Мариана Алова
преподава по Философия
в град Бургас
Големина на текста:
Х Р И С Т И Я Н С К А Ф И Л О С О Ф И Я
У В О Д Н И В Ъ П Р О С И
І. ФИЛОСОФИЯТА КАТО ОСНОВНА НАУКА ЗА СВЕТА КАТО ЦЯЛО
Предмет и определение.
Думата „философия” произлиза от двете гръцки думи “philein”,
„phileo”/обичам,стремя се към нещо/и „sophia”/мъдрост/, което се превежда
като „обичам, стремя се към истината, мъдростта, знанието”. Терминът е
отнесъл към самия себе си за първи път древногръцкият мислител и учен
Питагор и влиза по-късно в постоянна употреба от сократическата
школа.Хераклит Ефески също употребява названието „философ“ в смисъл
на изследовател,който проучва нещата с оглед на тяхната истинска
природа. Думите „philosophein“ и „philosophia“ в класическите съчинения на
древността за пръв път по извори се срещат при Херодот, където
лидийският владетел Крез говори на атинския законодател Солон: „Чух, че
ти „philosopheon“ /философствайки/ си пропътувал много страни, за да ги
изучиш“ /Her. 1, 30/. На друго място с „философия“ се обозначават
познания по астрономия /Her.1, 50/. Седемте мъдреци на Гърция Херодот
нарича също така „sophisti“ /Her.1, 20/.Това название използва и Питагор.
Древното предание, съхранено у Диоген Лаерций , Цицерон и други извори
свързват особеното значение на думата „философия“ с Питагор. Той е
пристигнал в Елида в град Флиос, където според преданието, често
беседвал по различни въпроси с местния владетел Леон,който се
удивлявал на разума и красноречието на самоския мъдрец и го попитал: „В
каква наука или изкуство той счита себе си опитен?“ „В нито една -
отговорил Питагор - аз съм само философ.“ Това име се сторило ново и
странно на владетеля на Флиос. „Какви хора са философите и с какво се
отличават от другите?“- бил неговият въпрос. Питагор отговорил:
„Човешкият живот прилича на голямо тържище и на Олимпийските игри. На
тържището има продавачи и купувачи, които се стремят да придобият
печалба. На „игрите“ участниците тичат за слава и известност, но там има и
зрители, които ги гледат и всичко наблюдават. Така е и в човешкия живот:
повечето се грижат за богатство, навсякъде е устременост и движение -
едни тичат подир едно, други - подир друго. В тази блъсканица обаче само
някои остават безучастни. Те съзерцават и изследват природата на нещата
и обичат познаването на истината повече от всичко - това са философите.
Те се наричат философи, а не мъдреци „sophoi „ затова, защото мъдър
може да бъде само един Бог, а на човек е присъщ стремежа, любовта към
мъдростта.“ Някои изследователи по история на философията от по-ново
време /Майнерс, Хайм, Целер и др./ се съмняват в истинността на това
общоразпространено в древността сказание и виждат в него по-късно
възникналата легенда в сократовско-платонов дух. Догматичният характер
на питагорейската философия и нейната твърда увереност в силата на
научните знания съвсем не подхожда, според тези учени, на сократовската
скромност и съзнанието за недостиг на знания у героя на преданието. От
1
друга страна, живото участие на Питагор в политическия живот не
съответсва на ясно изразената в сказанието нагласа към съзерцателен, а
не деятелен живот, към теорията, а не към практиката, с което се срещаме
едва по-късно при Платон и Аристотел. Забележително е и, че в най-
древните дошли до нас питагорейски фрагменти /приписвани на Филолай/
познанието за всевластващата хармония се нарича не „philosophia“, а
„sophia“. Писателите преди Платон, а и самият Платон наричат най-
древните философи, включително и Питагор, „sophoi“, „sophisai“, а не
„philosophoi“.С оглед на това се възприема, че специфичната
терминологична употреба за „философия“ е от времето на Сократ и
Платон. Сократ, действително, първи я употребява, влагайки смисъл на
истинна мъдрост, в противовес на лъжливата „софистика“. Неговата
философия е това да изпитваш критично самия себе си, както и другите. У
Платон не веднъж се среща мисълта, приписвана на Питагор, че мъдростта
като абсолютна истина принадлежи само на Бога, а на човека подхожда
само да се стреми,да обича мъдростта - да бъде философ.Въпреки че
Аристотел употребява понякога и „sophia“, и „philosophia“ за обозначаване
на философията, но второто за него добива по-определено значение - в
частност „първата философия“ той нарича метафизика. От времето на
Аристотел термините философ и философия преминават в обща употреба,
в науката и всекидневния живот.Античните философи не са дали точно
формулирани определения за философията, така че се налага да ги
извличаме от общото съдържание и характер на техните
възгледи.Йонийската школа/вкл. атомистите/свързва философията с
космогоничните и космологични хипотези за произхода и развитието на
света от основните начала и елементи. При питагорейците чрез нея се
изясняват същността, формата и взаимоотношенията на нещата
посредством числени стойности в техните съчетания.За елеатите тя е
учение за единното вечно и неизменно битие, в което не се съдържа
неистинското знание за изменчивите неща. Сократ е наричал философия
опознаването /чрез изпитване „ksetazein“ / на самия себе си и на другите.
Според Платон, тя е учение за вечно съществуващото и неизменното /
философите са тези, които могат“ ton ei kata taita osaitos eksonios efap
tesvai“, т. е. да постигнат винаги едно и също при едни и същи условия
/Държ.VІ, 484/. С други думи философията е наука за идеите като истински
съществуващото в едно неизменно битие. В практически аспект тя е ,
според Платон, изкуството за превъзмогване на страстите и умението за
подготовка към посрещане на неизбежното в живота- към
смъртта.Философията на Аристотел /по-точно метафизиката/ е наука, която
изследва не някоя определена област от съществуващото, а
първоначалата и първопричините на всичко съществуващо /episteme ton
proton arhon ke aition/ Мет.I , 2, 9 /. Стоиците я определяли като теоретично
знание за божествените и човешките неща и стремеж към добродетелен
живот. За Епикур философията има за цел постигането на наслаждение и
щастие, основаващи се на рационални понятия и размишления /logois ke
dialogismois /. През Средните векове философията се разглежда върху
основата на християнската вяра като познание на разума за Бога, света и
човека в тяхната взаимообусловеност. По-късните определения за
2
философията се доближават в една или друга степен към някое от
античните постановки при промяна предимно на външната им форма.
Кристиан Волф , който систематезира философията на Готфрийд Лайбниц,
я определя като наука за възможното, доколкото то е възможно /philosophia
est scientia possibilium, quatenus esse possunt /; а философското познание
като cognitio rationis earum, gnae sunt vel fiunt, unde intelligatur, cur sint vel
fiunt. Според Имануел Кант, философията е наука за отношението на всяко
познание към главните цели на човешкия разум /theleologia rationis
humanae/. Хербарт определя философията като обработване на понятията,
което се състои в тяхното изясняване /логика/, изправяне /метафизика/ и
допълване посредством дефиниране на техните достойнства /етика и
естетика/. Според Георг В. Хегел философията е наука за Абсолютното в
неговото диалектическо развитие или наука за проникващият в самия себе
си разум. Според Фридрих Шелинг, философията е наука за Абсолютното,
което е единство на идеално и реално. Йохан Г. Фихте определя
философията като наука за знанието въобще /Wissenschaftslehre/. Якоби
поставя задача на философията свеждането на всяко познание към
религиозния опит и го обосновава чрез вярата. систематично подреждане
на резултатите от положителните науки.
Антропологичност на философията.
а/Само човекът измежду живите същества има философия, както
изобщо има религия и култура, защото той притежава мислещ дух, а
животните - само витална душа;
б/ „без оглед на обстоятелството дали знаят това или не, всички хора
имат някаква философия“/К.Попър/, колкото и примитивна и далеч от
науката да е тя.“Доколкото човек съществува,дотолкова по определен
начин се постига и философствуването“/М.Хайдегер/.
в/ духовността на човека - предусловие за философията - се състои
в активността, свободата, съзнателността и целесъобразността като
насоченост на човешките постъпки, благодарение на което той подчинява,
опознава и използва външната природа и собствения си интелектуален
потенциал;
г/ философията е винаги пречупена личностно, индивидуално;тя е
субективна, а също и типично „одушевена“.“Каква философия би си
избрал,зависи от това какъв човек си ти „ /Й.Г.Фихте/. Философията,
колкото от една страна и да е оригинална като наука, толкова - от друга
страна - изразява неща общи, присъщи на другите типове познание. Само
така е възможно идейно разбиране и общуване между хората в областта на
философията , обществените и екзактните науки.
Днес философията се схваща като особена наука със своя
специфика наред с всички останали научни дисциплини и то именно, като
фундаментална, обща, уводна, универсална наука.
1.Философията е наука за света като цяло, наука за първата
причина, за същността, за основните тенденции в развитието на света,
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Философията като основна наука за света като цяло

Думата „философия” произлиза от двете гръцки думи “philein”, „phileo” /обичам, стремя се към нещо/и sophia”/мъдрост/, което се превежда като „обичам, стремя се към истината, мъдростта, знанието”...
Изпратен от:
djudji_87
на 2008-01-10
Добавен в:
Лекции
по Философия
Статистика:
2,420 сваляния
виж още
Изтегли
 
Домашни по темата на материала
Търся материали по Източна философия за:
добавена от dess_zafirowa_abv_bg 30.11.2017
0
3
план конспекти по философия
добавена от monika.dimitrova_9521 21.04.2017
0
37
Чистия разум и практическия разум в икономиката
добавена от mimka__94 11.05.2015
0
9
Съществува ли истинска и непроменлива човешка природа и каква е тя?
добавена от mimzylina преди 13 дни
1
7
как и защо да живеем с интернет
добавена от kloning2004 23.10.2017
1
10
Подобни материали
 

Началата на философията

22 май 2009
·
102
·
4
·
423
·
24

Реферат-Началата на философията за курс Въведение във философията...
 

Въведение във философията

12 яну 2012
·
71
·
2
·
358
·
208
·
8

Гледните точки за философията: проста и разбираема за мислещия човек или до толкова трудна, че е безнадеждно човек да се занимава с нея. Философията за разлика от науката не стига до общовалидни резултати...
 

“Федон” – Платон

09 дек 2007
·
499
·
5
·
1,008
·
438
·
51
·
4

Платон разглежда проблема за човешката душа и живота й след напускането на тялото в диалогът “Федон”. Платоновият Сократ поема по пътя към неизвестното с ясното съзнание, че го очаква един по-добър, по-човечен и по-красив свят...
 

Аз знам,че нищо не знам

12 дек 2007
·
671
·
2
·
357
·
774
·
42
·
3

Всичко започва все някъде,макар и мнозина физици да не са съгласни с това!Хората обаче винаги са напипвали(смътно в повечето случаи) проблема с началото на нещата...
 

Езикът като терапия

09 юни 2006
·
454
·
2
·
707
·
88
·
6
·
1

Езикът е универсален инструмент. В ежедневието езикът задоволява нуждата от обмяна на информацията между хората. На едно друго ниво езикът може да бъде и средство за изразяване (изговаряне, споделяне) на емоции.
 
Онлайн тестове по Философия
Тест по философия за 12-ти клас
изпитен тест по Философия за Ученици от 12 клас
Тест по философия за ученици от 12-ти клас. Съдържа 30 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
30
57
1
2 мин
05.07.2013
Тест по философия
изпитен тест по Философия за Студенти от 1 курс
Един от тестовете за оценка по философия за 1 курс, 2 семестър в Университет по архитектура, строителство и геодезия. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
20
73
1
2 мин
14.02.2013
» виж всички онлайн тестове по философия

Философията като основна наука за света като цяло

Материал № 74413, от 10 яну 2008
Свален: 2,420 пъти
Прегледан: 3,445 пъти
Предмет: Философия
Тип: Лекция
Брой страници: 251
Брой думи: 97,028
Брой символи: 582,284

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Философията като основна наука за света като цяло"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Мариана Алова
преподава по Философия
в град Бургас
93

Павлина Костадинова
преподава по Философия
в град София
с опит от  20 години
300

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения