ИНФОРМАЦИОНЕН МЕНИДЖМЪНТ (ИМ)
1. Същност и функции – понятието се използва от 80-те години в
САЩ, като от институционална гледна точка с него се обозначава
управленската структура, в която се съсредоточават компоненти за
информационна технология.
От функционална гледна точка ИМ припокрива класическите
управленски функции, при разработването на стратегия за планиране и
контрол, контролиране и усъвършенстване на организацията и
ръководството. ИМ обхваща също и използването на тази информация като
осигурява знания, облекчаващи изпълнението на класическите
мениджърски функции.
Различават се 3 функционални равнища на ИМ:
- Стратегическо
- Административно
- Оперативно
Стратегическият ИМ обхваща следните дейности: определяне и
развитие на стратегическа роля на информацията; планиране на
информационната структура; определяне на стратегическите цели.
Задачите на административния ИМ са: мениджмънт на проектите;
на данните; на приложните системи; мениджмънт при кризи и
осигурителен мениджмънт.
Оперативният ИМ се занимава основно с мениджмънт на
производството като основната цел е да е рентабилно и ефективно.
Различават се 3 равнища на базиращи се на техниката за използване, на
информацията, които лежат напречно на по-горе изброените.
1.Ниво на информационната структура в обработката на
информацията и комуникацията.
2.Ниво на информацията и комуникационните системи.
3.Ниво на приложение на информацията.
ИМ обхваща мениджмънт на вътрешно и външно използване на
информацията. Мениджмънт на структурите и изграждането на
информационни системи; мениджмънт на информационните и
комуникационните технически структури.
1
МЕТОДИ НА ИНФОРМАЦИОННИЯ МЕНИДЖМЪНТ
В методологично отношение ИМ се насочва към изготвяне на
сценарии, за определяне стратегическата роля на информацията.
В административния и оперативния мениджмънт се използват и
други методи:
•Модел за вземане на решения;
•Анализ на административните решения;
•Анализ на риска; методи за оценка на разходите и други.
АДМИНИСТРАТИВНАТА КОМУНИКАЦИОННА СИСТЕМА
/АКС/ се състои от 3 компонента:
1. крайни апарати за комуникация;
2. комуникационна мрежа – локални, глобални мрежи;
3. комуникационни служби.
Модерните АКС се отличават коренно от класическата обработка на
информацията и се изграждат информационни структури, които се
характеризират с:
•отвореност на ползване;
•децентрализиране на техническите средства, разполагане на
всяко работно място, където е необходимо;
•гъвкавост на приложение – потребителски интерфейс;
•достъпност на обслужването, вследствие разнообразието при
възможностите на софтуера;
•висока степен на техническа интеграция;
•АКС създава условия за съкращаване на разходите за
персонал;
•подобряване на достъпа на потребителите;
•съкращава се времето за обработка на информацията;
•комфортност на обслужването.
НЕДОСТАТЪЦИ:
• значителни разходи – като първоначални инвестиции и поддръжка
на хардуера и софтуера;
• технически проблеми при използването;
• бързо остаряваща технология;
• недостатъчна квалификация на разработчиците на системата и/или
на потенциалните потребители;
• недостатъци в планирането.
Други проблеми:
1. да се избягва голямото разпростиране на проблеми във времето.
2. Да се обособи проблемът от обкръжаващата среда.
3. Да задоволява нуждата от информация за решаване на проблема.
4. Да се отчита иновационният характер на задачите.
2
Планирането на АКС представлява колективен интерес – 3 групи с
различни интереси:
1. ГРУПА – професионалисти и разработчици на системи
2. ГРУПА – мениджъри от отдел за обработка на информация
3. ГРУПА – потенциални потребители
АКС са социотехнически системи – те имат и социални аспекти.
Недостатъци при планирането на такива системи:
-пренебрегва се решаващото равнище за използване на
информацията;
-структурата на работа и организация се приема като даденост;
- не се отчита изцяло потенциала на информационните
технически устройства на фирмата.
КОМУНИКАЦИИ В ПРЕДПРИЯТИЕТО
ВИДОВЕ:
-между организацията и обкръжаващата среда;
-вертикална комуникация;
-комуникация по възходящ ред;
-хоризонтална комуникация;
-ръководител – подчинен;
-ръководител – общо събрание (екип);
-неформални комуникации.
Комуникационен процес – елементи, същност:
Комуникационен процес /КП/ - обмен на информация между двама
и/или повече участника.
Основна цел на КП – гарантиране разбирането на информацията,
явяваща се предмет на съобщението (обмяната).
Елементи на КП:
-изпращач-генератор на идеи;
-съобщение – кодирана със символи информация;
-канал – средство за предаване на информацията;
-получател.
Шум – изкривяване на информацията.
Много важна е обратната връзка – повишава ефективността от
обмена на информация.
3
29
