Големина на текста:
Мариела Николаева Батинкова
МИО, 3 курс, Фак.№ 0434032
За или против смъртното наказание
(есе)
По силата на чл. 36, ал. 3 от Наказателния ни кодекс в Република
България няма смъртно наказание. Най-тежкото наказание, предвидено в
НК, е доживотният затвор, а за най-тежките престъпления, които
заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни
умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се
предвижда доживотен затвор без замяна. Системата на наказанията по НК
съответства на целите, които се преследват с тяхното налагане. Най-общо
тези цели са да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите
и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него, да му се
отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздействува
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Естествено, тези цели са несъвместими с налагането на смъртно наказание.
Нещо повече – в НК изрично е посочено, че наказанието не може да има за
цел причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото
достойнство.
Дали, обаче, това е най-справедливото разрешение? Все повече
юристи, политици, журналисти защитават позицията в НК да бъде
предвидено налагането на смъртно наказание. Свидетели сме на
ужасяващи престъпления, на престъпления, представляващи опасен
рецидив. Изглежда, сякаш предвидените наказания не са достатъчно
тежки, за да сплашат и по този начин възпират извършителите на
престъпления. Общ принцип в наказателното право е, че наказанието
трябва да бъде съответно на извършеното престъпление...
Смъртното наказание е въпрос, по който трябва да избереш твърда
позиция ЗА или ПРОТИВ, защото не можеш да умъртвиш човек
наполовина. “За” изпълнението на смъртните присъди в повечето случаи
са хора, пряко афектирани от проблема. Хора, чиито близки са били убити,
1
и които жадуват за възмездие. Отмъщението е лош съветник. Та нима едно
ново убийство се явява единственото разрешение на проблема? Нима по
този начин ще върнем мъртвия, нима така ще променим създалото се
положение? Давайки мълчаливо съгласие за изпълнението на смъртната
присъда, обществото се превръща в косвен убиец, а съдията издал тази
присъда на практика е пряк извършител. Заслужава ли си, заради криво
разбрано чувство за дълг и желание за отмъщение, да се погубва човешки
живот? Всяко едно убийство е грозно, дори когато се извършва в името на
“доброто и справедливостта”. Не това е решението. Но все пак решение
трябва да се намери. Не може в държава като България, която претендира
да бъде демократична, вече толкова години да стои наложен уж временен
мораториум върху смъртното наказание. Парламентът беше взел решение
да премахне смъртното наказание и във връзка с това решение да промени
присъдата “смърт” в НК с “доживотен затвор без право на помилване”.
Екзекуциите не са начин да се озапти престъпността. Това, че в България
досега не съществуваха като хипотетичен факт, не доведе изобщо до
намаляването й. Премахването им би представлявало крачка напред в
усилията на България да стане равна с останалите европейски държави.
Извършителите на най-тежки престъпления са също така и хора; те
заслужават, въпреки всичко, хуманно и цивилизовано отношение в една
развиваща се държава. Чрез предстоящите промени в законодателството,
грехът им ще бъде изкупен по много по-справедлив начин, отколкото чрез
екзекутирането им.
Човек може да убие от любов, от ревност или за отмъщение. Човек
може да убие от умопомрачение или дори за удоволствие, но такъв човек
трябва да понесе цялата строгост на закона, защото вземането на правото в
свои ръце води до анархия и обществен колапс. Но има ли право
държавата да убива? Категорично НЕ. Аз намирам смъртното наказание за
узаконено убийство и нищо повече, което доказва ниското равнище на
социална еволюция в едно общество. Ако погледнем реално на нещата,
има по-жестоки наказания от смъртта. Убиваш престъпника и за него
всичко свършва, но това не облекчава мъката на засегнатите роднини. Те
ще продължават да я носят със себе си цял живот, а към нея ще се прибави
и скритата вина от отнемането на още един човешки живот. Серийните
убийци, изнасилвачите и садистите заслужават отмъщение. Има много по-
жестоко отмъщение от бесилото и дулата на наказателния отряд.
Представете си да прекарате остатъка от живота си в единична килия с
размери два на два, под строг тъмничен режим. Представете си и още по-
голямата жестокост – да имате телевизор в тази килия, да виждате живота
навън, към който никога повече няма да принадлежите, бавно да
2
полудявате от самотата и изолацията, от чувството за вина и от тясното
пространство, от което знаете, че можете да се измъкнете само по един
единствен начин – чрез същата тази смърт, която Държавата милостиво ви
е отказала. Нима има по-лоша участ от тази?
Смъртното наказание не трябва да съществува по простата причина,
че дори и един погрешно екзекутиран го превръща в брутален акт на
насилие от страна на безличния наказателен орган върху едно живо,
дишащо, мислещо, чувстващо и най-вече - обичащо човешко същество,
което има лице, за разлика от съда, произнасящ се “В името на народа”.
Един единствен несправедливо екзекутиран на тази планета прави
отмяната на смъртното наказание морален дълг на всяко общество, което
счита себе си за “напреднало”. Сигурна съм, че екзекутираните невинни
жертви са повече от един. Сигурна съм, че само в Страната на
неограничените възможности стотици невинни жертви са се простили с
живота си в газовата камера, на електрическия стол или здраво завързани
за легло с бели чаршафи в очакване на смъртоносната инжекция. Защо се е
случило това? Защото дори съдебната система в САЩ може да допуска
грешки. Няма система, която да не допуска грешки. Защо присъдите,
издавани от наказателния съд да правят изключение? Ако тези хора, които
са попаднали на грешното място в грешното време или са били натопени
от истинските виновници бяха осъдени на доживотен затвор, техните
роднини, приятели и адвокати щяха да намерят начин да докажат
невинността им и да си ги приберат обратно у дома. След като сърцата им
спрат да бият, обаче, това става невъзможно. Смъртта е необратим процес.
Държавата не дава живот, следователно няма етическото право да го
отнема, да унищожава нещо, което не й принадлежи.
Смъртното наказание трябва да бъде безусловно отречено. Правото
на живот като върховно право трябва да бъде признато на всеки човек.
Отнемането на всеки живот е двойно престъпление, което създава
едновременно жертва и убиец, независимо от това, дали убийството е
узаконено или не. Всяко отнемане на човешки живот, дори в името на една
варварска справедливост, която иска "око за око" и "зъб за зъб", е
престъпление.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

За или против смъртното наказание

Смъртното наказание е въпрос, по който трябва да избереш твърда позиция ЗА или ПРОТИВ, защото не можеш да умъртвиш човек наполовина. “За” изпълнението на смъртните присъди в повечето случаи са хора, пряко афектирани от проблема....
Изпратен от:
tosho123
на 2011-11-10
Добавен в:
Есета
по Етика
Статистика:
46 сваляния
виж още
Изтегли
Материалът се намира в следните категории:
Есета по Етика от Пловдив за Учители рядко сваляни с 3 страници от преди повече от година Други
 
 
Онлайн тестове по Етика
Тест по етика за 10-ти клас
изпитен тест по Етика за Ученици от 10 клас
Тестът обхваща учебния материал, изучаван по етика в средното училище. Състои се от 15 въпроса, като някои от тях имат по повече от един верен отговор.
(Лесен)
15
109
7
21.08.2013
Тест по етика и право за 10-ти клас
изходен тест по Етика за Ученици от 10 клас
Тестът е върху учебното съдържание по етика и право за 10-ти клас. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
13
348
2
07.03.2013
» виж всички онлайн тестове по етика

За или против смъртното наказание

Материал № 747444, от 10 ное 2011
Свален: 46 пъти
Прегледан: 125 пъти
Предмет: Етика, Философия
Тип: Есе
Брой страници: 3
Брой думи: 953
Брой символи: 5,456

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "За или против смъртното наказание"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Юлия Шишкова
преподава по Етика
в град Пловдив
с опит от  15 години
3 586 52

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения