Петя Кузманова
преподава по История
в град Варна
Големина на текста:
Прабългарски условни знаци и монограми
Една ежедневна привичка съпътства неизменно човека от незапомнени времена
чак до наши дни - навикът да маркира със собствен отличителен знак-подпис свои
вещи - съдове, оръжие, дрехи, както и своите писмени послания. Еднозначната
идентификация за принадлежност представлява винаги въпрос от съществено
практическо значение особено за нуждите на държавно управление в миналото,
когато владетелските укази, закони, грамоти, дарове и пр. са изминавали стотици
километри за да достигнат до местоназначението си. Ето защо гербовете,
печатите /инталии/, монограмите принадлежат към задължителните атрибути на
властта в древните общества и се възприемат като знаци на държавен престиж. А
поради масово разпространеното използване на владетелски символи в древността,
днес те са едни от най често срещаните археологически находки и носят безценна
информация както за исторически събития и личности, така и за езика и писмеността
на предците ни. Измежду достигналите до нас прабългарски монограми безспорно
най-известни са монограмите от пръстените на кан Кубрат, открити в погребението
му край с. Малая Перешчепина /Украйна/ /фиг. 2/, както и така наречения
Аспарухов монограм върху гърдите на сребърен орел, открит край Днепър /фиг. 3/.
Веднага прави впечатление, че сред знаците гравирани във владетелските
монограми, които в същото време би трябвало да представляват най-висши
обществено-държавни символи, няма фигури на животни, растения и други
художествени сцени, а присъстват изключително само писмени графични знаци. Че
това са производни на графеми-букви от първоизразната прабългарска азбука
съответстваща на езика на “Говорещата азбука на прабългарите” - ЪЗъЕр, ще се
опитам да покажа сега. В хода на разсъжденията ще използвам вече получени
резултати по разкриване езика и писмеността на прабългарите от книгата ми
“Говореща азбука на прабългарит
е” - пето допълнено издание.
Първото, което искам да отбележа относно монограмите от фиг 2. и фиг. 3. е
разположението на знаците по краищата и страните на начертан кръст. В азбуката
на прабългарите кръстът представлява буквен знак, обозначаващ буква с фонетична
стойност Ръ и значение “много”, защото както вече бе установено, прабългарите са
използвали генеративен език, при който всяка отделна буква притежава освен
звукова стойност и смислово значение /мотивираност/. Така че, очевидно кръстът
участва най-пълноценно в изграждане на идейния образ на монограма с
немаловажното си значение “много”, което и днес също постоянно присъства в
общоприети обръщения - много успехи, много здраве, многая лета и пр.
При разчитане на монограмите трябва да бъде взет предвид и разпространения
метод на писане по онова време, подобен на днешния ръкописен стил, който
позволява особено свързване между последователните букви в текста, но и дава
възможност за припокриване и дори вертикално и хоризонтално изместване на
буквите, според характера на графичното им начертание. Разглеждайки в предишни
статии тази особеност на прабългарската писмена традиция, достигнах до извода, че
причината налагаща подобен икономичен запис на текстове, най-вероятно се крие в
ограничената площ, която предлагат всички тогавашни трайни носители на
писмеността и в стремежа да се напише повече върху дефицитната повърхност.
Междувпрочем същия подход продължава да бъде следван от българските писари
дълго след покръстване на България и по подобен начин са написани текстове вече
на църковнославянската сирилица /”сирилица” идва от наименованието на езика
ЪЗъЕр; виж. “Тържество на Българиите” от Б. Иванов/, например Воденския надпис
на цар Самуил ( -1014). Наложила се в жестока конкуренция с лансираната от
Византия в лицето на Константин Философ и брат му Методий глаголица,
българската православна писмена норма наречена сирилица запазва произхода си
от прабългарската азбука, а в голям процент запазва и оригинални буквени
начертания от прабългарската азбука /виж. “Говореща азбука на прабългарите”-
пето доп. издание/ , но още дълги години след утвърждаване на сирилицата като
официална писменост в българската държава, в ръкописите се срещат погрешни
замествания на сирилишки букви с непопаднали в новата азбука стари прабългарски
буквени графеми. И този факт е забелязан също и от други изследователи.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Прабългарски условни знаци и монограми

Една ежедневна привичка съпътства неизменно човека от незапомнени времена чак до наши дни - навикът да маркира със собствен отличителен знак-подпис свои вещи - съдове, оръжие, дрехи, както и своите писмени послания. Текстът съдержа и картини.
Изпратен от:
aspirina_1912
на 2008-01-04
Добавен в:
Реферати
по История
Статистика:
49 сваляния
виж още
Изтегли
 
Подобни материали
 

Прабългари. Прародина, разселване и традиции

01 апр 2006
·
193
·
9
·
1,944
·
153
·
39

Прабългари. Прародина, разселване - произход на името българи, бит и поминък, обществен строй, религиозни вярвания, политическата съдба на прабългарите до образуването на българската държава, Велика България, прабългарите на Кубер...
 

Образуване и укрепване на българската държава

25 май 2009
·
76
·
23
·
8,387
·
14

Корените на българската държавност през Средновековието се свързват с най-старите политически образувания, в които участват прабългарите – Хунски племенен съюз, Аварски хаганат и Старата Велика България на ...
 

Прабългари и славяни през епохата на Великото преселение на народите /IV-VII в./

10 окт 2008
·
223
·
16
·
7,512
·
21

Приблизително от средата на IVв. Европа е обхвата от миграционни движения с невиждана дотогава сила и размах,чийто основен двигател са идващите от изток номадски племена от тюркски произход.
 

Именник на българските ханове

17 авг 2008
·
155
·
9
·
1,689
·
121
·
43

Един от най-интересните паметници на българската история, каращ специалистите и до днес да го изучават с интерес, несъмнено е ”Именник на българските ханове”. Криещ в себе си отговор на много въпроси, спубликуването му от руския славист Андрей Николаевич
 

Създаване и укрепване на българската държава

08 май 2008
·
71
·
8
·
1,981
·
8

Българската държава в периода от 354 до 1018г./външно политически,икономически,културни взаимоотношения с Великата империя./
 
Онлайн тестове по История
Светът в периода 1919-1945
междинен тест по История за Ученици от 10 клас
Тестът съдържа 12 затворени въпроса, всеки от които изисква един верен отговор.
(Лесен)
12
17
2
1 мин
27.05.2015
Светът между двете световни войни
изпитен тест по История за Ученици от 10 клас
Относително лесен тест за раздел "Светът между двете световни войни". Състои се от 12 затворени въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
12
35
1
1 мин
26.02.2015
» виж всички онлайн тестове по история

Прабългарски условни знаци и монограми

Материал № 71114, от 04 яну 2008
Свален: 49 пъти
Прегледан: 92 пъти
Качен от:
Предмет: История
Тип: Реферат
Брой страници: 7
Брой думи: 1,234
Брой символи: 10,304

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Прабългарски условни знаци и монограми"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Петя Кузманова
преподава по История
в град Варна
с опит от  1 години
33

Данаил Дамянов
преподава по История
в град Свищов
с опит от  15 години
47

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения