Павлин Славов
преподава по Етика
в град Благоевград
Големина на текста:
1. ЕТИКАТА КАТО НАУКА ЗА МОРАЛА.
Етиката е науката за морала. А моралът по своята същност е сбор от правила за
регулиране действията на човека в обществото. Но за разлика от писаните норми за уреждане на
човешките взаимоотношения, каквито са законите, моралът се отличава със своя неписан
характер. Това е по-скоро сбор от правила, които се подразбират от самосебе си.Те не се налагат
като ограничение отвън посредством силата и волята на дадена институция, както е при законите,
а като самосъзнание за “вътрешна забрана и ограничение”, като “вътрешна реализация на
свободата”.
Терминът “етика” има своята етимология в древногръцката дума etos, която първоначално
(още в “Илиада” на Омир) означава място на общо пребиваване, съвместно обиталище. В
последствие думата етос придобива нови значения като: обичай, характер, нрав, темперамент.
Оттук кристализира и собствено-нравственото значение на думата. Етос - това е устойчива черта
(на характера), определена (характерна) физиономия на душата. Показателно е, че в ранната
гръцка култура определенията “етос” и “характер” (което буквално означава отпечатък) се
ползват с правата на синоними. Душата се мисли като отпечатък на човека, като устойчив
културен тип. Античната философия придава на думата етос терминологичен смисъл като
обозначава с него устойчивия характер на едно или друго физическо или социално явление.
Историята на думата “етос” фиксира едно важно наблюдение, че обичаите и характерите на
хората се раждат в съвместното общежитие, или казано с езика на съвременната социология
пространствената близост предизвиква взаимно привличане на индивидите (атракция).
От думата “етос” Аристотел образувал прилагателното “етикон” (eticon) и с него назовал
отделен клас от човешките добродетели. Това са т.н. “добродетели на характера” - умереност,
мъжество, справедливост и т.н., които са важни за действието, за практиката. Аристотеловата
етика има за предмет тъкмо тях, за разлика от “добродетелите на разума”, които се каляват в
умосъзерцанието, в метафизичното размишление. За обозначаване на науката, която изучава
етическите добродетели Аристотел образува ново съществително “etice” (етика), срещано в
названията на неговите съчинения (“Голяма етика”, “Никомахова етика”, “Евдемова етика”).
Аристотел разполага етиката между учението за душата (психологията) е учението за
държавата (политиката). Макар при Аристотел да се оказва централен проблемът за
добродетелите като качества на личността, вече намират израз и много “вечни въпроси” на
етиката: за природата и източника на морала, за свободата на волята и основите на нравствените
постъпки, за висшето благо, справедливостта и т.н. Така в ІV век пр.н.е. етическата наука
получава името, което носи и досега.
Някъде по това време започва разграничаването на два пласта в областта на етическото:
- етос - като характер и темперамент, като свят на нравите;
- етика - това вече Аристотел издига в ранг на термин, обозначаващ учението за нравите.
Следователно етиката е знание, което се занимава с придобитите достойнства, с
благопристойните свойства (т.е. добродетелите) на душата на индивида. Веднъж придобити с
усилие, веднъж възпитани, “похвалните добродетели” - осветени от навика и съвместния живот в
полиса - стават нещо като качества, постоянни спътници на индивида (гражданина) в неговия
практически опит.
Кант (1724-1804) обосновава разделението на философията на учение за метода (логика),
природата (физика) и свободата (нравствеността). Етиката е наука, която не трябва да се
занимава с това, което е и което има причина, а с чистите, извън опита постулати на разума.
Кант извежда като специфичен предмет на етиката дълга. Тя отговаря на въпроса “Какво съм
длъжен да правя?” като част от философията и преди опита разумът формулира своята
повеля: “Отнасяй се с другите така, както искаш те да се отнасят с тебе” – правило, което човек
сам избира (свободна воля) и което е приемливо за всички други (всеобщо, универсално). Това
е категорическият императив на Кант в различните му формулировки:
- Отнасяй се към човека, включително и към самия себе си винаги като към цел и никога
само като към средство (подчертава уникалност и достойнство);
- Постъпвай така, щото твоята субективна максима да има характер на всеобщо
законодателство (подчертава значимостта на индивидуалното правило и индивидуалните
права, тяхната всеобща приемливост).
На основата на този собствен избор на универсално и категорично правило, отчитащо
собственото и чуждото достойнство може да се обоснове и тезата на Кант, че “Свободна воля и
воля, подчинена на нравствен закон са едно и също нещо”.
Според Ницше в действителността става въпрос за силна и слаба воля. Хората със силна
воля почитат себе си, техният егоизъм е изначален, те следват своите ценности, стремят се да
бъдат първи. Техният “аристократичен морал” ги прави творци на своя живот и на своите
ценности, те са великани на духа и делото и само затова помагат на другите (не от състрадание).
Този великан върви самотен в своя дълъг и труден път.Хората със слаба воля се стремят към
полезност, те са тихи и скромни, добродушни и лесно могат да бъдат измамени, готови да
следват, тяхната участ е да се подчиняват и моралът им е “робски”. Основната им функция е да
послужат за фундамент, върху който избраните по природа ще осъществят висшето си
мисионерско предназначение. Справедливостта е право на избрания, на творците на собствения
живот и дело. Ясно е, че това разделяне на хората няма нищо общо със социалната структура на
обществото. Явно Ницше отива отвъд общоприетото разбиране за добро и зло. Доброто се
определя в порива на силния дух и е достояние на индивидуалния характер. Моралът е в пълното
изживяване на достъпните удоволствия вместо самоограничаване от разума. Явно Ницше се
противопоставя на разбирането на морала като система от задължителни норми и ценности.
Такъв морал уравнява човешките индивиди и удовлетворява само “нищите духом”. По-висшият
морал е този на свободната творческа личност.
Кант и Ницше представят две противоположни традиции в етиката от древността до
наши дни:
- хедонистично-евдемонистича традиция , в която моралът се извежда от естествената
природа на човека и неговите жизнени потребности, така че хората са заинтересувани от
осъществяването на моралните изисквания (тази традиция достига своя апогей в
концепцията за “разумния егоизъм”);
- ригористична традиция (стоицизъм, християнство, кантианство, източни религии), чиито
представители считат за невъзможно да се тръгва от природата на човека и тълкуват
морала като противоположен на практическите интереси и естествените склонности на
човека. Оттук идва и песимистичната оценка на нравствената дееспособност на хората,
както и аскетическото разбиране на моралната дейност като нужда от потискане у човека
на естествените подбуди.
Историята на възникването на понятието “етика” се повтаря още веднъж на римска почва.
Приблизителен латински аналог на гръцката дума “етос” е “mos” и също означава, нрав, характер
на човека, но още и обвивката на дрехите и мода, обичай, ред. Римските философи, позовавайки
се на Аристотел и ориентирайки се по гръцкия опит образуват прилагателното “moralis”
(отнасящо се до характера, до обичаите). Значи по произход и съдържание гръцкото “ethice” и
латинското “moralitas” си приличат, може би защото са създадени от философите, а не в
обикновения живот.
В някои европейски езици, наред със заимстваното понятие морал, се употребяват и
собствени думи за означаване на същото явление. В българския и руския език това е думата
“нравственост”. Първоосновата е думата “нрав” (характер, отличителна съвкупност от душевни
качества, страсти, воля и т.н.).
В хода на историко-културното развитие понятията “етика” и “морал” се изпълват с
различно съдържание. Етика е науката, а морал е реалното явление, изучавано от тази наука,
предмет на етиката. Във всекидневния език те се взаимнозаменими. В научните размишления те
задължително се различават.
За Хегел морал и нравственост са различни понятия, отразяващи различни реалности.
- Моралността е качествено състояние на индивида, постигнал себе си, обособен от
общността. Моралното самосъзнание е проникнато от самостоятелност, знае дълга си и
осъществява своята индивидуалност. В основата на неговото развитие е знанието за
чистия дълг (как трябва да се постъпва) и в моралното действие. Абсолютната и
безприкословна моралност, цел и идеал и примесеното със сетивност действие се
хармонизират от съвестта. Тя превръща чистия дълг в конкретен дълг – дълг в
конкретната морална ситуация и в конкретно действие. За Хегел съвестта е морална
гениалност. Действайки по съвест, субектът действа в полза на общото, индивидите
хармонизират себе си в общността. Съвестта е едновременно универсален морален
феномен и морална субективност.
- Нравствеността е единение на индивидите по убеждения, по добра воля в името на цялото,
на обществото. Единствено в рамките на обществото индивидуалната моралност
придобива смисъл и истина в общия живот на духа. Нравствеността е общностно
съзнание и същевременно се осъществява като множество съзнания. Хегел подчертава, че
този общностен дух е народът, а като действително съзнание е гражданин на народа.
Тази двупластовост позволява да се види обективната основа на нравствеността в
обичаите, нравите и традициите и ролата на индивидите, които изразява общностния дух.
Нравствеността се крепи на индивидуалността и на социалните институции.
Нравствеността е приобщеността на субекта към социалното. А етапите на
приобщаване са : семейство, гражданско общество, държава.
В етическата концепция на Хегел сложният диалектически процес на познание на морала
и нравствеността визира развитието на моралния субект, а от друга страна – като общочовешки
феномен, намира своя завършек в държавата.
Обикновено понятието “етика” се употребява за изразяване на теоретичните аспекти,
“морал” – на реалната практика и действителното поведение на хората, “нравственост” – на
емоционалните, индивидуалните, интимно-личностните страни на моралното. Разграничаването
на понятията е относително, доколкото теорията и нейният обект са неделими, доколкото
частната и публичната изява също се разграничават само и в известна степен. В бизнес етиката се
употребяват преди всичко понятията “етика” и “морал”, тъй като тя се интересува от реалното
поведение и теоретичните принципи, чрез които то може да се анализира като правилно или
неправилно, добро или лошо, етично или неетично. Освен традиционното разбиране на разликата
между тези две понятия, днес се налага и разбирането, че етиката е постигане на споразумение,
тя е система от рационални съглашения в дадена област. Етичното е:
- моментът на съгласие между различните морални представи и типове поведение;
- договореното приемливо поведение.
На емпирично равнище моралът се проявява в две основни форми:
- като личностни морални качества (добродетели; мъжество, честност, щедрост,
сдържаност, умереност, почтеност и т.н.);
- като съвкупност от норми на поведение (не лъжи, не кради, не убивай и т.н.) и оценъчни
понятия (добро, справедливост и т.н.)
Моралните качества характеризират личността от гледна точка на отношението към
самата себе си (самооценка, самочувствие, достойнство, чест, отговорност), на нейната
способност да общува с друг човек, да живее съвместно с другите хора. Оттук и едно
специфично тълкуване на мита за Прометей: дал на хората чувството на срам, за да могат да
живеят заедно. Когато за някого казват, че е скромен, общителен или свит, то се имат предвид
качества, които се проявяват във взаимоотношенията му с други хора. Става дума преди всичко
за качества на характара. Те не само се проявяват, но и се формират в реалния опит на
общуването, съперничеството и сътрудничеството.
Моралните норми и оценъчни представи изразяват споделените ценности, интересите на
различни човешки общности в тяхното развитие. Те са основа на поведението на отделните хора.
Те са общественозначима характеристика на многообразните индивидуални действия, начин на
свързване на индивидуалното и социалното. Задават тип поведение, който е необходим на дадена
общност.
Моралът е социално явление. Той присъства във всеки контакт на човек с човека. Всяко
човешко действие има своята мяра, своята морална граници и ценности
Проблемът за доброто и злото е цунтрален както за етическата теория, така и за реалния
живот. Той е вечен, но разбирането за него се променя през различните епохи, има своята
специфика за различните култури. За доброто се размишлява като за качество на човека, като за
норма, регулираща поведението и съхраняваща общността, като за основна етическа категория. В
определени времена се схваща като постигане на чест, слава, щастие, “сила, власт, могъщество”.
Целта на човешкия живот за Платон е съзерцанието на Доброто (върховна идея). Доброто е
свързващ елемент в античната представа за Космоса като въплъщение на реда, хармонията,
истината и красотата (проблемът за злото като че ли отсъства, то не е необходимо присъщо на

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Етика

Лекции по Професионална етика за студентите в Колеж по икономика и администрация, гр. Пловдив...
Изпратен от:
Милва Перостийска
на 2011-12-05
Добавен в:
Лекции
по Етика
Статистика:
632 сваляния
виж още
Изтегли
 
Домашни по темата на материала
Есе по етика и право спешно е
добавена от cvetelinka_2002 14.10.2014
0
10
Спешно за утре!!! Помогнете ми!!!
добавена от sali_sibel 11.01.2015
2
6
Справедливостта според Ницше???
добавена от gogo0408 07.01.2015
1
15
Подобни материали
 

Реферат по етика

19 окт 2009
·
64
·
3
·
665
·
118
·
9

Човек като мислещо същество в процеса на своето съществуване си задава безброй въпроси, а всеки отговор води до нов въпрос....
 

Новият морал и преоценка на всички ценности

03 фев 2010
·
165
·
5
·
1,030
·
223
·
88

Есето разглежда основните етически идеи на Ницше. Ницще отрича традиционните морални ценности, но неговата етика не е нихилистична, защото утвърждава и създава нови...
 

Правила и норми на поведение на обществени места

23 фев 2010
·
61
·
6
·
1,851
·
161
·
10
·
1

Какво отличава най-ярко поведението на децата от това на възрастните? Дистанцията. по-голямата дистанция, която съществува между възрастните. И тази дистанция намира израз не само в обръщението „вие”. Ако приемем, че е така, то отношението на млад...
 

Социална етика

07 мар 2010
·
558
·
76
·
21,318
·
806
·
75

ЕТИКАТА КАТО НАУКА, СЪЩНОСТ НА МОРАЛА, ЕТИЧЕСКИ КАТЕГОРИИ, СОЦИАЛНАТА ЕТИКА КАТО ИНСТИТУЦИОНАЛНА ЕТИКА, ЕТИКА НА БИЗНЕСА И КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТА, ЕТИКА НА СОЦИАЛНАТА РАБОТА...
 

М. Вебер - " Протестантската етика и духът на капитализма"

10 мар 2010
·
395
·
5
·
1,309
·
584
·
144
·

Макс Вебер ( 1884 - 1920 ) е виден немски социолог. Вебер прави сравнителен анализ на най-значимите религии и проанализира взаимодействието на икономическите условия, социалните фактори и религиозните убеждения...
 
Онлайн тестове по Етика
Тест по етика за 10-ти клас
изпитен тест по Етика за Ученици от 10 клас
Тестът обхваща учебния материал, изучаван по етика в средното училище. Състои се от 15 въпроса, като някои от тях имат по повече от един верен отговор.
(Лесен)
15
316
1
21.08.2013
Тест по етика и право за 10-ти клас
изходен тест по Етика за Ученици от 10 клас
Тестът е върху учебното съдържание по етика и право за 10-ти клас. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
13
719
1
07.03.2013
» виж всички онлайн тестове по етика

Етика

Материал № 767122, от 05 дек 2011
Свален: 632 пъти
Прегледан: 1,198 пъти
Предмет: Етика, Философия
Тип: Лекция
Брой страници: 30
Брой думи: 15,272
Брой символи: 98,690

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Етика"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Павлина Костадинова
преподава по Етика
в град София
с опит от  20 години
302

Павлин Славов
преподава по Етика
в град Благоевград
с опит от  12 години
302

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения