Големина на текста:
ВЪЗНИКВАНЕ НА ФИЛОСОФСКАТА МИСЪЛ В ДРЕВНА ГЪРЦИЯ
I .Основни фактори за възникването на античната философия
1.Полисът
Античната философска мисъл възниква в периода на формирането на
робовладелското общество в Древна Гърция,в условията на утвърждаването на
неговата социална структура и на полисната му система.
С установяването и функционирането на полисната система основно се свързват
завоеванията на гърците във всички области на духовния живот.
Полисът (особено този,който е изграден на демократична основа) изиграва
изключително положителна роля в живота на античното общество.Той осигурява
благоприятни условия за икономическия и културен възход.Характерна негова черта е
упражняването на обществената (публична) дейност на институциите му.”Общите
работи” се разглеждат и решават публично – посредством прякото участие на
свободните членове на полиса. Всеки свободен член на обществото е свързан с
държавата – с нейните законодателни,съдебни и изпълнителски функции.
Демокрацията създава от общността на гражданите едно компактно цяло,в основата
на което са равните им права.Дебатите са естествена и непринудена форма на
общуване,в която се създават законите и се осъществява управлението на полиса.Да се
спори и да се подлагат на публична критика едни или други становища и мнения-това е
обичайна практика в духовния и обществения живот на античното общество.
Узаконявайки робството,древните елини освобождават отделния икономически
състоятелен гражданин от задължението да упражнява физически труд,за да реализира
духовните си способности в отделните сфери на умствената дейност.В такова общество
свободният гражданин не е сляпо оръжие на държавния интерес.По принцип
теоретическите занимания на античните мислители в областта на философията са
свободна и неограничена от догми дейност,а самите философи не са жреци или
придворни чиновници.
2.Влиянието на културата на Изтока
Върху процеса на формиране на древногръцката философия положително влияние
оказва културата на Близкия изток,Египет и Вавилон.В културните постижения на
Изтока се открояват и наченки на отделни философски идеи.В Египет и Вавилон са
известни редица открития и схващания,хипотези и научни постижения.В Египет твърде
рано възниква потребността от развитието на геометрията,землемерството,медицината.
Първите математически задачи се появяват в Египет във връзка с нуждите на
общественото производство – на търговията и мореплаването,строителството на диги и
напоителни съоръжения,на дворци и военни укрепления,измерването на земите и
разпределението на продукцията и др.Във Вавилон на висока почит е астрономията и
нейните представители натрупват множество знания в тази област.
Древногръцките мислители не само копират постиженията на източните народи,а ги
обогатяват и усъвършенстват.Древногръцките философи не са обособени като някаква
каста от жреци като в Египет например,в Древна Гърция духовният живот има светски
характер.
Друга характерна особеност е,че елините изменят из основи статуса на научните
постижения.На Изток заниманията с наука са подчинени пряко на решаване на
практически задачи.Естественонаучните данни в Египет и Вавилон нямат
систематичен характер,имат приложна значение и остават в границите на решаването
на отделни случаи.Древногръцките мислители напротив,се насочват към един
абстрактно-теоретически подход за преценка и осмисляне на конкретните научни
данни.Главните елементи на този подход са дедукцията и логическото доказателство
изобщо.Древните елини се насочват в обосноваването на такова научно познание,което
почива върху строго прилагане на логически доказателства. Една от характерните
черти на античната наука е тясната връзка и взаимната обусловеност между
философията и естественонаучните данни и постижения.Философията на древните
гърци възниква и се развива на основата на фактите на научното познание.
3.Значението на митологията
Тя има изключително важно значение за възникването на философската мисъл.В
качеството си на специфична форма на светоразбиране,митологията включва богата и
разнообразна по съдържание панорама от фантастични и художествени образи,вяра и
интуитивни прозрения, нравственоетически норми и мъдрости.Нейните представи се
изграждат на основата на тъждеството на образите на въображението и природните
сили.Тя пренася присъщите на човешкия род свойства върху природните явления.По
пътя на асоциацията и посредством въображението природните сили се
антропоморфизират и възниква представата за техния свръхприроден характер. В
съзнанието на човека,подвластен на митологията,митът е първичният образ на
света,идеалният модел за реда и хармонията в действителността,изразява стремежите
на хората да подчинят дори и само във въображението си външния свят.В митологията
на древните гърци се срастват в една фантастичните образи с наблюденията на
природата и следователно митовете не само предлагат родословието и живота на
боговете,но заедно с това те представляват и единственото налично описание на света.
- Митологията на т.нар Омирово общество,представено главно от „Илиада” и
„Одисея” съдържа представи,които маркират съществени страни на прехода от мита
към логоса.В нея природните сили се изобразяват във фантастични образи и боговете са
персонификация на отделните страни на света морето,небето и др.Съществена
страна на тази митология е представата за всеобщността отделните
митологични образи олицетворяват отделни страни на света,но така,че взети
заедно той е едно завършено цяло.Представите на Омировата митология за единното
начало и устройство на света,за душата,както и най-обикновените поверия,че човек е
сътворен от „земя и вода” намират осезателно отражение в първите учения на
древногръцката натурфилософия.
- Значима стъпка по пътя на възникването на по-реалистични и същевременно по-
абстрактни определения за света представлява творчеството на Хезиод (8-7 в. пр.Хр.)
– мъдрец и систематизатор на митове,Хезиод има изключително важно значение
за осъществяването на прехода от мита към логоса.Систематизираните от Хезиод
митове представляват една по-зряла форма на елинската митология.Освен че предлага
свое гледище за родословието на боговете,Хезиод насочва своето внимание основно
върху въпроса за началото това,което най-напред се е зародило и от което
всичко произлиза.Централно място в митологията на Хезиод заема представата за
т.нар хаос – велика бездна,зееща пустота,необятна и необозрима пропаст т.е
първично,космическо празно пространство,в което се създава или възниква
нашия свят.Хаосът е нещо,което възниква,след което в него се появяват
последователно Гея,Ерос,Нощта и Денят,Небето,персонифицираните сили на
природата титаните,циклопите,боговете Кронос и Зевс и т.н.Но хаосът не е просто
пространство между земята и небето –той обхваща в себе си едното и другото,тъй като
те възникват в него.В по-широк план той е синоним на необозримост,олицетворява
бедните още определения за неограниченост и пространство.
Представата за хаоса като общо и реално условие за всичко неизбежно налага
мисълта за конкретната причина за възникването на отделните явления в него.Т.е
Хезиод пръв търси движещата причина в света.
Митологията има изключително важна роля за възникването на античната
философия.Според някои автори първите философски учения не само се зараждат в
лоното на митологията,но и запазват нейното съдържание.Според тях философията на
първите мислители и митологията се различават единствено по своята форма –
митологията борави с представи,а философията с понятия.По този начин възникването
на философията е изменение на формата на митологията – от представата се преминава
към понятието.Според други автори разликата между митологията и философията се
свежда главно до терминологията,стила и др.Според това гледище Милетската
философска школа е по-близка до митологията на Хезиод,отколкото до науката.
Митовете представляват своеобразна регистрация във фантазията на отделни,сходни
елементи от действителността.В своята съвкупност те изграждат някаква по-обща
представа за света,в която се изразява стремежът на човека да схване природата и по
аналогия на отношенията и структурата на рода и на обществото изобщо.От тази
гледна точка най-значителното завоевание на митологията е представата за източника и
общото начало на всичко съществуващо.Платон я отбелязва като общ елемент за
митологията и философията.
Една от най-съществените характеристики на прехода от митологията към
философията е утвърждаването на природата като главен предмет на самостоятелно
изучаване и изследване.
Съществен белег на прехода от мита към логоса е използването на логическите
аргументи като теоретически начин на третиране на проблемите.Не обикновеното
съзерцание и доверие в наблюдението,а изграждането на общата картина на
действителността по пътя на логико-теоретическото обосноваване се налага като
подход в изследването на космоса.Философски мислещият човек се прощава с
първичната вяра в непосредствените данни и навлиза в едно ново царство на
теоретическата критика и рационализъм.
Възникването на философията не е само смяна на формата на митологията.То е
многостранен и съдържателен преход към теоретическата мисъл,обосноваваща с
логически средства общите закономерности на света,от схващанията за отделни
явления към концепцията за света в неговата цялост;от конкретното към
абстрактното;от сетивното наблюдение,житейската практика и практическия опит към
понятието,логическата достоверност и метафизическото знание;от предимно образното
изобразяване на действителността към теоретическото й осмисляне.
II. Периодизация на античната философска мисъл
Философията на Древна Гърция се ражда преди 2500 години и живее столетия.В
дългото й историческо развитие ясно се очертават 4 главни периода.
1.Първият период обхваща времето на 6 и първата половина на 5 в.пр.н.е,когато
се формира робовладелското общество в Древна Гърция.Обособяват се два центъра на
философската мисъл : На изток в Йония (Мала Азия) и на запад в т.нар.Велика
Гърция (Южна Италия и Сицилия).На изток полисите Милет и Ефес се приемат за
люлката на европейската философска мисъл.В Милет работят основоположникът на
античната философия Талес и неговите последователи,а в Ефес- прочутият Хераклит.
Техните възгледи често се обозначават с общото наименование „Йонийска философия”.
Т.нар. Велика Гърция е характерна с 2 философски школи –Питагорейската и
Елейската (Ксенофан,Парменид и Зенон).Техните схващания представят т.нар
Италийска философия.
2.Вторият период обхваща втората половина на 5 в и 4 в.пр.н.е,когато след гръко-
персийските войни (500-499) настъпва сравнително мирен живот за гръцките
полиси,сред които на първо място изпъква Атина.В продължение на столетие и

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Възникване на философията в древна Гърция

Античната философска мисъл възниква в периода на формирането на робовладелското общество в Древна Гърция,в условията на утвърждаването на неговата социална структура и на полисната му система. С установяването и функционирането на полисната система...
Изпратен от:
aalexx
на 2008-01-09
Добавен в:
Реферати
по Философия
Статистика:
497 сваляния
виж още
Изтегли
 
Подобни материали
 

Аз знам,че нищо не знам

12 дек 2007
·
656
·
2
·
357
·
714
·
42
·
3

Всичко започва все някъде,макар и мнозина физици да не са съгласни с това!Хората обаче винаги са напипвали(смътно в повечето случаи) проблема с началото на нещата...
 

Хосе Ортега-и-Гасет - Бунтът на масите

28 яну 2008
·
455
·
2
·
486
·
424
·
85
·
1

Използван е в НБУ,от мен - П.К.Х, студент по Масови комуникации.
 

Сократ - биография и философия

17 апр 2006
·
2,104
·
10
·
2,061
·
677
·
131
·
1

Първият философ атинянин, съвременник на Демокрит. Сократ е интересен не само с учението си, но и с живота си, защото той е въплащение на учението му. Сократ оказал огромно влияние не само на античната, но и на съвременната философия.
 

Езикът като терапия

09 юни 2006
·
450
·
2
·
707
·
85
·
6
·
1

Езикът е универсален инструмент. В ежедневието езикът задоволява нуждата от обмяна на информацията между хората. На едно друго ниво езикът може да бъде и средство за изразяване (изговаряне, споделяне) на емоции.
 

Душата и смъртта

28 авг 2007
·
292
·
1
·
247
·
177
·
38

Най-големият страх на хората е неизвестността. Единственото сигурно нещо в живота е смъртта и точно тя представлява най-голямата неизвестност.
 
Онлайн тестове по Философия
Тест по философия за 10-ти клас на тема: Метафизика
тематичен тест по Философия за Ученици от 10 клас
Обобщаващ тест по философия за 10-ти клас върху раздела метафизика. Въпросите са само с един верен отговор.
(Лесен)
26
21
1
5 мин
21.08.2012
Тест по философия за 11-ти клас
междинен тест по Философия за Ученици от 11 клас
Тест за оценка знанията по философия върху материала, преподават в 11-ти клас. Въпросите имат само един верен отговор.
(Труден)
16
194
1
20.07.2012
» виж всички онлайн тестове по философия

Възникване на философията в древна Гърция

Материал № 74001, от 09 яну 2008
Свален: 497 пъти
Прегледан: 579 пъти
Качен от:
Предмет: Философия
Тип: Реферат
Брой страници: 4
Брой думи: 1,178
Брой символи: 10,702

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Възникване на философията в древна Гърция"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Мариана Алова
преподава по Философия
в град Бургас
59

Павлина Костадинова
преподава по Философия
в град София
с опит от  20 години
236

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения