Големина на текста:
НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО
Наказателна отговорност и наказателноотговорни лица. Вменяемост и
невменяемост. 1
Наказателна отговорност и наказателноотговорни лица.
Наказателноотговорно лице е лице, което притежава определените в закона качества, за да извърши
престъпление. Понятие за наказателноотговорно лице не съществува в НК. В НК се употребява субект
на престъплението, като това е по общото понятие. С него обозначаваме принципната възможност едно
лице да извърши престъпление и съответно да понесе за това наказателна отговорност.
Наказателноотговорно лице може да бъде физическо лице с нормална човешка психика, което
е навършило определена възраст.
Основните качества на наказателноотговорните лица са:
-пълнолетно лице – само физически лица.
-не може нещо, което не е човек да бъде субект на престъплението
-по българското право не може да съществува колективна наказателна отговорност. Ако
престъплението се извърши от група хора, наказателната отговорност е за всеки един участвал лично
чрез своето деяние
-не могат юридическите лица да бъдат субекти на наказателна отговорност (в някои държави го има).
-физическото лице трябва да е достигнало определена възраст.
-субект може да е само вменяемо лице.
Лицата под 18 годишна възраст законодателя ги разделя на две от 14г. до 16г. и от 16г. до 18г.
С оглед на понятието за субект на престъплението в наказателното право познаваме: общ субект и
особен субект. Общ субект е всеки един и се обозначава с ,,който” в НК, а особен субект или специален
субект на престъплението са лица, които притежават и други, специфични качества: длъжностни лица,
военни, може да е с оглед физически качества (мъж), може да е само майка.
Малолетните лица не могат да бъдат субекти на престъпления, те са наказателно не отговорни лица.
Непълнолетните са наказателноотговорни лица, но само ако разбират свойството и значението на
деянието и могат да ръководят постъпките си. Спрямо непълнолетните има особени правила в НК за
тяхната отговорност, наказателната отговорност при тях е редуцирана. Според ЗБППМН има комисии
във всяка община и централни комисии. Съществуват и детски педагогически стаи, като има инспектори
които са назначени да изпълняват тези функции. Ролята на тези инспектори е да наблюдават лицата
които са склонни да извършат лудории и се отклоняват от нормалното развитие. Инспекторите правят
предложения за поправянето на тези лица.
Вменяемост и невменяемост.
Нормалната човешка психика, която се съобразява с общочовешките норми се нарича
вменяемост. Проблемите за вменяемостта и невменяемостта възникват когато има престъпление. В
НК няма определение за вменяемост и невменяемост, но законодателят е посочил няколко основни
признака. Вменяемостта и невменяемостта са качества на човешката психика т.е. на субекта на
престъплението – дали лицето разбира свойството и значението на това което върши и дали може да
контролира поведението си.
Психологичната вменяемост се характеризира с два момента: интелектуален и волеви момент.
Интелектуалния момент е свързан със способността лицето да възприема със съзнанието си
действителността и да оценява определени позиции. Волевия момент е свързан със способността на
лицето да ръководи постъпките си, възможността да ги насочва спрямо осъзнатото тяхно свойство и
значение. Вменяемостта се оценява в момента на извършването на самото деяние. Има два критерия
за определяне на вменяемостта: медицински (психиатричен) критерии и юридически (психологически)
критерии. Медицинския критерии определя причините, а юридическия отразява последиците.
Медицинските критерии са: умствена недоразвитост и разстройство на съзнанието.
а/ умствената недоразвитост (олигофрения). Олигофрения означава малоумие или слабоумие. В
психиатрията се разглеждат както групата на вродените, така и на придобитите критерии. Причините са
разнообразни и са свързани с недоразвитието на главния мозък. Олигофренията има три степени:
идиотия, имбецилност и дебилност.
? идиотия – това е най тежката степен на олигофрения. Свързва се с недоразвитието на главния
мозък. При тези лица няма развита втора сигнална система и липсва човешка реч, говор,
свързана е с тъпота.
? имбецилност – тук има наченки на втора сигнална система. При тях няма абстрактно мислене.
Лицето се характеризират с нисък интелект и тежко разстройство на речта.
? дебилност – това е най леката форма на олигофрения. Това са лица със забавено развитие.
Тези лица късно прохождат, забавят адекватните си реакции. Те могат да разграничават
опасностите, но не могат да мислят абстрактно.
б/ разстройство на съзнанието – то може да бъде продължително или кратковременно. Свързано е
с хронични смущения и нарушаване дейността на главния мозък. Тук не спадат неврозата и психозата.
Юридически критерии – свежда се до:
-разбирането на свойството и значението на извършеното
-неразбирането на свойството и значението на извършеното
-дали може да ръководи постъпките си лицето
Експертите правят експертни заключения. Към тези лица които са невменяеми се прилагат
принудителни медицински мерки. Тези принудителни медицински мерки са три групи:
-предаване на близките с поемането на ангажимента да гледат и да се грижат за лечението на лицето
-принудително лечение на лицето в психо-неврологично заведение към съответните болници
-принудително лечение на лицето в психиатрични болници
Когато е осъдено лице което страда от алкохолизъм или наркомания съда може да постанови също
лечение на това лице.
Медицинския и юридическия критерии се намират в съотношение причина и следствие.
Непълнолетни. Особени правила относно наказателната отговорност на
непълнолетните. Освобождаване на непълнолетните от наказателна отговорност
– чл. 61 от НК. Налагане на възпитателни мерки по чл. 13 от ЗБППМП на
малолетни и непълнолетни правонарушители. 2
Непълнолетни. Според Конвенцията за правата на детето, дете е всяко човешко същество на възраст
под 18 години, освен ако съгласно закона приложим за детето, пълнолетието настъпва по рано. От това
следва, че пълнолетието настъпва след навършване на 18 годишна възраст. Границата на
непълнолетието според българското законодателство започва от 14 годишна възраст и завършва до
навършването на 18 години.
Особени правила относно наказателната отговорност на непълнолетните. Наказателната политика
се грижи към подрастващото поколение. Лицата до 14 години са малолетни и са
наказателнонеотговорни. Лицата от 14 до 18 години са подчинени на специален режим. Основните
положения на този специален режим са заложени в НК. Според НК, непълнолетните носят наказателна
отговорност, доколкото са разбирали свойството и значението на извършеното и са контролирали
постъпките си. Тук критерият е същият, както за невменяемост, но основанието е различно.
Непълнолетните не са могли да разбират свойството и значението на извършеното поради степента си
на психо-физическо развитие, докато при невменяемите основанието е болестта им. Когато при
малолетно лице се стигне до извода, че не е могло да разбере свойството и значението на
извършеното, това не означава, че то е невменяемо. Става въпрос за два различни случая на
наказателна неотговорност. При непълнолетните при всяко дело изрично се обсъжда този въпрос. Пред
всеки непълнолетен стои алтернатива – да бъде или не признат за наказателно неотговорен. Ако се
окаже наказателно отговорен, то тази наказателна отговорност се осъществява по специален режим.
В чл. 60 от НК е определена целта на наказанието, налагано на непълнолетни. Тази цел е преди всичко
непълнолетния да бъде превъзпитан и подготвен за обществено полезен труд.
Втората особеност при ограничаване на видовете наказания, предвиждани и прилагани спрямо
непълнолетни лица е изложена в чл.37. Там са посочени общите наказания, приложими спрямо
непълнолетни. Те са:
-лишаване от свобода
-обществено порицание
-лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност
-пробация – от 01.01.2004г., само за навършили 16 години.
Друга особеност е така нареченото редуциране на наказанията, в случай че се налагат на
непълнолетни лица. Механизмът, по който това става е посочен в чл. 63 от НК. Предвидени са следните
варианти:
-когато в особената част се предвижда лишаване от свобода от 15 до 20 години, ако има специален
режим, чл. 63 предвижда:
?от 5 до 15 години, ако лицето е навършило 16 години
?от 3 до 10 години ако лицето не е навършило 16 години.
Първо се редуцира наказанието, по правилата на чл. 63 и след това се индивидуализира за конкретния
случай. Всяка санкция в особената част е формулирана така: “се наказва, ако е пълнолетен с......, ако е
непълнолетен от 16 до 18 години с ....... и ако е непълнолетен от 14 до 16 години с......”, като вторите
две хипотези са формулирани в чл. 63. Първо се редуцира наказанието, по посочените правила, и след
това се индивидуализира.
Друга особеност е предвидена в чл. 64 от НК. В тези случай непълнолетния се осъжда на общо
основание. Срещу него има влязла в сила осъдителна присъда, той се счита осъждан и се прилагат
всички неблагоприятни последици свързани с факта на осъждането. Държавата се отказва от второто си
основно правомощие – изпълнението на наказанието. Това различава института по чл. 64 от
института по чл.61, където държавата се отказва от всички правомощия по реализиране на
наказателната отговорност. Предпоставките по чл. 64 са:
-наказанието наложено на непълнолетния да е по-малко от 1 година лишаване от свобода (максимумът
е 11 месеца и 30 дни)
-съдът да не е отложил изпълнението на наказанието по чл. 66 (да не е постановено условно осъждане).
Само ако не се приеме реда по чл. 66, може да се пристъпи към чл. 64.
-да не е налице нито една от хипотезите:
?когато непълнолетния е извършил престъплението по време на изтърпяване на наказание
лишаване от свобода за друго престъпление.
?когато е осъден след като е навършил пълнолетие. Това е единствения случай в Наказателния
кодекс, на отклонение от принципа, че лицето се счита за осъдено от момента на постановяване
на присъдата от първоинстанционния съд.
?случай на повторно осъждане, при който съдът намира, че наказаният трябва да изтърпи
наказанието и неговият срок не е по-малък от 6 месеца.
?случай на повторно осъждане, при което съдът намира за необходимо да се изтърпи
наказанието, ако деецът вече е изтърпял наказание лишаване от свобода.
Компетентният орган тук, за разлика от чл. 61 е само съда. Като освободи от изтърпяване
непълнолетния съдът определя възпитателната мярка по специалния закон. Най-тежката мярка е
настаняването във възпитателно училище – интернат. Това не е наказание по НК, а възпитателна
мярка.
Важна особеност на наказанията за непълнолетни са специфичните места за изтърпяване.
Пенитенциарни заведения за непълнолетни са поправителните домове. В поправителния дом
непълнолетния може да остане да изтърпи наказанието си и след навършване на 18 години, по
изключение, ако наказанието е такова, че изтърпяването му ще приключи до навършване на 20 годишна
възраст. Може да се допусне оставяне в поправителен дом и след 20 години, ако това е необходимо за
да се завърши степента на образование, или се прецени, че за постигане целите на наказанието е
нежелано преместването му в пенитенциарно заведение за пълнолетни лица. За да остане лицето в
поправителния дом след навършване на 18 години е необходимо предложение от педагогическия съвет
на съответния поправителен дом до прокурора и акт на съответния прокурор. Тук се прилага Закона за
борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. По този закон се създават
централна (към Министерския съвет) и местни (към общините) комисии за борба с
противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Централната комисия има организационни
функции, а местните комисии са тези, които налагат конкретните мерки. В системата на МВР се
създават Детски педагогически стаи. Инспекторите от тези стаи осъществяват мерки по закона, извън
възпитателните, по чл.13 от закона. Създадени са и домове за временно настаняване на малолетни и
непълнолетни. Това са заведения, в които малолетни и непълнолети лица, заловени за скитничество и
просия, напуснали някои от заведенията по закона, се настаняват за срок до 15 дни. С разрешение на
прокурора този срок може да бъде удължен до 30 дни, максимално до 3 месеца. Най-тежката
възпитателна мярка предвидена в закона е настаняването във възпитателни училища – интернати.
Закона предвижда възможност за налагане на мерки и спрямо родителите, които не са проявили
достатъчно грижа и контрол.
Освобождаване на непълнолетните от наказателна отговорност – чл. 61 от НК. Непълнолетните да
бъдат освободени от наказателна отговорност. Тук извършеното се отнася по чл. 61, лицето е могло да
разбира свойството и значението на извършеното. Условията, при които лицето може да се освободи от
отговорност са посочени в чл.61. Те са:
-извършеното престъпление да няма голяма обществена опасност. Няма легално определение
за “голяма обществена опасност”. В НК има легално определение, за това, кога едно престъпление е
тежко – ако за него е предвидена санкция лишаване от свобода за повече от 5 години. При определяне
на обществената опасност не се възприема този легален термин, а оценъчен критерий. Това е така
защото, по първият критерий не могат да се преценят конкретните особености на случая. Например;
кражбата е тежко престъпление по смисъла на закона, но конкретния случай на кражба, извършена от
непълнолетен, може изобщо да не е с голяма обществена опасност. Критерият по чл. 61 е така
регламентиран в полза на непълнолетното лице. Дава се възможност съда и прокурора да се съобразят
с конкретните прояви на непълнолетния, в конкретния случай.
-ако се установи, че непълнолетния е извършил престъплението, поради увлечение или
лекомислие. Увлечение – под напора на едно силно импулсивно чувство, засягащо емоционално
волевата сфера на непълнолетния - непреудолимо влечение. Лекомислие – случаи при които
непълнолетния не си дава ясна сметка за ситуацията, надценявайки значението на едни и надценявайки
значението на други обстоятелства т. е. засягане на интелектуалната сфера на непълнолетния
-преценка, която се прави или от прокурора или от съда, че спрямо лицето могат да се
предприемат мерки по специалния закон – “Закон за борба с противообществените прояви на
непълнолетни и малолетни”. Целта е да се приложат успешно възпитателни мерки. Трябва да се
прецени досегашното поведение на непълнолетния в социалната среда (училище, семейство и т.н.).
Търси се съдействието на инспектора от детска педагогическа стая. От кого се прави преценката зависи
от фазата на развитие на наказателното производство. В досъдебната фаза компетентен е прокурорът,
а ако делото е внесено в съда, компетентен е съда.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Държавен изпит по наказателноправни науки

Този материал е за студенти ППООР от ВСУ, за държавния изпит...
Изпратен от:
Милена Вълкова
на 2011-10-17
Добавен в:
Теми
по Право
Статистика:
792 сваляния
виж още
Изтегли
 
Домашни по темата на материала
Доклад по Правна уредба на маркетинговата дейност
добавена от Poleto_91 24.03.2013
0
5
Организация и управление на полицейските служби в Министерство на отбраната, Министерство на правосъдието и Държавната агенция по горите
добавена от kremi87 28.09.2012
0
35
Подобни материали
 

Изпълнение на наказанията

12 ное 2008
·
217
·
17
·
3,007
·
24

Кратък набор за подготовка за изпит по Изпълнение на наказанията. В него са засегнати: СЪЩНОСТ И СЪДЪРЖАНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, ЗА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, ВИДОВЕ, ОРГАНИЗАЦИЯ И РЪКОВОДСТВО,ТРУДОВО-ПОПРАВИТЕЛНИ ОБЩЕЖИТИЯ и т.н.
 

Основи на правото

20 ное 2006
·
2,088
·
2
·
405
·
697
·
45

Настоящият казус съдържа многобройни юридически факти и сложни фактически състави, след чието осъществяване настъпват правните последици посочени в правната норма, уреждаща този юридически факт...
 

Понятие за гражданско право

17 мар 2008
·
287
·
3
·
543
·
16
·
4

Гражданското право разкрива своята сьщност предимно чрез две основни категории. Първата е ГП като сьвкупност от правни норми с определено сьдьржание.Това е обективното гражданско право...
 

Частното и публичното право

04 апр 2006
·
1,269
·
48
·
9,242
·
297
·
69
·
1

Същност на правото, частно и публично право, днешното деление на правото на частно и публично, частното и публичното право в правовата държава и гражданското общество и в системата на правото и в практиката.
 

Лекции по търговско право

23 яну 2008
·
2,502
·
57
·
22,534
·
1,476
·
316
·
3
·

Съдържа всички лекции за изпит по търговско право, въпросите съдържат всичко съществено за изпит.
 
Онлайн тестове по Право
Тест по Обща теория на правото за студенти от 1-ви курс
изпитен тест по Право за Студенти от 1 курс
Тестът съдържа 20 въпроса от Общата теория на правото. Всеки въпрос има само един верен отговор. Предназначен е за студенти от 1-ви курс, изучаващи дисциплината.
(Труден)
20
136
1
1 мин
10.11.2016
Тест по гражданско право за студенти от 3-ти курс
изпитен тест по Право за Студенти от 3 курс
Тестът е върху съдържанието на Гражданското право. Състои се от 13 въпроса с възможност за няколко верни отговори или нито един от посочените.
(Лесен)
13
29
1
2 мин
19.10.2016
» виж всички онлайн тестове по право

Държавен изпит по наказателноправни науки

Материал № 732353, от 17 окт 2011
Свален: 792 пъти
Прегледан: 1,266 пъти
Предмет: Право
Тип: Тема
Брой страници: 74
Брой думи: 48,556
Брой символи: 314,681

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Държавен изпит по наказателноправни науки"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения