Павлин Славов
преподава по Етика
в град Благоевград
Големина на текста:
1. Теоретични аспекти на етиката
Общи елементи в сферата на етиката
Етиката в държавната служба
Специална етика на администрацията
1. 1. Общи елементи в сферата на етиката.
В исторически аспект няма единна концепция и единно разбиране за етиката. Още от времето на
Аристотел етичните съображения отразяват даден социален, културен, политически и икономически
контекст. За да разберем какво означават думите “морал” и “етика” трябва да се обърнем към собствения
си опит. Защото няма съзнаващ човек, който да не е попадал в ситуация, изискваща от него да реагира
според определени морални убеждения. “Неморалният” също изхожда от позиция, отхвърляща общо
възприетите норми, т.е. действа от своето рода “отрицателен” морал. Защото хората не живеят
поединично, а в общество, което ги задължава да регламентират отношенията си в някакъв ред, основан на
взаимно съгласие.
Изучаването и усвояването на етиката или стандартите за поведение предполагат изясняване на
понятийния апарат и разглеждане на системите за етично управление и поведение. Съвременните условия
очертават ясно загубата на доверие към държавата, законите и институциите. Дефицитът на доверие се
поддържа от скандали и разкрития. Само липсата на доказателства пречи да бъдат разкрити носителите на
неетични, неправилни или престъпни действия. Предмет на изследване на етиката е моралът като
специфично обществено явление. Етиката е теория за същността и закономерностите на развитието на
морала, наука за неговата роля и функции в обществото. Като анализира нравствените схващания и
отношения етиката разкрива кой морал съдейства за развитието на обществото и нравственото
усъвършенстване на човека. Етиката е инструмент за познаване, изменение и преобразуване на
нравствения живот. Тя е систематична съвкупност от рационални знания и цели за моралното човешко
поведение. Цел на етиката като система от знания в областта на нравите и обичаите е да изучава същността
на човека и неговите отношения в обществото. Възпроизвеждането на социалния опит става чрез морала,
определян като форма на традиционно общуване в обществото. Моралът (нравствеността) създава взаимо-
отношенията между хората и гарантира ефективното функциониране на обществото. Задачи на етиката са:
описание и анализ на нравствените явления,
утвърждаване на моралните ценности в живота,
определяне на професионалните контури на поведение на личността или групата,
създаване на механизми и форми на морално въздействие върху личността в условията на
изграждане на нова и различна ценностна система,
разкриване нормите на поведение.
Ценностите са достояние на човешката култура. Те са критерий и измерител на всяка човешка
постъпка или историческо събитие. Събрали опит от различни области, вярвания, регулативни социални
системи те са специфични “образни” отражения на действителността.
Етиката е важна, защото тя е критерий за оценка на произволно прилаганата сила в обществото.
Обществените служители (в частност и полицейските) упражняват властта си ежедневно. Властта е
социално качество на личността, чрез което се придобиват или отнемат права и свободи, изразени и
определени като “блага”. Било чрез създаването и преследването на политики, свързани с техните
функции, било чрез управление на обществени ресурси тази неопределена и приложена власт винаги стига
до обикновения гражданин.
Етиката разполага с богат арсенал от категории. Те заедно със законите, принципите и методите са
основното съдържание на всяка наука. Етическите категории отразяват обществените отношения, свързани
с поведението на хората, с отношенията един към друг, към обществото, държавата, семейството, групата
от гледна точка на доброто и злото, дълга, честта, справедливостта. Категориите на етиката могат да се
оценяват от гледна точка на доброто и злото, на хубавото и лошото, на правилното и неправилното, а
самите те могат да се изявят като форма на тази оценка: човек на дълга, честен, порядъчен, справедлив,
отговорен и т.н.
1
Въпросът за съдържанието на термина морал (нравственост) е основополагащ в етиката. Не
съществува единно, безспорно утвърдено определение за морал. Моралът е нещо повече от съвкупност от
факти, които подлежат на обобщение. Моралът не е просто това, което е, той по-скоро е това, което трябва
да бъде. Моралът е система от исторически определени възгледи, норми, принципи, правила, оценки и
убеждения. Те са закрепени в съзнанието на хората като традиции, неписани правила за поведение и др. и
са формирани в процеса на продължителното им доброволно спазване в обществената практика. Тези
правила отразяват разбиранията за справедливост и несправедливост, за добро и зло, за морално и
неморално. Моралът няма материално изражение. Именно на базата на духовните мотиви се постига
сплотеност на общността. Материалното не може да бъде доказателство за морал.
Моралът е историческо явление. Той се изменя и развива в хода на общия прогрес на човешкото
общество. Освен с историческа, моралът се отличава и с относителна същност: това, което е добро за един
човек, може да не е добро за друг, в друго време или за друга култура. Човечеството познава изключително
много и различни морални практики. В огромното многообразие на житейски практики обаче има нещо
постоянно, което им придава универсалност и всеобщност. По думите на Волтер, има само един морал,
както има само една геометрия – това е стремежът към щастие, разбирателство, справедливост.
Най-трудният и съществен въпрос на човешката практика е за това как предметно многообразното,
исторически изменчивото, причинно обусловеното съдържание на човешките постъпки да се съедини с
тяхната нравствена оценка. Изясняването на този въпрос винаги е изисквало да се има предвид от какво
зависи исторически конкретното съдържание на морала, а то е в непосредствена връзка с разбирането за
“висшето благо” (религиозна идея, социална идея, национална идея и т.н.). Практическото функциониране
на морала в реалния контекст на човешкия живот е свързано с два основополагащи проблема на човешкото
съществуване:
oпо какъв начин добродетелта се съчетава с щастието, ориентацията към абсолютните ценности с
необходимостта от удовлетворяване на относителните блага, с достигането на жизнения успех;
oпо какъв начин моралът като израз на свободната воля на личността, придобива общозначим
характер, в резултат на което служенето на други хора е едновременно и служене на самия себе си.
Осмислянето на всичко това е основна задача и основна трудност в етиката. Именно различните
отговори на тези въпроси са в основата на многообразието на различните етически теории, традиции и
школи. В основни линии могат да се очертаят три съществени момента, обединяващи всички тях. Повечето
от философите-моралисти разглеждат морала като вид взаимност в доброто, намираща израз в Златното
правило на нравствеността; издигат морала в абсолютен приоритет, определящ практически реда на
човешките блага; разглеждат реализирането на морала във връзка с човешките усилия за неговото
осъществяване.
Многоаспектността на морала е причина за неговите различни интерпретации. Не малко за това
допринася и различието между личен морал и обществен морал. Някои мислители, като Спиноза
например, свързват морала преди всичко със самоусъвършенстването на личността. Други пък, като Хобс,
разглеждат морала като средство за регулиране на отношенията в обществото. В историята на етиката
широко са представени и синтетичните теории, които се стремят към обединяване на личен и социален
морал.
Изхождайки от характеристиките на морала, може да се каже, че той очертава вътрешната граница
на човешката дейност, която е зададена от самия човек. Посредством морала животът на човека и
обществото придобиват целеустременост, вътрешна осмисленост. По този начин моралът се превръща в
действен фактор за жизнената активност на човека и обществото. Моралът се проявява като практическо,
действено съзнание. В морала идеално и реално съвпадат, образувайки едно неразривно цяло. Истинността
на морала съвпада с неговата действеност.
Моралът обхваща цялото многообразие на човешкото битие - той не може да бъде ограничен само
до определена сфера или аспект от живота на човека или обществото. Моралът е навсякъде, където действа
човек, където се проявява като свободно разумно същество.
Моралните ценности ориентират човека в неговото поведение. Те функционират по такъв начин, че
въздействат върху волята на човека. Всяка ценност, която се осъзнава като нравствена, се възприема като
задължителна за изпълнение. Следването на моралните ценности се възприема от човека като дълг. От тук
2
произтича и императивната функция на моралните съждения, чиито две страни - смислова и императивна,
са неотделими една от друга. Нравствените ценности са задължителни, и то безусловно. Това означава, че
човек трябва да се ръководи от тях не при някакви определени условия, а винаги.
Нравствените императиви, както и утвърждаваните с тях морални ценности, имат универсален
характер. Именно универсалността или всеобщността е съществената, характерна черта на моралните
изисквания. Под универсалност трябва да се разбира несъотнасянето на нормативните съждения към
конкретни лица и ситуации. Това се изразява в: безпристрастност, т.е. еднакво отношение към всички в
определена ситуация; надситуативност, т.е. еднакво отношение към дадено лице при различни
обстоятелства; универсализъм, т.е. когато трябва да решиш как да постъпиш спрямо някого, постави се на
негово място (Златното правило).
Всичко това показва, че в своите морални решения, действия и оценки човек трябва да спазва
принципа на равенство и да не нарушава ничии права. Само при спазването правата на другите и
изпълнявайки своите задължения, човек е длъжен да съдейства за благото на останалите.
Тъй като човешките отношения започват именно от морала, то следователно моралът е тъждествен
на човечността. Да бъдеш морален означава преди всичко да признаваш безусловната ценност и святост на
човешкия живот и личност. Тази идея е заложена в основата на редица нравствени принципи като любов
към ближния, братство между хората, солидарност, благоговеене пред живота и т.н. Най-строгата и
адекватна нейна форма е категоричната забрана на насилието и най-вече на убийството. Насилието е
абсолютно противоположно на морала: да постъпваш морално означава да действаш в съгласие с тези,
които са засегнати от твоите действия; да извършваш насилие означава да извършваш действия,
неприемливи за тези, които ги касаят. Забраната на насилието е първата и основна морална забрана.
Принципът за не насилие е забрана за всичко, което е противоположно на морала, принцип, който изисква
безусловна задължителност и абсолютност.
Според представителите на моралистичната социология на ХХ в., да бъдеш морален не означава
просто да бъдеш добър, а означава да упражняваш свободата си на действие като избор между доброто и
злото. Моралната личност може да бъде разпозната по това, че тя никога не постига удовлетворение от
своето нравствено поведение. Отказът от съобразяване с Другия означава отказ от неговото съобщество,
т.е. отказът от морал представлява отказ от социалното. В този смисъл, когато правим нещо за себе си, то
винаги е свързано с въпроса дали правим добро или зло за Другия, което поражда и нравствен казус.
Животът и общуването с другите е един безкраен, никога несвършващ морален акт, доколкото всеки миг
ние предрешаваме живота на човека до нас, осъществявайки някакъв житейски избор за себе си.
Спазването на морала, чиито най-съществени черти са общовалидност и задължителност, е
предпоставка за осигуряване на стабилността на човешкото общество и неговото непрекъснато развитие.
Моралът има няколко съществени функции. Основната и най-важна негова функция е
регулативната. Той се явява като всеобщ критерий, поставящ в определени позиции хората във
всекидневното им общуване. Моралът е универсален регулатор, защото обхваща всички човешки
общности на всички нива, както в отношението между нациите и народите, така и между половете. Тази
своя функция моралът осъществява посредством нормите и оценките.
Втората важна функция - ориентировъчната, представлява особен вид ценностна логика, която
изразява връзката между потребности, интереси и цели. Тази функция задоволява духовните потребности и
ценностната детерминираност на човешкото съществуване. Тя е в основата на вечната дилема за добро и
зло. Именно моралът е духовният ориентир при решаването на конфликтите в човешките
взаимоотношения, който обаче изисква и активното поведение на самия човек. В основата на морала са
принципите за истинност и справедливост.
Третата функция на морала е възпитателната. Тя е свързана със самовъзпитанието и
саморазкриването на ценностния смисъл на човешкия живот. Личността може да се възпитава единствено
чрез морала, само чрез него и неговите ценности може да се постигне истинско разкриване на смисъла на
човешкото съществуване.
Моралът е единна система на нравствено съзнание и нравствено поведение (отношения).
Нравствената дейност и нравствените отношения в тяхната индивидуална форма на проява – нравственото
поведение, са страна на социалната дейност и социалните отношения на хората. Доколкото служи като
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
03 дек 2018 в 21:31 студент на 40 години от София - Военна академия "Г. С. Раковски", специалност - Логистика на сигурността и отбраната, випуск 2011
 
Домашни по темата на материала
Злото може да бъде метафизическо и се проявява в несъвършенството
добавена от k1tan0w 17.02.2013
0
18
омашно по етика и право ...
добавена от swavi99 14.01.2016
2
8
 
Онлайн тестове по Етика
Тест по етика за 10. клас
междинен тест по Етика за Ученици от 10 клас
Тестът включва въпроси, обхващащи всичко изучавано по етика в десети клас.
(Труден)
51
526
1
1 мин
30.09.2011
Тест по етика за 10-ти клас
изпитен тест по Етика за Ученици от 10 клас
Тестът обхваща учебния материал, изучаван по етика в средното училище. Състои се от 15 въпроса, като някои от тях имат по повече от един верен отговор.
(Лесен)
15
324
1
21.08.2013
» виж всички онлайн тестове по етика

Административна култура и етика

Материал № 719586, от 12 сеп 2011
Свален: 494 пъти
Прегледан: 795 пъти
Предмет: Етика, Философия
Тип: Лекция
Брой страници: 53
Брой думи: 27,779
Брой символи: 179,990

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Административна култура и етика"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Павлина Костадинова
преподава по Етика
в град София
с опит от  20 години
321

Павлин Славов
преподава по Етика
в град Благоевград
с опит от  12 години
315

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения