Големина на текста:
Прабългарски условни знаци и монограми
Една ежедневна привичка съпътства неизменно човека от незапомнени времена
чак до наши дни - навикът да маркира със собствен отличителен знак-подпис свои
вещи - съдове, оръжие, дрехи, както и своите писмени послания. Еднозначната
идентификация за принадлежност представлява винаги въпрос от съществено
практическо значение особено за нуждите на държавно управление в миналото,
когато владетелските укази, закони, грамоти, дарове и пр. са изминавали стотици
километри за да достигнат до местоназначението си. Ето защо гербовете,
печатите /инталии/, монограмите принадлежат към задължителните атрибути на
властта в древните общества и се възприемат като знаци на държавен престиж. А
поради масово разпространеното използване на владетелски символи в древността,
днес те са едни от най често срещаните археологически находки и носят безценна
информация както за исторически събития и личности, така и за езика и писмеността
на предците ни. Измежду достигналите до нас прабългарски монограми безспорно
най-известни са монограмите от пръстените на кан Кубрат, открити в погребението
му край с. Малая Перешчепина /Украйна/ /фиг. 2/, както и така наречения
Аспарухов монограм върху гърдите на сребърен орел, открит край Днепър /фиг. 3/.
Веднага прави впечатление, че сред знаците гравирани във владетелските
монограми, които в същото време би трябвало да представляват най-висши
обществено-държавни символи, няма фигури на животни, растения и други
художествени сцени, а присъстват изключително само писмени графични знаци. Че
това са производни на графеми-букви от първоизразната прабългарска азбука
съответстваща на езика на “Говорещата азбука на прабългарите” - ЪЗъЕр, ще се
опитам да покажа сега. В хода на разсъжденията ще използвам вече получени
резултати по разкриване езика и писмеността на прабългарите от книгата ми
“Говореща азбука на прабългарит
е” - пето допълнено издание.
Първото, което искам да отбележа относно монограмите от фиг 2. и фиг. 3. е
разположението на знаците по краищата и страните на начертан кръст. В азбуката
на прабългарите кръстът представлява буквен знак, обозначаващ буква с фонетична
стойност Ръ и значение “много”, защото както вече бе установено, прабългарите са
използвали генеративен език, при който всяка отделна буква притежава освен
звукова стойност и смислово значение /мотивираност/. Така че, очевидно кръстът
участва най-пълноценно в изграждане на идейния образ на монограма с
немаловажното си значение “много”, което и днес също постоянно присъства в
общоприети обръщения - много успехи, много здраве, многая лета и пр.
При разчитане на монограмите трябва да бъде взет предвид и разпространения
метод на писане по онова време, подобен на днешния ръкописен стил, който
позволява особено свързване между последователните букви в текста, но и дава
възможност за припокриване и дори вертикално и хоризонтално изместване на
буквите, според характера на графичното им начертание. Разглеждайки в предишни
статии тази особеност на прабългарската писмена традиция, достигнах до извода, че
причината налагаща подобен икономичен запис на текстове, най-вероятно се крие в
ограничената площ, която предлагат всички тогавашни трайни носители на
писмеността и в стремежа да се напише повече върху дефицитната повърхност.
Междувпрочем същия подход продължава да бъде следван от българските писари
дълго след покръстване на България и по подобен начин са написани текстове вече
на църковнославянската сирилица /”сирилица” идва от наименованието на езика
ЪЗъЕр; виж. “Тържество на Българиите” от Б. Иванов/, например Воденския надпис
на цар Самуил ( -1014). Наложила се в жестока конкуренция с лансираната от
Византия в лицето на Константин Философ и брат му Методий глаголица,
българската православна писмена норма наречена сирилица запазва произхода си
от прабългарската азбука, а в голям процент запазва и оригинални буквени
начертания от прабългарската азбука /виж. “Говореща азбука на прабългарите”-
пето доп. издание/ , но още дълги години след утвърждаване на сирилицата като
официална писменост в българската държава, в ръкописите се срещат погрешни
замествания на сирилишки букви с непопаднали в новата азбука стари прабългарски
буквени графеми. И този факт е забелязан също и от други изследователи.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Прабългарски условни знаци и монограми

Една ежедневна привичка съпътства неизменно човека от незапомнени времена чак до наши дни - навикът да маркира със собствен отличителен знак-подпис свои вещи - съдове, оръжие, дрехи, както и своите писмени послания. Текстът съдержа и картини.
Изпратен от:
aspirina_1912
на 2008-01-04
Добавен в:
Реферати
по История
Статистика:
45 сваляния
виж още
Изтегли
Материалът се намира в следните категории:
Реферати по История за Студенти рядко сваляни с 7 - 10 страници от преди повече от година Други
 
Подобни материали
 

Прабългари. Прародина, разселване и традиции

01 апр 2006
·
192
·
9
·
1,944
·
149
·
39

Прабългари. Прародина, разселване - произход на името българи, бит и поминък, обществен строй, религиозни вярвания, политическата съдба на прабългарите до образуването на българската държава, Велика България, прабългарите на Кубер...
 

Образуване и укрепване на българската държава

25 май 2009
·
72
·
23
·
8,387
·
97
·
14

Корените на българската държавност през Средновековието се свързват с най-старите политически образувания, в които участват прабългарите – Хунски племенен съюз, Аварски хаганат и Старата Велика България на ...
 

Прабългари и славяни през епохата на Великото преселение на народите /IV-VII в./

10 окт 2008
·
216
·
16
·
7,512
·
210
·
21

Приблизително от средата на IVв. Европа е обхвата от миграционни движения с невиждана дотогава сила и размах,чийто основен двигател са идващите от изток номадски племена от тюркски произход.
 

Именник на българските ханове

17 авг 2008
·
151
·
9
·
1,689
·
43

Един от най-интересните паметници на българската история, каращ специалистите и до днес да го изучават с интерес, несъмнено е ”Именник на българските ханове”. Криещ в себе си отговор на много въпроси, спубликуването му от руския славист Андрей Николаевич
 

Създаване и укрепване на българската държава

08 май 2008
·
69
·
8
·
1,981
·
18
·
8

Българската държава в периода от 354 до 1018г./външно политически,икономически,културни взаимоотношения с Великата империя./
 
Онлайн тестове по История
Тест по история и цивилизация за 6-ти клас
междинен тест по История за Ученици от 6 клас
Тест по История и Цивилизация за 6 клас. Въпросите са с един верен отговор.
(Лесен)
13
2,001
24
07.12.2011
Тест по История за 9-ти клас
междинен тест по История за Ученици от 9 клас
Темата на теста е Старият режим 1648-1789. Подходящ е деветокласници, но може да се направи и от десетокласници.
(Лесен)
10
318
12
04.01.2012
» виж всички онлайн тестове по история

Прабългарски условни знаци и монограми

Материал № 71114, от 04 яну 2008
Свален: 45 пъти
Прегледан: 91 пъти
Качен от:
Предмет: История
Тип: Реферат
Брой страници: 7
Брой думи: 1,234
Брой символи: 10,304

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Прабългарски условни знаци и монограми"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Диана Илиева
преподава по История
в град Плевен
с опит от  11 години
21

Николай Кошаревски
преподава по История
в град София
с опит от  4 години
19

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения