Големина на текста:
Образът на майката в стихотворенията »Майце си» и «На прощаване
В поезията на Христо Ботев родолюбието и обичта към близките са неразривно свързани. Той смята,
че човек, който умее истински да обича семейството си, познава и любовта към отечеството. Пазител
на родния дом е майката, затова обичта и признателността към нея характеризират всяка нравствено
извисена личност.
Елегията “Майце си” е първото Ботево стихотворение. То е изповед – монолог, в който
лирическият Аз води своеобразен диалог с майката. Той се чувства самотен и изоставен в чуждата
земя и вижда в лицето на майката най-скъпия за него човек, към когото може да се обърне. Тази
представа за майката като опора и утеха в трудни моменти извисява и съкрализира нейния образ.
Трагическата самотност и неразбирането, което среща Ботевият герой извън дома, са породени от
различието му със заобикалящият го чужд свят, от различието на идеалите му спрямо неговата среда
(“и срещам това, що душа мрази”). Привидно весел той се чувства изоставен:
Весел ме гледат мили другари,
че с тях нагледно и аз се смея,
но те не знаят, че аз вече тлея,
че мойта младост слана попари!
В тази строфа се разгръща мотивът за загубената младост. В стихотворението “Майце си”
присъства и мотивът за майчината клетва, която има страшната сила и винаги се сбъдва. Затова
лирическият Аз сам изказва съмнението, че може би тя е била насочена към него, защото е напуснал
родният дом (“Ти ли си мене три години клела”). Съдбата на напусналият родовия свят син е трудна,
скитническа съдба: “Та скитник ходя злочести ази”. Мотивът за напускане на дома се свързва с
притчата за блудния син. За радлика обаче от библейския герой, лирическият Аз излиза извън
пространството на родния дом в името на една благородна цел. Самотата му не е свързана единствено
с напускането на дома и с невъзможността за връщането към него, а с неразбирането, което среща, с
липсата на истински приятел, с когото да сподели най-искрените си чувства:
…Приятел нямам
да му разкрия в душа що тая,
кого аз любя е в какво вярвам –
мечти и мисли – от що страдая.
В този свят без приятел единственият близък на сърцето му човек остава майката. В тежките
моменти нейният образ изпълва цялото същество на лирическият аз:
Една сал клетва, една остана,
в прегръдки твои мили да падна,
та туй сърце младо, таз душа страдна
да се оплачат тебе горката.
Елегията „Майце си” разкрива съкровенните мисли, чувсва и търсения на личността, решила
да напусне пространсвото на родния дом и да поеме по нов огън, изпълнен с високи идеали и
възвишени цели.
Майката и синът в поемата „На прощаване”живеят в различни светове в художественото пространсво
на Ботевите поетични представи за националния дух на епохата.Синът е изгнанник в чужда земя,а
майката е останала ”там”- в родното пространство,при бащиното огнише, но под угрозата на робския
произвол.Бунтовникът живее с повелите на настоящето за борба с поробителите и с мечтите за
бъдащата свобода,а майката свято пази традициите на миналото.Във въображаемия диалог с майката
говори синът. Той се стреми да приобщи майка си към нейните духовни ценности, да я превърне от
майка с патриархални разбирания в “майка юнашка” ,която да разбере величието на идеала за свобода,
да приеме с гордост саможертвата му за народа и родината и да му даде своята прошка и благословия
за избрания път. Тук може да направим паралел с друг голям възрожденски поет Добри Чинтолов. В
стихотворенията си „Стара майка се прощава със сина си” святостта на майчиния образ е изначално
съществуваща, майката е убежище, утешение, тя е пазителка на домашното пространство. Раздялата с
нея е болка и страдание, загуба на смисли и ориентациция, носи чувство за вина. Връзката мезду
майката и чедото е устойчива и неразривна, тя е основана на нравствените устои на личността.
Майката надмогва терзанията и страховете си и намира сили да благослови избора на своето чедо,
неговия път към света:
Душата ти не ще забрави
това, що ти хортувах аз.
Върви, носи си много здраве
и споменавай пак за нас.
Майката остава пазителка на дома, а обичта към чедото й - залог за завръщането му. По линията
на тази интерпретация можем отново да направим връзка с образните внушения до „майката юнашка”
в Ботевата поезия.
В „На прощаване” епитетът „юнашка”обединява образа на майката („майко юнашка”) и на
бунтовника (честта унашка”). По този начин се осъществява връзка, която обединява двата личностни
свята на героите. Тяхнота духовна родство подсказва,че такава майка не може да не разбере защо
синът и предпочита да умре за свобода, вместо това да живее в робство.
Лирическият Аз ясно осъзнава, че страда относно това негово решение.Ето защо категорично
повелява: ”Не плачи майко,не тъжи...”. По този начин той я подготвя за евентуалната си гибел.
Майкта е поставена пред въпроса да приеме смъртта му достойно,надмогвайки жалбата на сърцето си,
или да се отдаде на скръбта и да изплаче болката от загубата на чедото си. Лирическия герой понася
болката от незаслуженото майчино страдание. Той осъзнава, и че повечето от съвременниците му няма
да разберат неговата саможертва („нехрани майка излезе”). Но тя именно затова е „майка юнашка”,
защото ще съумее да се извиси над болката и да изпълни завета на юнашкото си чедо: ”...със сърце
всичко разкажи на моите братя невръстни”. За лирическият Аз е от огромно значение примера, който
ще даде на невръстните си братя и сестри.Според него за освобождението на един народ не е нужно
само мъжете да са храбри, а и жените да преодолеят страха си за невръстните си деца и да им покажат
пътя на любовта към свободата.
Осъзнал тежкото изпитание, на което е подложил майка си, лирическият Аз й дарява една
красива надежда.:
Ако ли, мале майно ле,
жив и здрав стигна до село,
жив и здрав с байряк в ръка
под байряка лични юнаци...
Героя знае, че радостта и опиянятието от тази въображаема картина ще бъдат искрени и
споделени от майка му. Ето защо Ботев използва повторението „жив и здрав”.Лирическият Аз
осъзнава, че тази надежда ще дава сили на майка му.
В стихотворението „Обесването на Васил Левки”,откриваме друго изменение във
взаимотношенията между майка и син.Образът на майката олицветворява самата родна земя. Любовта
на лирическият Аз към семейството е неразривно свързана и с любовта към родината.
Основния проблем залегнал в стихотворението е свързан с тревогите на лирическият Аз за
шансовете на надеждата сред гласовете на смъртта. Лирическият герой се обръща към най - святото си
”майко моя” и прави паралел „родино мила”. Това сравнение откроява скръбта („...защо тъй жално,т
ъй милно плачеш?”) ,”Ох, зная, зная, ти плачеш, майко...”, ”жени плачат, пищят деца” - ”плач без
надежда...”) потънала тематичното пространсво на творбата. Символ на тази огромна скръб е плача на
народа. Този плач е вплетен в емоционалната основа на творбата. Възклицателните изречения,
използването на междуметието „Ох!”,обръщението към майката, психологически мотивират
скръбното чувство, а повелителния израз “Плачи!” подготвя обективния разказ за скръбта, която
обхваща всичко.
В Ботевата поезия образите за майката и родината съдбовно се сливат. Засвидеталствал своята
обич и привързаност към онази, която го е родила, лирическият Аз посвещава живота си на борбата за
освобождение на родната земя.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
15 яну 2017 в 17:58 ученик на 18 години от София - 002 АЕГ "Томас Джеферсън", випуск 2019
18 дек 2016 в 15:09 ученик на 19 години от Тутракан - СОУ "Христо Ботев", випуск 2019
28 ное 2016 в 09:50 студентка на 44 години от София - УНСС, специалност - Право, випуск 2007
13 ное 2016 в 17:30 ученик на 19 години от Велико Търново - ПМГ "Васил Друмев", випуск 2018
18 окт 2016 в 23:17 ученичка на 24 години от Русе - АГ "Гео Милев", випуск 2017
 
Подобни материали
 

Христо Ботев-Биографични бележки

31 мар 2006
·
2,211
·
3
·
194
·
315
·
36
·
22

Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева.
 

Христо Ботев- "На прощаване"

04 дек 2006
·
4,885
·
2
·
232
·
961
·
44
·
26
·

С този свой стих Ботев обобщава посланието си, което е изповед пред майката и завет към идното околение. Лирическият герой тръгва по пътя на борбата, защото знае, че това е борба за свобода, така жадувана и желана.
 

Творчеството на Ботев

09 дек 2007
·
390
·
3
·
788
·
36
·
3

В човешката история преди всички велики събития е бил правен важен и съдбоносен избор. Пълководци, политици, хора със всевъзможни занимания са заставали на брега на Рубикон. Много от тях са...
 

Подвигът на бореца за народна свобода в поезията на Христо Ботев

06 май 2006
·
2,177
·
3
·
1,138
·
654
·
176
·
4

България има в своята история и в своята география много върхове. И Христо Ботев не е просто един от тях, той е най-високият. Тя имаше нужда от него и го роди. Той беше потребен за революцията и тя го създаде.
 

Моята молитва- анализ

22 фев 2006
·
4,479
·
4
·
611
·
412
·
46
·
3

Ако все пак различните цели, които си поставят поетите в първите четиристишия, не са достатъчно убедителни, на помощ на защищаваната теза идва избраното от Ботев мото: "Благословен бог наш..."
 
Онлайн тестове по Възрожденска литература
Тест по литература - Иван Вазов
тематичен тест по Възрожденска литература за Ученици от 7 клас
Тест по литература върху творчеството на Иван Вазов и по-специално „Немили-недраги“.
(Лесен)
20
254
1
16.09.2011
» виж всички онлайн тестове по възрожденска литература

Образът на майката в стихотворенията "Майце си" и "На прощаване"

Материал № 76549, от 14 яну 2008
Свален: 310 пъти
Прегледан: 566 пъти
Качен от:
Предмет: Възрожденска литература, Литература
Тип: ЛИС
Брой страници: 2
Брой думи: 608
Брой символи: 4,935

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Образът на майката в стихотворенията "Майце си" ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения