Големина на текста:
ЕСЕ
ТЕМА: Изкушението пред моралното
В сравнението с предишните романи в "Братя Карамазови" нараства,
набира силата на разногласието, късат се връзки между хората. "Всеки се
стреми сега да отдели своето лице повече, защото искат да изпитат във
себе си животът изцяло, а между другото излизат всичките негови усилия
вместо целият живот - пълно самоубийство" — така определят състояние
на руското общество през 70-те години, близък автор- героят на романа —
старец Зосим. Семейство Карамазови под перото на Достоевски — това е
Русия във миниатюра: тя на чисто лишена от топлите родни връзки. Глуха
вражда цари между бащата на семейството Фьодор Павлович Карамазов
и неговите синове: големият Дмитри, човекът на разпалените страсти,
Иван — пленикът на разпуснатият акъл, незаконнорождените Смердяков —
лакей по длъжност и по душа, и послушникът на монастир, Альошата,
винаги опитващи се да примерят враждебните сблъсъци, които се
завършват със страшни престъпления — бащаубийство. Достоевски
показва, че всички участници на тази драма разделят отговорността
си.Самият баща с профил на римлянин по времето на
падението.Символът на разложението и разпадането на человешката
личност.
Съвременото общество заразено със тежка духовна болест —
"карамазовщиной".
Нейната цел се състои в изходящото отрицание на всичките вери .”Аз
ненавиждам цяла Русия” , Мария Кондратевна се признава на Смердяков.
Същият Смердяков "в детството си той много обичаше и после ги е
погребвал със церемонии.Той е обличал бял чаршаф ,което било като
риза, и е пял и махал със каквото и да е над мъртвата котка, като че ли
"Смердяковщин" — лакейският вариант "Карамазови" — нагледно да
обнажим съществото на тази болест: извратената му любов към
унижението, към надругателството над най-светлите цености в живота.
Както се говори в романа, "Обича съвременият човек падението на
праведника и негов позор ".
Главният от "Карамазови" е Фьодор Павлович, изпитващ сладострастно
наслаждение от постоянните унижения на истината, доброто и красота.
Неговата плътска връзка със глупачката Лизавета Смердяща, е плод
който се явява лакей Смердяков,- циничното надругателство над святата
любов.
Сладострастие на Фьодор Павлович — чувството не толкова просто
животно и далеч но не и безразсъдно. Това сладострастие със идеята,
разумно, съзнателно, шокиращо, това е своеобразна форма на полемика
със добро. Карамазов напълно осъзнава ;ялата си низост на своите
побуждения и поступките си,той получавайки цинично наслаждение във
унижението на добро. Него през цялото време го влече това,за да наплюе
в святото място. Той организира скандал в келе на стареца Зосима, а след
това тръгва осъзнателно със тези,на които целта им е да отмъсти на обяд
на Игумен: "На него му се поиска да отмъсти на всички за своите пакости.
"Ама сега няма как да рехабилитирам себе си, така че давай ,аз ще им
наплюя до безсрамното: не се срамя, а само ви се наслаждавам и толкоз!"
"Карамазовото" прониза цялото современото общество във по-горни
слоеве и вече заразяват лакейското обкръжение. Иван и той не е без
Карамазовският цинизъм предрича на Смердякови голямото бъдеще в
случай, когато в Русия "ракетата се запали", то ест ще се случи
революция: „месомелачка”, ами когато настъпи срок ... Ще бъдат други и
по-добри... Тепърва ще бъдат такива, а след тях и по добри! Отличителното
свойство на "Карамазовите" е цинизъм по отношение към майката – нация
— руският мужик: "Руски народ трябва да се бие със камшик тези кучи-
синове". В Карамазовската психология все по високи цености в живота се
подпират със краката , тъпчат във името на изтъпканото самоутвърждение.
В монастир близо до светият старец Зосима се появява отец Ферапонт.
Наа външност този човек се стреми към абсолютната "праведност", води
аскетически образ на живота, изтощава себе си със постовете и молитви.
Но във кое „ източник на праведността" Ферапонт, какъв е неин
побудителен мотив? Това е — ненавист към старецът Зосим и
стремлението да се възвиши над него. Катерина Ивановна добра към
Митя,неин обидчик от глубоката, потайна ненавист към него, поради
чувствата,които уязвиха гордост. Добродетелите се превръщат в затъпялата
форма на самоутвърждението, във великодушието на егоизма. Точно така
егоистически — великодушно "обича" човечеството на Великият инквизитор
в измислената Иванова легенда.
В света на Карамазови всички връзки между хората извращават се,
приемат престъпен характер, така – както тук всеки се стреми да превърне
обикалящите във "подножието", на своето егоистического "Аз". Светът им
е един, но "единство" това се задържа не за добро, а за взаимна
ненавист, злорадство. Това е свят в който изкушението пред моралното се
явява апетит за събуждането на престъпност.
Кой от синовете се явява убиецът на бащата? Иван не е убивал, обаче
мисълта за допустимото, дозволеното баща-убийство за първи път беше
сформулирал той. Дмитри също не е убивал Фьодор Павлович, но във В
сравнението с предишните романи в "Братя Карамазови" нараства, набира
силата на разногласието, късат се връзки между хората. "Всеки се стреми
сега да отдели своето лице повече, защото искат да изпитат във себе си
животът изцяло, а между другото излизат всичките негови усилия вместо
целият живот - пълно самоубийство" — така определят състояние на
руското общество през 70-те години, близък автор- героят на романа —
старец Зосим. Семейство Карамазови под перото на Достоевски — това е
Русия във миниатюра: тя на чисто лишена от топлите родни връзки. Глуха
вражда цари между бащата на семейството Фьодор Павлович Карамазов
и неговите синове: големият Дмитри, човекът на разпалените страсти,
Иван — пленикът на разпуснатият акъл, незаконнорождените Смердяков —
лакей по длъжност и по душа, и послушникът на монастир, Альошата,
винаги опитващи се да примерят враждебните сблъсъци, които се
завършват със страшни престъпления — бащаубийство. Достоевски
показва, че всички участници на тази драма разделят отговорността
си.Самият баща с профил на римлянин по времето на
падението.Символът на разложението и разпадането на человешката
личност.
Съвременото общество заразено със тежка духовна болест —
"карамазовщиной".
Нейната цел се състои в изходящото отрицание на всичките вери .”Аз
ненавиждам цяла Русия” , Мария Кондратевна се признава на Смердяков.
Същият Смердяков "в детството си той много обичаше и после ги е
погребвал със церемонии.Той е обличал бял чаршаф ,което било като
риза, и е пял и махал със каквото и да е над мъртвата котка, като че ли
"Смердяковщин" — лакейският вариант "Карамазови" — нагледно да
обнажим съществото на тази болест: извратената му любов към
унижението, към надругателството над най-светлите цености в живота.
Както се говори в романа, "Обича съвременият човек падението на
праведника и негов позор ".
Главният от "Карамазови" е Фьодор Павлович, изпитващ сладострастно
наслаждение от постоянните унижения на истината, доброто и красота.
Неговата плътска връзка със глупачката Лизавета Смердяща, е плод
който се явява лакей Смердяков,- циничното надругателство над святата
любов.
Сладострастие на Фьодор Павлович — чувството не толкова просто
животно и далеч но не и безразсъдно. Това сладострастие със идеята,
разумно, съзнателно, шокиращо, това е своеобразна форма на полемика
със добро. Карамазов напълно осъзнава ;ялата си низост на своите
побуждения и поступките си,той получавайки цинично наслаждение във
унижението на добро. Него през цялото време го влече това,за да наплюе
в святото място. Той организира скандал в келе на стареца Зосима, а след
това тръгва осъзнателно със тези,на които целта им е да отмъсти на обяд
на Игумен: "На него му се поиска да отмъсти на всички за своите пакости.
"Ама сега няма как да рехабилитирам себе си, така че давай ,аз ще им
наплюя до безсрамното: не се срамя, а само ви се наслаждавам и толкоз!"

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Достоевски

Eсе върху главата "Великият инквизитор" от книгата "Братя Карамазови" на Достоевски...
Изпратен от:
eli_markova_88
на 2011-10-20
Добавен в:
Есета
по Етика
Статистика:
345 сваляния
виж още
Изтегли
 
Домашни по темата на материала
за утре е!!!..моля ви помогнете ми..!!!!!!
добавена от sali_sibel 18.03.2015
0
5
Подобни материали
 

Добро и зло

26 окт 2009
·
326
·
8
·
1,260
·
385
·
45

Етическите категории са главните, най – обобщени и най – отвлечени понятия на етическата теория за морала...
 

Моралът е основата на обществото - Шатобриан

01 ное 2009
·
199
·
3
·
612
·
253
·
74

Всяка епоха и общество създава свои морални норми. и винаги има желаещи да ги нарушават – в края на краищата нормите нали са за това: да бъдат нарушавани. вътрешно присъщо е на човека да се опита “да кривне от царския път”...
 

„Страхът е проклятието на човека”-Достоевски

11 мар 2010
·
73
·
2
·
617
·
129
·
21

Есе на тема „Страхът е проклятието на човека” - Достоевски. Есето е много описателно...
 

Великият инквизитор

14 яну 2013
·
30
·
61
·
2,385
·
69
·
9

Легендата за "Великия Инквизитор" е върха в творчеството на Достоевски. Тя увенчава неговата идейна диалектика и в нея трябва да се търси положителния религиозен мироглед на Достоевски...
 
Онлайн тестове по Етика
Тест по етика и право за 10-ти клас
изходен тест по Етика за Ученици от 10 клас
Тестът е върху учебното съдържание по етика и право за 10-ти клас. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
13
719
1
07.03.2013
Тест по етика за 10-ти клас
изпитен тест по Етика за Ученици от 10 клас
Тестът обхваща учебния материал, изучаван по етика в средното училище. Състои се от 15 въпроса, като някои от тях имат по повече от един верен отговор.
(Лесен)
15
316
1
21.08.2013
» виж всички онлайн тестове по етика

Достоевски

Материал № 734124, от 20 окт 2011
Свален: 345 пъти
Прегледан: 671 пъти
Предмет: Етика, Философия
Тип: Есе
Брой страници: 10
Брой думи: 3,289
Брой символи: 20,754

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Достоевски"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения