55
-то
СОУ „П. Каравелов”
гр. София
ДОКЛАД
по: История и Цивилизация
На тема: Управлението на император Диоклециан
изготвил: Полина Кр. Кирилова от 7
а
клас
В средата на ІІІв. в Римската империя било криза. За период от три
десетилетия (235 – 286г.) на престола се изредили повече от тридесет владетеля.
Спасението на Рим дошло през 284г. – на власт дошъл император Диоклеци-ан.
Когато се качил на престола в Галия бушувало въстанието на багаудите. За да
потуши въстанието той изпратил в Галия голяма войска под власта на Максимиян,
на когото през 285г. дал титлата „цезар”. Диоклециан разделил империята на две
части- източна и западна. Той управлявал източната част, а за съуправител на
запдната част назначил Максимиан, а после му дал титлата „август”.
Диоклециан прокарал икономически, административни и боенни реформи. Те
били породени от практическа необходимост. Нужна била боеспособна подвижна
армия и разклонена адмиистрация, за да се държат в подчинение поданиците, да се
защитават границите на империята и да се нападнат съседите. За това трябвали
големи средства, а държавата нямала. Ето защо преди всичко Диоклециан се опитал
да нормализира паричното обръщение, като прекрати сеченете на нископробни
монети. Още през 286г. той пристъпил към осъществяването на паричната реформа и
заповядал да се пусне нова пълноценна, златна монета. Била пусната и нова медна
монета. За най-голямо съжаление на Диоклециан реформата нямала успех. Той
трябвало да възобнови сеченето на нископробна монета.
Постоянното военно напрежение при слабата подвижност на пограничните
армии, съставени от воини, които живеели в пограничните села със своите
семейства, налагало да се прокара военна реформа. Диоклециан пристъпил към нея
скоро след идването си на власт. Преобразуването на армията станала при неговия
приемник Константин чак през ІVв. Освен с малката си подвижност пограничните
военни селища, които образували месните армии, били неудобни и с това, че като се
опирали на тях, местните военачалници често се провъзгласявали за императори.
Пограничните войски загубили значението си на основна военна сила. Като се
опирали на маневрените армии, Диоклециан и Максимиан успели да потушат
въстанията вътре в империята и да постигнат известни успехи във войната с персите.
2
Като мероприятие, произтичащо от необходимостта да се потушават въстанията в
провинциите и да се усили отбраната на границите, военната реформа временно
оправдавала себе си.
В обстановката на борбата с народните въстания, „варварските” племена и
персийската държава ставало все по-очевидно, че разделянето на Римската империя
на две части е недостатъчно. Освен това икономическото обособяване на
провинциите толкова се задълбочило , че било трудно те да се управляват от два
центъра - Никомедия и Недиолан. За да уклепи централната власт , Диоклециян дал
на себе си и на Максимиян имената Йовий и Херкулий , тоест синове на Юпитер и
Херакъл. Така той подчертал божествения произход на императорската власт. През
293 г. Диоклециян осъществил по-нататъшното деление на империята. За свой
помощник и съуправител той провъзгласил един от своите висши командири - Гай
Галерий , и му дал званието цезар .От източната половина на империята Галерий
получил под свое управление Балканския полуостров (без Тракия) , със резиденция в
град Сирмиум. Отделянето на тази част от империята било необходимо за
оперативното ръководене както на вътрешния живот, така и на борбата с
напиращите иззад Дунав варвари. Същевременно западния август, Максимиан
провъзгласил в Медиолан за свой помощник и съуправител Флавий Констанций
Хлор, който на свой ред получил титлата цезар. Максимиан предал управлението на
Галия и Британия . Резиденцията на Хлор бил град Автуста Тревирорум ( днешен
Трир) , а след присъединяването на Британия през 296г. втора негова резиденция
станал град Еборак (днешен Йорк) .
Двамата цезари били провъзгласени от своите августи във един и същи ден .
Августите ги оженили - единия за своя дъщеря, а другия за доведеница- и ги
осиновили. Смятало се, че след като изтекат 20 години от идването на власт на
Диоклециан и Максимиан, двамата августи ще се откажат от престола и ще издигнат
на свое място цезарите, които на свой ред трабвало да провъзгласят за цезари двама
свои пълководци. Тази система на централна власт в империята получила названието
тетрархия- власт на четиримата. Покрай обожествяването на двамата августи
системата предполагала съчетаване на абсолютизма с военноадминистративната
3
36
