ВАРНЕНСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ
"ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР"
К У Р С О В А Р А Б О Т А
Автор: Яни Стефанов Стефанов
Специалност: „Защита на националната сигурност“
II курс, Факултетен номер: 20091066
Предмет: Теория на риска и безопасността
Тема: Сигурност и риск
Преподавател: професор д.т.н Анатолий Шутко
Асистент: И. Костова
Варна
Февруари 2012
Сигурност и риск
Сигурността като понятие
В българският език понятието "сигурност" се означава с две думи -
"сигурност" и "безопасност". Сигурността днес се разбира като повече от
“безопасност”. Г. Стефанов формулира две нива на сигурност:
безопасност и гарантирана надеждност. Илия Пеев сочи някои
"измерители на сигурността": липса и отсъствие на опасност, гарантирана
безопасност и сигурност, защитеност, застрахованост, неприкосновеност.
Сигурността като потребност
Според Арнолд Уолфърс, сигурността, подобно на благосъстоянието, е
сред основните социални ценности. За Джон Бъртън сигурността е сред
базисните индивидуални и групови потребности, и то такива, които се
отстояват независимо от цената. Широко известна е йерархията на
потребностите на Абрахам Маслоу. Сред тях на второ място е нуждата от
"safety" и "security" - преведени като "безопасност" и "сигурност". Тази
нужда е непосредствено над физиологичните потребности - глад, жажда,
сън, отопление, секс и др., "които веднъж задоволени, повече не влияят
върху поведението на човека" и отразяват в крайно слаба степен
индивидуалността на личността. Ил. Пеев описва сигурността като
доминираща категория за определяне на психическото здраве на човека.
"Без да се удовлетвори потребността от сигурност - пише той, - човекът и
човешките маси не могат да удовлетворяват потребностите от висш ранг.
Такива висши потребности не могат да бъдат мотиватори в дейността на
хората, без да се гарантира тяхната сигурност!"
За всяка жива система е естествен стремежът към повече сигурност. Затова
за В. Проданов: "Сигурността е характеристика на всяка система и тя е в
нейната способност да се съхрани при промяна на средата, условията и
обстоятелствата, от които зависи; да функционира и се развива оптимално,
т.е. при най-малък разход на ресурси да осъществява заложените в нея
закономерности и цели." А Г. Стефанов сравнява сигурността с
температурата на тялото - "първостепенен и генерализиращ показател за
състоянието на организма и за наличието или отсъствието на някакво
болестно състояние."
Видове сигурност
Съществуват различни класификации на отделните аспекти на
сигурността, т.е. на видовете сигурност.
- Първата класификация дава основните компоненти на
сигурността. Свързана е със спектъра на рисковете и заплахите към нея. В
този случай сигурността бива военна, икономическа, социална, етническа,
екологическа, информационна и др.
- Втората класификация слага акцента върху способа, по който се
“атакува” сигурността – дали чрез материално въздействие, т.е. твърда
сигурност (hard security) или чрез нематериално влияние (soft security). При
твърдата сигурност се работи с измерими величини/потенциали – сила,
натиск, армия; това са sticks – тоягите, санкциите, наказанията и др.;
докато при меката сигурност имаме идеи, манипулация, дезинформация;
това са carrots – поощренията, наградите). При първия случай заплахата е
по-пряка, по-откровена и по-груба, а при втория – по-индиректна, по-
префинена и по-коварна .
- Третата класификация се прави според посоката, от която идват
заплахите и предизвикателствата към сигурността: дали от фактори,
източници, субекти извън националната държава или в нея; тя дели
сигурността на външна и вътрешна.
Главна причина за възникването на държавата е потребността да се
гарантира сигурността (отбраната и общественият ред) на обществото
(рода, племето, клана, полиса). Държавата е функция на стремежа на
обществото за повече сигурност и както пише Роман Херцог: “Сигурността
по отношение на враговете винаги е била великолепен мотив за основаване
и укрепване на държави”.
Определения за национална сигурност
За първи път понятието “национална сигурност” е употребил президентът
на САЩ Теодор Рузвелт в обръщение към Конгреса през 1904 г.,
обосновавайки присъединяването на зоната на Панамския канал с
интересите на националната сигурност. А първото определение на
националната сигурност в категориите на "националните интереси" е
дадено от Уолтър Липман: "Държавата се намира в състояние на
сигурност, когато не u се налага да принася в жертва своите законни
интереси, за да избегне войната и когато тя е в състояние да защити при
необходимост своите интереси чрез водене война".
В Закона на Руската Федерация "За сигурността", националната сигурност
е “състояние на защитеност на жизнено важните интереси на личността,
обществото и държавата от вътрешни и външни заплахи".
В руския Енциклопедически речник "Политология", националната
сигурност е дефинирана така: “Състояние, при което се обезпечава
защитата на жизнено важните интереси на държавата и гражданското
общество в икономическата, политическата, военната, екологическата,
хуманитарната и други области”.
В България, според официално приетата през 1998 г. Концепция за
национална сигурност: “Национална сигурност има, когато са защитени
основните права и свободи на българските граждани, държавните граници,
териториалната цялост и независимостта на страната, когато не
съществува опасност от въоръжено нападение, насилствена промяна на
конституционния ред, политически диктат или икономическа принуда за
