Павлина Костадинова
преподава по Етика
в град София
Големина на текста:
ТЕМА 1
ЕТИКАТА КАТО НАУКА
І. Морал и етика - същност
Понятията “етика” и “морал” са познати на почти всички хора. С първото се
обозначава науката, а с второто - предмета на нейното изследване. Понятието
“етика” произтича от древногръцката дума ethos, която в началото (напр. в
Омировата “Илиада”) е означавала местоживеене, съвместно жилище. Постепенно
то придобива нови значения: обичаи, темперамент, начин на мислене и т.н.
Античната философия възприема това понятие като физическо или социално
явление. Етиката (от гръцки - нрав, обичай) е наука, която изучава същността и
закономерностите на възникването, развитието и функционирането на морала,
неговата специфика и роля в обществото, както и системата от нравствени ценности
и традиции. Етиката като наука може да се разглежда в два аспекта: историко-
антропологически и практически. Първият, добре разкрит, срещаме още у Херодот, а
по-късно в Спенсеровата описателна социология. От днешни позиции бихме могли
да го наречем етография, защото чрез описания се запознаваме с морала и нравите у
различните народи и в различните общества. Изследванията от втория тип са
насочени към положителните и отрицателните страни на различните качества на
личността и човешкото поведение. Именно тези изследвания гърците възприели да
определят като етика. Тяхното систематизиране и наименуване се дължи на
Аристотел (384 -322 г.пр.н.е.), който, възприемайки етоса като характер
(темперамент), образувал прилагателното ethicos (етически). С него той обозначавал
особена група човешки добродетели, като добродетелите на характера (мъжество,
увереност и др.), които се отличавали от добродетелите на разума. За обозначаване
на науката, която изучава етическите добродетели, Аристотел създава ново
съществително ethica (етика), което се среща в редица негови трудове (“Никомахова
етика”, “Евдемова етика” и др.). Така през ІV в.пр.н.е. науката за морала получава
своето кръщение и това име тя носи досега.
Подобна е историята на понятието морал, само че историята се развива в Древен
Рим. Тук за основа се използва думата mos, която се превежда като нрав, обичай,
характер, поведение, свойство на вътрешната природа, закон, предписание. Цицерон
(106 - 43 г.пр.н.е.), опирайки се на опита на Аристотел, образувал от думата mos
прилагателното moralis, което означава нещо, отнасящо се към характера, към
обичая. От него по-късно, през ІV в. се образувало понятието moralitas. В началото
двата термина етика и морал съвпадат както по етимологично съдържание, така и по
историята на своето възникване. Тези две понятия постепенно придобиват
общоевропейско, а в последствие и общосветовно разпространение, но докато
понятието етика запазва значението си и означава определена философска наука, то
с понятието морал започва да се обозначава онова, което изучава тази наука.
Аналогична е историята и на понятието “нравственост”, което е синоним на морала и
се създава и разпространява в славянско говорещите държави на базата на думата
нрав.
Съвпадението на термините “морал” и “етика” е едно нещо, а спецификата се
състои в това, чете не просто съвпадат, а и двата са се родили в рамките на теорията
и първоначално с тях се означавала определена наука. По-късно с развитието на
човешкото общество и на човешкото познание тези две понятия получили различно
смислово съдържание. Когато говорим за морал, ние сега разбираме представите на
хората за добро и зло, за нормите на тяхното поведение, за техните нрави и т.н. А
понятието етика се възприема като наука, изучаваща морала. Следователно сега
понятието за морал в обществото се формира не стихийно и случайно, а с помощта
на науката етика, на етическата теория. В този смисъл моралното съзнание се
появява, развива и утвърждава с помощта на науката етика.
Разглеждайки двете понятия, не бива да преувеличаваме или да завишаваме
ролята и мястото на етиката спрямо моралността на личността. С каквито и
убедителни доводи да си служи етиката, тя не може да отстрани злото и лъжата от
живота. Етиката може само да помогне на честния човек да се формира и развива
по.уверено по избрания от него път. Така например понятието честност се формира в
рамките на моралното съзнание, а своя завършен вид то получава на равнището на
етическата теория, като по този начин то се освобождава от “чуждите примеси” и се
проявява в своя чист вид. От посоченото следва, че реалният морал и етиката като
наука са две части на едно неделимо цяло.
Естествено, началото на етическите разсъждения не започва от Древна Гърция и
Древен Рим. Преди тях подобни разсъждения има в древноиндийската,
древнокитайската и древноегипетската философия. В легендите и преданията, в
религиозните и философските учения се отразявали тогавашните представи на
хората за добро и зло, за поведението на човека и т.н. С тези проблеми преди
обособяването на етиката като самостоятелна наука са се занимавали философите от
древността. Следователно етиката като наука се формира едновременно със
зараждането на философията, когато човешкият разум се опитал да осмисли околния
свят и смисъла на човешкия живот.
Наука ли е етиката - този въпрос е основателен, защото и сега, и в миналото се
изказват отрицателни виждания, най-често срещаното след които е, че тя не е наука,
защото не изучава фактите, а ценностите и на тази основа не добавя нищо към
нашито познание.
Етиката е наука, дори ако съдим само по количествените показатели на
емпиричните и теоретическите изследвания, оставили значима следа в
хуманитарното познание, в които се описва и обосновава нейната предметна област -
моралната проблемност на човека. Тя е наука и затова, защото етиката не само
описва и обяснява моралното съзнание, поведение, отношение и позиции, но и
същевременно предлага обоснован отговор на вечните морални въпроси, като
същевременно препоръчва определени обосновани образци на морално възприемане
на света от човека, на морално действие, поведение и отношение.
Но тъй като предметът, който етиката изучава - моралът - е несъмнено
ценностен феномен, то и самото етическо познание има подчертано ценностен и
нормативен характер, като по този начин етиката не само изучава морала, но и учи
хората на нравственост.
Затова границите на етическото познание в общи линии следват границите на
морала. Вярно е и обратното твърдение, а именно, че етическото познание рамкира,
определя разбирането за морала и моралното действие и поведение, което показва,
че границите на етиката като наука са подвижни, че те могат да варират в границите
на морала. Всичко това се определя от особеното взаимоотношение между етиката
като наука и моралът като предмет на нейните научни изследвания.
Като цяло границите на етиката се предопределят до голяма степен от
общоприетия морален авторитет, около който се центрира и организира етическото
познание. Условно тези морални авторитети се делят на две групи: 1. Универсални
морални авторитети (разум - Платон, Кант, Хегел; бог - религиозният морал); 2.
Уникални морални авторитети (уникалната личност - стоицизъм, скептицизъм,
екзистенциализъм, уникалност на диалогичната връзка “аз - другият”,
херменевтиката, Бахтин и др.).
Посочените алтернативи описват и обосновават различни обхвати на етическото
познание в зависимост от общоприетите основни предпоставки за моралните
измерения на човека. Оттук е разбираема и различната интерпретация на моралните
ценности. Напр. доброто и злото, в контекста на космическите измерения, се разбира
като изначална хармония или хаос, като наличие или липса на порядък между човека
и Космоса. Според християнската етика доброто произтича от Бога и има отвъдна
същност, а злото е нарушаване на божествената хармония и т.н.
Етическото познание съществува под формата на етически тълкувания на
хуманитарни текстове, като етически диалог, етическа критика и етически възгледи,
чийто връх е обосноваването на определена етическа система (Кант, Хегел, Ницше).
Етическата система реализира комплексно и цялостно изследване на морала, на
неговата същност, механизми и проявления. По този начин тя се опитва да
разрешава относително пълно и цялостно неговите основания и кардинални
проблеми, неговите специфични исторически форми на съществуване,
обосновавайки определен модел на морално действие, поведение и отношение.
Така всяка етическа система по уникален и неповторим начин решава както
частни, така и универсални морални проблеми. Но етическите разработки на група
различни мислители могат да изразяват, могат да имат и обща ориентация, да имат
общи идеи, да си служат с еднакъв или сходен категориален апарат. Тези - повече
или по-малко консолидирани научни общности - образуват етическите школи и
етическите направления. Тяхното обособяване може да се извършва върху основата
на различни признаци: творчески авторитет на виден мислител - Платонова
академия; място на формиране - Баденска школа и т.н., но при всички случаи
изразяват една относително устойчива във времето тенденция на специфичен начин
на изследване, тълкуване и обосноваване на морала. На тази основа се сформират и
традиционно етическите школи и направления, при които етиците разработват
неизменно своите етически концепции върху една обща основа.
Съвременната етика условно можем да я изучаваме в четири основни раздела:
Етиката като наука за морала (за неговото начало и граници);
Етика на Аз-а - защото от Аз-а на всекиго започва свободата, чрез която
всеки сам избира кои да бъдат ценностите в неговия живот;
Етика на Другия - защото моята свобода граничи с другата свобода;
Етика на смисъла - защото въпросът за смисъла на живота съпътства целия
ни живот и от неговия отговор зависи както собственото ни щастие, така и
оправданието и извинението за годините ни на живот.
Същност на морала.
Ако се вгледаме в някои животински видове, като вълк, лисица, тигър и други
подобни, ще констатираме, че: 1. дори и при най-силните и най-индивидуалистични
животни понякога се налага необходимостта от съвместен живот и общи действия,
които по-пълно задоволяват инстинкта им за самосъхранение; 2. и при най-простото
и случайно събиране за общо действие се налагат по необходимост известни
отношения и едно разпределение на благата между участниците. Това
разпределение, въпреки че е несъзнателно наложени и че е неравномерно, то все пак
съществува.
Ако разгледаме пък живота и дейността на обществени или стадни видове -
мравки, маймуни и др. - ще забележим още по-силно този факт на общи действия и
общо разпределение на благата. Нещо повече - при тях общото сътрудничество в
борбата за съществуване и общото използване на придобитите блага е постоянно
явление.
У социалните животни инстинктът за самосъхранение е свързан с едно неясно
(смътно), но все пак социално чувство, което привързва индивида към общността. У
всеки член е налице елементарна инстинктивна воля към общо действие, насочено за

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Етиката като наука

Понятията "етика" и "морал" са познати на почти всички хора. С първото се обозначава науката, а с второто - предмета на нейното изследване. Понятието "етика" произтича от древногръцката дума ethos...
Изпратен от:
pinita0302
на 2012-02-12
Добавен в:
Теми
по Етика
Статистика:
352 сваляния
виж още
Изтегли
Материалът се намира в следните категории:
Теми по Етика рядко сваляни с над 20 страници от преди повече от година Други от Студенти
 
Подобни материали
 

Добро и зло

22 окт 2008
·
1,009
·
16
·
4,502
·
863
·
58
·
1

Тъй като идейно – тематичния обхват на разглежданата тема е твърде широк и изисква по-детайлно разглеждане, то тук ще акцентирам върху общите принципи, които служат за основа на различните етически учения, опитващи се да определят и изяснят основните...
 

Проблеми на приложната етика

30 окт 2008
·
246
·
12
·
1,591
·
192
·
25

Терминът “етика” за първи път е използван от Аристотел от латинския етос, ма две значения. Първото се отнася до нравите, а второто засяга характера на човека и неговата предразположеност. Аристотел замисля етиката като философия...
 

Етика на добродетелта – теория за средината

29 окт 2008
·
462
·
8
·
1,375
·
333
·
49
·
1

Курсова работа за Аристотел. Етика на добродетелта - теория за средината.
 

Професионална етика

17 дек 2008
·
384
·
20
·
3,212
·
24
·
2

Политическата етика на нашето съвремие е субстанция от огромния опит, който човечеството е натрупал в областта на обществените отношения и за това как чрез тях да се постигне властта като основна цел за всеки човек и как да се действа с нея...
 

Етика - тест

24 апр 2009
·
136
·
8
·
1,033

Тест по Етика с отговори.
 
Онлайн тестове по Етика
Тест по етика и право за 10-ти клас
изходен тест по Етика за Ученици от 10 клас
Тестът е върху учебното съдържание по етика и право за 10-ти клас. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
13
733
2
07.03.2013
Тест по етика за 10. клас
междинен тест по Етика за Ученици от 10 клас
Тестът включва въпроси, обхващащи всичко изучавано по етика в десети клас.
(Труден)
51
525
1
1 мин
30.09.2011
» виж всички онлайн тестове по етика

Етиката като наука

Материал № 808255, от 12 фев 2012
Свален: 352 пъти
Прегледан: 535 пъти
Предмет: Етика, Философия
Тип: Тема
Брой страници: 21
Брой думи: 9,779
Брой символи: 60,717

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Етиката като наука"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Павлина Костадинова
преподава по Етика
в град София
с опит от  20 години
314

Павлин Славов
преподава по Етика
в град Благоевград
с опит от  12 години
314

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения