Големина на текста:
МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА
ЛЕКЦИИ
1 . Грамотност. Понятие за начална грамотност
Ограмотяването е е с приоритетно значение за НУ. С него започва активното усвояване на
писменната реч, поставят се основите на две разновидности на речевата дейност – четене и писане
като основополагащи средства за успешно обучение на детето в училище и възможност за
разширяване на комуникативните му компетентности. Промените, които настъпват с процеса на
ограмотяване, дават отражение върху цялостното развитие на учениците.
Идеите за модернизация на НУ, насочени към разгръщане на личностния потенциал на детето,
към обучение, организирано в контекста на „субект – субектните” взаимодействия, поставят ученикът
в активна позиция в образователните дейности. Това изисква в началното ограмотяване:
- поставяне на първокласниците в ситуации на активно взаимодействие с елементите на
грамотността;
- разширяване на нагледно-действените и занимателни елементи в прооцеса на ограмотяване
(дидактични игри, четивни пъзели, кръстословици и др.).
Комуникативно-речевата насоченост на обучението по БЕЛ в I – IV клас насочват началното
образование към:
- представяне на възможност за ествствено интегриране на дейностите слушане, говорене,
четене и писане в различни речеви ситуации, свързани с ежедневието, със социалния контекст на
първокласниците;
- използване за упражняване в четене не само на думи, изречения и текстове в буквара, но и
на функционален четивен материал, който стимулира и мотивира за взаимодействие със света –
четене на книжки – игри, четене – разглеждайки книжки ( съвместно четене, четене
на етикети, реклами, бележки, упътвания и др;
- създаване и поддържане ( и по време на ограмотявания процес) на съществуващите от
предучилищна възраст нагласи за четенето като форма на общуване, а не само като декодиране.
Изясняването на същността на начална грамотност, респективно – разбирането на
съдържателната характеристика на началното ограмотяване е от съществено значение за
методиката.
За изясняване на проблема би следвало да се диференцират понятията грамотност, начална
грамотност, функционална грамотност, вторична грамотност (неграмотност)
Грамотност, начална грамотност
Ограмотяването на учениците е сложен и продължителен процес на овладяване основите на
четенето и писането. Този процес продължава 1, 6 г. – 2 г. , осъществава се в първите два класа на
началното образование. Не случайно в ДОИ за учебно съдържание се подчертава, че „в периода на
първи и втори клас преобладава изучаването на знания и умения от български език – начално
ограмотяване, обучение по четене, овладяване на основите на писмената и устната реч.
В този смисъл може да се приеме, че грамотността (в по-широк смисъл) се усвоява в I – I I клас,
че уениците са ограмотени към края на I I клас, началото на I I I клас.
Началното ограмотяване, т. е. началната грамотност се измерва с един начален етап от
овладяването на четенето и писането, при който детето усвоява кода за преход от графичните знаци
към звуковата форма на думата като семантична единица(при четенето) и обратно – от звукова
форма към графичната (при мисленето), в единство с разбирането. Въпреки единството на
декодиращите и кодиращите умения в разбирането, в този етап от около 6 месеца вниманието на
детето е прекалено ангажирано с кодиращи и декодиращи дейности, свързани със звуковете,
буквите, сричките, думите ( и тяхното значение ). Те, както и разбирането са съзнателна дейност на
учениците.
След началното ограмотяване, когато децата осовно се запознават със звуковете и буквите и
осъзнават механизмите на прехода от една звукова система ( буквена ) в друга ( звукова ) и обратно,
т. е. до края на I клас и във I I клас се наблюдава пренастройване на механизмите на четене и
писане. Така например при четене те овладяват цялостни синтетични похвати за четене (по цели
думи, по група думи), дешифриращите действия се съкращават, интегрират, автоматизират и детето
все повече се концентрира върху разбирането. Четенето и писането в този етап вече са постигнати
като средство за писмена комуникация. Може да се приеме, че учениците са ограмотени.
Следователно, ако началната грамотност се усвоява в периода на начлното ограмотяване,
грамотността като феномен се постига в края на I I клас, началото на I I I клас.
Началното ограмотяване съвсем не се ограничава с овладяване на техниката за четене и писане.
Кодирането и декодирането се усвояват в специфичната за този етап интеграция с разбирането в
една по-обща перспектива на моделиране на представите на децата за четенет и писането като
начини за общуване.
Само при такава дидактическа стратегия учителите могат да намерят подходящи технологични
решения, за да направят четенето за детето увлекателно, да развиват в единство уменията и
желанието за четене.
Задачи на обучението в периода на началното ограмотяване
Основните задачи на обучението в периода на началното ограмотяване са:
? Запознаване със звуковете и буквите, с отношението звук – буква;
? Създаване на начална осъзната представа за езиковите и речевите единици (звук,
сричка, дума, изречение, текст), формиране на умения за тяхното диференциране, за анализ и
синтез;
? Развитие на фонематичния слух и фонематичното възприятие на децата като
предпоставка за овладяване на четенето и писането;
? Овладяване на алгоритмите за четене в различните видове срички и на кода за
възсъздаване на звуковата форма на думата (като значеща единица) – формиране на
некодиращите умения;
? Овладяване на сричкова техника четене и подготовка за преход към цялостни похвати за
четене (по цели думи);
? Развитие на уменията на учениците за разбиране на прочетеното (думи, изречения и
допълнителни текстове) и изграждане на правилни представи за смисъла на четенето като форма на
общуване;
? Запознаване с ръкописните букви, с начините на писането и свързването им в думи,
овладяване на ръкописното писмо ( формиране на графични умения за писане на думи,
изречения, кратък текст);
? Формиране на умения за правилно (вярно) и четивно писане на думи, изречения и кратък
текст;
? Създаване и поддържане на интерес към четенето и писането като средства за
общуване;
? Развитие на комуникативно-речеви умения, формиране на начални умения за
ориентиране в условията на общуване, усвояване на речевоетикетно поведение.
Очаквани резултати от обучението по начално ограмотяване
Процесът на начално ограмотяване протича в два етапа:
- подготвителен – с продължителност 3 – 4 седмици;
- основен – с продължителност 20 – 24 седмици.
Очакваните резултати в края на подготвителния етап (на ниво учебна програма) са
свързани с:
- с уменията на учениците да се включват в диалогични и монологични форми на устната реч;
- с началните им умения за ориентиране в условията на конкретна речева ситуация при устно
общуване;
- с умението за изслушване на останалите участници в диалогичното общуване;
- с умението да разказва свързано – да предава чута история и да преразказва художествен
текст, като прави кратък коментар;
- с началното овладяване на речево – етикетно поведение;
- с умения за правилно писане на елементите на буквите и координиране на движенията на
пишещата ръка.
Очаквани резултати в края на основния етап на ниво учебна програма са свързани с:
- с уменията на учениците да си служат с основните езикови единици (звук, буква, дума,
изречения – съобщителни и въпросителни, текст) при устни и писмени форми на обучение;
- да четат думи, изречения и кратки текстове, като спазват ударенията и паузите и разбират
смисъла на прочетеното;
- да пишат графически правилно и четливо и граматически точно (знак за начало и край на
изречение – съобщително и въпросително, правопис на думи със звучни съгласни в края).
2.Етапи на началното ограмотяване. Подготвителен етап
Продължителността на подготвителния етап е около 2 – 4 седмици. Функционирането му се
осъществява чрез предбуквената част на буквара и тетрадка № 1.
Основната цел на подготвителния етап е да се създадат предпоставки за обучението по четене и
писане.
Подготовка за обучение по четене – тя включва:
- създаване на мотивационна основа за овладяване на четенето;
- запознаване на емпирично равноще с езиковите и речевите единици – текст, изречение, дума,
сричка, звук;
- формиране на начални умения за словен, сричков и звуков анализ.
Изграждането на мотивационна основа за овладяване на четенето е от особено значение, тъй като
проектира овладяването му като дейност, която има личностно значим смисъл за детето – като четене –
общуване. Детето открива смисъла на четенето още в предучилищна възраст като слушател и тази
негова представа за измеренията на четивния акт трябва да се съхрани и развива в училище.
Методическата работа по изграждане на мотивационна основа за обучение по четене предполага
включване в устни речеви прояви (диалогични и монологични) по теми и илюстративен материал
в буквара, свързан с функциониране на четенето: баба чете приказки на внуците си; мама „чете”рецепта
(прави сладкиш) и др. Задачи от този тип активизират интереса на детето към социалния аспект на
четенето (писането).
Особено полезно за осмисляне на знаковия характер на писмото (като графична система, в
която е кодирана информация), е включването на първокласниците в ситуации от ежедневието за
ориентиране по различни знаци: знак – „забранено колоездене”, знак „забранено за кучета”, знак
„сладкарница” и т.н. Уменията и нагласата за „общуване чрез знаци” прави по-естествен и по-лек
преходът от буквите като писмени знации към писмото – като знакова система.
Формирането на начална осъзната представа за езиковите и речевите единици – текст,
изречение, дума, сричка и звук и началното осъзнаване на взаимоотношенията им – е от особено
значение за предстоящото обучение по четене и писане, тъй като работата по овладяване на
механизмите на четене и писане и използвания в българското училище метод на ограмотяване (звуков
аналитико – синтетичен метод) предполагат учениците да ги разпознават добре, да умеят да разделят
изречението на думи, а думите – на срички и звукове ( словен, сричков и звуков анализ).
Запознаването с езиковите и речевите единици – текст, изречение, дума, сричка, звук става по
практически път (на емпирично равнище). Основните методически похвати, които се използват са:
? За запознаване с текст – съставяне на устни разкази по картина, серия от картини,
преживяване („Първият учебен ден”); визуално възприемане на написан на дъската текст (в общ план);
слушане на раказани истории и пр.
? За запознаване с изречение – съставяне на изречения по картини, по демонстрирани
ситуации, като отговор на въпроси; отделяне на изречения; диференциране на изречение – набор от
думи (неподредени по смисъл) и др.
? За запознаване с дума – назоваване на предмети, признаци, действия по картини, по
демонстрирани ситуации; отделяне на думи от изречения; допълване на изречение с дума и т.н.
? За запознаване със сричка – демонстриране произнасянето на думата на срички;
поставянето на юмручето под брадата, пляскане с ръце, скандиране, за да определят сричките в думата;
допълване на думи по дадена „вълшебна” сричка и др.
? Запознаване със звук – долавяне преобладаващия звук в потока на речта; отделяне на
първия звук от дума; удължено произнасяне на звука в рамките на думата, за да го определят
по-лесно; акцентиране на звук в рамките на думата и пр.
Подготовка за обучението по писане – тя включва:
- развитие на пространствени ориентации;
- развитие на зрително-двигателната координация;
- запознаване с елементите на ръкописните букви и с начините на писането им;
- запознаване с положението на тялото при писане и създаване на начални умения и техники да си
служат с молив, химикалка;
- начално ориентиране в графичната мрежа на тетрадката.
Основните методически похвати, които се използват в подготовката за писане, са:
рисуване;
дорисуване на картини и фигури;
оцветяване на картинки, като се спазват контурите;
повтаряне на пунктир, предложен с бледа или пунктирана линия;
упражнения за ориентиране в графична мрежа;
дидактични игри – лабиринти;

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Методика на обучението по български език и литература

След началното ограмотяване, когато децата основно се запознават със звуковете и буквите и осъзнават механизмите на прехода от една звукова система (буквена) в друга (звукова) и обратно....
Изпратен от:
dori2011
на 2012-04-06
Добавен в:
Лекции
по Методика на обучението
Статистика:
2,186 сваляния
виж още
Изтегли
 
Домашни по темата на материала
Курсова работа –Извън класно и извън училищна форма на организация на учебната възпитателна работа в технологичното обучение
добавена от sibel.latinova 03.02.2013
0
49
Подобни материали
 

Лекции по методика на чуждоезиковото обучение

18 май 2010
·
754
·
22
·
8,741
·
1,108
·
147

Методика на ЧЕО - предмет и задачи; Методи на обучението по чужд език; алтернативни методи; комуникативен подход; учебно съдържание; планиране на учебния процес;...
 

Методика на чуждоезиковото обучение


Методиката на ЧЕО представлява теоретична и приложна дисциплина и е едно от приложенията на лингвистиката, психолингвистиката, дидактиката...
 

Статус на обучението по начална грамотност в контекста на новата нормативна база

15 мар 2016
·
52
·
7
·
1,138

Съвременен вариант на звуковия аналитико-синтетичен метод и методически процедури в системата му. Етапи в процеса на ограмотяване...
 

Анализ на урок при хоспитиране на тема "Арменци"

25 мар 2016
·
25
·
5
·
609
·
50

Наблюдаван урок върху произведението "Арменци" на Яворов в Немската гимназия и анализ на урока и използваниете методически средства...
 

Леции по МОБЕЛ

13 апр 2016
·
82
·
9
·
3,015
·
123

Методика за начина на ограмотяване - 1-ви - 4-ти клас. Обучението по български език - работа с учениците 2-ри, 3-ти и 4-ти клас. Методика на четене по литература - 2-ри и 3-ти клас...
 
Онлайн тестове по Методика на обучението
Тест по методика на обучението по математика
изпитен тест по Методика на обучението за Студенти
Тест, предназначен за студенти и педагози по математика на тема "Предмет, задачи и методи на изследване на методиката на обучението по математика". Съдържа 11 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
11
87
1
1 мин
17.07.2013
Тест по Методика на обучението по Български език и Литература (МОБЕЛ) в Детската градина (ДГ)
междинен тест по Методика на обучението за Студенти
Тестът е междинен, за упражнение, и се състои от 11 въпроса, някои от които имат повече от един верен отговор. Предназначен е за педагози в детските градини, студенти и изучавщи МОБЕЛ в педагогическите специалности.
(Лесен)
11
63
1
18.10.2016
» виж всички онлайн тестове по методика на обучението

Методика на обучението по български език и литература

Материал № 838920, от 06 апр 2012
Свален: 2,186 пъти
Прегледан: 4,004 пъти
Предмет: Методика на обучението, Педагогика
Тип: Лекция
Брой страници: 36
Брой думи: 21,685
Брой символи: 131,236

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Методика на обучението по български език и лите ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала