Големина на текста:
Основи на управлението
1. Управлението е процес, при който определена управленска система въздейства в/у
управляваната, с цел постигана на предварително зададен резултат. То цели раавновесие на
системата. Характерни особености – то е активен, обективен, съзнателен, целенасочен процес;
конкретен, информационен процес. У (управлението) от СУ (субекта на управлението) към
ОУ(обекта на управлението) се извършва чрез права информационна връзка ?; за свързване на
действителното състояние и предварително зададеното - информационна връзка ?. Управлението е
едновременно прекъснат и непрекъснат процес, цикличен и непрекъснат във времето и
пространството. Той е изключително творчески процес, който трябва да се осъществи от високо
квалифицирани професионалисти.
Форми: 1) в зависимост от месторазположението - външно и вътрешно; 2) според ….. –
стратегическо, текущо, оперативно; 3) в зависимост от реакцията на обектите, т. е. как е насочено –
управляеми и неуправляеми; 4) според начина, по който се осъществява – по отклонение,
ситуационно, либерално, твърдо (властнически правомощия).
3. Същност на управленската функция – Практическото реализиране на Управлението се
осъществява с помощта на основните управленски функции.Понятията управленски функции и
управленски дейности не са тъждествени.Всяка управленска функция представлява съвкупност от
управленски дейности.Управленските функции са на фирмено равнище и имат задължителен
характер.Съществува логическа последователност и взаимна връзка между управленските
функции.Те са:Целеполагане,Ръководене,Планиране,Организиране,Контрол и Регулиране.
Целеполагане – осъществява се от управленски персонал и е следван от разделението на труда на
управителски и изпълнителски. Осъществява се отношение на СУ и ОУ; има вътрешна етапност; в
основата и стои проблема за формулиране на стратегическата цел и понататъшното и
декомпозиране (йерархично дърво). Етапи на целеподаването; 1)формулиране на целите; 2) синтез
на програмата; 3) реализация на програмата.
4. Ръководене – водене на другите => постигане на някякъв резултат. Обхваща само тази група,
която стои начело на някаква формация. Аспект: 1) структурният акцентира в/у отношението
ръководен – ръководещ; 2) функционалният се свързва с процеса на вземане на решения; 3)
предметен – определя органа, който да осъществи функцията. Изводи: 1)осъществява се на всички
управленски равнища; 2) ръководенето е свързано с осъществяването на въздействие и изграждане
на взаимоотношения м/у ръководещ и ръководени, с вземането на управленски решения и с
изграждането на различни управленски органи. 3) функцията да се извършва само от лица, които
имат необходимата професионална потготовка и познават спецификата на урлавлението като
процес.
5. Планирането като процес включва следните основни моменти; а) анализ и оценка на миналото и
настоящето; б) формулиране на целите; в) разработване на прогнози; г) разработване на конкретни
действия; д) съставяне на поддържащи планове – които конкретизират общия план по тоношение
на: финансиране (план за финансите); производство; персонал; продажбите. Планирането посочва
пътищата за постигане на желаните бъдещи планове; то маже да ес извършва на всички равнища в
организацията; то е субективен процес; важно значение има за реализирането на останалите
управленски функции; то ееднозначно наасочено => бъдещето. 1) планирането определя какво ще се
случи след като е взето дадено управленско решение; 2)чрез него се определя бъдещето на
организацията: минало – настояще – бъдеще; 3) ? се възможността за грешки и се ? разходите; 4) то
съдейства за адаптиране на организацията – външна среда;то влияе благоприятно в/у реализирането
на останалите управленки функции.
Планирането служи за: разкриване переспективите за развитие на организацията; рисковете, които я
заплашват; избор на път за развитие; оценка, подготовка и осъществяване на необходимите
промени; координиране на действията; установяване на критерии за контрол и оценка; повишаване
способностите на мениджъра; контрол над ресурсите.
Цели – определят посоката на действие на на отделните индивиди; определя поведението на хората;
влияят в/у мотивацията на персонала; те определят системата за оценка и контрол на постигнатото;
формират границите; обхващат целия управленски процес; целите трябва да са формулирани точно;
конкретни; да не се противопоставят една на друга; за всяка цел => да се посочи крайния вариант;да
са съобразени със срока, разходите – да са надвишени. Действия –дейности, с които се планира да
1
се постигнат целите. Ресурси – ограничители, с които планирането трябва да се съобразява.
Начини на изпълнение – средствата, с помощта на които се изпълняват предвидените действия.
Принципи на планирането – участие на всички; на непрекъснатост; на единно организационно
тяло; на мобилност; на оптималност.
Методи на планирането – балансов; нормативен; математически.
Прогноза – тя е по-обща, за по-дълъг период, анй-често се използват многовариантни протнози,
има описателен х-р.
Хипотеза – научнообосновано предложение, което обяснява някакво явление и трябва да се
провери; тя е предложение, вероятност, догатка.
План – конкретизира прогнозата; уточнява задачите; обвързва целите и ресурсите; координира
дейностите в организацията, посочени за конкретни срокове и изпълнени чрез доказателства.
6. Видове планове – стратегически; тактически; оперативни.
Според срока на изпълнение – краткосрочни (до 1г.), средносрочни (1-5г.) и дългосрочни (над 5г.).
Според обекта на управленската дейност: комплексни и функционални.
Според съдържанието: планове-цели; планове за повтарящи се действия; планове за неповтарящи се
действия.
7. Бизнесплан – дава обща информация за организацията и нейната дейност. Той улеснява
управлението като дава информация за конкурентността и се свързва с привличането на
инвеститори. Схема на бизнесплана – 1) изпълнително резюме ( кратко представяне); 2) общ
поглед върху организацията: - обща оценка на организацията; - разкриване потенциала на
организацията; - определяне целите и задачите на орг.; 3) продукти и цели; 4)производство и
операции; 5) анализ и оценка на пазара; 6) маркетинг и поддържане на продажбите; 7) анализ на
конкурентите; 8) макрориск; 9)организация и персонал; 10) изисквания и нужди; 11) финанси и
проектни величини.
8. Стратегическо планиране – определяне на цели стратегии - маркетингова; инвестиционна;
производствена; ценова; социална; управленска. Основни моменти: 1) определяне на мисията на
организацията; 2) формулиране на стратегическите цели; 3) анализ и оценка на външната среда с
пряко действие - ………; човешки ресурси и с непряко - …………икономическо, политическо,
социално, ………..); 4) определяне силните и слабите страни в организацията; 5) изучаване на
стратегически алтернативи – ограничен ръст; ръст, съкращения, обединяване; 6)избор на стратегии;
7) реакция на стратегията; 8) оценка на стратегията.
9. Организиране – значението и се определя от колективното участие на хората при осъществяване
на трудовия процес.
Аспекти, от които се разглежда организирането: 1) системен – свързан със струттурата на
системата; 2) функционален – свързва със създаването на подреденост в резултат на съзнателнате
усилия.
Основни моменти за организиране – 1) специализация на длъжностите; 2) делегиране на
пълномощия на длъжностите; 3) основи на разпределението на длъжностите по отдели; 4)
определяне размера на конкретните отдели.
Видове пълномощия – 1) линейни – реализират се от висшестоящите управляващи ? по
йерархическата верига – президент => вицепрезидент => мениджър на предприятията =>началник на
отдел => изпълнител; 2) функционални –съдействат за реализирането на линейните; 3) щабните са
тези, които са предоставени на щаба от специалисти.
10. Правила на организационното структуриране – а) правило за разделение и специализация на
труда; б) правило за балансиране между централизма и децентрализма в управлението; в) правило
за максималното опростяване не само на елементите, които изграждат организационно-управ-
ленската структура, но и на цялата организация; г) правило на ефективноподбиране и подбор на
персонала; д) правило за балансираност между относителната способност и мобилност на
конкретните звена ( отдели); е) правило за делегиране на правата и задълженията; ж) правило за
съответствие на правата, задълженията и зоните на отговорност; з) правило за превръщане на
мениджърите в лидери; и) отказване от класическите организационни структури; й) контрол върху
дейността; л) избягване на противопоставянията между управляващи и подчинени; м)
пълномощията да съответстват на делегираните отговорности; н) правило на организационната
единица.
2
11. Контрол – дейността по осъществяване на коннтрола изгражда контролирането. Тя е съвкупност
от управленски дейности, с помощта на които управлявящите се стремят да достигнат
предварително набелязани цели, като направят съпоставка между съществуващите резултати и
предварително набелязаните.може да се отнася до конкретната система или до средата, в която
функционира организацията.
Причини, налагащи контрола – 1) състоянието на системата; 2) динамичните промени на околната
среда; 3) някои слабости на управляващите – липса на мотивация.
Положителни следствия от контрола - ? възможностите за възникване на кризисни ситуации;
точно токриване на съществуващите отклонения итяхнот отстраняване; конкретно посочване на
съществуващите проблеми; по – тясна ввръзка между управлявящи и управлани; ефективно
използване на ресурсите; по – добро реализиране на другите управленски функции и поддържане
успешната дейност на стопанската единица.
Изисквания за контрол – точност, обективност, своевременост, изчерпателност, икономичност,
краткост, комплексност, системност, мобилност, безпристрастност.
Етапи – 1) разработване и установяване на норми; 2) измерване на фактически достигнатото
състояние; 3) сравняване на заплануваното състояние с установеното; 4) определяне на настъпилите
отклонения; 5) анализ и оценка на фхакторите, довели до тези отклонения.
12. Видове управленски контрол: 1) от гледна точка на мястото – предварителен, текущ,
последващ; 2) в зависимост от това, къде е насочен управленският контрол – вътрешен и външен; 3)
въз основа на специализацията – специализиран и общ; 4) в зависимост от управленките равнища
контролът бива: стратегически, тактически, оперативен; 5) от гледна точка на посоката на
съществуване – линеен и функционален ( по хоризонталната и по вертикалната); 6) в зависимост от
периода, в който се извършва – постоянени в края на дейността; 7) кибернетичен ( с автоматизъм на
корекциите) и некибернетичен ( нестандартгни дейности).
13. Контролинг – функция за решаване на вътрешни и външни за организацията проблеми;
означава упражняване на контрол; проверяване; насочване; регулиране за достигане на желаното
състояние; то е съвкупност от всички управленски задачи; то е мобилна система, която съдейства за
избиране на оптималния вариант за реализирането на целта.
Общото между контрол и контролинг е, че съдействат за реализирането на управленския процес;
различията са количествени и качествени; контролингът е по-широко понятие, което включва
контрола като свой елемент.
Контролинг – включва планиране и контрол; бюджетиране; информационно – отчетна дейност;
електронна обработка на информацията.
Контрол – разработване и установяване на норми; измерване на фактически достигнатото
състояние; определяне на отклоненията; анализи оценки на факторите и т.н.
Контролинг дейности – 1) определяне и анализиране на фирмените цели; 2) определяне на
времевите граници за постигане на целите; 3) набелязване на мероприятия за постигане ан целите;
4) разработване на инструкции за постигане на целите; 5) изграждане на информационна система; 6)
сравняване на фактическото състояние със заплануваното.
Функции на контролинга – 1) аналитична и документираща; 2) планова и прогнозна; 3) нормирана
и регулираща; 4) контролна ф-я.
14. Регулиране – цели премахването на отклонението на системата в нейното равновесно
положение. Компенсира или изцяло премахва неблагоприятното влияние на околната среда.
Управленските ф-и контролиране и регулиране са взаимносвързани. Контролът би бил самоцелен
без последващо регулиране, а то би било невъзможно без презварително осъществяване на ф-ята
контрол. Премахването на неблагоприятнато влияние се извършва чрез “регулатори”. В зависимост
от мястотот му по отношение на заоб. Среда се различават типове регулиране: 1) пасивно -………
мястото на R е между тях. Целта на R е да преобразува неблагоприятното влияние на D; 2) активно -
………………… - R не само поема неблагоприятното влияние, но и въздейства върху D, променя я
така, че да преустанови неблагоприятното влияние; 3) смесена комбинация между двата типа; 4)
регулиране по грешка – R е след S, Dвлияе върху S. Ако влиянието е благаприятно S започва
равновесие, ако не то се възстановява чрез R.
15. Място на мениджъра в управленския процес – той координира и комбинира ресурсите в
организацията; 1) определя целите; 2) ръководене; 3)планиране; 4) организиране; 5)контролироне и
оценяване.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Основи на управлението

Лекции по основи на управлението. Същност на управленската функция...
Изпратен от:
d3fon
на 2011-10-18
Добавен в:
Лекции
по Основи на управлението
Статистика:
720 сваляния
виж още
Изтегли
 
Домашни по темата на материала
основи на управлението
добавена от donika.krumova 24.03.2016
0
25
Целеполагане, организиране
добавена от paparaka_17_abv_bg 15.01.2012
0
19
Казус по Основи на управлението
добавена от elissabeth 02.11.2014
1
67
Подобни материали
 

Основи на управлението

06 окт 2011
·
76
·
11
·
1,884
·
357
·
14

основи на управлението. Моделът 7- S...
 

Лекция по основи на управлението

02 яну 2012
·
90
·
3
·
487
·
303
·
24

Лекция по основи на управлението, мениджъри, управленски умения...
 

Основи на управлението

15 мар 2011
·
181
·
11
·
1,445
·
641
·
76

Лекциите по Основи на Управлението от 1-ви курс 1 семестър МВБУ...
 

Пищов по основи на управление

09 ное 2009
·
85
·
1
·
709
·
4

Пищов за първо контролно по основи на управлението при Мирчев...
 

Основи на управлението

11 авг 2011
·
59
·
7
·
2,115
·
203
·
12

Основи на управлението използвани в ТУ-Габрово І курс...
 
Онлайн тестове по Основи на управлението
Тест по Основи на управлението за магистри. Среда на организацията
междинен тест по Основи на управлението за Студенти от 5 курс
Тестът е междинен и съдържа 10 въпроса, някои от които имат повече от един верен отговор. Предназначен е за студенти магистри по специалност Основи на управлението и се фокусира въру средата на организацията.
(Труден)
20 минути
10
13
1
2 мин
15.11.2016
Същност на управлението и организацията
изходен тест по Основи на управлението за Студенти от 1 курс
Тест върху управлението, което като дейност се реализира в организацията. Съдържа 24 затворени въпроса, които изискват един или повече верни отговора.
(Лесен)
24
72
1
4 мин
12.01.2015
» виж всички онлайн тестове по основи на управлението

Основи на управлението

Материал № 732998, от 18 окт 2011
Свален: 720 пъти
Прегледан: 1,188 пъти
Предмет: Основи на управлението
Тип: Лекция
Брой страници: 10
Брой думи: 4,971
Брой символи: 34,604

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Основи на управлението"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения