Големина на текста:
Одата "Опълченците на Шипка" от Иван Вазов
В одата "Опълченците на Шипка" Вазов си поставя художествената задача да
възпее подвига на българските опълченци и руските войни, участвали в една от
решителните битки на Руско-турската война. Прославяйки безпримерната им
смелост и героичния им подвиг, поетът включва опълченците в пантеона на
българските герои, изграден в поетическия цикъл "Епопея на забравените". Но
докато всички останали дейци на Българското възраждане извършват духовен
подвиг и са само морални победители, то тук духовният подвиг е увенчан от реална
историческа победа.
Възторжената гордост е основно чувство в одата, но във вдъхновената творба на
Вазов като във венец се сплитат различни състояния, често дори
взаимноизключващи се. Обидата е изместена от възторга, срамът е смесен с
гордостта, а безпокойството и страхът заменени от радостта.
Още в първите стихове авторът подхваща спор с хулителите и клеветниците на
българския народ. Полемиката започва със защита и продължава с възхвала.
Първата част на текста е своеобразен увод, в който е реализирано лирическото
началозразяват се чувства). Обидата е свързана с отрицанието.Осем пъти поетът
повтаря императивното "нека", за да постигне отрицание на позора от робството
чрез утвърждаването на позора. Обидата градира, засилена от образите на
тъмнината: сравнението "кат облак", метонимията "Беласица стара и новий Батак
миналото наше фърлят своя мрак".
ПОЗОРЪТ и СРАМЪТ са тезата, която, развита в първата половина на лирическия
увод, кулминира в краткото императивно изречение “Нека!” Антитезата
противопоставя на задъханата изповед на националния срам спокойното
разсъдително начало в стиховете “Но ний знаем, че в нашто недавно/ свети нещо
ново, има нещо славно …”, но тя също не се задържа дълго в спокойния тон, а
продължава патетично– утвърждава светлината, славата и гордостта. Възторгът
прелива, защото е разкрит в контраст със срама в началото. Тук е въведен и образът
на Балкана, който в българската литература има смисъла не само на знак на
родината (Балкана е Стара планина– средищно място и обобщаващ символ на
България), но и на героично начало. Това значение, свързано с историческия факт
(боят се води на старопланинския връх Шипка ), превръща Балкана в национален
символ на героичното.
Освен лирическия увод композицията на произведението включва лиро-епическо
изложение (втората част на творбата) и одическо обобщение (третата част).
Преходът между отделните части на текста се осъществява по различен начин.
Връзка между увода и изложението е реторичното обръщение–възклицание “О,
Шипка!”, което завършва лирическата част и въвежда конкретнопространствен
ориентир, за да подготви читателя за възприемане на епическат част. Лиро–
епическото изложение завършва с пристигането на генерал Радецки. Авторът
прекъсва описанието и повествованието, защото най-уместната форма за подобен
случай (събитията по-нататък са известни на всички, които биха прочели текста на
стихотворението) е ЗАМЪЛЧАВАНЕТО, което тук е обозначено чрез многоточие.
1

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
09 сеп 2014 в 15:32 ученик на 17 години от Рудозем - ОУ "Христо Ботев", с.Елховец, випуск 2016
07 юни 2014 в 09:56 потребител на 20 години
 
Подобни материали
 

Българите и чуждият свят в комедията "Криворазбраната цивилизация"

26 апр 2008
·
1,106
·
3
·
699
·
891
·
132
·
2

Разработката представя опозицията свое-чуждо в "Криворазбраната цивилизация" на Добри Войников. Необходима е за разбирането на учебния материал по литература в 10 клас.
 

"История славянобългарска"- зов за национално пробуждане

12 дек 2007
·
1,434
·
2
·
349
·
295
·
27
·
5
·

Хилендарският монах създава своята "История славянобългарска", за да пробуди в българите най-святата добродетел-родолюбието, и осъди безпощадно отцеругателството и родоотстъпничеството.
 

Конфликтът стари - млади в „Българи от старо време” на Любен Каравелов

23 май 2007
·
3,472
·
3
·
488
·
617
·
42
·
5

Замисълът на творбата е да разкрие характерно българското в бита, психологията, фолклора и езика. Каравелов иска да пресъздаде реалистична картина на българското село през Възраждането, неговите обичаи, нрави и вярвания.
 

Личността на Паисий Хилендарски според “Предисловието” и “Послесловието” на “История славянобългарска”

07 мар 2008
·
1,724
·
1
·
334
·
1,027
·
90
·
4

От древността до днес са останали много малко литературни творби отразяващи историята на различните народи и само една свързана с българската. Това е “История славянобългарска”, написана от всеизвестния Паисий Хилендарски. Един философ, историк...
 

Българския народ в "История славянобългарска" (план-конспект)


План-конспект по темата с пълни увод, теза и заключение, и отделно с микротези.
 
Онлайн тестове по Възрожденска литература
Тест по литература - Иван Вазов
тематичен тест по Възрожденска литература за Ученици от 7 клас
Тест по литература върху творчеството на Иван Вазов и по-специално „Немили-недраги“.
(Лесен)
20
188
1
19.09.2011
» виж всички онлайн тестове по възрожденска литература

Одата "Опълченците на Шипка" от Иван Вазов

Материал № 72970, от 08 яну 2008
Свален: 1,016 пъти
Прегледан: 419 пъти
Предмет: Възрожденска литература, Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 4
Брой думи: 993
Брой символи: 8,318

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Одата "Опълченците на Шипка" от Иван Вазов"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения