Големина на текста:
УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ” – ПЛОВДИВ
ФИЛОСОФСКО – ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
КАТЕДРА „ОБЩА ИСТОРИЯ И АРХЕОЛОГИЯ”
ДОКЛАД
На тема:
Базиликата „Св. Ахилий”
на о-в. Св. Ахил в Преспа и
гробът на цар Самуил
Изготвил: Методи Шотлеков Проверил: гл.ас. д-р. Ст. Попов
Археология IV курс
Фк.№ 0809351014
ПЛОВДИВ, 2011
На о-в. Св. Ахил в Малкото Преспанско езеро е разположена
едноименната средновековна базилика „Св. Ахил”.
Пръв руският архимандрит Антоний споменава този паметник
през 1858 год. През 1898 год. П. Н. Милюков прави скица и дава
по-пълно описание на храма. През 1907 год. Й. Иванов изготвя
план на базиликата, с който се съобразяват всички следващи
проучватели. В годините преди Втората Световна война с храма
се занимават още М. Злокович, Г. Сотириу и Кр. Миятев. След
войната интереса към този паметник не намалява и той попада в
полезрението на редица учени като Г. Сотириу, Вл. Петкович, Н.
Мавродинов, С. Пелеканидис, М. Бичев.
През 60-те и 70-те год. проучвания на базиликата започва
гръцкия професор Николаос Муцопулос. Той прави едно
изключително важно за нас българите откритие, а именно гробът
на цар Самуил, за когото ще стане дума малко по-късно.
Храмът „Св. Ахил” представлява трикорабна, триабсидна
базилика с притвор от запад. Общите й размери са 22,0х44,7м.
Разделението между отделните кораби на базиликата е
осъществено посредством два реда от по 7 зидани стълба, между
които са оформени арки.
Интересно е оформлението на протезиса и дяконикона. Те имат
план на вписан кръст, чиито рамене подпират относително
високите стени на купола. Малките олтарни конхи са полукръгли
отвън и отвътре и са с куполно покритие. Двете помещения –
протезиса и дяконикона се свързват с останалата част на храма
посредством две двойки врати – по една на западната и по една
съответно на южната и северната си стени.
При строежа на базиликата „Св. Ахил” са използвани сполии с
античен произход, от намиращите се в околността паметници –
тухли, мраморни плочи и колони и др. На много места в
конструкцията са използвани дървени скари – сантрачи, например
в стълбовете, в зидарията на малките конхи и т.н. Проф.
Муцопулос отбелязва, че наличието на такава сантрачна мрежа не
2
е характерно за храмовата архитектура в Солун и
Константинопол, средища на средновековната византийска култура.
След извършените стратиграфски проучвания на паметника,
проф. Муцопулос стига до извода, че началната фаза на
изграждане на храма трябва да се постави в края на Хв. Както
казва Йоан Скилица, след като превзел Лариса, цар Самуил взел
от града мощите на покровителя му – Св. Ахилий, които положил
в Преспа, където били дворците му. Храма, който издигнал, цар
Самул именувал на името на светеца. Базиликата „Св. Ахил” е
именно този, изграден от Самуил храм.
През ХІ век храмът бил подложен на разрушение, факт,
известен от историческите свидетелства. В края на ХІ век една
голяма част от разрушенията били възстановени, вероятно по
нареждане на охридския архиепископ Теофилакт.
Олтарната абсида на базиликата е един от най-добре
запазените във височина участъци. Тя има подковообразна форма,
а подът й е на по-високо ниво в сравнение с това в централния
кораб. В средата на абсидата има трисводест прозорец, чиито
арки се поддържат не от монолитни колони, а от зидани подпорни
стълбове, състоящи се от малки тухли, споени с дебел пласт
хоросан. По същия начин са изградени и архиволтите.
Полукръглата зидария на олтарната конха е с дебелина 0,98м.
и е засводена с четвъртсферичен купол. Градежът на надолтарния
квадратен купол е извършен от почти хоризонтално положени
редове квадри от бигор, редувани във височина с пояси от тухли.
От вътрешната страна олтарната абсида била стенописана. При
проучванията си през 60-те и 70-те год. проф. Муцопулос
разкрива два пласта стенописна украса. Върху по-късния от тях
той разчита редица паметни надписи.
В по-ниската част на стенописа в олтарната конха са
зографисани в червен цвят един ред полукръгли арки, по девет
от двете страни на тройния прозорец. Милюков споменава, че
снел последния пласт, покривал голяма част от тези арки, за да
може да ги разкрие. Върху новопоявилия се (долен) пласт имало
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Базиликата "Св. Ахил" в Преспа и гробът на цар Самуил

Доклад за средновековната базилика "Св. Ахил" в Малкото Преспанско езеро и откритите в нея погребални саркофази, един от които проф. Муцопулос идентифицира като гробът на цар Самуил...
Изпратен от:
Мишо
на 2012-01-27
Добавен в:
Доклади
по Археология
Статистика:
33 сваляния
виж още
Изтегли
 
 

Базиликата "Св. Ахил" в Преспа и гробът на цар Самуил

Материал № 801121, от 27 яну 2012
Свален: 33 пъти
Прегледан: 55 пъти
Предмет: Археология
Тип: Доклад
Брой страници: 10
Брой думи: 1,912
Брой символи: 11,357

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Базиликата "Св. Ахил" в Преспа и гробът на цар  ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала