Големина на текста:
НП – ОСОБЕНА ЧАСТ
1.ОБЩА
ХАРАКТЕРИСТИКА НА
СИСТЕМАТА НА
ОСОБЕНАТА ЧАСТ НА
НАКАЗАТЕЛНОТО ПРАВО.
Задачи и цели на
особената част. Особена
част и принципи на
наказателна отговорност.
Характеристика на
нормите на особената
част. Строеж на особената
част. - НП- е система от
правни норми, правила за
поведение, които се
съдържат в конституцията,
законите. Състои се от две
части – обща и особена
част.Науката за наказателно
право отговоря на
структурата на
наказателния кодекс.
Наказателното право и
общата и особената част се
изгражда на четири основни
принципи – законност,
демократизъм, хуманизъм,
интернационализъм.
Нормите на НП както на
общата, така и на особената
част са добре подредена
система от правни норми.
Системата е логически,
системни подредени
правила за поведение.
Всички тези норми се
съдържат в наказателния
кодекс. НК е от 1968 г.
Многократно променян.
Дори сега има внесен
законопроект за промени.
Престъплението е това
общественоопасно
деяние /действие,
бездействие/ което е
виновно извършено и
обявено от закона за
наказуемо. Тази дефиниция
е абстрактно понятие, но за
да е престъпление всяко
едно от нещата, трябва да
отговарят на това условие,
да съдържат тези пет
елемента. Състав на
престъплението –
съвкупност от обективни
и субективни признаци,
които очертават,
характеризират дадено
престъпление и го
отличава от другите. Тези
признаци характеризират
четирите страни – обект,
обективна страна, субект,
субективна страна на
престъплението. Когато се
каже състав разбираме, че
това е съвкупност от
обективни и субективни
признаци, които очертават,
характеризират дадено
престъпление и го
отличават от останалите
престъпления в НК. Затова
не може да се сбърка
кражба с изнасилване и пр.
Това са различни престъпни
състави. На първо място
става дума за съвкупност,
за система-точно
определена система от
признаци, които
характеризират всяко
престъпление, независимо
какво е то. На второ място
това са отделни обективни и
субективни признаци и те са
белези на самото
престъпление. Те са
задължителен белег на
престъплението. Ако ги
няма престъплението ще
бъде несъставомерно.На
трето място - целта на тези
обективни и субективни
признаци е да дадат
индивидуалност, да
отграничат отделните
видове престъпления.За да
има състав трябва да има
наличие на тези
съществени обективни и
субективни признаци.
Значението на състава на
престъплението е много
важно за практиката. Ако
се отиде в съд и адвоката
каже това деяние е
несъставомерно, липсва му
това и това, а
несъставомерното деяние
не може да доведе до
наказателна отговорност.
Не това не е престъпление,
липсва важен съществен
елемент. Особената част на
НП –съдържа система от
правни норми, които
очертават отделните
престъпления с техните
най-съществени признаци.
Всяка една норма очертава
отделно престъпление с
техните най-съществени
признаци досежно обекта,
обективната страна,
субекта, субективната
страна. Може някой
признаци да ги няма –
въпрос на тълкуване.
Особената част има важно и
съществено значение и това
може да се определи в две
основни насоки. Първо –
само по този начин може
Държавата да се обезпечи
цялостната защита на
обществените отношения,
които съществуват в наше
време. Всяко престъпление
засяга обществените
отношения. Няма област,
която да не е
наказателноправно
защитена. И втората
основна насока – само по
този начин може да се
обезпечи най-ефективното
използване на
наказателната принуда,
като строго се спазват тези
принципи обект, обективна
страна, субект, субективна
страна. Така по този начин
се гарантира особеното
чувство, което съществува у
всеки – чувството за
справедливост. Теорията на
особената част служи и на
практиката и за повишаване
на правната култура на тези
които се обучават, тези
които ще правоприлагат и
тези които ще
правораздават. Особената
част дава възможност точно
да се определя правната
квалификация по кой текст,
коя алинея, коя точка –
кражба пример по кой текст,
коя алинея, коя точка. Не
може да не сме определили
за какво престъпление
става дума, а да издаваме
присъда. Основните задачи
на науката за НП са в
няколко насоки: Да се
изясняват съществените
особености на различните
видове престъпления. Да се
разясняват, характеризират
основните, характерните
форми на осъществяване
на престъпленията в
практиката. Да се изследва
до колко адекватни и
ефективни са наказателните
мерки – доколко адекватна
е репресията за
съответните престъпления.
Да се изясняват причините,
условията поради които се
извършват престъпленията
– има специална наука
криминология. Системата
на особената част – тя е
добре изградена система,
правилно подредена,
съдържа 14 глави.
Основния критерии, по
който се подреждат главите
са обществените
отношения, които се засягат
с извършване на
престъпленията. Главите са
подредени по родовия,
груповия обект – този който
отразява сродни, групови
отношения – глава за
собствеността, глава за
финансова и данъчна
система, за реда в
обществото. По родовия,
груповия обект са
структурирани всички глави.
Има изключения – глава 8
престъпления против
държавните органи и
обществените организации
има раздел престъпление
по служба, в който не
толкова родовия обект има
значение, по скоро
качеството на субекта,
който извършва
престъпление. Тук
определящо е кой е субекта
– длъжностно лице. Който
не е длъжностно лице, не
може да извърши такова
престъпление. Има глава
13 – военни престъпления.
Военните могат да
извършват престъпления в
различни области, но тук
определящо е субекта – да
е военно служещ. Тук
главата е подредена не по
родовия, груповия обект, а
по качеството са субекта.
Трето отклонение от този
общ принцип е глава 1 –
Общоопасни престъпления.
Тук отново не е водещ
родовия, груповия обект, а
водещ е начина на
извършване на тези
престъпления- общоопасен
начин, общоопасни
средства – тези, при които
се извършват оръжия,
химикали. Глава 9 – също
прави изключение –
Документни престъпления.
Тук обединяващо е
документа. С документа
могат да бъдат извършени
престъпения в различни
области – образование,
промишленост, търговия.
Тук ги обединява именно
документа. Освен тази
особеност за общата част
може да се каже, че
престъпленията в
особената част са
обособени в няколко големи
групи – една от тези групи
засяга личността на човека
– 2,3,4 глава. Те засягат
отделни страни. Груповия
обект е един, но все се
отнасят до личността. Глава
2 – престъпления против
личността – убийства,
изнасилване, злепоставяне.
Другата глава против
гражданските права –
религиозни, етнически, пак
засягат личността. Глава 4 –
пак личността, но
престъпления против брака,
семейството. Те засягат все
личността различните
аспекти. Има глави, които
засягат принципно
собствеността, и
икономиката и
собствеността. Глава 5 –
престъпления против
собствеността.
Престъпления против
стопанството и
престъпления против
финансовата, данъчната и
паричната система. Нашия
НК дава абсолютна
адекватна
наказателноправна защита
на всички сфери на
обществения живот, т.е на
всички обществени
отношения. Няма такава
сфера, която да не е
наказателноправна
защитена. Всички области
са наказателноправно
защитени. Някой
особености, които са
свързани с правните норми
на особената част.
Формулирани са основните
състави. Винаги в
съответния текст е
формулиран основния
състав на дадено
престъпление. Основния
състав обхваща
престъпленията с тяхната
обществена опасност.
Определени са наказанията
за тези основни състави.
Същевременно са дадени
квалифицираните състави.
Освен основния състав има
и по-тежко наказуеми
състави. Винаги към
основния състав, там
където е потребно
законодателя е посочил кои
са квалифицираните, кои са
привилегированите състави
–по-леко наказание.
Посочени са и
поощрителните правни
норми – тези които
регулират едно
посткриминално поведение.
Те регламентират едни
отношения, които се
пораждат постфактум, те не
са задължителни, но дават
възможност на лицето или
да избегне или да смекчи
наказателната отговорност.
За ОП има такива правила.
Поощрителните норми
регулират едно
посткриминално поведение.
Съобщаване, и подпомагане
на наказателното
правоотношение.
Отношенията не са
задължителни. Който
помогне за разкриване на
наказателноправното
отношение, но могат да
бъдат свързани и със
възстановяван е на щетите,
а понякога са свързани със
т.нар. доброволен отказ на
извършване на
престъплението. Норми на
особената част. Нормите на
особената част съдържат
диспозиция и санкция.
Диспозициите биват
описателни – описват
цялостното престъпление
със всички признаци, има
прости или опростени – за
проституция, за безделие –
употребява се една дума
или един израз, ноторно
известни, затова са
опростени. Има
препращащи норми –
препращат към друга глава
към НК и най-накрая има
такива, които ни препращат
вън от НК към други
нормативни актове- те се
наричат бланкетни правни
норми. Те също са
препращащи, но не ни
препращат вътре, а ни
препращат вън от НК.
Санкциите биват –
алтернативни и
кумулативни. Алтернативна
/ИЛИ/, Кумулативни - /И/ .
2.ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
ПРОТИВ РЕПУБЛИКАТА.
Обща характеристика.
Обективна и субективна
страна. Специална цел. -
Първа глава - Чл.95 до
114 НК. Обща
характеристика: По тези
престъпления много малко
се е пишело. Дори някой
учебници започват с втора
глава. Тези престъпления са
против Държавата, с много
– висока степен на
обществена опасност и
едни от най-тежко
наказуемите. Те засягат
Държавата, насочени са към
нея. Щом са с висока степен
на обществена опасност те
са и по-тежко наказуеми.
Тези престъпления са
ПРОТИВОДЪРЖАВНИ
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ. Този
израз следва да се
употребява. Какъв подход е
възприет за тези
противодържавни
престъпления – възприет е
етатисткия подход. Този
подход предполага, че са
изведени на първо ниво. Те
стоят най-отпред. Най-
вероятно в близкото
минало, с оглед
концепцията за наказателна
политика е било така. С
новата наказателна
политика може би на първо
място ще бъдат други
престъпления – може би
личността. Това обаче няма
да ги направи по-малко
общественоопасни.
Груповия /родовия/ обект
на тези престъпления са
обществени отношения,
свързани с основите на
обществения и държавен
строй, установен в РБ с
действащата Конституция.
Това са обществените
отношения, които
съставляват националната
сигурност на РБ.
Насочеността на тези
престъпления – те са
насочени против властта,
против съществуващата
власт и затова не е грешно,
когато се каже, че са
политически престъпления.
Ако се погледне в
съдържанието на глава
първа ще се установи, че
има потвърждение в тези
текстове на концепцията за
класическите три основни
форми против държавата –
т.е. текстовете съставите,
потвърждават концепцията
за трите, основни най-остри
форми на държавна
дейност – политическата,
икономическата и
идейната сфера– там се
атакува държавата. Три са
основните форми. Трябва
да се познават принципите,
заложени в Конституцията
на РБ. - България е
република с парламентарно
управление. Всякакви други
проповеди – искаме си царя
и пр., са неща, които
противоречат на основния
принцип. - Властта в нашата
държава произтича от
народа и му принадлежи.
Властта се упражнява от
народа или пряко или
косвено. Пряко – участват в
управлението, косвено –
избор на съответните
органи. - В България има
разделение на властите –
една идея още от Монтеско.
Разединяване на властите
води до тоталитаризъм.
Разделението дава
възможност те взаимно да
се наблюдават и
контролират. - България е
унитарна държава – единна
с местно управление и не се
допуска образуване на
автономни области.-
Територията на РБ е
неприкосновена – всеки
който дръзне да я
нарушава, нарушава
Конституцията, но нарушава
и НК.- Никоя партия, никоя
организация или отделен
гражданин не може да се
присвоява правото на
народния суверинитет.-
Защита на отечеството, като
върховен дълг на всеки
гражданин. /има състави
свързани с нарушаване
принципа за защита на
отечеството/. С
престъпленията се
нарушават принципите,
които се съдържат в
Конституцията и са
намерили отражение и в НК.
Основна обективна и
субективна страна на
престъпленията против
републиката. Най-важната
част на обективната страна
изпълнителните деяния. Те
се изразяват под най-
различни форми. Различни
изпълнителни деяния, но те
очертават престъпна
дейност, която е обективно
годна да застраши или
увреди обществените
отношения свързани с
националната сигурност
на държавата. Става
въпрос за деяния, които са
обективно годни да
застрашат или увредят
обществените отношения
свързани с НС на
Държавата. По същество с
тези изпълнителни деяния,
с тези деяния по глава 1 се
засягат интересите на
обществото и интересите на
Държавата. Интересите на
всяка държава са различни.
Те касаят интересите на
българската държава.
Независимо какъв е
обществения строеж в
дадена държава, тя си има
свое устройство, има си и
свои интереси. Така РБ се
интересува за своята
национална сигурност. Тук е
мястото да се направи
паралел между
престъпленията по глава 1
и престъпленията по
другите глави. Тези по глава
1 са политически, а другите
не са. С другите
престъпления се засягат
различни общочовешки
ценности. По тази глава
Държавите по-лесно се
споразумяват. В миналото
когато света беше разделен
на изток и запад много
трудно ставаше
разбирателството. Сега е
по-лесно разбирателството
по политическите
престъпления. Тези
престъпления еднакво
застрашават както нашата,
така и другите държавите.
Субективната страна –
всички деяния по тази глава
са умишлени престъпления
и се извършват с пряк
/директен/ умисъл. Освен
прекия умисъл тези
престъпления се
характеризират и със
специалната цел, с която
се извършват. Освен, че са
умишлени, те се извършват
със специална цел. По тази
специална цел ние ги
разграничаваме от всички
други глави. Понякога има
състави, които по обективни
и субективни признаци си
приличат, но се извършват с
друга цел, не с такава,
каквато по глава 1. Това е
политическо престъпление
– най-тежкото. Едно е да си
осъждан за кражба, друго за
терористичен акт.
Терористичния акт се
различава по целта. Как се
различава едно
престъпление дали е по
глава 1 – със специалната
цел – да събори,
подравяне, отслаби или
създаде затруднение на
властта. Понякога с някой
деяния се целят всички тези
неща, но има деяния които
не могат да съборят
властта, но могат да й
създадат затруднение.
Субекта на тези
престъпления е всяко
наказателно отговорно
лице, т.е. обикновено
текстовете започват с
“който”. Който означава
всяко наказателно
отговорно лице.
Малоумните и малолетните
не могат да бъдат субекти
на престъплението. Има две
изключения по два текста –
чл. 100 и 101 НК. Чл.100-
Български гражданин който
премине на страната ...... и
чл.101 НК предателството –
отново само български
гражданин, който се постави
в услуга да служи за
нуждите на друга държава.
Тук се нарушава принципа
обичта към отечеството.
Система на престъпленията
по Глава първа. В НК в
глава първа са очертани
четири раздела: Измяна,
предателство и шпионство,
диверсия и вредителство и
други престъпления. Според
формата на държавата
дейност – те биват или
против политическата
система, или против
икономическите устои на
държавата или против
идейните устои на
държавата. Те
потвърждават класическата
концепция, че трите форми
са политическа,
икономическа и идейна.
Най-правилно е тези
престъпления да бъдат
определени като: Първа
група – престъпления
против вътрешната
сигурност на Държавата –
чл. 95 – 97 а НК. Те са
изменнически
престъпления. Измяната е
свързана с вътрешната
сигурност на държавата.
Втората основна група са
престъпления против
външната сигурност на
държавата – чл.98 - чл. 105
НК. Те са т.нар.
предателски
престъпления. Третата
група – против
икономическите устои или
икономическата сигурност
на Държавата – чл. 106 и
чл. 107 НК – диверсия и
вредителство. Четвъртата
група – други престъпления
в НК. Това са групата
престъпления против
идейните устои на
Държавата – чл. 108 до 110
НК – проповядването на
антифашистка, и
др.идеология. Против
идейните устои на властта.
Поругаване на символите на
българската държавност -
герба, знамето и химна на
държавата. С тях ние се
идентифицираме като
държава.
3.ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
ПРОТИВ ВЪТРЕШНАТА
СИГУРНОСТ. - Обща
характеристика. Те са
обхванати от чл. 95 до чл.
97 а. А- нов състав,
допълнително написан през
годините. Тези
престъпления са
изменнически. Тук се
отнасят престъпленията
измяна и някой от видовете
терористични актове. От
обективна страна – те
засягат обществените
отношения, които
гарантират /осигуряват/
неприкосновеността на
политическата организация
на РБ, т.е. на държавното и
обществено устройство.
Посяга се именно на
вътрешната стабилност,
вътрешната сигурност на
Държавата. Тяхната
специфична цел е, че се
извършват с цел събаряне,
подравяне, отслабване,
създаване затруднения на
властта. Тази именно
специална цел им предава
една много висока степен на
обществена опасност.
Основен състав на
измяната е чл. 95 НК. В чл.
95 нашия законодател е
визират три категории
прояви. Това не е сложен
състав, само че в него по
същество има три различни
престъпления, които
обособяват престъплението
измяна. С тези три отделни
състава се ръководим от
формата на изпълнителното
деяние. Формата на
изпълнителното деяние
определя три различни
престъпления. Измяната се
характеризира първо с
участие в опит за преврат,
второ - участие в бунт, и на
трето място - участие във
въоръжено въстание.
Общото и за трите тези
деяния е обективната им
годност да засегнат
негативно политическата
власт. И трите преследват
една и съща цел - събаряне,
подравяне, отслабване,
създаване затруднения на
властта. И трите деяния са
умишлени и се извършват с
пряк умисъл. Общо и за
трите е че субект може да
бъде всяко наказателно
отговорно лице – “който
участва .......”. Няма никъде
посочен в тях субекта да е
особен. Съдържанието на
тази цел – какво разбираме
под събаряне, подравяне,
отслабване, създаване
затруднения на властта,
морал, дисциплина, ред.
Събаряне на властта –
разбиване, разрушаване,
ликвидиране на държавната
власт, да я сменим с друга.
Ликвидиране на държавната
политическа система.
Конституцията казва така,
но някой не му харесва,
иска да събори властта.
Подравяне на властта –
увреждане, изваждане от
годност на определени
звена на политическата
система. Отслабване на
властта – намаляване
здравината на
политическата система. Да
става по-слаба. Колкото по-
слаба е властта, толкова по
силна е престъпността.
Създаване затруднение –
нито могат да я съборят,
нито отслабят, нито
подронят, но пораждат
затруднение на властта в
реализиране на някой от
своите политически
намерения. Тези форми на
престъпна дейност. Тези
форми са характерни и за
трите. Първото е участие в
извършване на опит за
преврат се характеризира с
това насилствено завземане
на властта, събаряне на
едната и идване на власт на
другата .. Опит – ако
преврата е успял той не е
съди. Победителите не ги
съдят. Тук самия опит е
въздигнат в ранга на
извършено престъпление.
Със самия факт, че се
предприема действие
деянието е довършено.
Опита цели да събори
властта на републиката.
Опита предполага известна
предварителна организация
и реално участие за
постигане на тази цел. Ще
отговаря този който се е
присъединил. Който не се е
присъединил няма да
отговаря за това деяние.
Втората форма е участието
в бунт. Третото е участие
във въоръжено въстание.
При опита говорим за една
предварителна,
подготвителна дейност. При
бунта имаме едно открито
присъединяване навдигане
на повече хора срещу
властта. Има разлика обаче
между тях. Бунта е една
задружна престъпна
дейност, съюзяване на хора
на база професионален,
териториален или друг
принцип. Съюзяването
става на организационни
или административни
връзки. За разлика от
въоръженото въстание
където е пак надигане на
властта, но хората се
съюзяват на чисто
функционален принцип. Има
хора, които може и да не
знаят за какво става въпрос.
Бунта има организация и се
формира на база
организационен или
административен принцип.
При въстанието хората се
обединяват чисто
функционално. Има хора,
които носят оръжие.
Терористични актове –
основен състав чл. 96, ал.
1,2,3 НК. Става въпрос за
класически терористичен
акт. Този акт го наричаме
още индивидуален
терористичен акт. По чл. 96,
ал. 1,2,3 НК го наричаме
индивидуален терористичен
акт. Чл.96, ал. 1 НК -
Изпълнителното деяние е
лишаване от живот на
държавен или обществен
деятел. Непосредствения
обект е живота на
държавния и обществения
деятел. Това са народни
представители, министри,
президент. Този
терористичен акт си
прилича с убийството по чл.
115 НК. Разликата е в
целта, с която се посяга на
живота на обществения
деятел. Втория основен
състав, втората форма е по
ал. 2 - свързана с това, че
се причинява тежка телесна
повреда на държавен
обществен деятел.
Разликата е в резултата. В
първия случай – лишаване
от живот, във втория случай
освен че е
противодържавна дейност е
че се нанася тежка телесна
повреда. И по двете алинеи
деянията са резултатни. Ска
се резултат за да бъде
деянието съставомерно. И
двете са умишлени,
извършени с пряк умисъл,
при двете обекта на
посегателство е един и
същи, държавния или
обществения деятел. Целта
е да подравяне,
отслабване, създаване
затруднения на властта. Тук
не може да се събори.
Изпълнителното деяние на
третата форма на чл. 96, ал.
3 НК причиняване на смърт
на едно или повече лица.
Тук не става въпрос за
държавен или обществен
деец. Изпълнителното
деяние – чрез палежи,
взривове, наводнения или
по друг общоопасен начин с
цел да се причини смъртта
на едно или повече лица.
Този текст е нов, приет през
1985 година. Той прави
отклонение от общото
правило, че под
терористичен акт разбираме
когато се посяга на
държавен или обществен
деятел. Тук става въпрос за
обикновени граждани,
когато с цел да създадем
затруднение на властта
предизвикаме смъртта на
отделни обикновени
граждани. Това
престъпление е резултатно.
От субективна страна се
характеризира, че е
умишлено, пряк умисъл,
субекта – всяко наказателно
отговорно лице. Целта е
същата като при останалите
две форми, разликата е
обекта на посегателство.
Масов неадресиран терор –
не става въпрос за убийство
на едно лице, а много лица,
а не е адресиран защото не
цели държавен или
обществен дееца, а който
попадне. Може да бъде убит
всеки, може да има
държавни и обществени
дейци, но може да има и
обикновени граждани. Една
бомба. По ал. 1 и 2 –
класическа форма, а ал. 3 -
масов неадресиран
терористичен акт. Чл. 97 НК
– представлява
разновидност на масовия
неадресирания
терористичен акт. Той се
изразява в извършване на
общоопасно престъпление
по чл. 349 и чл. 350 Н. Този
състав е препращаш. Не
пише какво трябва да
извърши дееца, а казва,
който извърши общоопасно
престъпление по чл. 349,
чл. 350 НК. /349 -който тури
в ........./, /чл.350 който
произведе стоки, които са за
масово потребление, в
които има вредни за живота
и здравето на хората
вещества/ Тези
престъпления са
криминални, но когато са
извършени с цел е
събаряне, подравяне,
отслабване, създаване
затруднения на властта
тогава са политически.
Престъплението по чл. 97 е
умишлено, субект може да
бъде всяко наказателно
отговорно лице. Последното
престъпление свързано с
вътрешната сигурност на
Държавата е чл. 97 а НК.
Възникнал през 1985
година. Текста касае
вземането на
заложници.Изпълнителното
деяние – задържането на
заложник, чийто
освобождаване се поставя в
зависимост на
изпълнението на някакво
изискване от страна на
държавата. Целта на
задържането на заложника
е същата, каквато е по чл.
96 да се отслаби властта,
да се създаде затруднение
на властта. Вземането може
да стане навсякъде. Когато
е отвлечено пример лицето
то ще бъде заведено
другаде. При вземането на
заложника се знае къде е
вземането и кой е
заложника. Целта е да се
създаде смут, отслаби
властта, създаде
затруднение. Ал. 2
/квалифициращ състав/ –
когато дееца не само вземе
заложника, но заплаши, че
ще престъпи към
причиняване на смъртта.
Щом е изречена заплахата
деянието е по ал. 2 НК. От
момента, в който е
отправена заплахата
деянието е по ал. 2 – по –
тежко наказуемо, с по-
висока степен на
обществена опасност.
4. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
ПРОТИВ ВЪНШНАТА
СИГУРНОСТ. - Обща
характеристика – чл. 98 до
чл. 105 НК. Тези
престъпления са
предателски престъпления.
Те представляват
политическа форма на
противодържавна дейност.
Непосредствения обект на
посегателство са
обществените отношения
свързани с външната
сигурност на държавата. С
тези престъпления се засяга
суверинитета,
териториалната цялост,
отбранителната способност
на държавата. С някой от
тези престъпления грубо,
флагрантно /открито/ се
нарушава дълга към
отечеството. Чл. 59 К
обявява, че защитата на
отечеството е дълг и чест
на всеки български
гражданин. Тези
престъпления са тежки, с
висока степен на
обществена опасност.
Първото от тези
престъпления са
Предателството по чл. 98,
ал. 1 НК. Неговото
изпълнително деяние се
изразява в подбуждането
чужда държава или група от
хора към война или друго
враждебно действие.
Употребено е подбуждане.
То е различно от
подбудителството.
Подбудителството има
конкретно лице. Тук става
въпрос за подбуждане на
чужда държава или група от
хора. То може да стане по
няколко начина. На при
подбудителството – който
подбуди.......По втората
алинея, е който извърши
действие с цел да
предизвика война или друго
враждебно действие.
Едното е проповедническа
дейност, а второто е
извършване на конкретно
деяние, което иска да
влоши отношенията между
двете държави. И при двете
хипотези става въпрос за
престъпления от чисто
формален характер. Не се
иска извършване на
резултат. Деянието е
реализирано с извършване
на изпълнителното деяние,
престъпление на формално
извършване. Не се иска
резултат. Осъществено е
изпълнителното деяние,
значи деянието е
съставомерно. Става
въпрос за мотивиране –
устно мотивиране на хора
към война или други
враждебни действия.
Втората форма е
извършване на
провокативно действие –
или заловени хора, или
нещо направено на
границата, цели се да се
предизвика конфликт между
държавите. Престъпленията
са умишлени, пряк умисъл.
Субект може да бъде всяко
наказателно отговорно
лице. Следващото
престъпление от тази група
е чл. 99, ал. 1 и 2 НК. Това е
друг вид терористичен акт,
който е насочен не както по
чл. 96 и чл. 97 НК към
вътрешната сигурност, а
насочен към външната
сигурност на държавата. За
да го отличаваме ще го
наричаме провокативен
терористичен акт.
Изпълнителното деяние на
това деяние е лишаване от
живот по ал. 1 и по ал. 2
причиняване на тежка
телесна повреда на
представител на чуждата
държава. Отново имаме
същите форми, само че
предмета на посегателство
е живота и здравето на
чуждестранния
представител,
представителя на чуждата
държава. Става въпрос за
деятел, представител на
чуждата държава –
посланици, аташета, такива
които са овластени и
упражняват функции от
името на чуждата държава,
оторизирано от съответната
държава и извършва
дейност от нейно име и по
нейно поръчение. Целта е
да се провокира, предизвика
конфликт, влошаване на
междудържавните
отношения в България.
Субект може да бъде всяко
наказателно отговорно
лице. От субективна страна
деянието е умишлено, пряк
умисъл. Чл.100 НК –
престъпление против
отечеството. Субект тук
може да бъде само
“българския гражданин”.
Изпълнителното деяние има
три форми –постъпване
доброволно в услуга на
неприятелска войска;
участие във въоръжена
дейност срещу РБ;
доброволно преминаване на
страната на неприятеля. Тук
е характерно, че
реализирането на това
престъпление може да
стане във военни времена
Не е посочена специалната
цел. Специалната цел се
отнася до всички, тя се
подразбира. Законодателя
не е длъжен да пише винаги
целта – да компрометира
българската политическа
система, както при
останалите форми.
Класическата форма на
предателството е по чл. 101
НК. Субекта тук също може
да бъде само български
гражданин. Изпълнителното
деяние е насочено против
отечеството, против
собствената родина.
Формите са две –
“напускане на страната”;
“или отказ да се завърне в
страната”. Първата се
реализира чрез активно
престъпно поведение,
втората пасивно поведение.
Целта обаче каква е – тези
лица да се поставят в
услуга на чуждата държава
за да служат във вреда на
РБ. Пример постъпвам в
ЦРУ за да работя против
РБ. Това е класическата
форма на предателското
престъпление. Важното е
тук държавата да е чужда.
Чл.102 /1/ НК– военно
предателство. Неговото
изпълнително деяние е
предизвикване на бунт или
неподчинение в
българската войска. По
степен на обществена
опасност – висока степен.
Субект – всяко наказателно
отговорно лице. Целта
-суверинитета,
териториалната цялост или
отбранителната способност
на държавата. Има един
квалифициран .състав,
когато се върши във военно
време. Тогава
престъплението е по-тежко
наказуемо или когато от
деянието са постъпили
тежки последици. Чл. 103
НК последното предателско
престъпление –
дипломатическо
предателство. Неговото
изпълнително деяние се
изразява във водене на
държавната служба
/държавното поръчение/ във
вреда на РБ. От субективна
страна деянието е
умишлено. Субект може да
бъде всяко наказателно
отговорно лице, но само ако
изпълнява държавна служба
или държавно поръчение,
което му е възложено от
българската държава. Може
да бъде и чужденец, но с
възложено поръчение да
представлява РБ. Ние сме
поръчали едно, но лицето
върши друго, което обаче е
във вреда на РБ. Целта е да
се злепостави сигурността
на РБ. Първата група от
този раздел беше
предателство. Втората
група от този раздел –
шпионство. Шпионаж в НП
няма, има шпионство.
Предмет на посегателството
е информацията,
представляваща държавна
тайна. Сега се говори
класифицирана
информация. Държавната
тайна – факти, сведения и
предмети, от военно,
политическо, стопанско
или друго естество,
узнаването на които от
чуждата държава или
чуждата организация е
във вреда на РБ.
Изпълнителното деяние на
шпионството има три
форми, които се съдържат в
два текста - чл. 104 и чл.
105 НК. Първите две се
съдържат в чл. 104 –
събиране на информация
с цел предаване на чужда
държава или чужда
организация и втората
форма е предаване,
издаване на такава
информация на чуждата
държава или чуждата
организация. Едната само
се събира, може да не се
предаде, а другата предава.
И двете форми са по чл.
104, класическа форма
шпионството – чл.104.
Третата форма – чл. 105 –

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Наказателното право

Обща характеристика на системата на особената част на наказателното право. Задачи и цели на особената част. Особена част и принципи на наказателна отговорност...
Изпратен от:
eshami
на 2011-09-12
Добавен в:
Пищови
по Наказателно право
Статистика:
339 сваляния
виж още
Изтегли
 
Домашни по темата на материала
Производства във връзка с международното сътрудничество по наказателни дела /Глава 36 НПК/
добавена от suzito86_abv_bg 01.06.2016
2
7
Подобни материали
 

Лекции по Наказателно право

04 авг 2007
·
1,066
·
76
·
36,980
·
680
·
170

Глава първа от НК е озаглавена “Престъпления против републиката”, тя включва няколко раздела. Раздел едно е “Измяна” /чл.95-97а/...
 

Стадии на умишленото престъпление

27 окт 2013
·
23
·
21
·
2,692
·
29

Презентация на тема "Стадии на умишленото престъпление" за упражненията по наказателно прова в БСУ....
 

Курсова работа по право и медии

05 дек 2013
·
21
·
17
·
6,457
·
39

Курсовата работа е върху Наказателния кодекс на България. Засегнат е целия кодекс и са посочени примери от медийното пространство....
 

Лекции по наказателно право

05 апр 2014
·
29
·
32
·
10,466
·
54

Задача на НП: да защитава основните ценности правата на гражданите и установения правен ред...
 

Декларация за идентичност на имена

03 сеп 2014
·
2
·
1
·
79
·
2

Декларация за идентичност на лице с различни имена...
 
Онлайн тестове по Наказателно право
Тест по обща част на наказателно право
изпитен тест по Наказателно право за Студенти от 3 курс
Изпитен тест по наказателно право (обща част). Почти всички въпроси позволяват посочването на повече от един верен отговор.
(Лесен)
68
38
1
7 мин
09.08.2013
Тест по наказателно право– особена част
изходен тест по Наказателно право за Студенти от 4 курс
Това са въпроси по Наказателно право- особена част, подходящ за подготовката за изпита. По-голяма част от въпросите позволяват посочването на повече от един верен отговор.
(Лесен)
54
124
1
3 мин
15.07.2013
» виж всички онлайн тестове по наказателно право

Наказателното право

Материал № 719575, от 12 сеп 2011
Свален: 339 пъти
Прегледан: 563 пъти
Предмет: Наказателно право, Право
Тип: Пищов
Брой страници: 33
Брой думи: 43,633
Брой символи: 261,111

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Наказателното право"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения