Големина на текста:
КУРСОВА РАБОТА
На тема:
Петър Берон – личност и дело.
„Рибен буквар”
1. Петър Берон – личност и дело
В историята на Българското възраждане има дейци, чиито имена
въплъщават смисъла на цели епохи. Петър Берон безспорно е
„емблематична” личност на нашия „просвещенски век”. Той е една
от най-ярките личности на Българското възраждане - първият
европеец, първият български учен, автор на първия български
учебник за модерно, светско образование и първият български
енциклопедист в българската литература.
Петър Хаджи Берович е роден в Котел в семейството на заможен
абаджия с будно народностно съзнание. Учи в родния си град – в
българско и гръцко училище. Известно време чиракува, тъй като
баща му е разорен по време на Руско-турската война (1806–1812)
и с припечелените пари през 1817 г. отива в Букурещ и постъпва
в прочутото училище на гръцкия педагог К. Вардалах, наречено
„Бейсдка академия”. За да се издържа, преподава частни уроци в
български и гръцки семейства. През 1821 г. напуска Букурещ и
се заселва в Брашов, където става учител в семейството на
Антон Иванов – заможен и просветен българин. Именно Иванов го
насърчава към книжовна дейност и му помага, за да отпечата
„Рибния буквар”, който е написан 1824г., а по-късно го изпраща
да следва в Германия.
Първо Берон се записва във Философския факултет в Хайделберг,
но след година и половина се прехвърля в Медицинския факултет
в Мюнхен. Там през 1831г. блестящо защитава докторска
дисертация и по-късно се завръща в Румъния. Финансово вече
независим, д-р Петър Берон се отдава на научни занимания.
Освен в Париж живее известно време в Берлин, Лондон, Виена,
Прага, Атина – все във връзка с трудовете, които пише. Ученият
е владеел 9 езика, а интересите му са насочени почти към
всички клонове на знанието: философия, физика, астрономия,
математика, химия, естествени науки. Написва повече от 20
големи научни труда, изгражда своя оригинална система за
обяснение на света, изложена в най-голямото му съчинение,
излязло в 8 тома под общото заглавие "Панепистемия".
Философските си възгледи Берон представя в труда „Славянска
философия”, отпечатан през 1855 година на немски език в Прага.
Особено големи грижи полага д-р Петър Берон за развитието на
просветата — изпраща парични помощи за откриване на училища,
подготвя учители, преиздава 5 пъти „Рибния буквар” и го
разпраща из страната. Завещава значителна част от голямото си
състояние в полза на българските училища.
2. „Рибен буквар”
Роден в края на столетието, което наричаме Западноевропейско
просвещение, той осъществява връзката с Възраждането, чието
начало преди това беше поставила „История славянобългарска”.
Подобно на своя предшественик и той дава на зараждащото се
новобългарско общество една малка книжка, в която е скрит
огромен смисъл – тя също трябва да е програма.
“Буквар с различни поучения, събрани от Петра Хаджи
Беровича, за болгарските училища. Напечата ся с помощта на
господин Антоньова Йовановича. В годе 1824”. Така пише на
корицата на тази книжка, която по – късно за по – кратко Берон
нарича „Рибен буквар”. „Рибният буквар” е по – добър от
буквара на Захари Орфелин и от този на „Марко Теодоровича -
Българа из Разлога”. В българският буквар за пръв път намира
приложение енциклопедичната подготовка, която Берон получава в
Букурещкото училище.
Петър Хаджи Берович осъзнава духовната изостаналост на
българския народ и постепенно стига до мисълта за необходимост
от едно учебно пособие, което да бъде едновременно и начална
училищна светска книга, и увлекателно четиво за всички
читатели и слушатели. Така се ражда идеята за „Рибен буквар”.
Той се състои от предговор, осем дяла и обръщение към
сънародниците. Материалът за него е взет почти от един подобен
буквар на гръцкия просвещенец Дарварис.
Особено ценно е „предисловието” на буквара, в което Берон
излага своите новаторски възгледи за реформиране на учебното
дело. Написано на живия говорим източнобългарски език, това
предисловие е вълнувало читателите с новите и смели идеи на
автора, въстанал решително срещу старата килийна система на
обучение. Интерес будят и онези редове, в които той в духа на
идеите на Плутарховото съчинение „За възпитанието на децата”
посочва какви трябва да бъдат качествата на истинския учител –
трудолюбив, скромен, обичащ своите възпитаници и главно
безкористен.
Всъщност букварен характер има само първият раздел, където е
поместена черковната азбука с 42 букви в три шрифта (голям,
малък и среден), деленето на думите на срички, примери за
членуване, прилагателни, местоимения, глаголи, предлози,
наречия, производни и съставни думи. Глаголите например са
представени чрез глагола „любя” във всичките му форми, числа и
времена. Счита се, че Берон избира този глагол не случайно, а
по идейни съображения, за да насочи вниманието на децата към
хуманизма в човешките взаимоотношения. Вторият раздел съдържа
шест молитви, които децата трябва да казват преди лягане и
след ставане от сън, преди и след хранене, преди и след
завършване на учебния ден. В третият раздел „Добри совети” са
събрани 57 съвета, предадени лапидарно и често римувани, за да
се запомнят по лесно. Те засягат различни области на
отношенията между човека: „Ако много хортуваш, много погрешки
струваш”, „Малко хортувай, много слушай, заради това имаш една
уста и две уши”, „Почитай старите, доде младейш, да почитат
тебе, кога устарейш”, „Не отдавай на зло за зло”, Струвай
добро, да намериш добро”, „Всякий обича, който му прилича”,
„По – добре приятел верен, а не камен безценен” и други.
Четвъртия раздел е озаглавен „Умни ответи” – съдържа миниатюри
от живота на древните гърци, мисли на древни философи като
Талес, Аристоте, Платон, Сократ и други. В тях е вложена
известна поука. Чрез тези мисли Берон иска да помогне на
българските деца да бъдат разумни, да се стремят към знания,
да възпита у тях любов към истината и справедливостта.
Примери: „Попитаха Талеса: Що е мъчно? А той отвеща: да познай
човек себе си. Пак го попитаха: ами що е лесно? И той рече: да
учим другаго.”, „Аристотел, като го попитаха: Що е приятел? –
рече: Една душа в две тела.”, „Философу Анахарсу ся присмиваше
един, чи е скитянин, сиреч варвар, а той му рече: мене
засрамва моето отечество, а ти засрамваш твоето.” и други.
Петият раздел е наречен „Басни”. В него са включени 18 басни
взети предимно от Езоп – „Щурец и мравка”, „Умната врана”,
„Вълк и агне” и т.н. Чрез този дял Петър Берон насочва
вниманието на децата към нравствената идея, подчертава я и я
утвърждава като норма на поведение. Щестият раздел е наречен
„Различни истории”. В него са представени 50 интересни и
поучителни случки, разкази от гръцката литература с
нравоучително съдържание, като при подбора им Берон се е
ръководил от идеите за трудолюбие, честност, другарство,
вярност, благородство и т.н. Седмият раздел е най – големия и
е наречен „Фисически сказания”. Той дава знания по
естествознание, география, анатомия, хигиена и други. Дава
сведения за предмети, понятия, явления, растения, животни.
Читателите на буквара са можели да прочетат любопитни неща за
историята и свойствата на кафето, солта, захарта, тютюна,
памука, лена, за познати и непознати животни като маймуната,
слона, носорога, бобрите, крокодила, пчелите, мравките и
други. В края на буквара са поместени върху три листа 12
изображения на животни, което сочи, че авторът е първият
привърженик на идеята за нагледно обучение. Тези илюстрации са
били нещо ново и необичайно. Затова именно рисунките на кита и
делфина са дали повод този буквар да се нарече “рибен”. В този
дял Берон запознава децата и с природните явления облаци,
дъжд, град, роса, светкавица, гръмотевица, мъгла и т. н.
Представя и познания по анатомия, за строежа на човешкото
тяло. Дава съвети за здравето, здравословния начин на живот,
които и до днес се прилагат в ежедневието. Последният осми
раздел е „Аритметика” В него са представени четирите основни
действия в аритметиката – събиране, изваждане, умножение и
деление.
В края на буквара си Берон помества едно обръщение към
сънародниците си: „Любезни еднородни”, в което ги призовава да
подпомагат за издаването на готови български книги.
Опазването на „Рибния буквар” и осигуряването на неограничен
достъп до него се реализира чрез дългосрочна стратегия на
Централната библиотека на БАН.
Превърнал се благодарение на енциклопедичното си съдържание в
предпочитано четиво, и за малки и за големи, преиздаван до
Освобождението многократно, „Рибният буквар” разпространява

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
16 яну 2019 в 22:15 потребител на 22 години
08 яну 2019 в 14:53 студент на 39 години от Пловдив - Аграрен университет, факулетет - Факултет по лозаро-градинарство, специалност - Агрономство - Лозаро-градинарство, випуск 2014
08 дек 2018 в 16:18 ученичка на 36 години от Монтана - ФСГ "Васил Левски", випуск 2001
16 окт 2018 в 13:05 студент на 22 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Филологически факултет, специалност - Българска филология, випуск 2019
08 сеп 2018 в 10:33 в момента не учи
10 юни 2018 в 16:20 студент на 27 години от Русе - Русенски университет "Ангел Кънчев", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Български език и история, випуск 2018
04 юни 2018 в 15:31 ученичка на 23 години от София - 137 СОУ "Ангел Кънчев", випуск 2014
21 апр 2018 в 21:49 студент на 28 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Начална училищна педагогика и чужд език, випуск 2018
18 фев 2018 в 16:03 в момента не учи на 36 години
26 яну 2018 в 23:04 в момента не учи на 34 години от Велико Търново
 
Подобни материали
 

“История слабянобългарска” – Страшен зов за национално осъзнаване


Паисий Хилендарски е един от най-големите автори в Българската възрожденска литература. Най-прочутата му творба е “История славянобългарска”...
 

"История славянобългарска"- зов за национално пробуждане

12 дек 2007
·
1,448
·
2
·
349
·
325
·
27
·
5
·

Хилендарският монах създава своята "История славянобългарска", за да пробуди в българите най-святата добродетел-родолюбието, и осъди безпощадно отцеругателството и родоотстъпничеството.
 

Паисий Хилендарски - ,,История Славянобългарская’’ - Защо езикът и родът са важни за всеки човек?

21 яну 2008
·
523
·
2
·
291
·
251
·
20
·
1

Анализът е печелил награда в литературен конкурс, проведен в град Петрич.
 

Възхвал на подвига и саможертвата

21 фев 2006
·
3,129
·
2
·
962
·
267
·
25
·
6

ЛИС за подвига и саможертвата в "Епопея на забравените"
 

„История славянобългарска”

09 дек 2007
·
512
·
1
·
313
·
115
·
1
·
1

Аз, Паисий йеромонах...”Човешкият АЗ е главната единица на рода, на колективната сила, която преобръща хода на времето.Йеромонах Паисий поема отговорността да разкаже за тези преславни времена на рода български.
 
Онлайн тестове по Възрожденска литература
Тест по литература - Иван Вазов
тематичен тест по Възрожденска литература за Ученици от 7 клас
Тест по литература върху творчеството на Иван Вазов и по-специално „Немили-недраги“.
(Лесен)
20
254
1
16.09.2011
» виж всички онлайн тестове по възрожденска литература

Д-р Петър Берон - живот и дело. "Рибен буквар"

Материал № 810455, от 16 фев 2012
Свален: 224 пъти
Прегледан: 314 пъти
Предмет: Възрожденска литература, Литература
Тип: Курсова работа
Брой страници: 4
Брой думи: 1,205
Брой символи: 7,215

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Д-р Петър Берон - живот и дело. "Рибен буквар""?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения