Големина на текста:
Символизмът се появява в края на ХІХв. и началото на ХХв. във
Франция като контрапункт на натурализма и доразвиване на
романтизма. Това художествено направление в литературата се
разпространява бързо в европейските страни като стремеж да се
изобрази по – дълбоко и всестранно духовно-емоционалния свят на
съвременния човек. Символизмът намира своите опори във
философията на живота (Шопенхауер – “Светът като воля и представа”;
Ницше – “Тъй рече Заратустра”), която отхвърля афинитетите към
емпиричния свят, защото нейните корени, основания са в митологизма,
романтизма и мистицизма. Отхвърляйки ценностите на емпиричния
свят, символизмът решително заявява, че изкуството не трябва да
копира действителността, а да конструира нова, друга реалност. А това
може да се постигне чрез усъвършенстването на твореца.
Поетът трябва да си създаде нагласата да отхвърли всичко
повърхностно, временно и тленно. Създавайки си тази нагласа, той
усъвършенства своята интуиция. Френският философ Анри Бергсон
(“Интелект и интуиция”) счита, че интуицията се постига когато се
преминат и преодолеят инерциите на разумността, логиката. След като
се пренебрегнат рационалните инерции, тогава се усъвършенства
интуицията на човека. Интуицията означава да се видят нещата с очите
на духа, да се изострят сетивата за възприемането на невидимото.
Постигайки тази интуиция, човек забелязва, че има съответствия между
видимия и невидимия свят – съответствия, за които обикновения човек
не може да знае, че съществуват и които могат да се назоват чрез
символи. В своето развитие човекът постига състояние, в което е лице в
лице с идеята, истината. И за да се слее с идеята, той трябва да бъде
подобен на нея, а това е последен етап, до който стига творецът. До тук
пътят му е възходящ. Следва той да даде на истината осезаема форма,
т.е. уподобява Бога като творец и се превръща в теург. Защото според
Ж. Мореас (“Манифест на символизма” – 1886г.) “ творецът е изпълнил
своята роля тогава, когато даде на идеята осезаема форма”.
Естетиката на символизма се основава и на неоплатонизма, който
противопоставя емпиричната действителност на душата, защото тя е
илюзия, сянка и в нея трябва да се търси истината. За символистите
действителността, в която са, е само бледо отражение на друг по-
съвършен свят, изразен чрез словото-символ. Действителност, която не
трябва да се повтаря. Словото-символ изразява съответствията между
световете. Символното слово е мистично слово, което напомня езика на
жреците и назовава истинските имена на предметите, а не тези, които са
известни на непросветените. Така теурзите властват над природата. За
да се види идеята и да се разбере истината, то сетивата трябва да са
аналогични на самата идея, т.е. душата и сетивата трябва да се
усъвършенстват.
1
Символизмът поставя акцент върху субективното начало,
индивидуалното преживяване, мечтата на поета, неговият блян за
душевна хармония и непостижимо щастие. Той допринася за поетично
проникване в най-интимните глъбини на човешките преживявания и
оказва влияние върху по-нататъшното развитие на световната поезия.
Защото “Поезията нищо не обяснява, тя внушава”. (А. дьо Рене)
Представители на това литературно направление са Ш. Бодлер,
Ж. Мореас, П. Верлен, Р. М. Рилке, Ал. Блок, Ибсен, О. Уайлд, Е. А. По.
А в България П. Яворов, Д. Дебелянов, Н. Лилиев, Т. Траянов, Хр.
Ясенов, Л. Стоянов, Ем. Попдимитров, Д. Бояджиев.
През 1907г. в България в литературния алманах “Южни цветове” е
публикувано философско-естетическото и литературнокритическо есе
на Димо Кьорчев “Тъгите ни “. Есето се възприема като манифестна
естетическа платформа на модерното изкуство у нас. В писмо до Т.
Траянов, Ив. Радославов характеризира “Тъгите ни” като “първите
законодателни страници” на символизма, “истинска платформа на
новото самочувствие”. Оригинално е представена идеята за трите
“крепости” на модерното творческо съзнание – стремеж към духовно
съвършенство, индивидуално вглъбяване и съзерцание, национална
художествена проблематика.
Според Д. Кьорчев, артист (с това понятие си служи
Пшебишевски) е оня велик художник и мислител, който изразява
видимо всичко, което чувства в душата си. Това е гениалният мислител,
великият художник, пророкът и всеки творец на религията. Артист е
само онзи, който може през себе си да види Бога. Артистът е тих
мечтател. Той е великият мислител, за когото съзерцанието е отрицание
на физическата природа и приближаване към вечността. Защото
постоянното гостуване на вечността му носи абсолютната мълчаливост
и спокойствие. Така той намира безсмъртното в себе си и вижда всички
останали неща негови носители; намира във всяка временност
безсмъртие, а в жаждата към живота – желание за смърт. По този начин
артистът стига геният.
Противоположен на артиста, според Кьорчев, е декадентът
(представител на европейското движение в изкуството и литературата
от края на ХІХв., свързано със символизма, но характеризиращо се с
краен индивидуализъм, естетизъм и песимизъм). Европейският декадент
обича слабото при човека, което го прави загадъчен и примамлив.
Декадентът несъзнателно реагира на всичко. Той е безстрашен, затова
се увлича от всичко; тъжи за много неща, защото желае малко; не
изразява нищо, защото е слаб; не е господар на тъгите си и не може да
се занимава със себе си. Страхът от смъртта, проявен от всеки декадент
е уплаха пред живота, отчужденост от Бога. Той е съзерцава идеите и
нещата. За него въпросът за самоусъвършенстване, за чистото и красота
2
на душата не съществува. Тези, които се противопоставят на
декадентите са Ницше и Ибсен.
Според Кьорчев, условието, за да се търси душата е съзерцанието
на опита. Колкото по-силни са желанията и страстите, толкова повече
душа носят в себе си и по-силно отричат физическото в нас, защото
само силният човек на Ницше и Ибсен е способен на жертви. Само
силният е способен на силна любов и смел идеал затова и силният
крачи най-бързо към Бога. Но силният трябва да бъде сам. Той прибира
в себе си всичко, което е нежно за човека и така става обект на новото
изкуство. Силният човек е положителен представител на хората. Той
чувства техните болки, а те разбират себе си чрез него, защото Ницше
казва, че “Силният на света е свръхчовека”. Във всяка проява на силния
виждаме божественост и във всяка божественост свръхчовека. Чрез
него се виждаме в Бога. И всеки започва да гради собствен храм, в който
става мълчалив жрец на себе си.
Три са основните същности при символистите: Бог, мълчание,
родина и изкуството като средство за самоусъвършенстване крие тези
три елемента. Тук самоусъвършенстването не е цел, а възможност към
интуитивни импулси, с които се достига до единството на Бога.
Изкуството не решава задачи. Неговият произход е от Бога. Бог е
навсякъде и всякога, а изкуството като чиста негова проява се явява
извън време, извън място и не преследва цел. Изкуството търси през
формата на нещата тяхната идея. Вторият елемент на новото изкуство е
мълчанието или събеседването с Бога. Синтезът на всички културни
дела, които историята е създала и помни, води към единство на душата.
Човек е всякога сам и това е една от трагедиите му. Но не е сам когато
мълчи, защото мълчанието е белег на безкрайността и враг на
временния ни живот. Изкуството търси своето постоянство в целостта
на душата – в нейната тишина и мълчание. Бог и мълчание в своята
неразделност крият родината – едничката и първа възможност за живот
и красота на душата. Родината е истината, към която се стреми
човечеството. Истината е чувство на ирационалният характер. Тя,
според Ницше, е условие за живот, според Исус – безсмъртие, а според
индийските книги – Нирвана. Родината е навсякъде – всичко е носител
на къс от вечността и смъртта. Тъгите ни са в безредие и хаотичност.
Но да разбираш с душата си означава да премахнеш всяка рамка.
Защото тъгите ни са път към нирвана и абсолютната истина.
Така познавайки вече философският и естетически аспект на
символизма, ние можем да разгледаме три естетически етапа в
творчеството на Пейо Яворов. А именно: 1) реализъм или екстравертен
период – до 1901г., в който лирическият говорител е съсредоточен
върху някои драматични моменти от битието на колектива. Тук попадат
текстове като “Градушка”, “На нивата”, “Калиопа”, “Май”, “На един
песимист” и др. и повечето от тях могат да бъдат интерпретирани чрез
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Символизмът в поезията на Яворов

Индивидуализъм и символизъм при Яворов са тясно свързани помежду си явления, защото от вглъбеността на героя започва и неговото душевно раздвояване...
Изпратен от:
vqtar
на 2008-01-23
Добавен в:
Анализи
по Литература
Статистика:
439 сваляния
виж още
Изтегли
 
Домашни по темата на материала
Спешно есе на тема - "Очите - прозорец към душата на човека"
добавена от peponcho 16.02.2012
4
122
Моята представа за човека
добавена от cool_girl_972 14.02.2012
1
14
Подобни материали
 

Коментар на любов" - "омраза" в стихотворението на Яворов "Стон"

15 мар 2009
·
982
·
3
·
564
·
576
·
26
·
1

Коментар па "любв" - "омраза" в стихотворението на Яворов "Стон" Стон /На Лора/ Душата ми е стон. Душата ми е зов. Защото аз съм птица устрелена: на смърт е моята душа ранена, на смърт ранена от любов... Душата ми е стон. Душата ми е зов. Кажете ми
 

Националният отговор на други цивилизационни съблазни в Образа на Гергана ("Изворът на белоногата")

18 май 2007
·
1,289
·
2
·
412
·
251
·
32
·

...Именно чрез нейният образ е даден националният отговор на други цивилизационни съблазни, отказвайки всичко материално и чуждо пред силата на любовта, родината, и духовната свобода....
 

Албер Камю - "Чужденецът"

20 окт 2007
·
509
·
8
·
1,504
·
80

Албер Камю е роден на 7 ноември 1913г. в Мондови - Алжир в семейство на френски заселници.
 

Яворовата представа за любовта като хармония и съзидалтена сила, разкрита в стихотворението ,,Ще бъдеш в бяло"

21 фев 2009
·
875
·
2
·
465
·
482
·
55
·
1

Яворовата представа за любовта като хармония и съзидателна сила е коментар, върху стихотворението ,,Ще бъдеш в бяло". Ясно е формулирана основната идея с приведени аргументи и цитати от произведението...
 

Силата на любовта и дълга в романа на Димитър Димов “Железният светилник”

08 окт 2009
·
269
·
4
·
485
·
205
·
42
·
1

В какво се изразява силата на любовта и дълга в романа на Димитър Димов “Железният светилник” Романът “Ж - ят св” на Димитър Димов е една от най – българските книги – неповторим разказ за миналото на българския дух и неговите корени.В същото време той ...
 
Онлайн тестове по Литература
Тест по Литература за 11-ти клас върху лириката на Ботев
тематичен тест по Литература за Ученици от 11 клас
Тестът е подходящ за проверка на знанията след изучаване на творчеството на Ботев, както и за подготовка за ДЗИ. Съдържа 16 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
16
17
3
4 мин
06.08.2018
Тест по Литература за 7-ми клас върху разказа "Една българка"
тематичен тест по Литература за Ученици от 7 клас
Тестът съдържа 20 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Може да се използва най-вече за ученици в 7-ми клас по Литература.
(Лесен)
20
5
1
6 мин
03.08.2018
» виж всички онлайн тестове по литература

Символизмът в поезията на Яворов

Материал № 82865, от 23 яну 2008
Свален: 439 пъти
Прегледан: 404 пъти
Качен от:
Предмет: Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 17
Брой думи: 4,174
Брой символи: 34,692

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Символизмът в поезията на Яворов"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Кристина Нейчева
преподава по Литература
в град София
с опит от  2 години
7

Десислава Илиева
преподава по Литература
в град Варна
с опит от  27 години
12

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения