Влез със своя facebook 
55
-то
СОУ „П. Каравелов”
гр. София
ДОКЛАД
по: История и Цивилизация
На тема: Управлението на император Диоклециан
изготвил: Полина Кр. Кирилова от 7
а
клас
В средата на ІІІв. в Римската империя било криза. За период от три
десетилетия (235 – 286г.) на престола се изредили повече от тридесет владетеля.
Спасението на Рим дошло през 284г. – на власт дошъл император Диоклеци-ан.
Когато се качил на престола в Галия бушувало въстанието на багаудите. За да
потуши въстанието той изпратил в Галия голяма войска под власта на Максимиян,
на когото през 285г. дал титлата „цезар”. Диоклециан разделил империята на две
части- източна и западна. Той управлявал източната част, а за съуправител на
запдната част назначил Максимиан, а после му дал титлата „август”.
Диоклециан прокарал икономически, административни и боенни реформи. Те
били породени от практическа необходимост. Нужна била боеспособна подвижна
армия и разклонена адмиистрация, за да се държат в подчинение поданиците, да се
защитават границите на империята и да се нападнат съседите. За това трябвали
големи средства, а държавата нямала. Ето защо преди всичко Диоклециан се опитал
да нормализира паричното обръщение, като прекрати сеченете на нископробни
монети. Още през 286г. той пристъпил към осъществяването на паричната реформа и
заповядал да се пусне нова пълноценна, златна монета. Била пусната и нова медна
монета. За най-голямо съжаление на Диоклециан реформата нямала успех. Той
трябвало да възобнови сеченето на нископробна монета.
Постоянното военно напрежение при слабата подвижност на пограничните
армии, съставени от воини, които живеели в пограничните села със своите
семейства, налагало да се прокара военна реформа. Диоклециан пристъпил към нея
скоро след идването си на власт. Преобразуването на армията станала при неговия
приемник Константин чак през ІVв. Освен с малката си подвижност пограничните
военни селища, които образували месните армии, били неудобни и с това, че като се
опирали на тях, местните военачалници често се провъзгласявали за императори.
Пограничните войски загубили значението си на основна военна сила. Като се
опирали на маневрените армии, Диоклециан и Максимиан успели да потушат
въстанията вътре в империята и да постигнат известни успехи във войната с персите.
2
263
