Големина на текста:
Основи на управлението
1. Управлението е процес, при който определена управленска система въздейства в/у
управляваната, с цел постигана на предварително зададен резултат. То цели раавновесие на
системата. Характерни особености – то е активен, обективен, съзнателен, целенасочен процес;
конкретен, информационен процес. У (управлението) от СУ (субекта на управлението) към
ОУ(обекта на управлението) се извършва чрез права информационна връзка ?; за свързване на
действителното състояние и предварително зададеното - информационна връзка ?. Управлението е
едновременно прекъснат и непрекъснат процес, цикличен и непрекъснат във времето и
пространството. Той е изключително творчески процес, който трябва да се осъществи от високо
квалифицирани професионалисти.
Форми: 1) в зависимост от месторазположението - външно и вътрешно; 2) според ….. –
стратегическо, текущо, оперативно; 3) в зависимост от реакцията на обектите, т. е. как е насочено –
управляеми и неуправляеми; 4) според начина, по който се осъществява – по отклонение,
ситуационно, либерално, твърдо (властнически правомощия).
3. Същност на управленската функция – Практическото реализиране на Управлението се
осъществява с помощта на основните управленски функции.Понятията управленски функции и
управленски дейности не са тъждествени.Всяка управленска функция представлява съвкупност от
управленски дейности.Управленските функции са на фирмено равнище и имат задължителен
характер.Съществува логическа последователност и взаимна връзка между управленските
функции.Те са:Целеполагане,Ръководене,Планиране,Организиране,Контрол и Регулиране.
Целеполагане – осъществява се от управленски персонал и е следван от разделението на труда на
управителски и изпълнителски. Осъществява се отношение на СУ и ОУ; има вътрешна етапност; в
основата и стои проблема за формулиране на стратегическата цел и понататъшното и
декомпозиране (йерархично дърво). Етапи на целеподаването; 1)формулиране на целите; 2) синтез
на програмата; 3) реализация на програмата.
4. Ръководене – водене на другите => постигане на някякъв резултат. Обхваща само тази група,
която стои начело на някаква формация. Аспект: 1) структурният акцентира в/у отношението
ръководен – ръководещ; 2) функционалният се свързва с процеса на вземане на решения; 3)
предметен – определя органа, който да осъществи функцията. Изводи: 1)осъществява се на всички
управленски равнища; 2) ръководенето е свързано с осъществяването на въздействие и изграждане
на взаимоотношения м/у ръководещ и ръководени, с вземането на управленски решения и с
изграждането на различни управленски органи. 3) функцията да се извършва само от лица, които
имат необходимата професионална потготовка и познават спецификата на урлавлението като
процес.
5. Планирането като процес включва следните основни моменти; а) анализ и оценка на миналото и
настоящето; б) формулиране на целите; в) разработване на прогнози; г) разработване на конкретни
действия; д) съставяне на поддържащи планове – които конкретизират общия план по тоношение
на: финансиране (план за финансите); производство; персонал; продажбите. Планирането посочва
пътищата за постигане на желаните бъдещи планове; то маже да ес извършва на всички равнища в
организацията; то е субективен процес; важно значение има за реализирането на останалите
управленски функции; то ееднозначно наасочено => бъдещето. 1) планирането определя какво ще се
случи след като е взето дадено управленско решение; 2)чрез него се определя бъдещето на
организацията: минало – настояще – бъдеще; 3) ? се възможността за грешки и се ? разходите; 4) то
съдейства за адаптиране на организацията – външна среда;то влияе благоприятно в/у реализирането
на останалите управленки функции.
Планирането служи за: разкриване переспективите за развитие на организацията; рисковете, които я
заплашват; избор на път за развитие; оценка, подготовка и осъществяване на необходимите
промени; координиране на действията; установяване на критерии за контрол и оценка; повишаване
способностите на мениджъра; контрол над ресурсите.
Цели – определят посоката на действие на на отделните индивиди; определя поведението на хората;
влияят в/у мотивацията на персонала; те определят системата за оценка и контрол на постигнатото;
формират границите; обхващат целия управленски процес; целите трябва да са формулирани точно;
конкретни; да не се противопоставят една на друга; за всяка цел => да се посочи крайния вариант;да
са съобразени със срока, разходите – да са надвишени. Действия –дейности, с които се планира да
1
се постигнат целите. Ресурси – ограничители, с които планирането трябва да се съобразява.
Начини на изпълнение – средствата, с помощта на които се изпълняват предвидените действия.
Принципи на планирането – участие на всички; на непрекъснатост; на единно организационно
тяло; на мобилност; на оптималност.
Методи на планирането – балансов; нормативен; математически.
Прогноза – тя е по-обща, за по-дълъг период, анй-често се използват многовариантни протнози,
има описателен х-р.
Хипотеза – научнообосновано предложение, което обяснява някакво явление и трябва да се
провери; тя е предложение, вероятност, догатка.
План – конкретизира прогнозата; уточнява задачите; обвързва целите и ресурсите; координира
дейностите в организацията, посочени за конкретни срокове и изпълнени чрез доказателства.
6. Видове планове – стратегически; тактически; оперативни.
Според срока на изпълнение – краткосрочни (до 1г.), средносрочни (1-5г.) и дългосрочни (над 5г.).
Според обекта на управленската дейност: комплексни и функционални.
Според съдържанието: планове-цели; планове за повтарящи се действия; планове за неповтарящи се
действия.
7. Бизнесплан – дава обща информация за организацията и нейната дейност. Той улеснява
управлението като дава информация за конкурентността и се свързва с привличането на
инвеститори. Схема на бизнесплана – 1) изпълнително резюме ( кратко представяне); 2) общ
поглед върху организацията: - обща оценка на организацията; - разкриване потенциала на
организацията; - определяне целите и задачите на орг.; 3) продукти и цели; 4)производство и
операции; 5) анализ и оценка на пазара; 6) маркетинг и поддържане на продажбите; 7) анализ на
конкурентите; 8) макрориск; 9)организация и персонал; 10) изисквания и нужди; 11) финанси и
проектни величини.
8. Стратегическо планиране – определяне на цели стратегии - маркетингова; инвестиционна;
производствена; ценова; социална; управленска. Основни моменти: 1) определяне на мисията на
организацията; 2) формулиране на стратегическите цели; 3) анализ и оценка на външната среда с
пряко действие - ………; човешки ресурси и с непряко - …………икономическо, политическо,
социално, ………..); 4) определяне силните и слабите страни в организацията; 5) изучаване на
стратегически алтернативи – ограничен ръст; ръст, съкращения, обединяване; 6)избор на стратегии;
7) реакция на стратегията; 8) оценка на стратегията.
9. Организиране – значението и се определя от колективното участие на хората при осъществяване
на трудовия процес.
Аспекти, от които се разглежда организирането: 1) системен – свързан със струттурата на
системата; 2) функционален – свързва със създаването на подреденост в резултат на съзнателнате
усилия.
Основни моменти за организиране – 1) специализация на длъжностите; 2) делегиране на
пълномощия на длъжностите; 3) основи на разпределението на длъжностите по отдели; 4)
определяне размера на конкретните отдели.
Видове пълномощия – 1) линейни – реализират се от висшестоящите управляващи ? по
йерархическата верига – президент => вицепрезидент => мениджър на предприятията =>началник на
отдел => изпълнител; 2) функционални –съдействат за реализирането на линейните; 3) щабните са
тези, които са предоставени на щаба от специалисти.
10. Правила на организационното структуриране – а) правило за разделение и специализация на
труда; б) правило за балансиране между централизма и децентрализма в управлението; в) правило
за максималното опростяване не само на елементите, които изграждат организационно-управ-
ленската структура, но и на цялата организация; г) правило на ефективноподбиране и подбор на
персонала; д) правило за балансираност между относителната способност и мобилност на
конкретните звена ( отдели); е) правило за делегиране на правата и задълженията; ж) правило за
съответствие на правата, задълженията и зоните на отговорност; з) правило за превръщане на
мениджърите в лидери; и) отказване от класическите организационни структури; й) контрол върху
дейността; л) избягване на противопоставянията между управляващи и подчинени; м)
пълномощията да съответстват на делегираните отговорности; н) правило на организационната
единица.
2
11. Контрол – дейността по осъществяване на коннтрола изгражда контролирането. Тя е съвкупност
от управленски дейности, с помощта на които управлявящите се стремят да достигнат
предварително набелязани цели, като направят съпоставка между съществуващите резултати и
предварително набелязаните.може да се отнася до конкретната система или до средата, в която
функционира организацията.
Причини, налагащи контрола – 1) състоянието на системата; 2) динамичните промени на околната
среда; 3) някои слабости на управляващите – липса на мотивация.
Положителни следствия от контрола - ? възможностите за възникване на кризисни ситуации;
точно токриване на съществуващите отклонения итяхнот отстраняване; конкретно посочване на
съществуващите проблеми; по – тясна ввръзка между управлявящи и управлани; ефективно
използване на ресурсите; по – добро реализиране на другите управленски функции и поддържане
успешната дейност на стопанската единица.
Изисквания за контрол – точност, обективност, своевременост, изчерпателност, икономичност,
краткост, комплексност, системност, мобилност, безпристрастност.
Етапи – 1) разработване и установяване на норми; 2) измерване на фактически достигнатото
състояние; 3) сравняване на заплануваното състояние с установеното; 4) определяне на настъпилите
отклонения; 5) анализ и оценка на фхакторите, довели до тези отклонения.
12. Видове управленски контрол: 1) от гледна точка на мястото – предварителен, текущ,
последващ; 2) в зависимост от това, къде е насочен управленският контрол – вътрешен и външен; 3)
въз основа на специализацията – специализиран и общ; 4) в зависимост от управленките равнища
контролът бива: стратегически, тактически, оперативен; 5) от гледна точка на посоката на
съществуване – линеен и функционален ( по хоризонталната и по вертикалната); 6) в зависимост от
периода, в който се извършва – постоянени в края на дейността; 7) кибернетичен ( с автоматизъм на
корекциите) и некибернетичен ( нестандартгни дейности).
13. Контролинг – функция за решаване на вътрешни и външни за организацията проблеми;
означава упражняване на контрол; проверяване; насочване; регулиране за достигане на желаното
състояние; то е съвкупност от всички управленски задачи; то е мобилна система, която съдейства за
избиране на оптималния вариант за реализирането на целта.
Общото между контрол и контролинг е, че съдействат за реализирането на управленския процес;
различията са количествени и качествени; контролингът е по-широко понятие, което включва
контрола като свой елемент.
Контролинг – включва планиране и контрол; бюджетиране; информационно – отчетна дейност;
електронна обработка на информацията.
Контрол – разработване и установяване на норми; измерване на фактически достигнатото
състояние; определяне на отклоненията; анализи оценки на факторите и т.н.
Контролинг дейности – 1) определяне и анализиране на фирмените цели; 2) определяне на
времевите граници за постигане на целите; 3) набелязване на мероприятия за постигане ан целите;
4) разработване на инструкции за постигане на целите; 5) изграждане на информационна система; 6)
сравняване на фактическото състояние със заплануваното.
Функции на контролинга – 1) аналитична и документираща; 2) планова и прогнозна; 3) нормирана
и регулираща; 4) контролна ф-я.
14. Регулиране – цели премахването на отклонението на системата в нейното равновесно
положение. Компенсира или изцяло премахва неблагоприятното влияние на околната среда.
Управленските ф-и контролиране и регулиране са взаимносвързани. Контролът би бил самоцелен
без последващо регулиране, а то би било невъзможно без презварително осъществяване на ф-ята
контрол. Премахването на неблагоприятнато влияние се извършва чрез “регулатори”. В зависимост
от мястотот му по отношение на заоб. Среда се различават типове регулиране: 1) пасивно -………
мястото на R е между тях. Целта на R е да преобразува неблагоприятното влияние на D; 2) активно -
………………… - R не само поема неблагоприятното влияние, но и въздейства върху D, променя я
така, че да преустанови неблагоприятното влияние; 3) смесена комбинация между двата типа; 4)
регулиране по грешка – R е след S, Dвлияе върху S. Ако влиянието е благаприятно S започва
равновесие, ако не то се възстановява чрез R.
15. Място на мениджъра в управленския процес – той координира и комбинира ресурсите в
организацията; 1) определя целите; 2) ръководене; 3)планиране; 4) организиране; 5)контролироне и
оценяване.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Основи на управлението

Лекции по основи на управлението. Същност на управленската функция...
Изпратен от:
d3fon
на 2011-10-18
Добавен в:
Лекции
по Основи на управлението
Статистика:
737 сваляния
виж още
Изтегли
 
Домашни по темата на материала
основи на управлението
добавена от donika.krumova 24.03.2016
0
27
Целеполагане, организиране
добавена от paparaka_17_abv_bg 15.01.2012
0
19
Казус по Основи на управлението
добавена от elissabeth 02.11.2014
1
68
Подобни материали
 

Основи на управлението

06 окт 2011
·
80
·
11
·
1,884
·
372
·
14

основи на управлението. Моделът 7- S...
 

Лекция по основи на управлението

02 яну 2012
·
93
·
3
·
487
·
311
·
24

Лекция по основи на управлението, мениджъри, управленски умения...
 

Основи на управлението

15 мар 2011
·
185
·
11
·
1,445
·
652
·
76

Лекциите по Основи на Управлението от 1-ви курс 1 семестър МВБУ...
 

Основи на управлението

13 ное 2009
·
376
·
8
·
3,281
·
539
·
81

В сравнително кратката си история управленската наука преминава през няколко етапа които се различават по начина на разглеждане на взаимовръзката “предприятия-среда” и търсеният резултат от управлението му...
 

Пищов по основи на управление

09 ное 2009
·
85
·
1
·
709
·
4

Пищов за първо контролно по основи на управлението при Мирчев...
 
Онлайн тестове по Основи на управлението
Тест по основи на управлението от VJL системата на СА Д. Ценов
изпитен тест по Основи на управлението за Студенти
Тестът съдържа 20 въпроса по Основи на управлението, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
20
35
1
1 мин
01.09.2014
Управленско решение. Методи за вземане на решение.
изпитен тест по Основи на управлението за Студенти от 1 курс
Тестът включва въпроси относно методите за вземане на управленски решения на базата на математически изчисления, статистически анализи,теорията на вероятностите и други. Всички въпроси са затворени, като изискват един или повече верни отговори.
(Лесен)
24
90
1
3 мин
12.11.2014
» виж всички онлайн тестове по основи на управлението

Основи на управлението

Материал № 732998, от 18 окт 2011
Свален: 737 пъти
Прегледан: 1,213 пъти
Предмет: Основи на управлението
Тип: Лекция
Брой страници: 10
Брой думи: 4,971
Брой символи: 34,604

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Основи на управлението"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения