Големина на текста:
Тема първа
СЪЩНОСТ И ЗНАЧЕНИЕ НА КАЧЕСТВОТО
1. Значението на качеството в съвременните условия
Качеството на продуктите на една фирма е обобщен израз на равнището на осъществяване и управление на комплекса от дейности по тяхното проектиране, производство и контрол, със
съответните технологии и персонал. В него се отразява стратегическото виждане на фирменото ръководство и ресурсните възможности, квалификацията, опита и организационната култура на
неговите управленски екипи.
Като потребителска категория, равнището на качеството се определя от степента на удовлетвореност на клиентите. В съвременните условия постигането на качество на продуктите, което да
отговаря на изискванията на потребителите, се явява основен фактор за конкурентоспособността на фирмите. Затова днес качеството се възприема като синоним на тяхното успешно развитие.
Качеството на изделията се свързва с техните свойства и параметри, които в силно конкурентните пазарни условия вече имат стандартизиран характер. Те трябва да удовлетворяват
определени изисквания, предварително зададени или очаквани, а също така и да провокират дадени потребности.
В резултат на насищането на пазарите и превръщането им в пазари на купувача и на все по-засилващата се конкуренция, нараства интересът на потребителите към качеството на услугите.
Съвременните по-високи изисквания към неговото равнище се изразяват в отделянето на много по-голямо внимание на клиентите. Това означава осигуряване на по-добрата им информираност,
поддържане на по-тесни връзки с тях, на лоялност и оказване на доверие, използване на етични норми във взаимоотношенията, индивидуализация на обслужването им.
На сегашния етап на икономическо развитие фирмите се стремят към оптимално съчетаване на трите характеристики на продукта, който се предлага на вниманието на участниците на пазара.
Това са качеството на изделието и на услугата по неговото доставяне, в съответствие с изискванията на потребителя, и цената. Те се намират в тясна взаимовръзка и зависимост, с което трябва да се
съобразява в своята преценка потребителят.
2. Определенията за качество
Определения на качеството дават както изявени учени и специалисти в тази област в света, така и утвърдени специализирани национални и международни институции. Както ще се види,
няма единност в дефиницията на качеството. Има единомислие за критерия на качеството, което се обуславя от силно променените пазарни условия – висока конкуренция и нарастваща
глобализация. Езиковият корен понятието „качество” е латинската дума „quails”, която означава „как доставям”.
2.1. Определенията на класиците
Джозеф Джуран дава определението „Качеството е съответствие на употребата”. Неговото разбиране за качество, представено чрез това определение, се свързва със задоволяване на
очаквани потребности.
Арманд Файгенбаум определя качеството като „Най-добрите изделия, изработени по спецификация на потребителя”, с което се изразява неговото виждане за необходимостта от висока
степен на удовлетворяване на заявени конкретни потребности на клиентите.
Уйлям Деминг определя качеството като „Най-полезните стоки, желани от потребителя”. Това определение свързва качеството с изисквания за много високото ниво на удовлетворяване
на очакванията на потребителите.
Каору Ишикава определя качеството като „Удовлетворение на потребности”. Това определение представя всъщност основния критерий за качеството на продукта (изделие или услуга).
Качеството на продукта е резултат от дейността на производителя, но то придобива обществено признание, когато получи одобрението на потребителя, от гледна точка на неговата
удовлетвореност. От своя страна тя се определя като възприятие за степента, до която неговите потребности или очаквания са били изпълнени. Това определение на удовлетвореността на
потребителя се дава в стандарта ISO 9000:2000 (основи и понятия).
За Филип Кросби качеството е „Съответствие с изискванията”. В това определение акцентът е поставен върху съобразяването с измененията в потребностите на клиентите, поради което
има напълно съвременно звучене. То се определя от високата динамика на търсенето на съвременните силно конкурентните пазари, на която съответстват все по-високите изисквания за качество.
2.2. Определенията за качеството на специализираните институции
Определения на качеството се дават не само от отделни изтъкнати учени в тази област, но и от авторитетни национални и международни институции. На първо място това е
Международната организация по стандартизация (International Standart Organization – ISO) със седалище в Женева, Швейцария. Предмет на нейната дейност е разработване на международни
стандарти за качество. Създадена е през 1946 г. на заседание на Комитета по координация на стандартите към ООН.
Целта на Международната организация по стандартизация е да съдейства за облекчаване на стокообмена между отделните страни и тяхното сътрудничество в интелектуалната, научната,
техническата и икономическата област. Това се реализира чрез установяване на единни норми и изисквания към качеството на продукцията, оформени в съответни технически документи, наречени
стандарти за качество.
С тяхното въвеждане се засилва ролята на нормативния метод при управлението на качеството, което се осъществява на основата на национални, отраслови, международни, а също така и
вътрешни за организацията стандарти. Повишаването на изискванията към качеството на продуктите (изделия и услуги), в условията на висока конкуренция и глобализация на пазара, води до
осъзнатата необходимост да се въвеждат международните стандарти за качество в организациите. Също така и до получаването на сертификат за гарантиране изпълнението на техните изисквания.
Нуждата от международни стандарти възниква непосредствено след Втората световна война и е свързана с удовлетворяване потребностите на военното производство от оборудване, което да
притежава способността за взаимозаменяемост в страните-членки на НАТО. На основата на стандарти по качеството на Министерството на отбраната на САЩ, НАТО разработва стандартите
AQAP (Allied Quality Assurance Publications), т.е. “Публикации за осигуряване на качество в съюзническите страни”. Използвайки този опит, Британският институт по стандартизация (BSI) създава
през 1979 г. националните стандарти на Великобритания (BS 5750), които от своя страна довеждат до създаване на стандартите на Международната организация по стандартизация, серия ISO 9000.
Определенията, които дава Международната организация по стандартизация (ISO) за качество са следните:
„съвкупност от свойства и характеристики на изделие или услуга, които им придават способност да удовлетворяват определени или предполагаеми потребности” (съгласно ISO
9000:1994, Речник по качеството ISO–8402);
„степента, до която съвкупност от присъщи характеристики (отличителни свойства) на продукта може да изпълни изискванията на клиентите (съгласно ISO 9000:2000-основи и
понятия).
Японската организация по стандартизация (Japanese Industrial Standard)дава в системата от стандарти JIS Z8101 следното определение на качеството:
„качеството представлява всички характеристики и изпълнения на изделие или услуга, които могат да бъдат оценени, за да се определи дали те удовлетворяват целите на своето
използване”.
Определението на качеството, залегнало в Български държавен стандарт (БДС 9577-83) е следното:
„съвкупност от свойства на продукцията, обуславящи нейната пригодност да удовлетворява определени потребности в съответствие с предназначението си”.
Съществуват и други определения на качеството,в които се прилагат по-високи или по-ниски критерии за степента на удовлетвореност на потребителя. Например, определението на
качество, което дава Оксфордския енциклопедичен речник, е показателно за използването на по-високи критерии, а именно: „ качеството е степен на съвършенство”. Добре известно е и друго
определение, в което се прилагат по-ниски критерии за удовлетвореност на потребителя, а именно: „отсъствие на дефекти”.
Тема втора
ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ И ХАРАКТЕРИСТИКИ НА КАЧЕСТВОТО
1. Основни понятия в областта на качеството
Дадените определения на качеството налагат уточняването на основните понятия, които се отнасят до него, още повече, че много от тях имат дискусионен характер. В международните
стандарти от серията ISO 9000 се правят уточнения на тези понятия и се дават дефиниции. Това намира място в Речника по качеството ISO–8402 на тяхната версия от 1994 година. Осъвременените
варианти на тези дефиниции, през 2000 година се дават в стандарта ISO 9000:2000 - основи и понятия.
Прегледът на определенията на качеството, дадени от признатите учени и специализираните институции в тази област показа, че като основен критерий за неговото равнище се възприема
удовлетвореността на потребителя. Това понятие в международния стандарт се определя като възприятие за степента, до която неговите потребности или очаквания са били изпълнени.
Свързано с удовлетвореността на потребителя е понятието изискване. То се дефинира като потребност или очакване, което е формулирано, обикновено се подразбира или е задължително.
Съответствието се определя като изпълнение на изискване.
Цел на качеството е нещо желано или нещо, отнасящо се до качеството, което трябва да се постигне. Тази цел трябва да се основава на политиката по качеството на организацията.
Политиката по качеството се определя като общи намерения и насоки на действие на една организация по отношение на качеството, официално изразени от нейното висше ръководство.
Организацията е съвкупност от средства и хора с определено разпределение на отговорности, пълномощия и взаимовръзки. Тя може да бъде дружество, корпорация, фирма, институция,
едноличен търговец, асоциация. Трябва да се отбележи, че тази дефиниция на организацията се отнася за стандартите на системата за управление на качеството.
Продуктът e резултат от процес, а той от своя страна – съвкупност от взаимосвързани или взаимозависими дейности, които превръщат входните елементи в изходни.
Според ISO 9000:2000 съществуват четири основни категории продукти:
материален продукт (хардуер), например машинна част;
нематериален продукт, например компютърна програма (софтуер);
услуга, т.е. нематериален продукт;
материален продукт, който е резултат от непрекъснат процес, например преработен материал (смазочен).
Много от продуктите в действителност се състоят от елементи, които принадлежат към някоя от посочените техни основни категории. От преобладаващия елемент в продукта зависи как той
ще бъде категоризиран – като услуга, хардуер, преработен материал или софтуер.
Услугата се определя като нематериален продукт, който е резултат най-малко от една дейност, изпълнявана при взаимодействието между доставчик и клиент. Тя може да изразява дейност,
извършена върху доставен от клиента веществен продукт (например, ремонт на автомобил) или за нематериален продукт (например, изготвяне на нотариален акт). Може да е дейност по доставката
на материален продукт (например, транспортиране), а също така на нематериален продукт (например, преподаване на знания, обслужване в ресторант).
Софтуерът се дефинира като продукт, който съдържа информация, записана на носител.
Клиент е организация или лице,което получава продукт.Доставчикът може да бъде външен или вътрешен спрямо организацията на клиента.
Доставчикът е лице или организация, което доставя продукт. Клиентът може да бъде външен или вътрешен спрямо организацията на доставчика.
2. Характеристики на качеството на продукта
Изискването към качеството на продукта се отнася до присъщите негови характеристики. Съгласно международният стандарт за качество ISO 9000:2000, хактеристиката се определя като
отличаващо свойство. От гледна точка на клиента, изискванията към качеството на продукта, като изделие и услуга, се изразяват с определени характеристики.
2.1. Характеристики на качеството на изделията
Най-важните общи характеристики на изделието, които са на вниманието на производителя, съобразно утвърдените или очаквани изисквания на потребителя, се изразяват в:
функционалност, свързана със степента на съответствие на заявеното предназначение на изделието;
външен вид/дизайн, т.е. доколко е привлекателен външния вид на изделието, създава ли удовлетворение неговият дизайн, от гледна точка на конструкция и естетическа
стойност;
ергономичност, т.е. до каква степен се осигурява съвместимост на конструктивните особености на изделието с физическите и психическите възможности на човека;
?безопасност, т.е. доколко е намален риска от причиняване на неочаквани въздействия върху здравето на клиента;
?дълготрайност, свързана с продължителността на използване на изделието при запазени негови свойства;
сигурност, която се изразява със степента на намаляване отклонението от характеристиките на функционалност и безопасност на изделието в определения срок на годност;
жизнен цикъл, с който е свързано изискването изделието да не е морално остаряло и освен това да не изисква допълнителни грижи след използването му и съответно повече
разходи;
удобство при ползване, което се осигурява с предварително написани указания и с гарантиран следпродажбен сервиз;
възможност за рециклиране на изделието, изразяваща се в разработени облекчени процедури за осъществяване на този процес при съобразяване с изискванията за опазване на
околната среда;
отношение цена/качество, т.е. адекватност на цената на различните характеристики на продукта при съпоставка с негови аналози на пазара;
?удобство на ползване и атрактивност на опаковката на изделието, което е свързано с нейното проектиране и изпълнение, допринасящо за добрия търговски вид на
изделието;
?сигурност и идентифицируемост на опаковката, свързани с нейното проектиране и изпълнение, които силно влияят върху състоянието на изделието при неговото
транспортиране, складиране и предоставяне на потребителя, а също така и върху размера на съответните разходи.
2.2. Характеристики на качеството на услугите
Тези характеристики се отнасят до услугите по доставянето на необходимите суровини и материали за протичане на производствения процес, поддържането на съответните запаси и на
комуникации с потребителите, с оглед удовлетворяване на техните изисквания за осигуряване на необходимите изделия на местопредназначението, осъществяване на следпродажбения им сервиз.
навременност, свързана с услугата по доставянето на необходимите суровини и материали в срок и в подходящия интервал от време, от което зависи обема на запасите и
произтичащите от това разходи за тяхното формиране и поддържане.
?надеждност, която има отношение към степента на сигурност на доставянето на нужните суровини и материали в определения срок, от която се определя размера на
допълнителния (гаранционен) обем запаси и обема на съответните разходи.
?комплектност, свързана с начина на доставяне на необходимите суровини и материали за производствения процес и с възможността да се намалят транспортните разходи.
?наличност, т.е. формирането на определен обем запаси от суровини, материали, незавършена и готова продукция и тяхното поддържане в съответни складове за осигуряване
непрекъснатостта на производствения процес и облекчаване избора на потребителите.
спешност и гъвкавост на доставките, което се налага от динамичните промени в търсенето на пазара.
?удобни процедури за потребителите по отношение на приемане и изпълнение на техните поръчки, удовлетворяване на претенции и обработката на съответната документация.
?сигурност и навременност на комуникацията с потребителите по повод предоставянето им на пълна и вярна информация, което допринася за поддържането на лоялни и
дългосрочни взаимоотношения с тях.
цялостност в изпълнението на следпродажбения сервиз, което се изразява в осъществяване на пълния набор услуги по удовлетворяване на рекламации, връщане на опаковки
за многократна употреба и рециклиране, поддръжка на изделието с оглед запазване здравето на потребителя при евентуални рискове.
Степента на съответствие между планираните и фактически постигнатите характеристики на качеството на изделието и услугата формира различните негови нива, които могат да се
разграничат на приемливо, задоволително, изпълнено. Освен това, в съответствие със степента на постигане на качеството на продукта, изразено със съответни характеристики, съобразно
изискванията на потребителите, може да се говори за превъзходно, т.е. най-добро ниво и следващите го надолу първо, второ и трето ниво.
Тема трета
ОСНОВОПОЛАГАЩИТЕ ИДЕИ НА БЕЛЕЖИТИТЕ УЧЕНИ В ОБЛАСТТА НА КАЧЕСТВОТО
В областта на качеството се открояват няколко изтъкнати учени, утвърдили се като безспорни авторитети в развитието на теорията и методологията на неговото управление. Те са в основата
на новите научни идеи в областта на качеството, които имат както теоретичен, така и практико-приложен принос. Прегледът на тези идеи за качеството, за неговия контрол, осигуряване и
управление, разкрива еволюцията на разбиранията в тази област. Тя е резултат от провежданата дълго време дискусия по тези въпроси и от успешната практика в тази област на някои развити
индустриални страни.
1.Уйлям Шухард
Първият бележит учен, който е основоположник на съвременния научния подход при решаване на проблемите на качеството е Уйлям Шухард. Той поставя основите на статистическия
контрол на качеството. Разработва през 1924 година първата контролна карта за регулиране на технологичния процес и планове за статистическо изпитване на производствени партиди.
Основната идея на У. Шухард по отношение на качеството се изразява в насочване на вниманието не толкова към разграничаването на дефектните завършени изделия, за които загубите от
направените разходи са невъзвратими, колкото към анализиране на продукта и на прилагания за неговото производство технологичен процес. Преследваната цел е предварително да се разкрият най-
важните причини за проблемите с качеството на изделията и да се намерят решения за тяхното отстраняване преди осъществяването на технологичния процес.
Тази своя идея У. Шухард развива в книгата си „Икономически контрол върху качеството на фабричното изделие”, като се основава на формулирания за първи път от известния италиански
учен Вилфредо Парето закон за няколкото най-важни причини, пораждащи серия от събития в природата. В областта на качеството този закон се прилага при определянето на онези няколко по-
важни проблеми, пораждащи дефекти в продуктите, които имат ключово значение за общото равнище на тяхното качество. Приема се, че останалата по-голяма част от общия брой проблеми, които
причиняват дефектите в продуктите, има случаен характер. С използването на статистически методи за контрол на качеството се обработват данните за несъответствията в качествените
характеристики и се откриват причините за това.
2. Филип Кросби
Идеята на друг известен учен Филип Кросби в тази област намира израз в т.нар. метод „нулев дефект”. При него акцентът се поставя върху правилното изпълнение на всяка дейност в
производствения процес, съобразно установените изисквания за качество. Основен показател са разходите от неизпълнение на тези изисквания. Постигането на необходимото качество се
осъществява чрез предпазване от грешки, а не чрез последващ контрол. За тази цел се формулират изискванията за качеството, като се приема за недостатък всяко установено отклонение от тях.
Определят се причините за това и начините за отстраняване на грешките. Акцентира се върху по-високата мотивация, професионализъм, отговорност и предоставяне на информация на всички
участници в производствения процес.
3. Генечи Тагучи и Имай
Генечи Тагучи е утвърден специалист в тази област, който е бил директор на Японската академия по качеството. Неговите идеи по отношение на качеството са свързани с постигането на
оптимизация при проектирането на продукта в съчетание със статистическите методи за контрол на качеството. Като важен критерий за нивото на качеството на изделието той приема загубите,
които обществото понася от неговото използване след като бъде продадено. Колкото по-високи са тези загуби, толкова по-ниско е качеството на изделието.
Основната идея на известния японски специалист в областта на качеството Имай се изразява с думата „kaizen”, която означава подобрение („kai”-изменение и „zen”-добро). За нейното
реализиране той предлага всеки участник в производствения процес, съобразно неговата компетентност и отговорност, да бъде включен в управлението на качеството. Влиянието, което той може да
оказва върху качеството на продуктите, съобразно неговата компетентност, се осъществява посредством иновациите, подобренията и поддръжката на оборудването.
4.Джозеф Джуран
Носител на много важни идеи за съвременното разбиране на качеството е Джозеф Джуран. Една от тях е, че дейностите, които се отнасят до качеството, трябва да се осъществяват от цялата
организация, като висшето ръководство има определяща роля за неговото управление. Това е всъщност идеята на тоталното управление на качеството. Втората идея е свързана с планирането,
управлението и подобрението на дейността на организацията, които трябва да се променят на планиране на качеството, управление на качеството, подобряване на качеството.
Третата много важна идея на Джуран, която се отнася за цялостното (тотално) качество в организацията е, че изискванията за качество се разглеждат като изисквания на вътрешните за нея
клиенти. Джуран въвежда термина „вътрешен клиент” в рамките на организацията. Този вътрешен клиент представлява всяко структурно звено на организацията (отдел или участник), имащо
отговорности за определени дейности със съответен персонал, което се явява от една страна клиент на предходното звено и доставчик на следващото. Цялостно качество в организацията може да се
постигне, когато всяко нейно звено определи своите изисквания към доставчика, който от своя страна се стреми да ги удовлетвори. С други думи, качеството в организацията, в контекста на тази
идея на Джуран, се прави от всеки за всеки, навсякъде и във всичко. Джозеф Джуран има много голям принос за създаването на японската система за качеството и за нейния успех.
5. Уйлям Деминг
Друг бележит учен в областта на качеството е Уйлям Деминг. На първо място неговото име се свързва с използването на статистическите методи за контрол на качеството. Своят опит в тази
област той пренася в следвоенна Япония, като поставя основите на нейната система за контрол на качеството. Признание за неговия принос в тази област е учредяването през 1951 год. на първата в
света награда за качество, наречена „Деминг”. Основните принципи, на които се основава системата на Деминг са: „направи го добре още първия път!”; контролът върху качеството не е
специализирана функция на производството; проблемите на качеството се дължат на производствената система и именно тя трябва да бъде регулирана.
На второ място У. Деминг има принос в теорията за управлението на качеството, който е свързан с идеята за непрекъснатото подобрение. Тази идея е позната като „цикъла на Деминг”, който
се основава на фундаменталното разбиране, че всяко събитие (производство на изделия и услуга ), разглеждано като процес, може да се подобрява стъпка по стъпка. Подобрението е непрекъснато и
се извършва по цикъла PDCA (Plan-Do-Check-Action), т.е. планиране – работа – проверка - действие.
1. Арманд Файгенбаум
Основите на идеята за цялостно (тотално) управление на качеството поставя Арманд Файгенбаум. Тя се изразява в управлението на качеството във всяка една фаза на създаването и
потреблението на продукта. Това са фазите на разработка (планиране, конструиране, изпитвания), производство (контрол, подобрения), доставка до потребителя (складиране, транспортиране) и
сервиз (наблюдения, отстраняване на дефекти). Така се обхващат всички области в дейността на организацията и се ангажира целият неин персонал – от генералния мениджър до производствения
работник. Акцентира се върху сътрудничеството между всички тях, като се защитава идеята за създаването на специален отдел по качеството в организацията, който да координира всички
дейности, свързани с качеството. Основният труд, в който се представят тези свои идеи е „Total Quality Control”.
2. Каору Ишикава
Друг бележит учен, който се счита за баща на системата за „Тотално управление на качеството”, позната в света като „Total Quality Мanagement” (TQM) и като „Управление на качеството в
цялата компания”- CWQC (Company – Wide Quality Control) е японският професор Каору Ишикава. Неговата философия се изразява в поставяне на акцент върху изключителното внимание, което
трябва да се отделя за удовлетворяване на потребностите и изискванията на клиентите. Той е известен с големия принос, който има за адаптиране на американските системи за контрол и управление
на качеството в Япония.
В своята книга „Що е тотално управление на качеството? Японският път” К. Ишикава представя особеностите на съвременното управление на качеството, което се изразява в новия подход в
управлението. Това означава да се изследват и разработват, да се проектират, произвеждат и продават стоки и услуги по начин, че те да са най-икономични, най-полезни, да отговарят на
изискванията на потребителя и да осигуряват много добро обслужване.
За постигането на тази цел висшето ръководство, водещите служители, всички отдели на организацията трябва да координират дейността си и да участват в общото усилие да се постигне
по-доброто управление на качеството. Необходимо е да се въведе стандартизация и стандартите да се спазват, широко да се прилагат съвременни статистически методи, достиженията на физиката,
химията, електрониката, метрологията, изследването на операциите, за да могат да бъдат постигнати целите на управлението на качеството. Това са особености, представящи идеи, характерни за
концепцията „Тотално управление на качеството”.
Разгледани последователно във времето идеите на тези изявени световни учени са свързани с процеса на постепенно осъзнаване степента на значимост на качеството на продуктите и
нарастналата негова роля за пазарния успех на производителите в условията на силна конкуренция. В по-ранния етап на икономическо развитие, тази роля се свързва със стремежа да се задоволят
потребностите на клиентите, които отговарят на вътрешните стандарти на организацията и съответно на по-ниските изисквания на националния пазар. В този случай става дума за постигането на
така нареченото фундаментално качество. Този вид качество се характеризира със следната особеност. Ако неговото ниво е ниско, нараства неудовлетворението на клиентите. Когато обаче техните
изисквания започват да се изпълняват, удовлетворението на клиентите не нараства пропорционално на степента на направените подобрения.
На следващия етап, когато бизнесът се интернационализира и конкуренцията на международния пазар се засилва, вече се говори за така нареченото конкурентно качество, при което
повишаването на неговото равнище увеличава удовлетворението на клиента, пропорционално на подобрението. Преминава се към качество, което осигурява нови свойства на изделието, които
провокират интереса на клиента във връзка с удовлетворяването на неочаквани потребности.
В съвременните силно конкурентни условия на глобалния вече пазар, акцентът се поставя върху удовлетворяването на все по-нарастващите изисквания на потребителите по отношение на
качеството. При високата динамика на търсенето на този пазар, световният опит показва, че вече се преминава от удовлетворяване на клиента (Customer Satisfaction - CS) към предизвикването на
неговото възхищение по повод на качеството (Customer Delight - CD).
Тема четвърта
СЪЩНОСТ И ЕВОЛЮЦИЯ НА УПРАВЛЕНИЕТО НА КАЧЕСТВОТО
1. Определения, предмет и цели на управлението на качеството

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Управление на качеството

Степента на съответствие между планираните и фактически постигнатите характеристики на качеството на изделието и услугата формира различните негови нива, които могат да се разграничат на приемливо, задоволително, изпълнено...
Изпратен от:
Асен
на 2011-10-24
Добавен в:
Лекции
по Управление на качеството
Статистика:
394 сваляния
виж още
Изтегли
 
Домашни по темата на материала
международни споразумения в областта на техническото регламентиране
добавена от leongi 28.11.2012
2
11
 
Онлайн тестове по Управление на качеството
Управление на качеството
междинен тест по Управление на качеството за Студенти от 2 курс
Тест при доцент Димова, Обществено здравеопазване и здравен мениджмънт. Тестъс съдържа 27 затворени въпроса, всеки от които изисква един верен отговор.
(Лесен)
27
8
1
7 мин
26.02.2015
Тест по Одитинг и Управление на качеството за студенти от 2-ри курс
входен тест по Управление на качеството за Студенти от 2 курс
Тест над вътрешен одит на системата за управление на качеството. Политиката на организацията по здравето и безопасността при работа. Нормативните актове, свързани със здравето и безопасността при работа. Състои се от 10 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за студенти от 2-ри курс, изучаващи дисциплините Одитинг или Управление на качеството.
(Труден)
10
3
1
3 мин
10.10.2016
» виж всички онлайн тестове по управление на качеството

Управление на качеството

Материал № 735696, от 24 окт 2011
Свален: 394 пъти
Прегледан: 554 пъти
Предмет: Управление на качеството
Тип: Лекция
Брой страници: 25
Брой думи: 14,692
Брой символи: 96,734

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Управление на качеството"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала