Големина на текста:
ЕСЕ
ТЕМА: Изкушението пред моралното
В сравнението с предишните романи в "Братя Карамазови" нараства,
набира силата на разногласието, късат се връзки между хората. "Всеки се
стреми сега да отдели своето лице повече, защото искат да изпитат във
себе си животът изцяло, а между другото излизат всичките негови усилия
вместо целият живот - пълно самоубийство" — така определят състояние
на руското общество през 70-те години, близък автор- героят на романа —
старец Зосим. Семейство Карамазови под перото на Достоевски — това е
Русия във миниатюра: тя на чисто лишена от топлите родни връзки. Глуха
вражда цари между бащата на семейството Фьодор Павлович Карамазов
и неговите синове: големият Дмитри, човекът на разпалените страсти,
Иван — пленикът на разпуснатият акъл, незаконнорождените Смердяков —
лакей по длъжност и по душа, и послушникът на монастир, Альошата,
винаги опитващи се да примерят враждебните сблъсъци, които се
завършват със страшни престъпления — бащаубийство. Достоевски
показва, че всички участници на тази драма разделят отговорността
си.Самият баща с профил на римлянин по времето на
падението.Символът на разложението и разпадането на человешката
личност.
Съвременото общество заразено със тежка духовна болест —
"карамазовщиной".
Нейната цел се състои в изходящото отрицание на всичките вери .”Аз
ненавиждам цяла Русия” , Мария Кондратевна се признава на Смердяков.
Същият Смердяков "в детството си той много обичаше и после ги е
погребвал със церемонии.Той е обличал бял чаршаф ,което било като
риза, и е пял и махал със каквото и да е над мъртвата котка, като че ли
"Смердяковщин" — лакейският вариант "Карамазови" — нагледно да
обнажим съществото на тази болест: извратената му любов към
унижението, към надругателството над най-светлите цености в живота.
Както се говори в романа, "Обича съвременият човек падението на
праведника и негов позор ".
Главният от "Карамазови" е Фьодор Павлович, изпитващ сладострастно
наслаждение от постоянните унижения на истината, доброто и красота.
Неговата плътска връзка със глупачката Лизавета Смердяща, е плод
който се явява лакей Смердяков,- циничното надругателство над святата
любов.
Сладострастие на Фьодор Павлович — чувството не толкова просто
животно и далеч но не и безразсъдно. Това сладострастие със идеята,
разумно, съзнателно, шокиращо, това е своеобразна форма на полемика
със добро. Карамазов напълно осъзнава ;ялата си низост на своите
побуждения и поступките си,той получавайки цинично наслаждение във
унижението на добро. Него през цялото време го влече това,за да наплюе
в святото място. Той организира скандал в келе на стареца Зосима, а след
това тръгва осъзнателно със тези,на които целта им е да отмъсти на обяд
на Игумен: "На него му се поиска да отмъсти на всички за своите пакости.
"Ама сега няма как да рехабилитирам себе си, така че давай ,аз ще им
наплюя до безсрамното: не се срамя, а само ви се наслаждавам и толкоз!"
"Карамазовото" прониза цялото современото общество във по-горни
слоеве и вече заразяват лакейското обкръжение. Иван и той не е без
Карамазовският цинизъм предрича на Смердякови голямото бъдеще в
случай, когато в Русия "ракетата се запали", то ест ще се случи
революция: „месомелачка”, ами когато настъпи срок ... Ще бъдат други и
по-добри... Тепърва ще бъдат такива, а след тях и по добри! Отличителното
свойство на "Карамазовите" е цинизъм по отношение към майката – нация
— руският мужик: "Руски народ трябва да се бие със камшик тези кучи-
синове". В Карамазовската психология все по високи цености в живота се
подпират със краката , тъпчат във името на изтъпканото самоутвърждение.
В монастир близо до светият старец Зосима се появява отец Ферапонт.
Наа външност този човек се стреми към абсолютната "праведност", води
аскетически образ на живота, изтощава себе си със постовете и молитви.
Но във кое „ източник на праведността" Ферапонт, какъв е неин
побудителен мотив? Това е — ненавист към старецът Зосим и
стремлението да се възвиши над него. Катерина Ивановна добра към
Митя,неин обидчик от глубоката, потайна ненавист към него, поради
чувствата,които уязвиха гордост. Добродетелите се превръщат в затъпялата
форма на самоутвърждението, във великодушието на егоизма. Точно така
егоистически — великодушно "обича" човечеството на Великият инквизитор
в измислената Иванова легенда.
В света на Карамазови всички връзки между хората извращават се,
приемат престъпен характер, така – както тук всеки се стреми да превърне
обикалящите във "подножието", на своето егоистического "Аз". Светът им
е един, но "единство" това се задържа не за добро, а за взаимна
ненавист, злорадство. Това е свят в който изкушението пред моралното се
явява апетит за събуждането на престъпност.
Кой от синовете се явява убиецът на бащата? Иван не е убивал, обаче
мисълта за допустимото, дозволеното баща-убийство за първи път беше
сформулирал той. Дмитри също не е убивал Фьодор Павлович, но във В
сравнението с предишните романи в "Братя Карамазови" нараства, набира
силата на разногласието, късат се връзки между хората. "Всеки се стреми
сега да отдели своето лице повече, защото искат да изпитат във себе си
животът изцяло, а между другото излизат всичките негови усилия вместо
целият живот - пълно самоубийство" — така определят състояние на
руското общество през 70-те години, близък автор- героят на романа —
старец Зосим. Семейство Карамазови под перото на Достоевски — това е
Русия във миниатюра: тя на чисто лишена от топлите родни връзки. Глуха
вражда цари между бащата на семейството Фьодор Павлович Карамазов
и неговите синове: големият Дмитри, човекът на разпалените страсти,
Иван — пленикът на разпуснатият акъл, незаконнорождените Смердяков —
лакей по длъжност и по душа, и послушникът на монастир, Альошата,
винаги опитващи се да примерят враждебните сблъсъци, които се
завършват със страшни престъпления — бащаубийство. Достоевски
показва, че всички участници на тази драма разделят отговорността
си.Самият баща с профил на римлянин по времето на
падението.Символът на разложението и разпадането на человешката
личност.
Съвременото общество заразено със тежка духовна болест —
"карамазовщиной".
Нейната цел се състои в изходящото отрицание на всичките вери .”Аз
ненавиждам цяла Русия” , Мария Кондратевна се признава на Смердяков.
Същият Смердяков "в детството си той много обичаше и после ги е
погребвал със церемонии.Той е обличал бял чаршаф ,което било като
риза, и е пял и махал със каквото и да е над мъртвата котка, като че ли
"Смердяковщин" — лакейският вариант "Карамазови" — нагледно да
обнажим съществото на тази болест: извратената му любов към
унижението, към надругателството над най-светлите цености в живота.
Както се говори в романа, "Обича съвременият човек падението на
праведника и негов позор ".
Главният от "Карамазови" е Фьодор Павлович, изпитващ сладострастно
наслаждение от постоянните унижения на истината, доброто и красота.
Неговата плътска връзка със глупачката Лизавета Смердяща, е плод
който се явява лакей Смердяков,- циничното надругателство над святата
любов.
Сладострастие на Фьодор Павлович — чувството не толкова просто
животно и далеч но не и безразсъдно. Това сладострастие със идеята,
разумно, съзнателно, шокиращо, това е своеобразна форма на полемика
със добро. Карамазов напълно осъзнава ;ялата си низост на своите
побуждения и поступките си,той получавайки цинично наслаждение във
унижението на добро. Него през цялото време го влече това,за да наплюе
в святото място. Той организира скандал в келе на стареца Зосима, а след
това тръгва осъзнателно със тези,на които целта им е да отмъсти на обяд
на Игумен: "На него му се поиска да отмъсти на всички за своите пакости.
"Ама сега няма как да рехабилитирам себе си, така че давай ,аз ще им
наплюя до безсрамното: не се срамя, а само ви се наслаждавам и толкоз!"

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Достоевски

Eсе върху главата "Великият инквизитор" от книгата "Братя Карамазови" на Достоевски...
Изпратен от:
eli_markova_88
на 2011-10-20
Добавен в:
Есета
по Етика
Статистика:
338 сваляния
виж още
Изтегли
 
Домашни по темата на материала
за утре е!!!..моля ви помогнете ми..!!!!!!
добавена от sali_sibel 18.03.2015
0
5
Подобни материали
 

Добро и зло

26 окт 2009
·
326
·
8
·
1,260
·
374
·
45

Етическите категории са главните, най – обобщени и най – отвлечени понятия на етическата теория за морала...
 

Моралът е основата на обществото - Шатобриан

01 ное 2009
·
192
·
3
·
612
·
247
·
74

Всяка епоха и общество създава свои морални норми. и винаги има желаещи да ги нарушават – в края на краищата нормите нали са за това: да бъдат нарушавани. вътрешно присъщо е на човека да се опита “да кривне от царския път”...
 

„Страхът е проклятието на човека”-Достоевски

11 мар 2010
·
73
·
2
·
617
·
128
·
21

Есе на тема „Страхът е проклятието на човека” - Достоевски. Есето е много описателно...
 

Великият инквизитор

14 яну 2013
·
30
·
61
·
2,385
·
66
·
9

Легендата за "Великия Инквизитор" е върха в творчеството на Достоевски. Тя увенчава неговата идейна диалектика и в нея трябва да се търси положителния религиозен мироглед на Достоевски...
 
Онлайн тестове по Етика
Тест по етика за 10. клас
междинен тест по Етика за Ученици от 10 клас
Тестът включва въпроси, обхващащи всичко изучавано по етика в десети клас.
(Труден)
51
500
1
1 мин
30.09.2011
Тест по етика и право за 10-ти клас
изходен тест по Етика за Ученици от 10 клас
Тестът е върху учебното съдържание по етика и право за 10-ти клас. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
13
663
2
07.03.2013
» виж всички онлайн тестове по етика

Достоевски

Материал № 734124, от 20 окт 2011
Свален: 338 пъти
Прегледан: 655 пъти
Предмет: Етика, Философия
Тип: Есе
Брой страници: 10
Брой думи: 3,289
Брой символи: 20,754

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Достоевски"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения