Големина на текста:
Х Р И С Т И Я Н С К А Ф И Л О С О Ф И Я
У В О Д Н И В Ъ П Р О С И
І. ФИЛОСОФИЯТА КАТО ОСНОВНА НАУКА ЗА СВЕТА КАТО ЦЯЛО
Предмет и определение.
Думата „философия” произлиза от двете гръцки думи “philein”,
„phileo”/обичам,стремя се към нещо/и „sophia”/мъдрост/, което се превежда
като „обичам, стремя се към истината, мъдростта, знанието”. Терминът е
отнесъл към самия себе си за първи път древногръцкият мислител и учен
Питагор и влиза по-късно в постоянна употреба от сократическата
школа.Хераклит Ефески също употребява названието „философ“ в смисъл
на изследовател,който проучва нещата с оглед на тяхната истинска
природа. Думите „philosophein“ и „philosophia“ в класическите съчинения на
древността за пръв път по извори се срещат при Херодот, където
лидийският владетел Крез говори на атинския законодател Солон: „Чух, че
ти „philosopheon“ /философствайки/ си пропътувал много страни, за да ги
изучиш“ /Her. 1, 30/. На друго място с „философия“ се обозначават
познания по астрономия /Her.1, 50/. Седемте мъдреци на Гърция Херодот
нарича също така „sophisti“ /Her.1, 20/.Това название използва и Питагор.
Древното предание, съхранено у Диоген Лаерций , Цицерон и други извори
свързват особеното значение на думата „философия“ с Питагор. Той е
пристигнал в Елида в град Флиос, където според преданието, често
беседвал по различни въпроси с местния владетел Леон,който се
удивлявал на разума и красноречието на самоския мъдрец и го попитал: „В
каква наука или изкуство той счита себе си опитен?“ „В нито една -
отговорил Питагор - аз съм само философ.“ Това име се сторило ново и
странно на владетеля на Флиос. „Какви хора са философите и с какво се
отличават от другите?“- бил неговият въпрос. Питагор отговорил:
„Човешкият живот прилича на голямо тържище и на Олимпийските игри. На
тържището има продавачи и купувачи, които се стремят да придобият
печалба. На „игрите“ участниците тичат за слава и известност, но там има и
зрители, които ги гледат и всичко наблюдават. Така е и в човешкия живот:
повечето се грижат за богатство, навсякъде е устременост и движение -
едни тичат подир едно, други - подир друго. В тази блъсканица обаче само
някои остават безучастни. Те съзерцават и изследват природата на нещата
и обичат познаването на истината повече от всичко - това са философите.
Те се наричат философи, а не мъдреци „sophoi „ затова, защото мъдър
може да бъде само един Бог, а на човек е присъщ стремежа, любовта към
мъдростта.“ Някои изследователи по история на философията от по-ново
време /Майнерс, Хайм, Целер и др./ се съмняват в истинността на това
общоразпространено в древността сказание и виждат в него по-късно
възникналата легенда в сократовско-платонов дух. Догматичният характер
на питагорейската философия и нейната твърда увереност в силата на
научните знания съвсем не подхожда, според тези учени, на сократовската
скромност и съзнанието за недостиг на знания у героя на преданието. От
1
друга страна, живото участие на Питагор в политическия живот не
съответсва на ясно изразената в сказанието нагласа към съзерцателен, а
не деятелен живот, към теорията, а не към практиката, с което се срещаме
едва по-късно при Платон и Аристотел. Забележително е и, че в най-
древните дошли до нас питагорейски фрагменти /приписвани на Филолай/
познанието за всевластващата хармония се нарича не „philosophia“, а
„sophia“. Писателите преди Платон, а и самият Платон наричат най-
древните философи, включително и Питагор, „sophoi“, „sophisai“, а не
„philosophoi“.С оглед на това се възприема, че специфичната
терминологична употреба за „философия“ е от времето на Сократ и
Платон. Сократ, действително, първи я употребява, влагайки смисъл на
истинна мъдрост, в противовес на лъжливата „софистика“. Неговата
философия е това да изпитваш критично самия себе си, както и другите. У
Платон не веднъж се среща мисълта, приписвана на Питагор, че мъдростта
като абсолютна истина принадлежи само на Бога, а на човека подхожда
само да се стреми,да обича мъдростта - да бъде философ.Въпреки че
Аристотел употребява понякога и „sophia“, и „philosophia“ за обозначаване
на философията, но второто за него добива по-определено значение - в
частност „първата философия“ той нарича метафизика. От времето на
Аристотел термините философ и философия преминават в обща употреба,
в науката и всекидневния живот.Античните философи не са дали точно
формулирани определения за философията, така че се налага да ги
извличаме от общото съдържание и характер на техните
възгледи.Йонийската школа/вкл. атомистите/свързва философията с
космогоничните и космологични хипотези за произхода и развитието на
света от основните начала и елементи. При питагорейците чрез нея се
изясняват същността, формата и взаимоотношенията на нещата
посредством числени стойности в техните съчетания.За елеатите тя е
учение за единното вечно и неизменно битие, в което не се съдържа
неистинското знание за изменчивите неща. Сократ е наричал философия
опознаването /чрез изпитване „ksetazein“ / на самия себе си и на другите.
Според Платон, тя е учение за вечно съществуващото и неизменното /
философите са тези, които могат“ ton ei kata taita osaitos eksonios efap
tesvai“, т. е. да постигнат винаги едно и също при едни и същи условия
/Държ.VІ, 484/. С други думи философията е наука за идеите като истински
съществуващото в едно неизменно битие. В практически аспект тя е ,
според Платон, изкуството за превъзмогване на страстите и умението за
подготовка към посрещане на неизбежното в живота- към
смъртта.Философията на Аристотел /по-точно метафизиката/ е наука, която
изследва не някоя определена област от съществуващото, а
първоначалата и първопричините на всичко съществуващо /episteme ton
proton arhon ke aition/ Мет.I , 2, 9 /. Стоиците я определяли като теоретично
знание за божествените и човешките неща и стремеж към добродетелен
живот. За Епикур философията има за цел постигането на наслаждение и
щастие, основаващи се на рационални понятия и размишления /logois ke
dialogismois /. През Средните векове философията се разглежда върху
основата на християнската вяра като познание на разума за Бога, света и
човека в тяхната взаимообусловеност. По-късните определения за
2
философията се доближават в една или друга степен към някое от
античните постановки при промяна предимно на външната им форма.
Кристиан Волф , който систематезира философията на Готфрийд Лайбниц,
я определя като наука за възможното, доколкото то е възможно /philosophia
est scientia possibilium, quatenus esse possunt /; а философското познание
като cognitio rationis earum, gnae sunt vel fiunt, unde intelligatur, cur sint vel
fiunt. Според Имануел Кант, философията е наука за отношението на всяко
познание към главните цели на човешкия разум /theleologia rationis
humanae/. Хербарт определя философията като обработване на понятията,
което се състои в тяхното изясняване /логика/, изправяне /метафизика/ и
допълване посредством дефиниране на техните достойнства /етика и
естетика/. Според Георг В. Хегел философията е наука за Абсолютното в
неговото диалектическо развитие или наука за проникващият в самия себе
си разум. Според Фридрих Шелинг, философията е наука за Абсолютното,
което е единство на идеално и реално. Йохан Г. Фихте определя
философията като наука за знанието въобще /Wissenschaftslehre/. Якоби
поставя задача на философията свеждането на всяко познание към
религиозния опит и го обосновава чрез вярата. систематично подреждане
на резултатите от положителните науки.
Антропологичност на философията.
а/Само човекът измежду живите същества има философия, както
изобщо има религия и култура, защото той притежава мислещ дух, а
животните - само витална душа;
б/ „без оглед на обстоятелството дали знаят това или не, всички хора
имат някаква философия“/К.Попър/, колкото и примитивна и далеч от
науката да е тя.“Доколкото човек съществува,дотолкова по определен
начин се постига и философствуването“/М.Хайдегер/.
в/ духовността на човека - предусловие за философията - се състои
в активността, свободата, съзнателността и целесъобразността като
насоченост на човешките постъпки, благодарение на което той подчинява,
опознава и използва външната природа и собствения си интелектуален
потенциал;
г/ философията е винаги пречупена личностно, индивидуално;тя е
субективна, а също и типично „одушевена“.“Каква философия би си
избрал,зависи от това какъв човек си ти „ /Й.Г.Фихте/. Философията,
колкото от една страна и да е оригинална като наука, толкова - от друга
страна - изразява неща общи, присъщи на другите типове познание. Само
така е възможно идейно разбиране и общуване между хората в областта на
философията , обществените и екзактните науки.
Днес философията се схваща като особена наука със своя
специфика наред с всички останали научни дисциплини и то именно, като
фундаментална, обща, уводна, универсална наука.
1.Философията е наука за света като цяло, наука за първата
причина, за същността, за основните тенденции в развитието на света,
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Философията като основна наука за света като цяло

