуск 2015
10 юни 2017 в 20:59 в момента не учи
30 апр 2017 в 16:13 студент на 24 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Филологически факултет, специалност - Българска филология, випуск 2018
24 апр 2017 в 23:31 студент на 20 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Факултет по славянски филологии, специалност - Българска филология, випуск 2019
17 апр 2017 в 10:01 родител
10 апр 2017 в 10:18 в момента не учи на 23 години
19 мар 2017 в 20:20 учител на 46 години от Пловдив - ЧПГ с чуждоезиково обучение "Стоянстрой", випуск 2014
14 мар 2017 в 14:03 студент на 23 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Филологически факултет, специалност - Българска филология, випуск 2017
06 фев 2017 в 21:04 студент на 32 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Факултет по класически и нови филологии, специалност - Превод, випуск 2017
06 дек 2016 в 18:48 в момента не учи на 32 години от Велико Търново
 
Подобни материали
 

Шинел - Гогол

05 сеп 2006
·
3,353
·
2
·
317
·
432
·
45
·
4

"Гогол изгражда творбата си "Шинел" като постоянно преминава от комично в сериозно и обратно. "Шинел" е високоморално и дълбоко поучително произведение."
 

Лев Николаевич Толстой


Толстой Лев Николаевич, граф (1828 - 1910), прозаик, драматург, публицист.
 

"Шинел" - Гогол

07 мар 2008
·
456
·
4
·
1,191
·
465
·
100
·
1

Загадката на Н. Гогол, неговата странност, „магичност” често търсят обяснението си в малката му творба от цикъла „Петербургски повести” „Шинел”, събрала във фокус основните черти на творческия гений на писателя, изключителна по смисловата си наситеност...
 

Сънят на Татяна


Сънят на Татяна от "Евгений Онегин" Сънят на Татяна е един от ключовите моменти в “Евгений Онегин”. Той е израз на най-символичните и дълбоки трепети в душата на героинята, показва нейните привидно скрити вълнения и чувства...
 

Образът на любимата – конкретизация на небесното съвършенство в " На А .П .Керн " - Пушкин


В стихотворението ”На А. П. Керн” авторът е пресъздал красотата на една обикновена жена, като ние често си задаваме въпроса дали тя наистина е толкова очарователна, колкото я описва поетът.
 

Мъртви души - Николай Василиевич Гогол

Материал № 83958, от 25 яну 2008
Свален: 1,063 пъти
Прегледан: 653 пъти
Качен от:
Предмет: Руска класическа литература, Литература
Тип: Курсова работа
Брой страници: 8
Брой думи: 2,010
Брой символи: 16,128

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Мъртви души - Николай Василиевич Гогол"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Марияна Златкова
преподава по Литература и Български език
в град София
с опит от  19 години
2 1,035 109

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения