Големина на текста:
Одата "Опълченците на Шипка" от Иван Вазов
В одата "Опълченците на Шипка" Вазов си поставя художествената задача да
възпее подвига на българските опълченци и руските войни, участвали в една от
решителните битки на Руско-турската война. Прославяйки безпримерната им
смелост и героичния им подвиг, поетът включва опълченците в пантеона на
българските герои, изграден в поетическия цикъл "Епопея на забравените". Но
докато всички останали дейци на Българското възраждане извършват духовен
подвиг и са само морални победители, то тук духовният подвиг е увенчан от реална
историческа победа.
Възторжената гордост е основно чувство в одата, но във вдъхновената творба на
Вазов като във венец се сплитат различни състояния, често дори
взаимноизключващи се. Обидата е изместена от възторга, срамът е смесен с
гордостта, а безпокойството и страхът заменени от радостта.
Още в първите стихове авторът подхваща спор с хулителите и клеветниците на
българския народ. Полемиката започва със защита и продължава с възхвала.
Първата част на текста е своеобразен увод, в който е реализирано лирическото
начало (изразяват се чувства). Обидата е свързана с отрицанието.Осем пъти поетът
повтаря императивното "нека", за да постигне отрицание на позора от робството
чрез утвърждаването на позора. Обидата градира, засилена от образите на
тъмнината: сравнението "кат облак", метонимията "Беласица стара и новий Батак /в
миналото наше фърлят своя мрак".
ПОЗОРЪТ и СРАМЪТ са тезата, която, развита в първата половина на лирическия
увод, кулминира в краткото императивно изречение “Нека!” Антитезата
противопоставя на задъханата изповед на националния срам спокойното
разсъдително начало в стиховете “Но ний знаем, че в нашто недавно/ свети нещо
ново, има нещо славно …”, но тя също не се задържа дълго в спокойния тон, а
продължава патетично– утвърждава светлината, славата и гордостта. Възторгът
прелива, защото е разкрит в контраст със срама в началото. Тук е въведен и образът
на Балкана, който в българската литература има смисъла не само на знак на
родината (Балкана е Стара планина– средищно място и обобщаващ символ на
България), но и на героично начало. Това значение, свързано с историческия факт
(боят се води на старопланинския връх Шипка ), превръща Балкана в национален
символ на героичното.
Освен лирическия увод композицията на произведението включва лиро-епическо
изложение (втората част на творбата) и одическо обобщение (третата част).
Преходът между отделните части на текста се осъществява по различен начин.
Връзка между увода и изложението е реторичното обръщение–възклицание “О,
Шипка!”, което завършва лирическата част и въвежда конкретнопространствен
ориентир, за да подготви читателя за възприемане на епическат част. Лиро–
епическото изложение завършва с пристигането на генерал Радецки. Авторът
прекъсва описанието и повествованието, защото най-уместната форма за подобен
случай (събитията по-нататък са известни на всички, които биха прочели текста на
стихотворението) е ЗАМЪЛЧАВАНЕТО, което тук е обозначено чрез многоточие.
1

Информация

Това е предварителен преглед на материала. Прегледайте целия материал.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
17 мар 2014 в 16:02 родител на 40 години
12 яну 2014 в 16:11 ученичка на 17 години от Враца - СоУ "Христо Ботев" враца, випуск 2016
12 май 2013 в 16:01 потребител на 29 години
18 апр 2013 в 22:53 ученичка на 13 години от Варна - ВТГ "Г. С. Раковски", випуск 2021
30 яну 2013 в 22:12 ученичка на 19 години от Враца - СОУ "Козма Тричков", випуск 2014
24 яну 2013 в 11:41 студент на 34 години от Кърджали - Филиал "Любен Каравелов" на ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Социално-икономически науки, специалност - Туризъм, випуск 2015
19 яну 2013 в 21:02 ученичка на 18 години от Хасково - ПМГ - Хасково, випуск 2014
13 яну 2013 в 11:37 в момента не учи
28 дек 2012 в 14:17 потребител на 18 години
16 дек 2012 в 17:54 ученичка на 18 години от Бургас - НУМСИ "Проф. Панчо Владигеров", випуск 2014
 
Подобни материали
 

Българите и чуждият свят в комедията "Криворазбраната цивилизация"


Разработката представя опозицията свое-чуждо в "Криворазбраната цивилизация" на Добри Войников. Необходима е за разбирането на учебния материал по литература в 10 клас.
 

Мисли и чувства, вълнуващи поета в лирическия увод на одата "Опълченците на Шипка"


В одата "Опълченците на Шипка" народният поет Иван Вазов възпява героичния подвиг на храбреците, защитили светостта на националните идеали в битка с петвековните поробители.
 

Опълченците на Шипка ( пълно съчинение)


Мисли и чувства, които вълнуват Вазов в лирическия увод на одата "Опълченците на Шипка".
 

Конфликтът стари - млади в „Българи от старо време” на Любен Каравелов


Замисълът на творбата е да разкрие характерно българското в бита, психологията, фолклора и езика. Каравелов иска да пресъздаде реалистична картина на българското село през Възраждането, неговите обичаи, нрави и вярвания.
 

"История славянобългарска"- зов за национално пробуждане


Хилендарският монах създава своята "История славянобългарска", за да пробуди в българите най-святата добродетел-родолюбието, и осъди безпощадно отцеругателството и родоотстъпничеството.
 
Онлайн тестове по Възрожденска литература
Тест по литература - Иван Вазов
тематичен тест по Възрожденска литература за Ученици от 7 клас
Тест по литература върху творчеството на Иван Вазов и по-специално „Немили-недраги“.
(Лесен)
20
184
1
19.09.2011
» виж всички онлайн тестове по възрожденска литература

Одата "Опълченците на Шипка" от Иван Вазов

Материал № 72970, от 08 яну 2008
Свален: 1,013 пъти
Прегледан: 372 пъти
Предмет: Възрожденска литература, Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 4
Брой думи: 993
Брой символи: 8,318

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Одата "Опълченците на Шипка" от Иван Вазов"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения