Големина на текста:
“Ний”
Увод – Поезията на См. е свързана с духа на преломната епоха след войните, в която се
чувства социалното напрежение и стремежът към радикални промени в обществения
живот. В условията на национална и духовна криза българската литература претърпява
сериозни промени – символизмът и индивидуалистичната философия постепенно
отстъпват място на експресионизма и на революционно-борческата поезия на См. В
неговата лирика се променят основните опорни точки на представата за света – на преден
план е изведен човекът като социално същество, масата – като събирателен образ на
човешкия колектив, улицата – като място, където се разиграва социалната драма и
сблъсък, бурята и революцията – като знаци на робското тържество, на победата на
онеправданите. Израз на това ново лирическо светоусещане поетът дава в стих. “Ний”, в
което се чува гласът на множеството. Колективът, тълпата дръзко заявява своето
недоволство от устройството на света и своето искане за промяна. Масата е решена да се
бори до победа.
Творческа история – публикувано за първи път в сп. “Червен смях” през 1921 г. Второ по
ред в стих. “Да бъде ден”.
1.Заглавието – носи усещането за сливане с тълпите, “аз” отстъпва пред властното,
обобщаващо “Ний”. Архаичната форма “ний” създава усещането за множество, за
обединеност, за сплотеност.
Основно чувство – от една страна житейски драматизъм, а от друга – борчески оптимизъм.
Проследява проглеждането, пробуждането, духовното израдтване на довчерашния
роб.Стиховете звучат властно и категорично – като присъда.
Мотивът за гнева; Коя е причината за “свещения гняв” на тълпите – корените на гнева са
в социалната участ на човека, безправието, мизерията, нищетата, мъката, страданието.
Човекът има самочувствието на творец на “земните блага”; носи съзнанието за незаслужен
и неоправдан житейски жребий.Който създава материалните ценности, той трябва да бъде
техен господар. Човекът чувства своята сила в множеството и се стреми към социална и
духовна реабилитация. Разрушителната стихия на човешкия гняв е внушена чрез
символичния образ на Ураган”, на “възбунени вълни”, които се издигат с “рев”.
2.Основни мотиви – майката земя – мащеха за онеправданите, за Страшния съд, за
тълпите рушители на стария свят,мотивът за Вечния творец
3.Как са характеризирани тълпите “бедните деца на майката земя”,”бледни смъртници”,
“огнени вълни”,”величествен керван”, “стенещи вълни”,”всевечни творци”, “морни
борци” Представянето на тълпите като онеправдани деца в стих. “Ний”е най-висш израз
на хуманизма на Смирненски. Множеството от онеправдани и унизени заявяват своето
право да живеят в справедлив свят: “Ний всички сме деца на майката земя”. Мотивът за
общочовешкото страдание превръща тълпите в двежеща сила на революционната
борба.Лирическият “ние” се опира на един традиционене за нашата литература образ – на
майката земя и върху него наслагва противоположните значения на майка-мащеха.
Традиционният образ на майката –земя е преобърнат. Тя е майка-мащеха, която разделя
децата си на бедни и богати и отблъсква беззащитните.Тя е студена, несправедлива. Това
делене на майка и мащеха води началото си от 19 век – още в зората на новата българска
държавност, българинът е разколебан в представата си (Ел. Пелин).Творбата на См.
разширява контекста – цялата земя, природният порядък, света е разделен на бедни и
богати.Бедните са творците на благата, те са обречени на угасване в “тъма” Чрез
библейския мотив за Страшния съд е внушена идеята за справедливост и възмездие за
униженията и страданията: “Но иде ден на съд! Над майката земя /надвисва ураган”.
Гневът на робите е свещен, справедлив и ще разруши до основи стария свят на злото и
тиранията. Човекът жертва, мъченик и страдалец вижда себе си в ролята на “разрушител”
и на “творец” едновременно.
Основен принцип на изграждане е контрастът.
Композицията включва 6 строфи по 5 стиха.Първият и последният стих се повтарят и така
се затваря като в художествена рамка основната идея – всеки , роден на тази земя има
право на свободен и достоен живот.
4.Как е характеризиран насилникът – чрез символите на бича, хомота, и “робския закон на
жълтия метал”
5.Има ли конкретизация във времето и пространството – мащабите са разширени – “чрез
нашите сърца вселената тупти”, “животът с крепи на рамченете ни”.
6.Основни опозиции: майка – мащеха, тъма-лъчи, стенещи вълни – огнени вълни, смърт –
живот, свобода – робство. Така се очертават две ядра – първото създава представата за
периферията на света и за социалното страдание на човека тук и сега. Второто ядро
очертава светлия образ на жадуваното “утре”, на новия ден, на новия свят. В този
контрастен свят животът властва над човека и го обрича на всекидневна агония., но
бъдещето ще преобърне представата за добро и зло и ще превърне човека в творец на
съдбата си.
7.Роля на метафорите и градацията “стенещи вълни”, “огнени вълни, “възбунени вълни”
8.Мотивът за смъртта – “Под черните крила на дебнещата смърт”; Смъртта се превръща от
нарицателно име в герой, в действащо лице в поезията на См.
9.Защо отношението към Земята е двусмислено?
10.Каква е ролята на съюзите и, но , а?
11.Каква е ролята на многократното повторение на “Ний”, изведено в анафорична
позиция?
12.”кървъв пот” напомня на Ботевото “пот от чело кървав се лее”
13. Роля на повторението “океан”
14. Мотивът за трънения венец – виждат се в ролята на Спасителя.
15.Цветова гама – контрастна – светлина –мрак
“Ний”
Поезията на Смирненски е свързана с духа на преломната епоха след войните, в
която се чувства социалното напрежение и стремежът към радикални промени в
обществения живот. В условията на национална и духовна криза българската литература
претърпява сериозни промени – символизмът и индивидуалистичната философия
постепенно отстъпват място на експресионизма и на революционно-борческата поезия на
Смирненски. В неговата лирика се променят основните опорни точки на представата за
света – на преден план е изведен човекът като социално същество, масата – като
събирателен образ на човешкия колектив, улицата – като място, където се разиграва
социалната драма и сблъсък, бурята и революцията – като знаци на робското тържество,
на победата на онеправданите. Израз на това ново лирическо светоусещане поетът дава в
стих. “Ний”, в което се чува гласът на множеството. Колективът, тълпата дръзко заявява
своето недоволство от устройството на света и своето искане за промяна. Масата е решена
да се бори до победа.
Стихотворението е публикувано за първи път в сп. “Червен смях” през 1921 г.
Второ по ред е в стихосбирката “Да бъде ден”. Заглавието носи усещането за сливане с
тълпите, “аз” отстъпва пред властното, обобщаващо “ний”. Архаичната форма “ний”
създава усещането за множество, за обединеност, за сплотеност. Човекът е
деперсонализиран, представен като неделима част от множеството, от тълпата.
Основно чувство е двуполюсно– от една страна житейски драматизъм, а от друга –
борчески оптимизъм. Творбата проследява проглеждането, пробуждането, духовното
израстване на довчерашния роб. Стиховете звучат властно и категорично като присъда
над стария свят. Основен принцип на изграждане е контрастът (майка – мащеха, мрак –
светлина, живот-смърт). Така се очертават две ядра – първото създава представата за
периферията на света и за социалното страдание на човека тук и сега. Второто ядро
очертава светлия образ на жадуваното “утре”, на новия ден, на новия свят. В този
контрастен свят животът властва над човека и го обрича на всекидневна агония., но
бъдещето ще преобърне представата за добро и зло и ще превърне човека в творец на
съдбата си.
Композицията включва 6 строфи по 5 стиха.Първият и последният стих се
повтарят и така се затваря като в художествена рамка основната идея – всеки , роден на
тази земя има право на свободен и достоен живот.
Основен е мотивът за бунта на отхвърлените от майката земя деца..Представянето
на тълпите като онеправдани деца в стих. “Ний”е най-висш израз на хуманизма на
Смирненски. Множеството от онеправдани и унизени заявяват своето право да живеят в
справедлив свят: “Ний всички сме деца на майката земя”. Мотивът за общочовешкото
страдание превръща тълпите в движеща сила на революционната борба. Лирическият
“ние” се опира на един традиционен за нашата литература образ – на майката земя и
върху него наслагва противоположните значения на майка-мащеха. Традиционният образ
на майката земя е преобърнат. Тя е майка-мащеха, която разделя децата си на бедни и
богати и отблъсква беззащитните. Тя е студена, несправедлива. Това делене на майка и
мащеха води началото си от 19 век – още в зората на новата българска държавност.
Смирненски разширява контекста – цялата земя, природният порядък, светът е разделен
на бедни и богати.Бедните са творците на благата, но те са обречени на угасване в
“тъма” . несправедливият свят е представен чрез знаците на “бич”, “хомот”, “робския
закон на жълтия метал”. Оксиморонът “бледни смъртници – родени за живот” разкрива
най-яркия парадокс на този свят. Раждането и животът са белязани не с радост, а със
смърт, с бавно и мъчително угасване. За човека няма надежда сред ада на социалната
мизерия.
На страданието и безнадеждността от първа и втора строфа, третата противопоставя
идеята за мощта и величието на тълпите, на множеството, сплотено от страданието.
Гласът на страдащите се трансформира в пророчески глас, който вещае новия ден.
А ний сме океан от огнени вълни ,
величествен керван към светли висоти,

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Христо Смирненски - кратки анализи за матура

Анализи на някои от произведенията на Христо Смирненски...
Изпратен от:
smislov_88
на 2011-10-30
Добавен в:
Анализи
по Литература
Статистика:
785 сваляния
виж още
Изтегли
 
Домашни по темата на материала
интерпретативно съчинение
добавена от veni.cvetkova.3 24.11.2014
0
4
Помощ домашното е за утре !!!
добавена от Ahmed4etou 20.10.2014
0
10
По литература за утре Pls hellpp спешно ее !!
добавена от nina.nikolovska.33 13.10.2014
0
13
теза по "Стопанинът замина за Америка",произведението "Повест", Христо Смирненски
добавена от linides 22.01.2017
2
3
Братчетата на гаврош (христо смирненски)! за утре 6 клас
добавена от dachevata.30000 07.01.2016
1
15
Подобни материали
 

Човекът и неговите житейски преображения в "Песен за човека"

15 дек 2007
·
1,198
·
3
·
485
·
980
·
44

Никола Вапцаров използва разнообразни изразни средства, с цел да насочи читателя към разбирането на човешката същност.Поетът представя две тези за човека, като го разглежда в два плана.В поемата „Песен за човека” поетът Никола Вапцаров използва средства
 

Светът на Никола Йонков Вапцаров

17 апр 2006
·
616
·
7
·
1,379
·
434
·
9
·
1

Неговото родно място – град Банско, има пряко отношение към творчеството му. Семейството, от което произхожда е пряко свързано с националноосвободителното движение в Македония. Баща му ЙОНКО ВАПЦАРОВ е член на революционната организация.
 

Парите и любовта

23 фев 2006
·
1,534
·
5
·
325
·
297
·
22
·
2

Есе за значението на парите и любовта.
 

Пенчо Славейков - „CIS MOLL”

02 апр 2008
·
1,004
·
2
·
732
·
741
·
85
·
1

В това трагично произведение мощно се налага жизнеутвърждаващата тема. Поетът, който със спо¬койно примирение възприема смъртта - естест¬вен неизбежен заник на живота, тук решително въстава срещу нея като съзнателно търсен изход...
 

Конфликтът между интересите на личността и законите на отмиращото патриархално общество

08 юни 2009
·
63
·
5
·
1,394
·
180
·
8
·
1

Конфликтът между интересите на личността и законите на отмиращото патриархално общество...
 
Онлайн тестове по Литература
Тест по Литература за 6-ти клас върху раздел "Човекът и фантазията"
изпитен тест по Литература за Ученици от 6 клас
Тестът е предназначен за ученици от 6 клас, които са минали раздела Човекът и фантазията по литература. Съдържа 12 въпроса, всеки от които има само едеин верен отговор. Може да се ползва и за контролна работа.
Тестът е изготвен от:
Боряна Борисова преподавател
(Лесен)
12
97
1
13.10.2016
Тест върху Детска литература за пътешествия за деца и учители във 2-ри клас, 2-ри срок
междинен тест по Литература за Учители от 2 клас
Междинният тест включва изучаваните произведения по Литература през февруари и март във 2-ри клас. Съдържа 15 въпроса, някои от които е възможно да имат повече от един верен отговор.
(Труден)
15
5
1
9 мин
26.10.2016
» виж всички онлайн тестове по литература

Христо Смирненски - кратки анализи за матура

Материал № 739586, от 30 окт 2011
Свален: 785 пъти
Прегледан: 1,694 пъти
Предмет: Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 20
Брой думи: 8,007
Брой символи: 48,285

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Христо Смирненски - кратки анализи за матура"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Миглена Драганова Хубенова
преподава по Литература
в град Пловдив
с опит от  10 години
27

Христина Мейфеър
преподава по Литература
в град Карлово
с опит от  5 години
21

виж още преподаватели...
Последно видяха материала