Лидия Найденова
преподава по История
в град Пловдив
Големина на текста:
БЪЛГАРИЯ В БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ (1912-1913)
УВОД: Една от главните цели на българското общество и на възстановената българска
държава е постигането на националното обединение. Първият успех в тази насока е
осъществен още през 1885 г. със Съединението на Княжество България и Източна
Румелия. В последвалите години българските правителства провеждат във външната
си политика линия, целяща подобряване положението на българите под чужда власт
посредством развитието на църковното и просветното дело. Пред Великите сили и
Високата порта се настоява за провеждането на ефективни административни реформи.
Дългогодишните борби на българите от Македония и Одринска Тракия също са
насочени към извоюването на политическа автономия. Но нито пътя на реформите,
нито на революцията довеждат до разрешаване проблемите на българското население
в Османската империя. По тези причини все по-категорично се налага идеята, че
ревизирането на несправедливите клаузи на Берлинския договор и осъществяването на
националното единство може да се реши единствено със средствата на войната.
Историография: проф. Георги Марков, проф. Милчо Лалков, проф. Симеон Дамянов,
Никола Станев, доц. Людмил Петров.
ИЗЛОЖЕНИЕ:
Политическата обстановка в Османската империя след младотурската революция от
1908 г. се характеризира със задълбочаване на националните противоречия. Всъщност
зад лозунгите на младотурците, прокламиращи конституционни свободи и права,
проличава стремежът на новия режим да ликвидира националноосвободителните
движения на българи, арменци, албанци, гърци и да създаде от всички народности в
империята една османска нация. За тази цел започва ограничаване на просветните и
религиозните им права и скоро се въвежда терористичен режим спрямо нетурското
население. Тази политика предизвиква голямо напрежение както вътре в страната,
така и в отношенията между Османската империя и нейните балкански съседи.
Засилват се гоненията и репресиите на властите срещу българското население.
Възстановената през 1909 г. ВМОРО отговаря с възобновяване на въоръжената борба.
Под ръководството на Т. Александров Организацията осъществява серия от атентати,
с които показва, че османското господство в областта е силно разклатено. Македония
отново се очертава като най-нестабилния район в европейските владения на
империята. Сериозни последици имат бомбените атентати в Щип (4. XII. 1911) и в
Кочани (1.VIII.1912), които предизвикват турската полиция да предприеме жестоки
действия срещу българите, а това от своя страна допълнително влошава българо-
турските отношения. В Цариград все по-открито започва да се държи войнствен тон
спрямо България.
Засилват се и проявите на националноосвободителни борби и на другите подчинени
народи. През септември 1911 г. избухва голямо въстание на албанците в Метохия и
Шкодренско, чийто отряди, дори за кратко завземат и град Скопие в Македония.
Искания за политическа самостоятелност издига и арабското население от източните
провинции на империята.
Докато Османската империя е разтърсвана от дълбоки вътрешнополитически
проблеми останалите балкански държави в началото на XX в. преживяват период на
цялостен стопански, културен и политически възход. Динамично се развива селското
стопанство, увеличава се броя на промишлените предприятия, нараства обема на
външнотърговския им обмен, ускорено се изграждат железопътни линии. Бързо
развиващите им се икономики позволяват да се повиши и военния им потенциал.
Всичките провеждат политика на модернизиране на своите армии и издигане тяхната
1
боеспособност. Особено успешно тези процеси протичат в България, която през
първото десетилетие на века се очертава като водеща държава на полуострова.
На всичките балкански страни им предстои осъществяване на националното
обединение. Техните претенции са да присъединят европейските територии на
Османската империя. България се стреми към Македония и Одринска Тракия, Сърбия-
към Новопазарския санджак (Косово и Метохия), излаз на адриатическия бряг и също
към част от Македония, Гърция желае да присъедини Епир, Тесалия, островите в
Егейско море, както и територии от Македония.
Въпреки нарасналия стопански и военен потенциал на балканските държави те не са в
състояние да водят самостоятелно военен конфликт с Османската империя.
Показателни са в това отношения катастрофалните поражения на Сърбия през 1876 и
на Гърция през 1897 г. Затова независимо от сериозните противоречия, които
съществуват между тях, общите им интереси налагат да търсят пътища и компромиси
за тяхното съюзяване.
Важно значение за развоя на събитията на Балканския полуостров има и развитието на
международното положение и отношенията между Великите сили. В първите години
на XX в. окончателно се оформят двата военно-политически блока - Тройния съюз
(Германия, Австро Унгария и Италия) и Антантата (Франция, Русия и
Великобритания). Нарастват противоречията между тях и зачестяват международните
кризи, предвещаващи избухването на световна война. В тази обстановка и 2те
групировки активизират усилията си за привличане на съюзници на Балканите. Още
от последната четвърт на XIX в. Османската империя е под силното икономическо и
военно влияние на Германия. В договорни отношения с Тройния съюз е и Румъния.
Сърбия все по-тясно се сближава с Русия, а пък Гърция е обвързана стопански и
финансово с Великобритания. Дълго време България балансира между
противоречивите интереси на Русия и Австро-Унгария, но решаването на
националния въпрос с военни действия срещу Османската империя налага едно по-
категорично ориентиране към Санкт Петербург. Именно с това намерение през март
1911 г. е сформирано правителство от двете най – русофилски партии – Прогресивно –
либералната и Народната пария с министър – председател лидерът на народняците Ив.
Гешов.
За да се реваншира за дипломатическия неуспех от 1908 г. по време на Босненската
криза, руското външно министерство става инициатор за българо-сръбско сближение,
което да се превърне в основа на съюз на балк. християнски държави. Очаква се
Балканският съюз да стане резерв на Антантата в европейския Югоизток.
Войната между Италия и Турция, която избухва през есента на 1911 г. ускорява
процеса на българо-сръбско сближение, тъй като в София и Белград се опасяват, че
военните действия могат да се прехвърлят и на Балканите, като по този начин и
Италия се намеси в разпределянето на европейските османски владения.
Първите сондажи за сключване на съюз са направени през октомври 1911 на срещи на
министър Теодор Теодоров със сръбски дипломати. След това преговорите са
продължени лично от двамата на мин.-председател Ив. Гешов и д-р Милован
Милованович. Те преминават с активно съдействие на руската дипломация, която
настоява да се преодолеят разногласията и двете държави да намерят съгласие по
спорните въпроси.
На 29.II /13.III./ 1912 е сключен съюз между България и Сърбия, насочен срещу
Османската империя и Австро-Унгария, допълнен по-късно с тайни конвенции.
Военната конвенция предвижда България да участва във войната с минимум 200 000
2
души, а Сърбия с 150 000. Териториална конвенция урежда подялбата на териториите
на Османската империя, като на България се признават всички земи на изток от река
Места (Западна и Източна Тракия), а на Сърбия- Новопазарския санджак и излаз на
Адриатическо море. Най труден е проблемът с Македония. В конвенцията се
предвижда в областта да получи автономия, но ако това се окаже невъзможно,
Македония се разделя на спорна и безспорна зона по линията Крива паланка- с.
Гъбовци на Охридското езеро. Безспорната зона, юго – източно от разделителната
линия се предава на България, а владеенето на спорната се решава от арбитража на
руския император.
Скоро Гърция също проявява желание да се присъедини към Българо-сръбския
договор. Започват преговори между български и гръцки дипломати, които се водят
твърде прибързано, без да се потърси преодоляване на противоречията в Македония.
На 16.V./29.V./ 1912 e подписан българо-гръцки съюзен договор. Той е придружен с
военна конвенция. Според нейните клаузи България се задължава да участва в
конфликта с най-малко 300 000 души, а Гърция с 120 000. Няма подписано
териториално споразумение. Гръцкото правителство заявява, че не признава българо-
сръбските териториални договорености.
Към Балканския съюз се присъединява и малката балканска държава Черна гора. В
нейната столица Цетине през лятото на 1912 г. се водят преговори, които приключват
с българо – черногорски съюз, но официален договор не е подписан. България се
ангажира да окаже финансова помощ на бедната балканска държава, като след
мобилизацията на армията й ще започне да изплаща по 30 000 зл. лева ден.
Позицията на Румъния относно един бъдещ балканския конфликт остава неясна.
Правителството в Букурещ възприема политика на изчакване с намерението да
издигне претенциите си в подходящия политически момент.
В Балканския съюз България заема водещо място. Това се определя от факта, че тя има
най – значимия финансов и икономически потенциал, а нейната армия е най – голяма
и силна. Всичките договори на Балканския съюз са сключени през България.
За Русия Балканския съюз трябва да има отбранителен характер и да се задейства в
случай на общоевропейски конфликт между Антантата и Тройния съюз. Всъщност
обаче, балканските държави бързат да разрешат националното си обединение чрез
война с Османската империя.
На 17 IX 1912 г. започва мобилизация в страните от Балканския съюз. Турция също
започва да се готви за война като побързва да започне преговори с Италия за
скорошно подписване на примирие с цел да съсредоточи войските си на Балканския
полуостров. Антантата и Тройният съюз предприемат дипломатически натиск над
балк. държави за да се избегне конфликта. Те обещават реформи в европейските
провинции на Осм. империя, а същевременно заявяват, че няма да допуснат
териториални промени в случай на война. Руският външен министър граф С. Сазонов
изказва съмнения в успеха на Балканския съюз. Наистина, дори и съюзени
населението на четирите държави взети заедно едва надхвърля 10 млн. души, докато
Османската империя има над 20 млн. По отношение на територията съотношението е
още по – голямо в полза на империята. Ето защо очакванията на европейските
правителства са, че балканските държави ще загубят в една евентуална война. Но
въпреки тези опасения на 26 IX. Черна гора започва военни действия. На 30.IX.
страните от Балканския съюз излизат с обща нота пред Високата порта с искане за
пълна автономия на европейските й провинции. Истанбул отхвърля нотата и скъсва
дипломатическите си отношения с балканските държави. На 5.X. Балканският съюз
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Балканските войни

Една от главните цели на българското общество и на възстановената българска държава е постигането на националното обединение. Първият успех в тази насока е осъществен още през 1885 г. със Съединението на Княжество България и Източна Румелия...
Изпратен от:
Greta
на 2011-11-09
Добавен в:
Документи
по История
Статистика:
32 сваляния
виж още
Изтегли
 
Домашни по темата на материала
спешно ееее за утре моля помогнете
добавена от angelova1011 27.01.2014
0
5
защо реформацията няма еднакав успех вав всички страни
добавена от dunka.dospatska 19.10.2012
0
7
моля помогнете ми! за утре е
добавена от gunel99 08.05.2014
1
7
помощ!домашна по историяяяяяяяяяяяяяяя
добавена от kari.qna 18.03.2014
3
11
Подобни материали
 

Славяни. Произход, разселване и идването им на Балканския полуостров

01 апр 2006
·
825
·
8
·
1,403
·
1,798
·
147

Славяни. Произход, разселване - поминък и обществен живот, уръдия на труда, вярвания, заселване на Балканския полуостров и последици.
 

Цивилизацията на 20 век

09 мар 2008
·
268
·
15
·
3,439
·
357
·
42

Научно познание за битието и съзнанието на хората и на техните обшности от древността до наши дни
 

България и българите към Новото време

02 юни 2007
·
295
·
26
·
6,100
·
310
·
17

Движещите процеси, свързани с българския преход към Новото време, според изследователите Илия Конев и Надя Данова са в търсене на националните измерения, които са тясно свързани с общабалканското историческо развитие.
 

"Сага за древните българи - прародина и странствания" - Петър Добрев

03 мар 2008
·
179
·
60
·
27,404
·
416
·
14
·
2

Много народи е имало по света, но трудно може да се открие по-необикновен и загадъчен народ от древните българи. Малцина все още съзнават, че на този забравен народ принадлежат няколко редки исторически рекорда...
 

Българската култура през Средновековието

28 фев 2008
·
538
·
8
·
3,650
·
480
·
91
·
1

Обликът и тенденциите на развитие в старобългарската култура се оформят в сложен процес, чието начало се поставя при заселването на славяните и прабългарите на Балканския полуостров и образуването на българското ханство.
 
Онлайн тестове по История
Тест за животa и делото на Дейвид Ливингстън
любознателен тест по История за
Този тест е предназначен за бъде развлекателен и ползотворен в това, да предаде историята на живота на един голям мисионер, докоснал сърцата на много хора, както в Англия и Африка, така и по света. Той не цели оценяването на компетентности и знания, а по-скоро задоволяване любопитството на всеки, който желае да научи нещо за личността на Дейвид Ливингстън.
(За отличници)
18
02.08.2018
Тест по История за 7-ми клас
изпитен тест по История за Ученици от 7 клас
Тестът съдържа 13 въпроса от изучения материал, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за ученици от 7-ми клас.
(Труден)
13
26
1
2 мин
26.07.2018
» виж всички онлайн тестове по история

Балканските войни

Материал № 746693, от 09 ное 2011
Свален: 32 пъти
Прегледан: 65 пъти
Предмет: История
Тип: Документ
Брой страници: 8
Брой думи: 3,701
Брой символи: 22,702

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Балканските войни"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Маргарита Петринска
преподава по Български език
в град София
с опит от  4 години
100 9

Лидия Найденова
преподава по История
в град Пловдив
с опит от  22 години
142 9

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения