Големина на текста:
23. Абиотични и биотични фактори на околната среда и влиянието им върху
организмите :
Абиотични фактори на ОС:
От общата повърхност на земното кълбо, което е приблизително 510 млн км
2
, около 361 млн км
2
(71%) е заета от океани и морета. Максималната дълбочина в океана достига 11 км. Площта на
океаните с дълбочина над 3000 м е 51 – 58% от цялата площ на морските води. На дълбочина над
10 км налягането достига 1000 атмосфери. Рибите живеят и при температури близки до
замръзването на солената вода (2
0
-3
0
С) и при 50
0
С. Точно такава е амплитудата в колебанията на
соленоста, при която могат да живеят рибите.
Рибите, като низши гръбначни животни, са най-богатата с видове група – над 20 хил. вида.
Всички тези видове имат общи черти: хриле за дишане на разтворен във водата О2; перки или
плавници; опашка, която „гаси” завихрянето и противотоковете, възникващи при постъпателното
движение във водата и действащи като кормило при обръщането им; кожа, богата с жлези, които
отделят слуз и снижават триенето при движението.
По местообитанието си рибите се разделят на екологични групи:
Морски риби – живеят в солени води и се разделят на: пелагични (населяващи водното тяло -
хамсия, трицона и др.) и дънни – калкан, попчета и др. Морските риби се разделят и на:
Океанически – които живеят в повърхностните слоеве на откритите части на океана
(летящи риби, щука, тонци и др.)
Неретически – населяват крайбрежните води (попчета, калкан и др.)
Дълбоководни (абисални) – светещи и хамсиеви риби
Дънни
Пресноводни риби – делят се на пелагични, придънни и дънни. Също така и на:
Реофилни – приспособени към живот на течения (пъстърви, мрени и др.)
Лимнофилни - приспособени към живот в стоящи води (каракуда, шаран и др.)
Преходни риби – за размножаване преминават или от морски води в сладки речни води (сьомги,
карагьоз, есетрови) или обратно (змиорка и др.)
Риби, населяващи бракични води – това са полусолени води (т.е. с понижена соленост) като
опреснени участъци на морето, устия на реки.
Приспособления на рибите към абиотични фактори на средата. Плътност, вискозитет,
налягане и движение на водата, начини за предвижване на рибите:
Рибите живеят в среда значително по-плътна и с по-голям вискозитет от в-ха. С това са свързани
редица особености в техния строеж, ф-ии на органите и поведение. По ф-мата на тялото рибите
се разделят на няколко типа:
- Ториетовиден – най-добрите плувци, обитатели на пелагиала (скумрия, кефал. Сьомга и др.).
- Стреловиден – близък до предходния, но тялото е по-удължено и нечифтните перки са
предвижени назад.
- Сплеснати странично – има няколко типа: странично сплеснати; тип риба луна (активна, носи
се по течението); тип калкан (сплеснат отгоре надолу, намират се на повърхноста на водата);
змиевидно тяло (морска змиорка и морски игли); лентовидно тяло (в Ч.море няма такива риби);
топкообразни (риба таралеж); плоска ф-ма (тялото е сплеснато дорзообразно – от гърба към
корема).
Сред рибите има представители, които са се приспособили към своеобразен полет, т.нар. летящи
риби. Този полет е защитно приспособление, позволяващо на рибите да се отделят от хищници.
В Ч.море няма такива.
За да се задържат във водата рибите имат плавателен мехур. Има и такива без плавателен мехур.
При много от дребните риби той е съединен с червото с помощта на специален канал – дуктус
пнеуматикус. При някой риби (трескообразните) във възрастно състояние връзката м/у
плавателния мехур и червото не се съхраняват. При хамсията, океанската херинга и трицоната
плавателния мехур има два отвора – освен дуктус пнеуматикус в задния край на мехура има
външен отвор, излизащ непосредствено зад аналния. Това позволява на рибата при бързо
потъване на дълбочина или бързо изплуване към повърхността да отделя от плавателния мехур
излишния газ, защото при плуването рязко спада външното налягане и газта в плавателния мехур
се стреми да заеме колкото е възможно по-голям обем. Запълването на плавателния мехур с този
1
газ при някой видове риби се извършва за сметка на атмосферния в-х над водата (костур, бяла
риба). При други газ се отделя от големи клетки, разположени вътре в плавателния мехур и
дуктус пнеуматикус не функционира.
При някой личинки на някой видове риби дуктус пнеуматикус съществуват и след като нагълтат
в-х и запълнят мехура протокът (канала) се затваря. При риби със затворен плавателен мехур се
намира т.нар. червено тяло, извънредно гъсто пронизано с капиляри. Освен О
2
има и СО
2
в
мехура. Азотът е в малък %. Налягането на газа в плавателния мехур се предава към слуховия
лабиринт. При шарановите с помощта на т.нар. Веберов апарат – ред костици, съединяващи
плавателния мехур с лабиринта. В стената на мехура има нервни краища, реагиращи на
изменението на с-ва на газа. Рибите могат да възприемат най-незначителните изменения в
налягането – например при бури.
При мнозинството на рибите, извършващи бързи вертикални движения (тунци, скумрии, акули)
плавателния мехур или е редуциран или отсъства. Небива да се забравя, че относителното тегло
на рибите зависи от натрупаните мазнини в тялото.
Биологичното и екологичното значение на дъждовете се състои в разселването на рибите,
преодолявайки прегради (планини, вододелни линии), които в нормални условия са
непреодолими.
Светлина, звук и колебателни движения:
Светлината има голямо пряко и косвено значение за рибите. Само малко видове могат да живеят
в пълна тъмнина и при много слаба изкуствена светлина. Светлината оказва определено влияние
в/у хода на метаболизма на рибата.
Съществен фактор, определящ проникването на светлина във водата е нейната прозрачност.
Започвайки от мътните води на Индия, Китай, Средна Азия, където „дискът на Секки” потопен
във водата вече не може да се види, до прозрачните води на Саргасово море – до 66,5 м и в
централната част на Тихия океан – до 59 м; край брега на Ч.море – до 2 м; в открито море – 4 м;
съвсем в открито море – 10 м.
В сладките води на дълбочина 10 м от червената част остават само 2%; от оранжевата – 8%; от
жълтата – 32% и синята – 75%. На дълбочина 500 м остават само виолетовите лъчи.
Преди всичко светлината е необходима за протичане на фотосинтезата. При този процес
зелените растения усвояват слънчевата енергия и изграждат първичната органична материя от
неорганични в-ва – СО
2
и Н
2
О. По този начин осигуряват енергиен материал не само за своите
нужди, но и за всички хетеротрофни орг-ми (тези, които нефотосинтезират). При фотосинтезата
се отделя голямо кол-во О
2
, жизнено необходим за аеробно дишане на орг-ми.
Според силата на проникващата светлина във водата различаваме 3 зони:
- Богато осветена и богата на растителни орг-ми – до 80 м
- Със слабо разсеяна светлина и по-малък брой растения – главно диатомейни вод-ли.
- Зона, потънала в пълен мрак без никакви растения и орг-ми – до около 400 м.
Различните лъчи от спектъра на светлината имат способността да проникват на различна
дълбочина: червения цвят – до 5-10 м; оранжевия – до 20 м; жълтия – 200 м; зеления – повече от
300 м; синьо-виолетовите лъчи – до 500 м; виолетови и ултравиолетови – повече от 1000 м. Тези
специфични светлинни условия специфични количествени и качествени промени на пигментните
в-ва, необходими за протичане на фотосинтезата при низшите водни растения. Червените вод-ли
използват максимално съответните участъци от слънчевия спектър – над 30 м; зелените вод-ли –
от 5 до 10 м; кафявите – от 20 до 30 м.
Светлината има съществено значение за водните животни. Чрез нея те получават информация за
заобикалящата ги среда. Светлината предизвиква положителни и отрицателни реакции на
животните, т.нар фототаксис. Отрицателен фототаксис показват пещерните, дълбоководните и
част от бентосните животни. Рифообразните корали са светлолюбиви. При животни, обитаващи
водоеми със сезонна смяна на осветлението светлинния сигнал служи като сигнал или индикатор
на различни биологични процеси и ф-ии, като начало на миграция, полова активност изхвърляне
на полови продукти. Това е характерно за много видове риби. Последното явления е свързано с
рН, продължително стимулиращ въздействието на светлината в/у хипофизата на рибите, в
резултат на. което се отделя полов хормон – гонадотропин.
2
С особеностите на осветяването на водоемите са свързани и наличието и устойчивостта на
зрителните органи, органите за светене, както и украската по тялото. Например, рибите от
пелагиала имат синкав или зеленикав гръб, сребристи страни и коремче (хамсиеви, уклейката и
др.). Кафявия, зеления и жълтия цвят на гърба и различните ивици и пояси по тялото са
характерни за риби, обитаващи водоеми, обрасли с висша водна растителност (костур, щука) или
за тези от кораловите рифове. При дънния тип украска тялото е тъмно с черни петна и точки,
бяло коремче (мрени и др.).
Разтворени във водата газове:
Потъването във водата на газове се осъществява главно по 2 начина: от в-ха чрез абсорбция, част
от О
2
, СО
2
и N. Другата част от тези газове, както и амоняка, Н
2
S и СН
4
се отделят при протичане
на биологични процеси, като фотосинтеза, дишане, гниене, редукция на сулфати,
денитрификация, аморификация и др.
О
2
е един от жизнено важните фактори както за сухоземните така и за водните животни и
растения. В световния океан най-голяма О
2
наситеност имат полярните води – 7.8 мг/л. Към
екватора кол-вото му слиза на 4.5 мг/л. Във вертикална посока е най-голямо – м/у 10-40 мг/л.
Под тази граница започва да намалява. В умерените географски ширини и тропическите части на
океаните на дълбочина 50-800 м често пада под 1 мг/л. поради зимните дълбочинни
хоризонтални течения, насочени към екватора от полярните области от 300-800 м надолу кол-
вото на О
2
отново бавно расте от 5-5.5 мг/л.
В езерата и язовирите по време на пролетното и есеното изравняване на t
0
на водата почти се
изравнява кол-вото на О
2
. Това състояние се нарича хомооксигения. В него почти целогодишно
се намират олиготрофните (бедни на орг. в-ва) езера. В тях кол-вото на О
2
е високо над 10 мг/л.
Често при еутрофните езера, т.е. богати на органични в-ва, равнинните езера и язовири в
повърхностните слоеве може да достигне над 10 мг/л, а в придънните да настъпи О
2
дефицит.
Това става при усилената консумация на О
2
за дишане и за гнилостните процеси. Поради
голямото развитие на висша водна растителност и буен цъфтеж на фитопланктон, които през
нощта консумират голямо кол-во О
2
, при наличие на гнилостни процеси и продължително
безветрие (липса на аерация) в различните сутрешни часове в такива езера и язовири може да
настъпи временно, но бързо и пълно изчерпване на О
2
във водоема. Измирането на част или на
цялото население на водоема в следствие на този О
2
дефицит се нар. замори. Те могат да
настъпят и през зимата и понякога са по-чести. Възникват в плитки басейни с дъно, покрито с
дебел слой органична тиня. В тях О
2
се изчерпва в следствие на окисляването на дънните
органични в-ва, затруднената аерация на водата и дебелата ледена покривка. Не всички видове са
еднакво чувствителни към О
2
. Например, морските риби са по-чувствителни към недостига му от
сладководните. Сред последните най-взискателни са пъстървовите. Шаранът нормално се нуждае
от 4-5 мг/л. стойности по-малки от 3 мг/л са неблагоприятни за неговия растеж, а такива под 0.5-
0.7 мг/л водят до асфикация.
Асфикация – удушаване от липса на О
2:
Има още по-непретенциозни видове към О
2
. Например линът издържа и при 0.3 мг/л.
Обикновенно под тази граница всички животни умират. Само някой от ларвите на комарите
могат да издържат без О
2
до няколко дни, а червеите от сем. Тубифициди – до няколко десетки
дни. Продължително време дори и извън водата може да живее каракудата, особено ако се държи
навлажнена или на студено. Във водоемите тази риба може да живее при твърде голям недостиг
на О
2
, тъй като сама си го произвежда чрез т.нар. анаеробен метаболизъм, характерен само за
някой безгръбначни (чревните паразити). Други видове риби при нужда дишат атмосферен в-х.
СО
2
е друг газ, свързан с дишането на водните организми. През деня растенията го използват
като градивен материал при фотосинтезата, а през деня той остава в излишък. Дори
незначителни кол-ва затруднява тяхното дишане, тъй като той понижава способността на кръвта
да усвоява О
2
. За щастие неговото отрицателно действие се проявява рядко в природни условия,
тъй като е активен само свободния СО
2
, но неговото кол-во в такова състояние, особено в
морската вода, е твърде малко. Той взаимодейства с водата и образува въглена к-на, а тя с йоните
на Са или Mg, в резултат на което се образуват съответните карбонати и бикарбонати.
Попълването му става за сметка на дишането на водните растения от в-ха чрез абсорбция
(особено в морските водоеми) и в резултат на гнилостните и други биохимични процеси във
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Абиотични и биотични фактори на околната среда и влиянието им върху организмите

Абиотични фактори на ОС: от общата повърхност на земното кълбо, което е приблизително 510 млн км2, около 361 млн км2 (71%) е заета от океани и морета. Максималната дълбочина в океана достига 11 км....
Изпратен от:
didi85
на 2011-12-07
Добавен в:
Лекции
по Физическа география и ландшафтознание
Статистика:
95 сваляния
виж още
Изтегли
 
 

Абиотични и биотични фактори на околната среда и влиянието им върху организмите

Материал № 769088, от 07 дек 2011
Свален: 95 пъти
Прегледан: 161 пъти
Предмет: Физическа география и ландшафтознание, География
Тип: Лекция
Брой страници: 9
Брой думи: 2,115
Брой символи: 12,339

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Абиотични и биотични фактори на околната среда  ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала