Големина на текста:
Тема 1 .
Цел и задачи- ист. граматика има за цел да проучи и изложи постепенния развой на промените, които са ставали във
звуковия състав ,в грам. строеж и в лексикалния фонд на БЕ от времето на неговото обособяване като отделен
славянски език
Методи за ист. изследвания на БЕ са различни.1-ФИЛОЛОГИЧЕСКИ метод-този метод,с чиято помощ бълг.
езикова история се проследява по писмени паметници. Сравнително-исторически метод- с чиято помощ се
възстановява изходната езикова с-ма,праформите. използват(се) данните от съвремените славянски езици
3.Методът на вътрешната реконструкция- при този метод се разчита на сравнително проучване на факти само от
БЕ. Етапите, през които преминава дадена езикова категория,се възстановяват по обратен път,като се тръгва от
състоянието й в СБЕ.4.Сравнително-типологичен метод- с негова помощ изводите за възникването и развитието на
дадена категория,която не се открива в родствените славянски езици,се правят след сравняване със същата категория
в друг, неродствен език.Този метод се използва напр. при характеризирането на налк. черти в БЕ-
балканизмиВ.своята дейност ист.лингв.има връзки с разл.науки.В тясна връзка с Бълг. диалектология.
Сравнително славянско езикознание,Балканско езикознание; Общото езикознание, Бълг.
история,Етнография,Археология,ФолклорИзточници за ист. изучаване на БЕ- осн. източници са писмените
паметници от различно време,както и СБЕ с неговите диалекти.Писмени паметници- могат условно да се разделят на
2 групи: книжовни и епиграфски1.Книжовни писмени паметници,т.е ръкописните книги,са основен извор за
изучаване на бълг. езикова история. Книжовните паметници се различават по съдържание и в жанрово отношение.
Най-общо те се делят на канонични и неканонични.1.1канонични- пряко свързани с богослужението(църк. канон) и
имат устойчив текст:
Евангелието,Апостолът,Триодът,Октоихът,Минеят,Псалтирът,Паримейникът,Цлужебникът,Требникъът.1.2неканон
ични- произведения с поучителен х-р,разкази и повести,апокрифи,хроники,писма,грамоти.Паметници от този тип са
значително малко на брой.Поради това,че са давали по-голяма свобода на книжовниците,в езика им са прониквали
по-лесно нови форми,синтактични конструкции и лексика,характерни за живата реч на автора или
преписвача..Цялостно или частични са запазени глаголическите Марийнско,Зографско,Асеманието
евангелие,Синайски псалтир,Синайски молитвослов и Клоцов сборник,.както и кирилските Савина книга (Савово
изборно евангелие) ,Супралъски сборник и Енински апостол.2Епиграфски писмени паметници- са
различни надписи върху скали,стени или надгробни камъни,върху керамични или други съдове и
предмети. Много често те не са били писани от специално подготвени книжовници.Това давало
възможност в тях да проникват интересни форми на живата бълг. реч от онова време. Надписите
са много ценни и с това ,че по-лесно могат да бъдат локализирани, и датирани,тъй като се
намират върху неподвижни предмети и обекти. Старобълг. надписи са писани предимно на
кирилица
Тема2
2.Предписмен период- за характера на БЕ от предписмения период се съди по архаична
славянска топонимия, запазена в различни области на Румъния,Гърция и Южна Албания,които са
били гъсто населени с бълг.славяни. Във втората пол на 7в. вече са били създадени устойчиви
славянски племенни обединения:1.Северна или Мизийска- тя се е простирала от реките Морава
и Тимок на запад и до Черно море на изток: северяни или северци,тимочани, моравяни. 2.Средна
група- тя е населявала старата Македония(Славиния) –драговичи,сагадути,ринхини,струменци,
смоляни, бързаци;3.Южна,Епиро-тесаклийска и Пелопонеска група- в нейния състав са
влизали ваюничи,велегизичи,миленци,езерци.Оформянето на бълг. народностен език е станал въз
основа на развоя на диалектите на изброените по-горе групи. Терминът Среднобългарска
редакция на старославянски-се появява в проект на Мареш за общ речник на
църковнославянския език,който би трябвало да отрази лексиката на паметниците от всички
редакции на Кирило-Методиевия език; среднобълг. отговаря на среднобълг. редакция на
старославянския. Старославянски (староцърковнославянски)-основните структурни
особености на К-М език отразява чертите на славянските диалекти,говорени на Балканския
полуостров през 19в. в областта на Солун. Това съдържание,което отговаря на историческата и
езиковедската истина,изравнява термините старобългарски и старославянски и не създава пречки
в научното общуване.Старобългарски-стеснява обсега на паметниците,по които се изучава
езика.
Тема3
3.Старобългарски период- 9-11в.Фонетични черти:1. Изпадане на еровете в слаба позиция, а
силните или са се удължили до една нова (вторична) ерова гласна,или са преминали в О и Е 2.
Гласна j (йота) е започнала да клони към по-предно учленение и се изравнява с И, 3.Продължила
е да се развива,макар да е развита през следващия период, диалектната диференция изток-
запад,свързана с развоя на ятовата гласна.4.Прегласа на А след палатална съгласна5.Заличила се
е разликата между меките и твърдите сричкотворни Р и Л6.Редукция на неударените широки
съгласни.7.Напълно се е извършила ликвидната метатеза.Граматични промени- 1.Особено
силно –при- О и U-кратки основи. Старобълг. консонантно склонение е било асимилирано от
продуктивните типове основи.2.Вероятна поява на бройните форми на същ. имена,както личи от
Зографското ев.-три крата-три пъти3.Стара форма за образуване на условни наклонение- БИМЬ,
БИ… е заменена от аористната форма на БЬIТИ –БЬIХЪ4.Постепенно се е изгубил супинът,а на
негово място се е настанил инфинитивър.5. Първите примери за съкращаване на инфинитивна
форма. .Глаголица и кирилицаГлаголицата е първата бълг. азбука. Тя е била стъкмена от
Константин-Кирил и използвана от него и учениците му при превода на богослужебни книги от
гръцки на старобългарски.Кирилицата представя копие на гръцкото унциалното писмо,
попълнено с нови букви за предаване на ония старобълг. звукове,които не съществуват в гръцкия
език.В системата на двете азбуки личи голяма зависимост от гръцката азбука
Тема4
4.Среднобългарски период- 12,13,14 век2 етапа-Ранен среднобългарски (12в.) и късен(13-14в.)
За начало на срб. период проф. Мирчев смята за едно значително явление среднобълг. замяна на
носовките. Основни фон. особености а срб. период са:1.Двете носови гласни са изгубили своя
назален х-р и са преминали в други,орални гласни. 2.В повечето бълг. диалекти гласната j е
преминала в И.3. В късния среднобълг. период се забелязва преходът на ятова гласна в
Е.4.Развила се е опозицията мекост-твърдост при съгласните граматични
промени:1.Постепенно разпадане на падежната система при имената2.Появата на аналитични
степени за сравнение при прил. имена и наречията-частиците ПО и НАЙ3. Загубване на формите
за двойствено число при имената и глаголите.4.Обобщаване на окончанието –ОВЕ при
едносрични имена от м.р. за мн.ч. 5.частицата за описателно бъдеще време е достигнала
съвременното си състояние –частица ЩЕ + форма за сег. време на глагола6.Поява на ново А-
спрежение7.Появили са се деепричастия4.Врачанско евангелие (Кирилско)-13в.Съдържа 201
пергаментови листа малък формат, а текстът е писан с черно мастило. Няма украса освен
заглавни букви под формата на плетеници и човешки фигури. Евангелието е изборно (евангелски
четения по седмици, месецослов с празнични евангелия, няколко евангелия за особени случаи и
недовършен показалец)Особености на паметника:1Буквите за носови гласни се употребяват
смесено. 2В говора на преписвача звуковете /ы/ и /и/ са изравнени по гласеж.Има употребата на
глаголически букви в текста. 3Стари и нови падежни и глаголни форми се употребяват доста
смесено Нови форми:1.При глаголите в 3 л., ед.ч., сег. вр. се изпуска окончанието -тъ.
2.Забелязват се глаголи с наставка -оува вместо -ова:3.Преобладава употребата на супин
4.Добромирово евангелие (Кирилско)- е един от най-старите среднобългарски писмени
паметници, писани през 12 век в югозападните български краища. По съдържание представлява
четвероевангелие и се смята за едно от най-старите кирилски четвероевангелия. Особености на
паметника:1.От двете ерови гласни се употребява само ь 2.Силно проявено изясняване на
еровете в силна позиция 3Правилна употреба на буквите за носови гласни в коренни срички.
4.Много рядка употреба на лабиално /л/: корабь, прослав?, любеше. 5Изобилстват старинни
форми за прост аорист и супин. 6.Буквата ? заменя ? в глаголните форми за 3 л. мн. ч.:
слыш?ть, твор?ть 7.Относителното местоимение еже се употребява като безродова форма.
Тема5
5.Новобългарски периодСпоред проф. Мирчев отново има деление на 2 подпериода: ранен-до
първата четвърт на 19в.- т.е до началото на възникването на новобългарски нац. език и Късен-
след това,чак до днес.Основната черта,която характеризира БЕ през целия новобългарски период
е напълно развитият аналитизъм в областта на именната система.1.Изразяване на старото РП и
ДП- отношение чрез общата форма с предлог НА. 2.Създаване на нови форми на 3-личното
местоимение ТОЙ< ть3.Появява се т.нар. несвидетелски (преизказни) форми, 4.Напълно
граматикализиране на описаателното бъдеще време, което преминава през 4 етапа-5.Поява на
минало несвършено причастие6.Установяване на типични балканизми:-удвояване на прякото
допълнение (господинът го повикаха),едновременна употреба на кратките и дълги местоименни
форми за ВП и ДП- т.н. местоименна реприза (мене ме;на мене ми),поява на сложната съюзна
връзка ЗА ДА при т.н. целни (финални) изречения (идвам,за да си взема изпита), замяна на
инфинитивна форма с ДА-изречения;
Тема 12.
Развой на гласни ЬI и И В праславянския ЪI е една фонема,отнасяна към редицата на задните
гласни. Означението с 2знака ЬI в глаголическата и кирилската писменост дават основание да се
предполага,че тази гласна е има дифтонгоично звучене, което съответно се предава с диграф (ЬI,
ЪN,ЬN)Смята се че първоначално глаголицата не е имала специален знак за ЬI, тъй като
Солунският диалект има на мястото праславянското U и ерова гласна (Ъ). Тези диграфи според
Гълъбов са били създадени по-късно,когато глаголическата писменост е трябвало да бъде
разпространена в други области,където праславянското U е имало различни застъпници.
Ранният развой на ЪI е имал две посоки- към Ъ и към И. В глаголическите паметници от стб.
период се откриват примери с Ъ вм. ЪI- слъшати. Рядко,но се откриват и в кирилските
паметници.1Други примери в стб. паметници свидетелстват, че общобълг. процес на преход на
задната гласна ЬI към предно учленение, който довежда ди съвпадането й с И, е бил на ход-
билъ,жени,народи 2.Сравнително чести са замените с ЬI с И след Р- рибЪ 3Гласната И под
ударение се пази непроменена в БЕ. В позиция след друга гласна извън ударение тя се редуцира в
консонантно Й.4.Аспирация на гласната И,под ударение-в паметниците този процес се явява още
през 14в. –в една преписка към Верковичевия апостол- богъ да хи прости.Протетично И
12.Старобълг. фонетична с-ма. Старобългарския притежава единадесет гласни ,които се
разпределят на 2 осн. групи: 1.Гласни от предна редица-меки-Е, И, голям ер, Ь,И, малка носовка;
2-Гласни от задната редица-твърди-А,О, ОУ,ЬI,Ъ,голяма носовка.Към гласните звукове се
причисляват и сонорните съгласни Р и Л.Старобълг. гласни са били нормално кратки гласни.
Между тях не са съществували дълги гласни. Гласните Ъ Ь са се отличавали с намален,редуциран
строеж. Те са били свръхкратки звукове, поради което са се наричали редуцирани гласни.Същия
характер са имали и гласни ЬI и Н, когато се явяват заместници на Ъ и Ь в специални
положения.В стб. конснантна с-ма е претърпяла известно развитие в посока към увеличение.
Съгласните са били 19: Б,П,М,Д,Т,N,Г,К,Х,Р,Л,С,Ж,Ц,Ч,S.Основната опозиция при тях е
звучност- беззвучност,делят се също на шумови и сонорни.Значителна промяна в техния развой е
свързана с опозицията мекост-твърдост. Най-важните фонетични особености на късния
праславянски език са формулирани в науката като Закон за отваряне на сричката и Закон за
сричковия синхармонизъм. Първият закон е резултат от появилата се в праславянски тенденция
към възходяща звучност- ударение. Законът за отворена сричка е променил съществено както
структурата на праславянската дума, така и обема на вокалната система: отпаднали са съгласните
в края на сричката, настъпили са премествания на сричковата граница, извършила се е
монофтонгизация на старите низходящи дифтонги, появили са се носови гласни и сричкотворни
Р,Л; извършила се е метатеза на ликвидните съгласни. Законът за сричковия синхронизъм е
резултат от тенденция за смекчаване.Неговото действие е налагало предноезична гласна да стои
само след мека или смекчена съгласна и обратно- задна съгласна да стои само след непалатална

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Кратки теми по историческа лингвистика

Най-важното от темите за изпита по историческа лингвистика...
Изпратен от:
Sabrie Mehmed Ali
на 2011-07-03
Добавен в:
Общи материали
по Лингвистика
Статистика:
217 сваляния
виж още
Изтегли
 
 

Кратки теми по историческа лингвистика

Материал № 711444, от 03 юли 2011
Свален: 217 пъти
Прегледан: 281 пъти
Предмет: Лингвистика
Тип: Общ материал
Брой страници: 24
Брой думи: 11,970
Брой символи: 69,607

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Кратки теми по историческа лингвистика"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения