Зигмунд Бауман. Глобализацията: последиците за човека.
Увод
Още от миналия век, глобализацията заема водещо място по
публикации в отделни науки- социология, психология, икономика и др.
Редица автори се опитват да дадат адекватен отговор на феномена
глобализация. Съществен принос в разискването на последиците от
глобалните промени в социологически аспект имат автори като Алвин
Тофлър и Зигмунд Бауман. Тезата, която е водеща в тезисите им е, че
двете характерни особености на съвременния свят или по-скоро двата
противоположни процеса, които го характеризират, са глобализмът и
антиглобализмът. Те са проява на тенденции, съществували в цялата
човешка история, но ограничавани досега пространствено от средствата за
комуникация и от социалните взаимовръзки, затварящи човека в
определена общност. Ако се визира Бауман глобализацията се свързва с
негативните явления (неблагоприятните въздействия върху човечеството),
породили се като резултат от неограничения научно-технически прогрес и
икономически ръст. Нерешаването на тези проблеми, създава заплахи за
бъдещето на всички, а решаването им може да стане само с обединените
усилия на цялото човечество.
Разбира се, въпреки негативизмите, изтъквани в труда на Бауман,
съществуват и редица положителни измерения на глобализацията –
например инвестициите, свободните комуникации, свободното движение,
миграцията и пр. От гледна точка на факта обаче, че глобализмът
представлява тип политика на определена държава (група държави),
свързана със стремежа към глобално господство, то Бауман счита, че
глобализацията е по-скоро източник на неравенство. Поради това, според
него, проблемът за глобализацията възникна с особена острота през 90-те
години, с края на съветския тип социализъм и взрива на възможностите на
1
комуникационните технологии и промените в характера на
производството.
1. Развитие на глобализационните промени
Глобализацията е последен етап в развитието на световния
капитализъм. Апологетите на глобализацията представят като
безсмислени всякакви опити да се реагира на глобалните процеси, да се
подложат те на контрол и регулация. Бауман обаче счита, че на тези
промени може да се противодейства.
Това, което най – много се отразява на човека са глобалните промени
в производството, търговията и инвестициите. Политическият успех днес
се определя от способността за преодоляване на напреженията, които
възникват от процесите на глобализацията.
Бауман не използва стандартното определение за глобализация:
намаляване на естествените бариери и политическите ограничения, които
сегментират националните и регионалните пазари, като този процес води
до пазарна интеграция. Според него, глобализацията по – скоро е процес,
който протича не само в икономиката, но и в другите области на човешката
дейност. Тя засяга и такива сфери, като заетостта, доходите, прехраната на
хората, качеството на медицинските услуги, социалната и културната
сфера и пр.
Все пак, Бауман изтъква и някои аспекти на глобалните промени,
извън негативните проблеми, които поставя тя пред човечеството:
- Нови пазари: чуждестранните финансови и капиталови пазари са
свързани глобално и функционират 24 часа на ден, и то от разстояние и в
реално време.
- Нови средства: Интернет, клетъчни телефони, медийни връзки.
- Нови действащи лица: Световната търговска организация с права
над националните правителства, мултинационални корпорации с по-
голяма икономическа мощ от цели държави, глобална мрежа от
2
неправителствени организации и други групи, които пресичат
националните граници.
- Нови правила: многостранни споразумения за търговия, услуги и
интелектуална собственост, подкрепени от силни механизми за
изпълнение, и повече ограничения за правителствата на отделните
държави, намаляващи обхвата на националната политика.
Бауман счита, че идеята за един глобален пазар без национални
граници е мит. Глобализиращата се икономика се нуждае от управление и
надзор от страна на националните правителства. Те трябва да координират
политиката си, за да се справят с този процес.
Икономическата страна на глобализацията е причина за
неравенството. Това е процес на интегриране на националните стопанства
в един взаимосвързан и взаимозависим свят в световната икономика,
създаване на глобални пазари на стоки, услуги, технология, капитал и
работна сила. Икономическата глобализация е процес, който се развива в
световното стопанство през последните десетилетия на двадесетия век. Тя
се развива въз основа на интернационализацията на икономическата
дейност, но се различава от нея. Интернационализацията на
икономическата дейност обаче, сама по себе си все още не означава такава
интеграция в световната икономика.
Естествените бариери пред пазарната интеграция включват
транспортни разходи, разходи за комуникация и др. Намаляването на
изкуствените бариери пред търговията със стоки, услуги и инвестиции
става на няколко нива. На национално ниво много развиващи се страни
едностранно и по свой избор решават да дерегулират и либерализират
своите икономики. На регионално равнище същият процес се осъществява
чрез различни споразумения за свободна търговия. Най-голямо значение
има международното равнище, където либерализацията е резултат от
преговори за по-свободна световна търговия и инвестиции. Тези преговори
3
Последно сваляне: на 11 юни 2011