Думата „философия” произлиза от двете гръцки думи “philein”, „phileo” /обичам, стремя се към нещо/и sophia”/мъдрост/, което се превежда като „обичам, стремя се към истината, мъдростта, знанието”...
Изпратен от:
djudji_87
на 2008-01-10
Добавен в:
Лекции
по Философия
Статистика:
2,425 сваляния
виж още
Изтегли
 
Домашни по темата на материала
Търся материали по Източна философия за:
добавена от dess_zafirowa_abv_bg 30.11.2017
0
3
план конспекти по философия
добавена от monika.dimitrova_9521 21.04.2017
0
37
Чистия разум и практическия разум в икономиката
добавена от mimka__94 11.05.2015
0
9
Съществува ли истинска и непроменлива човешка природа и каква е тя?
добавена от mimzylina 08.07.2018
2
9
как и защо да живеем с интернет
добавена от kloning2004 23.10.2017
1
11
Подобни материали
 

Началата на философията

22 май 2009
·
103
·
4
·
423
·
188
·
24

Реферат-Началата на философията за курс Въведение във философията...
 

Въведение във философията

12 яну 2012
·
71
·
2
·
358
·
218
·
8

Гледните точки за философията: проста и разбираема за мислещия човек или до толкова трудна, че е безнадеждно човек да се занимава с нея. Философията за разлика от науката не стига до общовалидни резултати...
 

“Федон” – Платон

09 дек 2007
·
503
·
5
·
1,008
·
441
·
51
·
4

Платон разглежда проблема за човешката душа и живота й след напускането на тялото в диалогът “Федон”. Платоновият Сократ поема по пътя към неизвестното с ясното съзнание, че го очаква един по-добър, по-човечен и по-красив свят...
 

Аз знам,че нищо не знам

12 дек 2007
·
674
·
2
·
357
·
785
·
42
·
3

Всичко започва все някъде,макар и мнозина физици да не са съгласни с това!Хората обаче винаги са напипвали(смътно в повечето случаи) проблема с началото на нещата...
 

Езикът като терапия

09 юни 2006
·
454
·
2
·
707
·
88
·
6
·
1

Езикът е универсален инструмент. В ежедневието езикът задоволява нуждата от обмяна на информацията между хората. На едно друго ниво езикът може да бъде и средство за изразяване (изговаряне, споделяне) на емоции.
 
Онлайн тестове по Философия
Тест по Философия за 11-ти клас
изпитен тест по Философия за Ученици от 11 клас
Тестът съдържа 14 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за ученици от 11-ти клас по Философия.
(Труден)
14
2
1
7 мин
31.07.2018
Тест по философия за 11-ти клас
изходен тест по Философия за Ученици от 11 клас
Изходен (обобщаващ) тест по философия за 11-ти клас. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
38
153
1
16.10.2012
» виж всички онлайн тестове по философия

Философията като основна наука за света като цяло

Материал № 74413, от 10 яну 2008
Свален: 2,425 пъти
Прегледан: 3,463 пъти
Предмет: Философия
Тип: Лекция
Брой страници: 251
Брой думи: 97,028
Брой символи: 582,284

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Философията като основна наука за света като цяло"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Мариана Алова
преподава по Философия
в град Бургас
104

Павлина Костадинова
преподава по Философия
в град София
с опит от  20 години
316

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения
благородната лъжа в политиката кои от идеите на древногръцките философи днес имат научно потвърждение защо философства човек да направи своя свят или да направи света свой индивидът като консуматор drevna elada sedem mudreci божественият абсолют и моралните основания на човешкия живот любовта има нещо общо с ума положително знание научно познание гръцката митология според омир и хезиод бягството от съдбата слабост но човешка Философия на живота що е философия и какви основни въпроси разглежда тя най големия враг на човечеството е човека социално психологически и етнически особености на гърците съвестта е равна на хиляди свидетели квинтилиан четвърти аргумент за безсмъртието на душата платон биографията на симеон велики enciklopediq ca severni jivotni философията е наука за духа мъдростта е несподелима