Големина на текста:
Темата за песента и пеенето в „До моето първо либе”, „Хаджи Димитър”,
„Обесването на Васил Левски”
По време на турското робство песента за българите се превръща в отдушник на най-
съкровените им чувства. Тя е израз на протеста срещу жестокото потисничество и начин да се
съхрани душевността на българина. Запомня се лесно и се разпространява бързо. Затова и
стихотворенията на Ботев се приближават до народното творчество и в поезията му песента е
символ на завета за борба, който той оставя на народа. Тя е израз на гласност и представя
различни духовности. Затова и песните в поезията му са различни.
Песента и пеенето при Ботев са всъщност знаци на човека. В стихотворенията „До
моето първо либе”, „Хаджи Димитър”, „Обесването на Васил Левски” и „Хайдути”
песента е интимна, гражданска, юнашка.Тя е универсална форма на движение и промяна.
Mетафора, която побира разнообразните чувства и преживявания на Аза. Близка е по структура
до народната песен, с вяра в доброто у хората и във възможността за спасение.
Лирическият герой признава песента единствено като най-чиста и възвишена форма да
се възпее родолюбието и да се призове към борба. Той не може да подеме безгрижна мелодия,
докато звучат песните на робството. Чрез своята песен лирическият герой търси съмишленици,
които не само ще запеят редом с него, а и ще го последват в същинската борба за родината.
В ранните стихове на Ботев песента е призив за борба, тя се слива с шума на гората и
повика на Балкана, които мамят младите да нарамят пушките и да защитят родината си.
Произведение като „До моето първо либе” показва, че песните, изпълнени с безгрижие, не
могат да звучат заедно със звука от робските окови. Лирическият герой се обръща към скъпо за
него същество и търси нейното разбиране, за да има надежда, че и други ще го последват и ще
оценят примера му:
Запей и ти песен такава,
запей ми, девойко , на жалост...
В това произведение светът на любовта е представен чрез любовната песен, а тя
метафорично е изразена чрез “отрова” (Остави таз песен любовна,не вливай ми в сърце
отрова), “робство”(Забрави туй време, га плачехза поглед мил и за въздишка:
роб бях тогаз - вериги влачех…), “лудост”(Забрави ти онез полуди,в тез гърди веч любов не
грее…), защото може да отклони героя от избрания път. Тя е далеч от ритуалното пеене по
време на народен празник. Не звучи човешки глас. Заменен е от гласът на гората, на плача на
сиромасите, на ека на бурите. Чрез този глас не се поглежда към небето, а към “зиналите
страшни долове”. Светът, за който пее този глас, не е любовен свят, а изпълненият с отрова,
робство, лудост свят на смъртта.
Лирическият Аз търси взаимност, очаква се силата на любовта да приближи интимния
до социалния свят. Призивът отново търси песента – пеенето заедно, пеенето на еднаква “песен
такава”. Героят не просто търси взаимност, той не приема колебание, за което говори
заповедническият тон на “Запей или млъкни, махни се!”, и се потвърждава от метафората на
нетърпението –“сърце ми веч трепти – ще хвръкне”.
Поезията на Христо Ботев е изпълнена с гняв пред безсилието на борците за свобода и
безучастието на народа към жертвите, които с живота и делата си са били пример за
подражание. Стихотворението “Хаджи Димитър” възприемаме като песен – символ на
възхвала. То илюстрира контраста между песните на бореца за свобода(„Балканът пее
хайдушка песен!”,) и песните на народа („Пейте, робини,тез тъжни песни!”)
Изразява неразрушимите връзки на човека с битието – робините, юнака, певците,
Балкана, самодивите. От една страна, страданието на събратята му мотивира
саможертвата на героя, от друга — самата противопоставеност юнакът на Балкана, а
робите в полето и липсата на промяна в песните, внушават самотата на юнака,
неговата откъснатост от народа. Хайдушката песен на Балкана определя истинския дом
на бореца за свобода, а неговите песни могат да бъдат споделени само от митично
същество като самодивата и то в свободното пространство на висините:
и с песни хвъркнат те в небесата,-
Песента и пеенето също не са пропуснати в последната поетическа творба на Ботев,
''Обесването на Васил Левски''. Макар изведена в края, песента обединява всички звуци в
творбата, които също като нея са грозни, зловещи и зли.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
.................................................
.................................................
Зимата пее свойта зла песен,
Воят на “псета и вълци” и злата песен на зимата от своя страна се противопоставят на гласа на
родината – майка, който е “глас без помощ, глас в пустиня”. Преобърнатата Ботева логика
превръща песента в инструмент на злото, а траурния плач в безмълвен потрес.
Макар неразбран и без съмишленици, духът на лирическия герой не се пречупва,
неговата вяра е подхранвана от страданията на народа и от надеждата, че младите ще оценят
завета за борба, пренесен в песните. Затова и песента на Ботев не секва.Един ден, когато на
народа му дотегне да слуша фалшиви обещания и звука на собствените си окови, сам ще чуе
повика на гората и онази песен, която превръща бореца за свобода на Христо Ботев в пример за
достойно човешко съществуване.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Темата за песента и пеенето в „До моето първо либе”, „Хаджи Димитър”,„Обесването на Васил Левски”

Темата за песента и пеенето в „До моето първо либе”, „Хаджи Димитър”, „Обесването на Васил Левски”.
Изпратен от:
Poison_kiss
на 2008-01-24
Добавен в:
ЛИС
по Възрожденска литература
Статистика:
883 сваляния
виж още
Изтегли
 
Подобни материали
 

Творчеството на Ботев

09 дек 2007
·
373
·
3
·
788
·
361
·
36
·
3

В човешката история преди всички велики събития е бил правен важен и съдбоносен избор. Пълководци, политици, хора със всевъзможни занимания са заставали на брега на Рубикон. Много от тях са...
 

Христо Ботев-Биографични бележки

31 мар 2006
·
2,198
·
3
·
194
·
244
·
36
·
22

Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева.
 

Христо Ботев- "На прощаване"

04 дек 2006
·
4,859
·
2
·
232
·
841
·
44
·
26
·

С този свой стих Ботев обобщава посланието си, което е изповед пред майката и завет към идното околение. Лирическият герой тръгва по пътя на борбата, защото знае, че това е борба за свобода, така жадувана и желана.
 

Прекрасното в образа на Гергана


Анализ на образа на Гергана в поемата на Петко Славейков "Изворът на Белоногата"
 

Подвигът на бореца за народна свобода в поезията на Христо Ботев

06 май 2006
·
2,126
·
3
·
1,138
·
552
·
176
·
4

България има в своята история и в своята география много върхове. И Христо Ботев не е просто един от тях, той е най-високият. Тя имаше нужда от него и го роди. Той беше потребен за революцията и тя го създаде.
 
Онлайн тестове по Възрожденска литература
Тест по литература - Иван Вазов
тематичен тест по Възрожденска литература за Ученици от 7 клас
Тест по литература върху творчеството на Иван Вазов и по-специално „Немили-недраги“.
(Лесен)
20
195
5
19.09.2011
» виж всички онлайн тестове по възрожденска литература

Темата за песента и пеенето в „До моето първо либе”, „Хаджи Димитър”,„Обесването на Васил Левски”

Материал № 83556, от 24 яну 2008
Свален: 883 пъти
Прегледан: 379 пъти
Качен от:
Предмет: Възрожденска литература, Литература
Тип: ЛИС
Брой страници: 2
Брой думи: 494
Брой символи: 3,942

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Темата за песента и пеенето в „До моето първо л ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения