Големина на текста:
ПРЕДМЕТ И ЗАДАЧИ НА МИКРОБИОЛОГИЯТА
Микробиологията е самостоятелна биологична наука за същността, живота и
развитието, както и значението на микроорганизмите или микробите. Терминът микроб
е предложен през 1878 г. от Седийо. Названието на науката е дадено от Дюкло и
произлиза от гръцките думи micros - малък, bios - живот и logos - наука.
Микроорганизмите са най-малките животински и растителни организми, които не се
виждат с невъоръжено око, а само с помощта на микроскоп - оптичен или електронен.
В понятието микроорганизъм се включват доста разнообразни по мор¬фология и
физиология представители - бактерии, гъби, протозои, както и по-малки неклетъчни
жизнеспособни форми - вируси, вироиди и приони. Микроорганизмите са повсеместно
разпространени - в почвата, водата, въздуха, растенията, човеш¬кия и животинските
организми. Участват в кръговрата на веществата. Много от тези, които обитават
организмите, могат да причиняват различни болести, нарече¬ни инфекциозни
(заразни).
Предмет на микробиологията: изучаване на всички микроорганизми в природата -
обитателите на външната среда и паразитиращите по растенията и животните.
Задачи на микробиологията: изучаване на морфологията на микроорганизмите, тяхната
физиология, генетика (наследственост и изменчивост), взаимодействи¬ята им със
средата, която обитават и измененията, които причиняват на околната среда
(значението им за екологията, икономиката и патологията на растенията, животните и
човека.). Морфологията изучава формата, големината, взаимното разположение на
микроорганизмите, устройството и организацията им, изменени¬ята през различните
фази на развитието им, както и при промяна на условията на средата, която обитават.
Физиологията разглежда химичния състав и всички жизнени прояви на
микроорганизмите: хранене, дишане, размножаване, произво¬дителност (отделяните
продукти) и др. Много съществена задача на микробиоло¬гията е изучаването на
взаимоотношенията на микроорганизмите с външната среда: тяхното участие в
кръговрата на веществата и ролята им като причинители на заболявания при
животните, хората и растенията.
Микробиологията е сравнително млада наука, но вече разполага с огромен фак¬тически
материал за същността и разностранното значение на микроорганизмите. Това е
причина за обособяване на няколко самостоятелни дисциплини, различа¬ващи се по
своите обекти, цели и задачи: медицинска и ветеринарномедицинска, промишлена,
селскостопанска, почвена (изучава микробиологичните процеси в почвата, свързани с
нейното плодородие), микробиология на хранителните про¬дукти (изучава
микроорганизмите, свързани с технологията на производство и съхранението на
хранителните продукти и суровините от животински и растителен произход) v
космическа.
Предмет на медицинската и ветеринарномедицинската микробиология са бо-
лестотворните микроорганизми, приспособени за паразитен начин на живот в
чо¬вешкия и животинския организъм. Те се наричат патогенни (от гр. pathos - болест).
От медицинската и ветеринарномедицинската микробиология според вида на
изу¬чаваните микроорганизми са се обособили следните самостоятелни дисциплини:
бактериология, вирусология, микология и протозоология.
Ветеринарномедицинската микробиология като учебна дисциплина се със¬тои от обща
и специална част. Общата микробиология изучава морфологията, структурата,
физиологията и генетиката на патогенните микроорганизми, както и особеностите на
инфекцията (взаимоотношенията между патогенните микроорга¬низми и
макроорганизма), имунитета (защитните механизми на гостоприемника), специфичната
профилактика и терапията на инфекциозните заболявания. Специалната микробиология
изучава цялостно всеки патогенен микроорганизъм поотделно: неговата морфология,
физиология, устойчивост към физични и химич¬ни въздействия, начините на
заразяване, патогенезата, имунитета, микробиоло¬гичната и серологичната
диагностика, специфичната профилактика и терапия на съответното заболяване.
Микробиологията е свързана с редица други науки, сред които заема важно място:
обща биология, зоохигиена, заразни болести, имунология, физиология, па-
томорфология и патофизиология, генетика, физика, химия и биохимия.
Особено голямо е значението на микробиологията за успехите в борбата със заразните
болести. Те станаха възможни едва през последните десетиле¬тия на XIX и началото на
XX век вследствие на откриването и изучаването на микроорганизмите, които ги
причиняват, изясняването на тяхната патогенеза и епизоотология. След откриването на
имунните серуми и ваксините, както и на антибиотиците и химиотерапевтиците,
станаха възможни специфичната про¬филактика и терапия на заразните заболявания.
Благодарение на тези успехи на микробиологията бяха значително ограничени или
ликвидирани в световен мащаб някои опасни заболявания при човека и животните като
зооантропо- нозната чума, тетануса, беса, а при хората вариолата, холерата, дифтерита
и полиомиелита.
ИСТОРИЯТА НА МИКРОБИОЛОГИЯТА СЕ РАЗДЕЛЯ
НА ЧЕТИРИ ПЕРИОДА:
Морфологичен - от 1683 г. (възникване) до 1857 г. Предпоставка за наблюдението и
доказването на contagium vivum е появата на техниката за шлифоване на увеличителни-
те стъкла и конструирането на микроскопа от братята X. и 3. Йенсен в
Първите патогенни микроорганизми са открити в началото на XIX век - при¬чинителя
на мускаридина по бубите през 1837 от А. Баси, на фавуса през 1839 от Ж. Шонлайн, на
трихофитията през 1844 от Д. Грюби, на антракса през 1849 от А. Полендер. Някои от
тези открития дават възможност да се докаже теори¬ята за contagium vivum. Това прави
френския пекар Ж. Хенпе. В книгата си „За миазмите и контагиумите" (1840) той
доказва, че всяко заразно заболяване се причинява от отделен вид микроорганизъм,
който може да се изолира от пациента в чиста култура и с нея да се възпроизведе
заболяването на опитни животни.
Физиологичен (1857-1883 г.). В средата на XIX век в Европа бурно се раз¬виват
промишлеността и селското стопанство, като същевременно се разпрост¬раняват
заразни болести. Възниква необходимост от изследване на ролята на микроорганизмите
в хранителновкусовата промишленост и като причинитепи на болести при животните,
човека и растенията. Френският учен химик Луи Пастьор (фиг. 2) поствя научните
основи на микробиологията като самостоятел¬на наука. В своите трудове той обобщава
направените дотогава открития, ко¬ито имат описателен характер, в единна научна
теория за същността на микро¬организмите и ролята им като причинители на заразни
заболявания. Неговите изследвания са свързани с бързото развитие на промишлеността
и селското стопанство във Франция по това време и проблемите при отглеждането на
коп¬ринената буба и производството на вино и бира. Изучавайки причините за те¬зи
проблеми той изследва физиологията на микроорганизмите, причиняващи ферментация
и гниене. През 1857 г. Пастьор установява, че млечнокиселата ферментация се
предизвиква от определен микроорганизъм. По-късно открива причинителя на
мастнокиселата ферментация В. butyricus, както и че тя про¬тича само при
безкислородни условия. Така той доказва специфичността на
ферментационните процеси и същевре¬менно открива нов тип дишане - анаеробно¬то.
В своя научен труд „За ферментацията, наречена лактация", публикуван през 1858 г.
Пастьор твърди, че всеки вид ферментация има за причинител конкретен вид микроб,
както и че много болести се причиняват от специфични микроорганизми. Пастьор
изу¬чава и ферментационните процеси при про¬изводството на вино и бира и през
1865 г. установява, че „болестите" им се причиня¬ват от микроорганизми, попаднали от
възду-ха (гнилостни бактерии и диви дрожди). Във връзка с това той изобретява метод
за пред¬пазване на виното и бирата от тези „болести" чрез загряване до 50-60° С, при
което заги¬ват голяма част от бактериите и напитките не се развалят, ако са предпазени
от достъп на въздух. Този метод, широко използван и до днес, по-късно е наречен
пастьоризация.
С доказателствата, че причинителите на ферментационните и на гнилост- ните
процеси са живи микроорганизми, Пастьор предизвиква подновяване на научния спор
за спонтанното самозараждане на живота. Пастьор доказва, че при съвременните
условия на Земята самозараждане на микроорганизми е невъзможно. Установява, че те
се самовъзпроизвеждат (раждат се едни от други), както и факта, че и при тях е в сила
принципът omne vivum ех vivo (вся¬ко живо същество произлиза от себеподобно).
Голям успех на Пастьор е третата атенюирана ваксина против бяс, която му донася
световна известност. Пастьор и Тюййе получа¬ват ваксина срещу червенка - четвърта
атенуирана ваксина.
Дж. Листер (фиг. 3) се досеща, че следоператив¬ните инфекции се предизвикват от
микроорганизми, попаднали от въздуха или внесени от хирурга с нестерилнi
инструменти и нечисти ръце. За предпазване на раните от заразяване при операция той
въвежда метода на антисептиката с карболова киселина (обработка на операционните,
инструментите, ръцете на хирурга, раните) - революционен принос в хирургията.
Имунологичен (1883-1945 г.). Изясняването на етиологията на заразни¬те
заболявания поражда необходимост от изследване на взаимоотношенията между
патогенния микроорганизъм и организма на гостоприемника. Възникват теориите,
обясняващи имунитета (невъзприемчивостта) на макроорганизма. Клетъчната
(фагоцитната) теория на руския зоолог, емигрант и сътрудник на Пастьор Иля
Мечников (1845-1916) доказва защитните функции на фагоци- тиращиТе клетки спрямо
проникналите в организма патогенни агенти.
Рикетс откритва група малки бактерии, развиващи се само вътреклетъчно, в негова
чест наречени рикетсии.
2. ТАКСОНОМИЯ НА БАКТЕРИИТЕ
Таксономията е наука, занимаваща се с класификацията (разпределени¬ето по групи),
номенклатурата (назоваването) и идентификацията (видовото определяне) на
микроорганизмите.
Причинителите на заболявания при животните и човека се отнасят към две категории: •
клетъчни: прокариоти- бактерии и цианобактерии и еукари- оти - гъби, протозои и
хелминти и • неклетъчни: вируси, вироиди и приони. Вирусите са изградени само от
ДНК или РНК и белтъчна обвивка (някои съдър¬жат и липиди), вироидите (патогенни
за растения) - само от една молекула РНК, а прионите, които са патогенни за животни и
хора, са най-просто устроени
-само от една молекула инфекциозен белтък. Бактериите са едноклетъчни
микроорганизми, които се размножават амитотично. Названието им произхожда от
гръцки (bacterion - пръчица). В началото на XXI век Световната здравна орга¬низация
инициира изследване на проби, взети от различни места на планетата
-вулкани, джунгли, тайги, океани и др. Използвана е най-модерна апаратура и
технологии. Изводът е, че откакто съществува като наука, микробиологията е от¬крила
само около 0,4 % от микрофлората на Земното кълбо. От огромния брой известни
бактерии (над 2500 вида) само малка част са патогенни за бозайниците или са
представители на тяхната нормална микрофлора. Те принадлежат към царство

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Предмет и задачи на микробиологията

Обширно обяснение що за наука е микоробиологията и какъв е предмета и на изучаване....
Изпратен от:
Елена
на 2012-03-22
Добавен в:
Реферати
по Микробиология
Статистика:
829 сваляния
виж още
Изтегли
 
Подобни материали
 

Спори и спорообразуване

24 яну 2012
·
60
·
2
·
528
·
125
·
34

При определени условия на съществуване някой бактерии образуват трайни вътрешни образувания в цитоплазмата – ендоспори. Те придават устойчивост на клетката при...
 

Микрофлора на въздуха

09 яну 2016
·
6
·
2
·
538
·
11

В атмосферата непрекъснато се извършва процес на самопречистване на въздуха.Основна роля в този процес играят вертикалните въздушни течения.Обилните дъждове и снеговалежи също пречистват въздуха от микроорганизмите...
 

Пречистване на водата

05 май 2016
·
2
·
488

Замърсената вода навлиза в системата през коридори, който я отвеждат до решетките. Чрез помпа се отвеждат до гребените, където се задържат едрите частици замърсители...
 
Онлайн тестове по Микробиология
Тест по микробибология на тема: Морфологията на микроорганизмите
тематичен тест по Микробиология за Студенти от 1 курс
Тест по микробиология върху материала за морфология на микроорганизмите. Въпросите имат само един верен отговор.
(Труден)
15
36
1
2 мин
29.05.2013
Тест по микробиология за студенти
междинен тест по Микробиология за Студенти от 2 курс
Тест за студенти по микробиология. Въпроси с един верен отговор.
(Труден)
40
243
1
29.02.2012
» виж всички онлайн тестове по микробиология

Предмет и задачи на микробиологията

Материал № 830084, от 22 мар 2012
Свален: 829 пъти
Прегледан: 1,585 пъти
Предмет: Микробиология, Биология
Тип: Реферат
Брой страници: 120
Брой думи: 56,126
Брой символи: 367,291

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Предмет и задачи на микробиологията"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Недялка Нанева
преподава по Микробиология
в град Димитровград
с опит от  22 години
1 61

виж още преподаватели...
Последно видяха материала