Големина на текста:
“Ний”
Увод – Поезията на См. е свързана с духа на преломната епоха след войните, в която се
чувства социалното напрежение и стремежът към радикални промени в обществения
живот. В условията на национална и духовна криза българската литература претърпява
сериозни промени – символизмът и индивидуалистичната философия постепенно
отстъпват място на експресионизма и на революционно-борческата поезия на См. В
неговата лирика се променят основните опорни точки на представата за света – на преден
план е изведен човекът като социално същество, масата – като събирателен образ на
човешкия колектив, улицата – като място, където се разиграва социалната драма и
сблъсък, бурята и революцията – като знаци на робското тържество, на победата на
онеправданите. Израз на това ново лирическо светоусещане поетът дава в стих. “Ний”, в
което се чува гласът на множеството. Колективът, тълпата дръзко заявява своето
недоволство от устройството на света и своето искане за промяна. Масата е решена да се
бори до победа.
Творческа история – публикувано за първи път в сп. “Червен смях” през 1921 г. Второ по
ред в стих. “Да бъде ден”.
1.Заглавието – носи усещането за сливане с тълпите, “аз” отстъпва пред властното,
обобщаващо “Ний”. Архаичната форма “ний” създава усещането за множество, за
обединеност, за сплотеност.
Основно чувство – от една страна житейски драматизъм, а от друга – борчески оптимизъм.
Проследява проглеждането, пробуждането, духовното израдтване на довчерашния
роб.Стиховете звучат властно и категорично – като присъда.
Мотивът за гнева; Коя е причината за “свещения гняв” на тълпите – корените на гнева са
в социалната участ на човека, безправието, мизерията, нищетата, мъката, страданието.
Човекът има самочувствието на творец на “земните блага”; носи съзнанието за незаслужен
и неоправдан житейски жребий.Който създава материалните ценности, той трябва да бъде
техен господар. Човекът чувства своята сила в множеството и се стреми към социална и
духовна реабилитация. Разрушителната стихия на човешкия гняв е внушена чрез
символичния образ на Ураган”, на “възбунени вълни”, които се издигат с “рев”.
2.Основни мотиви – майката земя – мащеха за онеправданите, за Страшния съд, за
тълпите рушители на стария свят,мотивът за Вечния творец
3.Как са характеризирани тълпите “бедните деца на майката земя”,”бледни смъртници”,
“огнени вълни”,”величествен керван”, “стенещи вълни”,”всевечни творци”, “морни
борци” Представянето на тълпите като онеправдани деца в стих. “Ний”е най-висш израз
на хуманизма на Смирненски. Множеството от онеправдани и унизени заявяват своето
право да живеят в справедлив свят: “Ний всички сме деца на майката земя”. Мотивът за
общочовешкото страдание превръща тълпите в двежеща сила на революционната
борба.Лирическият “ние” се опира на един традиционене за нашата литература образ – на
майката земя и върху него наслагва противоположните значения на майка-мащеха.
Традиционният образ на майката –земя е преобърнат. Тя е майка-мащеха, която разделя
децата си на бедни и богати и отблъсква беззащитните.Тя е студена, несправедлива. Това
делене на майка и мащеха води началото си от 19 век – още в зората на новата българска
държавност, българинът е разколебан в представата си (Ел. Пелин).Творбата на См.
разширява контекста – цялата земя, природният порядък, света е разделен на бедни и
богати.Бедните са творците на благата, те са обречени на угасване в “тъма” Чрез
библейския мотив за Страшния съд е внушена идеята за справедливост и възмездие за
униженията и страданията: “Но иде ден на съд! Над майката земя /надвисва ураган”.
Гневът на робите е свещен, справедлив и ще разруши до основи стария свят на злото и
тиранията. Човекът жертва, мъченик и страдалец вижда себе си в ролята на “разрушител”
и на “творец” едновременно.
Основен принцип на изграждане е контрастът.
Композицията включва 6 строфи по 5 стиха.Първият и последният стих се повтарят и така
се затваря като в художествена рамка основната идея – всеки , роден на тази земя има
право на свободен и достоен живот.
4.Как е характеризиран насилникът – чрез символите на бича, хомота, и “робския закон на
жълтия метал”
5.Има ли конкретизация във времето и пространството – мащабите са разширени – “чрез
нашите сърца вселената тупти”, “животът с крепи на рамченете ни”.
6.Основни опозиции: майка – мащеха, тъма-лъчи, стенещи вълни – огнени вълни, смърт –
живот, свобода – робство. Така се очертават две ядра – първото създава представата за
периферията на света и за социалното страдание на човека тук и сега. Второто ядро
очертава светлия образ на жадуваното “утре”, на новия ден, на новия свят. В този
контрастен свят животът властва над човека и го обрича на всекидневна агония., но
бъдещето ще преобърне представата за добро и зло и ще превърне човека в творец на
съдбата си.
7.Роля на метафорите и градацията “стенещи вълни”, “огнени вълни, “възбунени вълни”
8.Мотивът за смъртта – “Под черните крила на дебнещата смърт”; Смъртта се превръща от
нарицателно име в герой, в действащо лице в поезията на См.
9.Защо отношението към Земята е двусмислено?
10.Каква е ролята на съюзите и, но , а?
11.Каква е ролята на многократното повторение на “Ний”, изведено в анафорична
позиция?
12.”кървъв пот” напомня на Ботевото “пот от чело кървав се лее”
13. Роля на повторението “океан”
14. Мотивът за трънения венец – виждат се в ролята на Спасителя.
15.Цветова гама – контрастна – светлина –мрак
“Ний”
Поезията на Смирненски е свързана с духа на преломната епоха след войните, в
която се чувства социалното напрежение и стремежът към радикални промени в
обществения живот. В условията на национална и духовна криза българската литература
претърпява сериозни промени – символизмът и индивидуалистичната философия
постепенно отстъпват място на експресионизма и на революционно-борческата поезия на
Смирненски. В неговата лирика се променят основните опорни точки на представата за
света – на преден план е изведен човекът като социално същество, масата – като
събирателен образ на човешкия колектив, улицата – като място, където се разиграва
социалната драма и сблъсък, бурята и революцията – като знаци на робското тържество,
на победата на онеправданите. Израз на това ново лирическо светоусещане поетът дава в
стих. “Ний”, в което се чува гласът на множеството. Колективът, тълпата дръзко заявява
своето недоволство от устройството на света и своето искане за промяна. Масата е решена
да се бори до победа.
Стихотворението е публикувано за първи път в сп. “Червен смях” през 1921 г.
Второ по ред е в стихосбирката “Да бъде ден”. Заглавието носи усещането за сливане с
тълпите, “аз” отстъпва пред властното, обобщаващо “ний”. Архаичната форма “ний”
създава усещането за множество, за обединеност, за сплотеност. Човекът е
деперсонализиран, представен като неделима част от множеството, от тълпата.
Основно чувство е двуполюсно– от една страна житейски драматизъм, а от друга –
борчески оптимизъм. Творбата проследява проглеждането, пробуждането, духовното
израстване на довчерашния роб. Стиховете звучат властно и категорично като присъда
над стария свят. Основен принцип на изграждане е контрастът (майка – мащеха, мрак –
светлина, живот-смърт). Така се очертават две ядра – първото създава представата за
периферията на света и за социалното страдание на човека тук и сега. Второто ядро
очертава светлия образ на жадуваното “утре”, на новия ден, на новия свят. В този
контрастен свят животът властва над човека и го обрича на всекидневна агония., но
бъдещето ще преобърне представата за добро и зло и ще превърне човека в творец на
съдбата си.
Композицията включва 6 строфи по 5 стиха.Първият и последният стих се
повтарят и така се затваря като в художествена рамка основната идея – всеки , роден на
тази земя има право на свободен и достоен живот.
Основен е мотивът за бунта на отхвърлените от майката земя деца..Представянето
на тълпите като онеправдани деца в стих. “Ний”е най-висш израз на хуманизма на
Смирненски. Множеството от онеправдани и унизени заявяват своето право да живеят в
справедлив свят: “Ний всички сме деца на майката земя”. Мотивът за общочовешкото
страдание превръща тълпите в движеща сила на революционната борба. Лирическият
“ние” се опира на един традиционен за нашата литература образ – на майката земя и
върху него наслагва противоположните значения на майка-мащеха. Традиционният образ
на майката земя е преобърнат. Тя е майка-мащеха, която разделя децата си на бедни и
богати и отблъсква беззащитните. Тя е студена, несправедлива. Това делене на майка и
мащеха води началото си от 19 век – още в зората на новата българска държавност.
Смирненски разширява контекста – цялата земя, природният порядък, светът е разделен
на бедни и богати.Бедните са творците на благата, но те са обречени на угасване в
“тъма” . несправедливият свят е представен чрез знаците на “бич”, “хомот”, “робския
закон на жълтия метал”. Оксиморонът “бледни смъртници – родени за живот” разкрива
най-яркия парадокс на този свят. Раждането и животът са белязани не с радост, а със
смърт, с бавно и мъчително угасване. За човека няма надежда сред ада на социалната
мизерия.
На страданието и безнадеждността от първа и втора строфа, третата противопоставя
идеята за мощта и величието на тълпите, на множеството, сплотено от страданието.
Гласът на страдащите се трансформира в пророчески глас, който вещае новия ден.
А ний сме океан от огнени вълни ,
величествен керван към светли висоти,

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
17 окт 2017 в 19:52 ученик на 24 години от Тутракан - СОУ "Йордан Йовков", випуск 2012
14 окт 2017 в 13:54 в момента не учи на 107 години от София
04 окт 2017 в 19:51 студентка на 29 години от Пловдив - Аграрен университет, факулетет - Факултет по агрономство, специалност - Агробизнес, випуск 2010
03 окт 2017 в 19:07 ученик на 18 години от Пловдив - ЕГ "Пловдив", випуск 2020
13 юли 2017 в 10:58 ученик на 18 години от София - 035 СОУ "Добри Войников", випуск 2018
17 юни 2017 в 14:10 студент на 20 години от Стара Загора - Тракийски университет, факулетет - Педагогически факултет, специалност - ПНУП, випуск 2016
04 юни 2017 в 16:57 студентка на 23 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Филологически факултет, специалност - Българска филология, випуск 2017
18 май 2017 в 20:01 студент на 25 години от София - УНСС, факулетет - Бизнес факултет, специалност - Икономика на индустрията, випуск 2012
18 май 2017 в 16:14 ученик на 25 години от Русе - СОУ "Климент Охридски", випуск 2011
04 апр 2017 в 18:55 потребител на 19 години
 
Домашни по темата на материала
интерпретативно съчинение
добавена от veni.cvetkova.3 24.11.2014
0
4
Помощ домашното е за утре !!!
добавена от Ahmed4etou 20.10.2014
0
10
По литература за утре Pls hellpp спешно ее !!
добавена от nina.nikolovska.33 13.10.2014
0
13
теза по "Стопанинът замина за Америка",произведението "Повест", Христо Смирненски
добавена от linides 22.01.2017
2
3
Братчетата на гаврош (христо смирненски)! за утре 6 клас
добавена от dachevata.30000 07.01.2016
1
15
Подобни материали
 

Човекът и неговите житейски преображения в "Песен за човека"

15 дек 2007
·
1,198
·
3
·
485
·
980
·
44

Никола Вапцаров използва разнообразни изразни средства, с цел да насочи читателя към разбирането на човешката същност.Поетът представя две тези за човека, като го разглежда в два плана.В поемата „Песен за човека” поетът Никола Вапцаров използва средства
 

Светът на Никола Йонков Вапцаров

17 апр 2006
·
616
·
7
·
1,379
·
434
·
9
·
1

Неговото родно място – град Банско, има пряко отношение към творчеството му. Семейството, от което произхожда е пряко свързано с националноосвободителното движение в Македония. Баща му ЙОНКО ВАПЦАРОВ е член на революционната организация.
 

Парите и любовта

23 фев 2006
·
1,534
·
5
·
325
·
297
·
22
·
2

Есе за значението на парите и любовта.
 

Пенчо Славейков - „CIS MOLL”

02 апр 2008
·
1,004
·
2
·
732
·
741
·
85
·
1

В това трагично произведение мощно се налага жизнеутвърждаващата тема. Поетът, който със спо¬койно примирение възприема смъртта - естест¬вен неизбежен заник на живота, тук решително въстава срещу нея като съзнателно търсен изход...
 

Конфликтът между интересите на личността и законите на отмиращото патриархално общество

08 юни 2009
·
63
·
5
·
1,394
·
180
·
8
·
1

Конфликтът между интересите на личността и законите на отмиращото патриархално общество...
 
Онлайн тестове по Литература
Тест по БЕЛ за 12-ти клас
изпитен тест по Литература за Ученици от 12 клас
Тестът включва 15 въпроса по български език и литература и е предназначен за ученици от 12-ти клас. Някои от въпросите имат повече от един верен отговор.
(Лесен)
14
16
1
5 мин
18.10.2016
Тест по БЕЛ над творбата "Неразделни" на Пенчо Славейков
тематичен тест по Литература за Ученици
Тест върху творбата "Неразделни" за ученици. Съдържа 10 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
10
34
1
1 мин
12.10.2016
» виж всички онлайн тестове по литература

Христо Смирненски - кратки анализи за матура

Материал № 739586, от 30 окт 2011
Свален: 785 пъти
Прегледан: 1,694 пъти
Предмет: Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 20
Брой думи: 8,007
Брой символи: 48,285

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Христо Смирненски - кратки анализи за матура"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Миглена Драганова Хубенова
преподава по Литература
в град Пловдив
с опит от  10 години
31

Христина Мейфеър
преподава по Литература
в град Карлово
с опит от  5 години
21

виж още преподаватели...
Последно видяха материала