Големина на текста:
РАЙНА ПОПГЕОРГИЕВА ФУТЕКОВА - РАЙНА КНЯГИНЯ
Тя е родена на 18.01.1856г. в семейството на Нона Налбантска и
свещеник Георги Футеков. Завършва панагюрското училище. На 13 годишна
възраст училищното настоятелство я изпраща да продължи образованието си в
известното Девическо училище в Стара Загора с директорка Анастасия Тошева.
Петгодишния курс на обучение Райна завършва за четири, с отличен успех,
похвална грамота и награда. През учебната 1874/75 година е учителка в
девическото училище в Панагюрище. Тя е между инициаторките и основателки
на женското дружество “Надежда” и девическото “Китка”, където жените и
девойките се учат на любов към българските традиции. При подготовката на
Априлското въстание – края на месец март 1876г., Революционният комитет и
Бенковски, й възлагат да извеза Главното въстаническо знаме. Райна работи
върху знамето почти месец, а помощ й оказват Цвета Зогравска, Мария
Нейчева и Милка Узунова. На 20 април въстанието избухва преждевременно.
На 22 април знамето е тържествено осветено. Церемонията започва от къщата
на Пенчо Хаджилуков, превърната в щаб на Привременното правителство. Ето
как самата Райна описва този неповторим ден: “На втория ден от свободата
знамето беше довършено. Тогава. по желание на гражданите, аз трябваше да
го взема в ръцете си, да препаша сабя, да грабна револвер и да премина през
целия град, като възвестя на събралия се по улиците народ, че петвековното
турско иго е смъкнато завинаги, Това беше най-тържествения ден от нашата
кратковременна свобода”. На 30 април започва погромът на въстанието.
Голямата дъбова врата на Попгеоргиевата къща е разсечена и турците
нахлуват. Бащата е убит. По-късно Райна е арестувана и изпратена в
Пазарджик, а след това в затвора “Имам Евине” в Пловдив. На нея, пратеникът
на английския вестник “Дейли нюз” Я. Макгахан, посвещава един от
вълнуващите си репортажи за Априлското въстание, озаглавен
“Панагюрище: .......Със знаме всичко е възможно” с дата 10 август 1876г . Под
натиска на чуждите консули в Пловдив е освободена на 31 юли. Изтерзана и
болна заминава за Русия. Настанена е в Страстний манастир в Москва Дълго
се лекува в Екатерининската болница. Написва своята “Автобиография“,
осигурява стипендии за деца сираци от въстанието, завършва акушерство и е
една от първите дипломирани акушерки в България. След Освободителната
война, Райна се завръща в родината. Три години е преподавателка в
новооткритата девическа гимназия в Търново, а през лятото на 1882г. се
завръща в родния си град. Тук се омъжва за Васил Дипчев, участник в
Априлското въстание. В семейството се раждат петима синове: Иван, Георги,
Владимир, Петър и Асен. През 1898г. семейството се премества в София,
където същата година умира съпругът й. По-късно, при нещастен случай умира
и синът й Петър. Поборническата пенсия не достига и тя работи като акушерка,
за да даде образование на децата си. Скръбта и несгодите бързо стопяват
силите й. Умира на 29 юли 1917 година в София.
Райна Княгиня е само на 20 години, главна учителка в девическото
училище в Панагюрище, когато Георги Бенковски й предлага да ушие главното
знаме на въстаниците.
Лъвът на знамето е нарисуван от Стоян Каралеев (Баненеца) по образец
на лъвчето, отпечатано на корицата на Устава на БРЦК, а буквите са изписани
от Иванчо Зографа. Освен надписа "Свобода или смърт" в долния край има и
две букви - "П" и "О" (за "Панагюрски окръг").
В края на месец март1876 г. Революционният комитет в Панагюрище и
Георги Бенковски възлагат на Райна Попгеоргиева да извеза Главното знаме на
панагюрските въстаници. На 22 април знамето тържествено е осветено и през
дните на Панагюрската република гордо се вее на голямата врата на
Хаджилуковата къща – Правителствен дом.
По време на Руско-турската война 1877/78 г. знамето вероятно изгаря в
конака в Хасково. По случай първото официално честване на Априлското
въстание през 1901г., Райна Княгиня възпроизвежда Главното въстаническо
знаме. Средствата за плата и сърмата са осигурени от комитета “20 април“.
Райна бродира знамето в София. Няколко дни след тържествата в
Панагюрище, знамето е носено на кон до Костина, по случай 25 години от
гибелта на войводата Бенковски. В архива на къщата - музей се пази и снимка
на Райна Княгиня със знамето от 1901г. с неин автограф. Снимката е
направена в София, след като знамето е завършено. До своята смърт, Павел
Койчев, панагюрски поборник, съхранява скъпата реликва “като очите си“,
прегъната на четири ката, на всяка гънка с вестник, за да не се похаби, в една
специална кутия, а на празника я изнасял на балкона, за да я гледа народа.
След него знамето се съхранява от председателя на Поборнико -опълченското
дружество в Панагюрище Иван Кузмов – Комитата. Неговият правнук, Петко
Кузмов, разказва спомените на баща си: На 3 март и 3 май, когато са ставали
тържествата по случай Освобождението и годишнините на Априлското
въстание, знамето е изнасяно с музика от дома на Комитата в Драгулин махала
и заедно с другите поборници са отивали на площада“.
След смъртта на Иван Кузмов знамето се съхранява в читалището. По-
късно, когато се създава къща-музей “Райна Княгиня – 1950г., то е експонирано
там.
На 22 април - деня на освещаването му - Райна Футекова му пришива
приготвени през нощта пискюли. Размерите на знамето са 2 на 1,5 м, има две
лица и е поръбено със сърмена ивица. Освещава се от свещеници от града и
околните села. Райна описва по следния начин шествието след освещаването
на знамето: "На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по
желание на гражданите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и
револвер и да седна на избран кон, за да премина през целия град и да
оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е
отхвърлено завинаги. Това беше най-тържественият ден на нашата
кратковременна свобода. Беловласи старци, редом с невръстни деца, вървяха
навсякъде след мен, пееха любими народни песни. Жени, девойки и старици
хвърляха върху нас толкова много ухаещи и разноцветни букети, че целият път
беше постлан с тях като великолепен килим. Виковете "Ура!" и "Да живее!"
нямаха край. Тази тържествена процесия продължи до вечерта."
За честването на 25-годишнината от Априлското въстание Райна Княгиня
ушива три нови знамена - копия на оригиналното. Запазени са само две от тях
(във Военноисторическия музей в София и в родната й къща в Панагюрище),
третото копие изгаря по време на бомбардировките над София през Втората
световна война.
Родната къща на Райна Княгиня е паметник на културата с национално
значение. Тя е представител на средногорския тип асиметрична къща.
Старинен надпис, запазен върху една от гредите на голямата дворна врата,
сочи годината на построяване – 1673 и нейните първи собственици – Тасо и
Михо. В този дом, на 18.01.1856г. се ражда бъдещата знаменоска на
Априлското въстание – Райна Попгеоргиева Футекова – Райна Княгиня. На 3
май 1950г. къща – музей “Райна Княгиня” разтваря врати за първите си
посетители като музей. През 1979/81г. е извършена основна реставрация на
къщата. В бившата занаятчийска работилница “Керена”, на първия етаж е
представена документално – веществена експозиция, посветена на живота и
ролята на Райна Княгиня по време на Априлското въстание. Етнографската
експозиция на втория етаж, дава представа за обстановката, в която се ражда и
израства бележитата българка. Сред ценните реликви в музея е Главното
знаме на панагюрските въстаници, което Райна Княгиня възпроизвежда през
1901г. по случай първото официално честване на Априлското въстание. В
двора на къщата-музей се намира мраморна скулптура на знаменоската, под
която се съхраняват нейните тленни останки. През 1992г. наследниците на
Райна Княгиня даряват къщата на Община Панагюрище. Повече от половин
столетие, около два милиона и половина българи свели глави, минават през
малката дървена портичка, за да се поклонят пред безсмъртното дело на
Знаменоската и отнесат със себе си частица от родолюбието на една велика
епоха.
Внукът на първата дипломирана българска акушерка Райна
Попгеоргиева Футекова, наречена от народа Райна Княгиня и сравнявана с
Жана д'Арк, се казва Васил Дипчев и е пенсиониран аптекар. В дома си
наследникът пази автентични снимки, документи, книги за живота на
легендарната българка, която ушива главното знаме на панагюрските
въстаници по поръка на Георги Бенковски през март 1876 г. и го развява над
Средногорието през огнения април. Сред тях са смъртният й акт и уникално
издание на автобиографията й.
"Това момиченце е наша дъщеря, нарича се Райна и се роди на на 20
април 1857 г. в Панагюрище. Майка й се нарича Нона. На седмата й година я
дадохме на учение при калугерката в нашия град Елисавета. Момиченцето
показа голяма дарба в науката, започна да чете и стигна по-възрастните си
другари", пише свещеник Георги Футеков, когато води дъщеря си да я запише в
девически пансион. Там тя се изучила на шев и кройка, а по-късно завършила и
Търновската гимназия с отличие. Но славата й на изкусна бродирачка
достигнала до Георги Бенковски. Когато я извикал на тайното събрание и й
наредил да извезе знамето, Райна навела глава: "Не съм питала татко". "Ще те
затворя тук и ако не го ушиеш, ще те убия", заплашил я воеводата и развил
пред нея бохчата с плата и шевиците.
Малко известен факт е, че за терк въстаниците са взели знамето на
Карлово - то е също с българския лъв и надпис "Свобода или смърт". В

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Райна Попгеоргиева Футекова - Райна Княгиня

Тя е родена на 18.01.1856г. в семейството на Нона Налбантска и свещеник Георги Футеков. Завършва панагюрското училище. На 13 годишна възраст училищното настоятелство я изпраща да продължи образованието си в известното Девическо училище в Стара Загора.....
Изпратен от:
Емилия
на 2008-01-16
Добавен в:
Биографии
по История
Статистика:
111 сваляния
виж още
Изтегли
Материалът се намира в следните категории:
Биографии по История за Неучащи рядко сваляни с 5 страници от преди повече от година Други
 
Подобни материали
 

Райна Княгиня - кратка биография

05 апр 2007
·
156
·
1
·
152
·
165
·
14

Райна Попгеоргиева Футекова, по-известна като Райна Княгиня, е българска учителка и революционерка, ушила въстаническото знаме за Априлското въстание.
 

Цивилизацията на 20 век

09 мар 2008
·
217
·
15
·
3,439
·
152
·
42

Научно познание за битието и съзнанието на хората и на техните обшности от древността до наши дни
 

"Сага за древните българи - прародина и странствания" - Петър Добрев

03 мар 2008
·
135
·
60
·
27,404
·
338
·
14
·
2

Много народи е имало по света, но трудно може да се открие по-необикновен и загадъчен народ от древните българи. Малцина все още съзнават, че на този забравен народ принадлежат няколко редки исторически рекорда...
 

Българската култура през Средновековието

28 фев 2008
·
491
·
8
·
3,650
·
377
·
91
·
1

Обликът и тенденциите на развитие в старобългарската култура се оформят в сложен процес, чието начало се поставя при заселването на славяните и прабългарите на Балканския полуостров и образуването на българското ханство.
 

Българска историография

15 апр 2009
·
442
·
26
·
6,983
·
463
·
119

Християнството е религия и знание; виждане за историята като непрекъснат процес, осъществяван по волята на Бога...
 
Онлайн тестове по История
Тест по история и цивилизация за 6-ти клас
междинен тест по История за Ученици от 6 клас
Тест по История и Цивилизация за 6 клас. Въпросите са с един верен отговор.
(Лесен)
13
2,001
28
07.12.2011
Тест по история и цивилизация за 5-ти клас
междинен тест по История за Ученици от 5 клас
Тест по история и цивилизация, предназначен за ученици от 5 клас. Въпросите са само с един верен отговор.
(Лесен)
13
1,195
11
02.08.2012
» виж всички онлайн тестове по история

Райна Попгеоргиева Футекова - Райна Княгиня

Материал № 78203, от 16 яну 2008
Свален: 111 пъти
Прегледан: 384 пъти
Качен от:
Предмет: История
Тип: Биография
Брой страници: 5
Брой думи: 1,275
Брой символи: 10,210

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Райна Попгеоргиева Футекова - Райна Княгиня"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Николай Кошаревски
преподава по История
в град София
с опит от  4 години
19

Диана Илиева
преподава по История
в град Плевен
с опит от  11 години
21

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения