Големина на текста:
1. Зараждане и развитие на българската държава и
право като научна и унниверситетска дисциплина.
Правото е най-старата специалност. То датира от зората на
създаването на държавата. I.Предмет на историята на
Българската държава и право. Тя изучава историческото
развитие на Българското право, на държавните институции,
както и цялостното устройство на държавата. Структура и
развитие на Българската държава и общество. В този
смисъл ИБДП като наука и като учебна дисциплина изучава
възникването и развитието на;
1. Българската държава, която включва;
А) политическа история
по-важните политически събития
международните и вътрешни процеси, военните събития,
териториалните изменения и др.
политически режими - "Дваnадесетомайците" - промени в
държавното устройство и право
особенно важни политически и граждански организации,
вземащи дейноучастие в политическия живот (либерална,
народолиберална, демократична)
състоянието на социално - икономическите процеси
протекциониската политика nа Ст.Стамболов, реализираща
и покровителстваща българското производство чрез
закони.
стопанското развитие пряко свързано с правното развитие
Б) органи на централно управление
централни органи на държавната власт (законодателни,
изпълнителни, финансови, военни, стопански, съдебни -
техния състав, конституиране, компетенции и
взаимодействие)
особенно важни държавни обществени органи;
Режима на пълномощията - държавен съвет (амбиция на
консерваторите да се наложат над широките маси)
Орган за контрол на зърнените храни
Комитет по еврейските въпроси
В) административно - териториално деление и местно
самоуправление
видовете административно териториални единици;
департаменти в Източна Румелия
органите нa местното управление и съуправление,
начините на тяхното конституиране, техните правомощия и
взаимодействието им с централната власт.
Г) съдебната система- съдоустройството; система от
органи за правораздаване, тяхната структура,
компетентност, състав на отделните видове съдилища и
приложимото от тях право.
2. Обща характеристика и класификация на изворите на
ИБДП
Извори за ИБДП са всички носители на информация за
възникването и развитието на Българската държава и
право.
В зависимост от произхода си биват - домашни и чужди.
В зависимост от съдържанието си биват разделени на
юридически и неюридически.
Юридическите извори представляват правни актове.
Голяма част от тях са нормативни актове(или преписи от
тях), към които обикновенно отнасяме отделни закони и
законодателни сборници. По своята природа нормативните
актове биват ; официални и частни компилации.
Официалните са издадени от компетентен орган със
законодателни правомощия, а частните към
систематизация на определени критерии на действащи
правни норми, извършени от частни лица.(Стигмата на
Матий Властар)
Относно връзката с чужди правни актове, изворите се
разделят на; оргинални български, и реципирани
(прилагани) чужди. По правната си сила нормативните
актове се разделят на; Конституция, закони, подзаконови
актове.
Индивидуални актове на държавните органи са; решение
на Народното събрание,укази на монарси и др.
Международноправните актове са договори, завещания и
др. с подобен характер.
Крумовите .закони - има и квалификация на деянието и
санкцията за него.
Един от най-значимите източници за ИБДП през
Средновековието и т.н. Еклога". Пълното наименование на
този законодателен сборник е "Избор на законите в кратко
извършено от Лъв и Константин мъдрите и благочестивите
наши царе от институциите. Дигестите, кодекса, Новелите
на великия Юстиниян, разпореждания и поправка в по-
човеколюбив смисъл от създаването на света 6248".
Еклогата е позната във Византийска и славянска редакция.
Византийската еклога е създадена в 726г. от император
Лъв III и сина му Константин и съдържа 18 титула (глави,
раздели) взаимствана с основно Юстинияновото
законодателство. Прилага се в България след
Покръстването.
Причините за измененията в Славянската Еклога се дължат
на няколко фактора;
Счита се, че поради грешки на преводача ( преписвача),
титул XVII и XVIII са слети.
Съзнателни пропуски и изменения дължащи се на по-слабо
развитите обществено-икономически отношения.
Съзнателни пропуски и изменения, дължащи се на по-
демократичното правосъздаване, и обичаят на славяните,
като например правото да се откупват и обработват робите,
малко по-голями права на съпругата, вакантното
наследство се получава не само от църквата и държавата,
както е в Византийската еклога, но и от бедните.
Друг изключително ценен правен източник от
Средновековието е т.н. "Земеделски закон". Това е
византийско правен паметник, създаден в VIII век. Съдържа
гражданскоправни норми, отнасящи се до собствеността и
споровете за собственост на селскостопански имоти,
замяната на поземлени участъци. арендуването на земя.
Съдържа също наказателноправни норми относно
престъпленията срещу земеделската собственост и
наказанията за тях. По-късно е направен и славянски
превод на закона.
Номоканонът е друг важен източник за ИБДП. Този
Византийски паметник е създаден в средата на VI векот
монаха Йоан Схоластик. Включва канонически правила на
християнската църква; правилата на Светите апостоли,
правилата на Вселенските събори, правилата на местните
събори, правилата създадени от различни Свети отци.
Славянския превод на Номонакон е известната "Кормчия
книга".
Изключително важен за ИБДП и Законът за съдене на
хората (ЗСХ). Счита се, че той е оригинален български
правен акт, съставен въз основа на Номонакона, Еклогата и
някой други известни с крадката и с обширната редакция.
Редица руски и български учени на основата на солидни
аргументи доказват старобългарския произход на този
закон.
Кратката редакция на ЗСХ съдържа;
Наказване на езичеството
Свидетелски показания
Разпределение на военна плячка
Престъпления срещу половия морал и наказанията за тях
Палеж
Азилно право и наказание за нарушаването му ( право
всеки преследван да се укрива в църква)
Самоуправство и наказването му
Освобождаване на роби
Унищожаване на вещ дадена за послужване
Кражба
Брак и развод (осиновяване)
По-известни договори от времето на 1-вото Българско
царство са;
Договорите между Аспарух и Константин IV Погонат в 681г.
Договора между Тервел и Теодосий III (716г.)
Договора между Омуртаг и Лъв V Арменец (814/815г.)
Договора между Симеон и Лъв VI от 896г,
Договора между Петър и Роман Лакатник от 927г.
Неюридически извори за ИБДП
1.Дипломатически преписки, към тях включ.
Отговорите на папа Николай I до запитванията на
българите
Коренспонденцията между Симеон и Роман Лакатник
Коренспонденцията между Симеон и патриарх Николай
Мистик
2.Византийски и латински хроники
3.Домашни неюридически извори; Именник на българските
ханове; Съчиненията на старобългарски писатели; каменни
надписи и надписи върху печати и върху оръжия, съдове и
надгробни надписи.
Извори от епохата на византийското владичество
Допуска се че по това време продължава да се прилага
Еклогата, Номонакона, 33 и ЗСХ. Като нови правни
паметници могат да се посочат и т.н. Василики (Царски
книги), издадени в края на IX и в началото на X век от
Василий I и Лъв Философ. Съдържат 60 книги. В тях са
включени и т.н. "схолни", тълкуване на отделни текстове.
Действат като основен източник на правото чак до залеза
на Византийската империя.
Други по-известни правни източници са т.н."прохирон"
(градски закон); "Еналогата" (Взаимствана от "Еклогата");
"Пира"(опит)- сборник от съдебни решения.
Към юридическите извори за ИБДП от този период
отнасяме и грамотите на император Василий I дадени на
Охридското архийерейство.
Извори от времето на Второто Българско царство.
1.Закони и законодателни сборници;
Няма конкретни сведения кои точно закони продължили да
се прилагат след възстановяването на Българската
държава след XII век. Изследователи допускат че
продължават да се прилагат актовете от предходните
епохи, а в изворите се говори за "Закон за митата" от
времето на Иван Асен II, но текста не е запазен. Със
сигурност се прилагат "Кормчая книга"(Номонакон),
"Синтагмата на Матей Властар" - частна компилакция,
създадена във Византия в 1335год. и "Шестокнижието на
Арменополу"- частна компилация, създадена около
1345год. Има достатъчно сведения за приложението на
законодателството на сръбския владетел Стефан Душан.
Изключително ценни за ИБДП през Средновековието са т.н.
"Царски грамоти" от времето на И-то Българско царство.
Според съдържанието си биват;
търговски ( давани на привилегии на търговци)
дарствени (даване на привилегии и собственост,
обикновено на манастири). Според формата грамотите
биват; Оризмо (заповед); Сигилий ( писмо) и повели,
които според съдържанието си биват; хрисовули (златен
печат); аргировули ( сребърен печат) и моливдовули
( оловен печат)
По известни царски грамоти на местни владетели от
времето но И-то Българско царство са;
Ватопецката грамота на Иван Асен II (1230г.) - даване на
собственост върху Ватопецкия манастир в Атон
Дубровнишката грамота на Иван Асен II (1230г) - даване на
привилегии на Дубровнишките търговци
Виргинския Хрисовул на Константин ( 1257 - 1277г.) - дава
се собственост на 30 села на манастир "Св. Георги" край
Скопие. Автентичността му е под съмнение.
Зогравски хрисовул на Иван Александър ( 1342г.) -
отстъпване на собственост върху села на Зогравския
манастир в Атон
Мраски хрисовул на Иван Александър (1347г.) - отстъпване
на собственост на манастир "Св.Никола" в местността
"Мракате" Софийско
Златопечатен сигилий на Иван Александър ( вероятно
1256г.) - освобождава се от задължения манастир
"Елевиза" - Месемврия
Сигилий на Иван Александър до Венецианския дожд
Андрея Дондоло ( 1352г.)
- дава привилегии за свободна търговия на венецианските
търговци
Хрисовул за привилегии на Иван Александър (1354г.) -
освобождава от задължения манастир "Св. Никола" -
Месемврия
Рилски хрисовул на Иван Шишман (1382г.) - отстъпва
собственост върху села на Рилския манастир
Витошки хрисовул на Иван Шищман ( 1382г.) - потвърждава
привилегиите и имунитета на манастир "Св.Богородица" -
Драгалевци
Брашовски сигилий на Иван Страцимир (1396г.) - дава
привилегия на жителите на Брашов за свободна търговия.
Сред грамотите на местните владетели най-известен и
сигилият на деспот Алексии Славд от 1220г. с който се
прави дарение на манастира "Св.Богородица" и т.н.
Калиманова грамото ( около XIII век) за което обаче с
категоричност се сочи че е по-късен фалшификат от XVI
век.
Международни договори от времето на Н-то БЦ.
Някой от известните от това време международни договори
са познати по пълният им текст, докато за други съдим по
косвени сведения. По известни международни договори от
този период са;
Договора между Асеневци и Исак Ангел от 1187г.
(Ловешкия мир) известен по сведение на Никита Хониат.
Договора между Калоян и Алексий III Ангел (1202г.) по
сведения на Никита Хониат
Договор между Иван Асен II и Никейския император Йоан IV
Дока Ватаци (1235г.) по сведения на Г.Акрополит и
бориловски синодикт
Договор между Михаил II Асен и Р.Дубровник (1253Т.) –
запазен Дубровнишки текст
Договор между Иван Александър и Венеция ( 1347г.) -
запазен латински текст.
Договор между добруджанския владетел Иванко и Генуа
( 1387г.) - запазен латински екст.
Неюридически извори за П-то БЦ
Към тази група са включени дипломатическите преписки
между Калоян и пана Инокентий III и между Иван асен II и
папа Григорий IX; визаттийски хроники на Г.Акрополия;
Г.Пахимер; Никифор Григора; Йоан Кантакузин;
каноническата и светската литература, като апокрифната
летопис; богомилските книги; Бориловия синодикт и други,
както и различни надписи от това време.
Извори за ИБДП от времето на Османското владичество
Въпреки че българския народ се намира под чужда власт,
през този период действа османското законодателство,
едновременно с това в българското общество, основно в
селските и градските общини продължават да се прилагат
редица норми на българското обичайно право. Изворите от
този период могат да бъдат класифицирани в две групи;
Османски юридически извори;
Източници на шериатското право
От законодателни актове - кандии и канунамета.
Индивидуални актове, като султански укази (фермани),
берати, назначаване на
лица на определени длъжности и др., тапии и документи за
собственост.
Регистри ( данъчни, спахийни, кадийски)
Съдебни протоколи и други.
Извори на правото на българското население
Към тази група са включени всички частни договори,
сборници с каноническо право на православната църква,
уставите (кондики); докладите на национално-
освободителното движение и фолклора.
Извори за ИБДП от времето на III БЦ
Най-общо към изворите от този период отнасяме предимно
юридическите. Това са; Конституцията на България -
Търновската (1879г.); Органическия устав на ИР (1879г.);
Конституцията от 1947г., а към съвременния период , вкл.
Конституцията от 1971 г. и 1991 г. Ценен източник са
различните закони приети от Народното събрание и
обнародвани в ДВ, както и нормативните актове на
Мин.съвет, постановления и наредби, актовете на отделни
министерства и др., както и стенографските дневници на
НС. Определено място за изучаване на ИБДП имат и
международните договори като; Санстефанския;
Берлинския; Ньойския; Парижкия и др.
1
3. Образуване и начално развитие на Българската
държава от края на VII и
началото на X век
Още при описанието на бойните действия на юг от Дунава,
византийския летописец Теофан прави разграничение
вътре в държавата, между земите на прабългари и
територията на славянските племена. Според част от
историците отношението между двете общности били
договорни. Тълкувайки израза на Теофан, че прабългарите
поставили славяните под "пакт".този договор бил сключен
още по времето на бойните действия, което позволявало
на прамбългарите да разширят значително територията си.
Изворите от УШвек и първата половина на IX век също
говорят за съюзня характер на българската държава, и за
особенното положение на "славяните " в нея.
Византийските и западните извори, също говорят за БД
като съюз на славяни и прабългари, до първата четвърт на
1Хвек. Така например в книгата "За церемониите във
Византийския двор" е записано, че логотетът задължително
трябва да зададе на българските пратеници въпросът; "Как
е съюзът?". В житието на немският император Людовик
Благочсстивий, и в хрониката на Айпхард също се
споменава за .БД като за съюз.
В границите на БД стигнали на юг до Стара планина, на
изток до Черно море, на запад до долината на р.Морава и
на северозапад до земите на аварите. До първата
половина на IX век в изворите се говори за отвъддунавска
България. Първата столица и седалище на хана станала
Плиска. В един от Омуртаговите надписи, града е
обозначен като лагер - "стан" , докато за другите градовесе
употребява думата "аул". Ханът е върховен владетел и
съобразно ролята, която прабългарите изиграват в процеса
на създаването на БД, начило на нея застава хан Аспарух.
Може да се каже че истинската история на един народ
започва тогава, когато той е създал трайно държавно
обединение, което му позволява да опази своята
историческа независимост, но и да изгради свои собствени
институции, да води собствен държавен политически
живот.
Във външнополитическите отношения, ролята на БД се
свежда главно до защитата на нейните граници, и
разшираване на територията. България се изявява
предимно като Балканска сила. Притежавайки значителни
територии в региона БД прегражда пътя на Византия към
славяните живеещи на запад от нея. българия се явява
сериозна пречка за осъществяване на византийските
амбиции, да възобнови мощтта на някогашната Римска
империя. Така се е зародил онзи продължителен
конфликт, в който и двете сили оспорват първенството на
Балканите. Византия е правила много опити да унищожи
БД, която тя приемала като временно явление на нейни
изконни територии. В двубоя с Византия обаче България
укрепва и по-късно сред българските владетели се е
зародила амбицията за завладяването на византийската
столица Константинопол.
Устройство и управление на Първата Българска държава.
Символите на държавността в Средновековието са
няколко, но сред тях като водещ се откроява владетеля. До
927г. Византийските извори употребяват най-различни
наименования за българските владетели; архонт, кириус и
др., означаващи владетел, върховен вожд, управител и т.н.
За княз Борис се срещат наименования като
"протос"(първенец) и "предрост" (предстятел). Очевидно за
византийските автори, това са само названия за
Българския владетел, а не титли. Те назовават един хан с
различни наименования, а понякога, тези наименования се
използват и за славянски князе. Западните автори
употребяват "тех" (крал) в смисъл на ръководител на
държавата, дори и тогава когато в България вече се
употребява титлата княз или цар.
От средата на IX век на запад започва да си пробива път
названието "катан", несъмнено е заимствано от аварите и
се налага поради близостта му с прабългарското "хан" или
"кан". В Български източници написани на грътски език се
употребява названието "архонт". Така са наречени Борис и
Симеон. Титлата княз се среща за пръв път в
старобългарска преписка от 907г., в която се съобщава за
смъртта на Борис. По-рано тя се среща в "Закона за съдене
на людете", в разказа "Чудото на Св. Георги с българина" и
в съчинението на Черноризец Храбър "За буквите". Веднъж
приета титлата княз започва да се употребява в
Българските извори и за по-ранни владетели. Дори в
"Именника на Българските ханове", всеки владетел се
обозначава с титлита княз, а държавата като княжество.
Титлата цар за първи път е засвидетелствана при Симеон.
Тя се свързва с ритуала на патриарх Николай Мистик
извършен над Симеон, като акт на пълно признаване за
неговото царско достойнство. В България признали
официално титлата на Симеоновия син Петър през 927г.,
когато бил сключен мирът между двете държави, скрепен с
брака на Петър с внучката на Роман Лакапин - Мария.
Петър употребява титли като; цар и самодържец български.
На един от печатите му е написано титлата "благочестив
василевс", а на други е представен заедно с царица Мария
и носи титлата "автократор на българите". След 927г.
византийските и западните автори обозначават вече
българските владетели с царската им титла. Специално
място в титулатурата на българските владетели, заема
титлата "кесар", дадена на хан Тервел през 705г.
Независимо от това обаче византийските извори
продължават да го наричат архонт. В надписите от времето
на Омуртаг и Маламир е засвидетелствана титлата "Ювиги
хан".
Друг символ на държавността и владетелската власт бил
двореца. Той бил лично жилище и център за управление на
държавата. Символ на държавната власт били и
печатите. Обикновенно те дават изображение на самия
владетел, неговата титулатура, облекло и пр. От времето
на 1-вото БЦ са запазени печати ма Тервел, Омуртаг,
Борис, Симеон и Петър.
Изключително важно за същността на Средновековната
държава с въпроса за наследяването на престола. В духа
на Средновековната традиция държавата се считала за
"патримониум", т.е. личен наследствен имот на владетеля.
По тази причина обикновено властта се предавала от баща
на син и то на първородния. По този начин на българския
престол се възкачили Тервел, Крум, Омуртаг, Борис,
Петър, Гаврил Радомир и др. Има случаи при които властта
преминавала към някой от..по-малките синове; Маламир е
третият син на Омуртаг; Симеон е вторият син на Борис;
Петър е вторият син на Симеон. Йоан Екзарх отбелязва в
"Шестодневието" че у българите властта се приемала по
родство; '"отначало синът управлявал след бащата, но и
брат след брата."
Не били редки случаите на насилствено завладяване на
властта. Около средата на VIII век, велможи от рода Дуло,
били насилствено сменени от представители на рода Вокил
- Кормисош и Винех. По-късно на престора идва Тему
представител на рода Угърчин, а след него отново властва
рода Вокил. През 101 5г. Иван Владислав убива братовчет
си Гавраил Радомир и завзема престола.
Владетелят бил върховен управител на страната.
Държавната хазна била считана за негова лична. Той
същевременно бил и върховен военноначалник,
законодател и съдия. Владетелят имал решаващата дума
при поставянето на лица на ръководна длъжност в
администрацията, при обявяването на война и сключванета
на мир, при вземането на решение за строителството на
крепост, църква и т.н. През езическия период владетелят е
изпълнявал функции на върховен жрец. Законодателната
дейност в 1-вото БЦ е свързана най-вече с имената на
Крум, Борис и Симеон. В управлението на страната,
активно участие вземат и някой от членовете на
владетелското семейство - брат, чичо, зет и др.
Престолонаследникът до навършване на пълнолетие, също
участвал в управлението на страната. Знае се например,
че княз Владимир е командвал войска при походя против
сърбите през 863г. Висшите постове на държавата също се
заемали от роднините на владетеля.
Особенно място в държавния политически живот на 1-вото
БЦ заемат "народните събори". Те били остатъка от т.н.
"военна демокрация", когато важни за общността решения
се вземали от събрание на всички годни да носят оръжие
мъже. Първият известен събор е свързан с отстраняването
на хан Събин в 766г. Тогава той не се възползвал от
катастрофата на византийския флот при похода му срещу
България и изпратил пратеници при императора за
сключване на мир. Това предизвикало недоволство сред
болярите, които свикали събор и отстранили Събин от
престола. По косвени сведения може да се съди, че събора
нямал толкова широко представителство и в него
участвали ограничен кръг хора от висшата аристокрация.
Вторият известен случай е свързан с огласяването на
Крумовите закони. В сборника "Свидас" се съобщава, че
Крум "свикал всички боляри и обявил" новото
законодателство. Тук явно става дума за избрана част от
висшето болярство, а не за целия народ.
Третият е свикан в 893г., който отстранява Владимир от
престола, премества столицата от Плиска в Преслав, което
е символ на скъсване с езичеството; избира Симеон за княз
и налага старобългарския език като основен държавен език
в страната.
Владетелят управлявал с помощта на съвет от близки
довереници известен като "съвет на великите боляри".
Макар формално той да е бил съвещателен орган, той
имал механизми за влияние при вземането на важни
решения. В споменатата книга "Церемониите във
византийския двро", един от въпросите, които логотета е
трябвало да зададе на българските пратеници бил "как са
шестимата боляри". Тук става дума за една важна
институция. За съшдта важна институция става дума и в
"Шестоднев" на Й.Екзарх, описвайки великолепието на на
новата столица Преслав и величието на владетеля
Симеон, той отбелязва;"от двете му страни са седнали
боляри със златни огърлици, с колан и гривни".
Сред тези боляристоял "Кавхана". Според източната
традиция, територията на пратеника е разделена на център
и две крила. Кавхана бил управител на едно от крилата.
Известен от времето на Маламир и Пресиян бил кавхан
Исбул. По времето на Симеон високо положение заемал
кавхан Тодор. Той ръководел българските делегации в
Цариград през 89бг., когато бил сключен мир.
Наред с кавхана, високо обществено положение заемал
ичургубоила, една от най-важните длъжности сред висшето
болярство. В хамбарския надпис на хан Крум от 813г.
ичургубоила е посочен като управител на лявата страна на
новозавладените земи. Както личи от един надпис върху
колона от Преслав ичургубоила разполагал с
лековъоръжена и тежковъоръжена пехота и конница. През
870г. във връзка с решаването на българския църковен
въпрос ичиргубоила Селазис представлявал княз Борис
начело на високопоставена делегация. От надписите на
едно евангелие се разбира, че той е член на княжеското
семейство. Един от известните ичиргубоили при
владението на Симеон и Петър бил Мостич. Към съвета на
великите боили принадлежи вероятно и "жопан". Известно
е името на "Еивин велик жопан в България", гравирано
върху една сребърна чаша. Столичното болярство било
известно като вътрешни боряри или "хранени хора", а под
външно болярство се разбирало провинилите се боляри.
4. Процесът на християнизация на Българското
общество и отражението му върху държавно-
политическото развитие на България от средата на IX
век до началото на XI век. Статут, устройство и
международно признание на Българската църква.
Условията за приемане на християнството в България са
следните;
Преодоляване на международната изолация;
Засилване на централната власт;
Приобщаване към Европейското християнско семейство;
Преодоляване на различията между двата етноса - славяни
и прабългари; Процеса на християнизация на българския
народ е продължителен и сложен. Не може християнството
да се наложи за една година в България, необходими са
повече години. Друг важен фактор за приемане на
християнството е това, че то започва да прониква активно.
Доказателство за това са гонения на християните и затова
прониква не само в низините, но и във върховете. Въпреки
това остатъците от старото езичество продължават да
битуват много дълго време и това разбира се е нормално.
Централизацията иа властта има пряко отношение към
проблемите на ЬД. Църквата се явява като една
алтернативна форма на власт. Често БЦ (българска
църква) е в противоречие с владетеля. Това е много важно
за владетеля.
Хан Борис осъзнава, че всичко това има и риск. Той
осъзнава опасността от Византия, колебае се от къде да
приеме християнството - дали от Константинопол или от
Рим. Борис прави всичко възможно за основаването па
относително самостоятелна БЦ.
Статус, и устройство на БЦ. През 870г. на УШ-ми вселенски
събор, българските пратеници поставят ребром въпроса за
статута на БЦ. Въпреки това на събора се решава БЦ да
бъде автокефална архепископия, т.е. самостоятелна БЦ.
Това става през 870г. по времето иа Борис.
Друга опастност, която идва е опастността от погърчаване,
защото религията "се разпространява на гръцки език. На
този език се води богослужението в църквите, той е езика
на международните отношения. Борис успява да се справи
и с този проблем, посреща учениците на Кирил и Методи в
България и въвежда славянската писменост през 855г.
През 898г. на Преславския събор се утвърждава
славянския език като богослужебен. Борис успява да се
справи и с опитите за реставрация на езичеството. При
опита на Владимир Расате да върне езичеството, Борис
убива 52 болярски рода и окончателно утвърждава
християнството. Според него това е пътя по който
България трябва да върви за да успее.
5 Възстановяване и развитие на 2 рото Българско
царство от края на XII до края на XIV век. Византийското
владичество в българските земи (1018 - 1185г)
Византия търпи своя втори възход след управлението на
Юстиниян. Българския народ нямал право да участва във
византийската политика. Българите плащали
еднакви данъци с византийците. Избита е по-голяма част от
българската аристокрацията, а друга изселена.
Възстановяване и развитие на БД в края на XII и първата
половина на ХНвек.
1 .Въстанието на Асеневци и възстановяване на БД (1185 -
1187г.)
2.Ловешкия мир - 1187г. (има дискусии за годината).
Редица историци смятат този договор за примирие, т.е.
това не е договор възстановяване на БД. Въпроса за
приемствеността между 1-то и П-рото БЦ.
Румънски историци твърдят, че Асеневци поставят
началото на Влашка държава.
Политическо развитие на БД при Асеневци
1.Одринския мир
2.Управлението на Иван Асен II
България от средата на XIII до края на XIV век
1.Политическа криза - татарските нашествия
1.Начало на стабилизация
3.Управлението на Иван Александър - значителна
стабилизация
4.През 70-те год. на XIV век - траен упадък.
Социална структура на българското общество през XII - XIV
век.
През този период българското общество се оформя като
типично феодално общество. Феодалните отношения
тогава са в своя разцвет. По-голяма част от населението са
крепостни селяни. Сред тях също съществува определена
диференцияция. Патриците и клириците са зависими
селяни с еднакъв социален статус, като първите са
закрепени към феодалите, а вторите към църквата. И двете
категории са трайни владелци на обработваните от тях
земи, и се издължават на господарите си чрез т.н.
феодална рента. Отроците са трайно закрепостени към
феодала селяни, които имат по-нисък статут от патриците и
клириците по отношение на собствеността и правата, които
притежават.
Другото съсловие съставляват болярите и висшето
духовенство, които притежават имения и материални
ресурси, имунитет и независимост. В българското
общество се откроява още градска аристокрация,
занаятчии и търговци, както и известен брой свободни
селяни.
Административно-териториално деление
Основни териториални единици са т.н. "хори", които най-
общо могат да се отъждествят с "комитатите" в 1-вата БД.
Начело на "хората" стои севаст. Други административни
единици са "катепанакионите"-катепанати , начело с
катепан . гръцкото управление се ръководи от "кефалията".
В някой периоди , съществува и титлата на "дукът", който
заема междинно положение между "катепана" и "севаста".
Обществено политическо устройство на Н-рата БД.
Владетели; Начело на държавата стои царя. Тази титла
била наследствена и приета от владетелите на П-рата БД
още от времето на цар Петър. Владетелят се титулувал
"цар и самодържец", като към тази тктулатура прибавил и
други определения" в Христа Бога благоверен цар и
самодържец". Някой от
2
българските царе включили към титулатурата си и "Цар и
самодържец на всички българи и гърци". Сред тях били
Иван Асен II; Иван Александър; Иван Шишман.
Властта на владетеля според средновековните схващания
имала божествен произход и била неограничена и била
неоганичена. Държавата била считана за патримониум на
владетеля, което водело до отъждествяването но самия
владетел с държавата и до разбирането, че властта трябва
да остане в ръцете на неговите наследници и на
фамилията му.
Владетелят е върховен съдия, законодател и
военноначалник. Той представлявал държавата в
международните отношения и подписвал международните
договори. Властта му била пожизнена и наследствена и по
принцип минава в ръцете на първородния син. Има и
изключения, когато, напр. наследника е малолетен се
назначава регентски съвет, а ако няма наследник, новия
цар се избира от болярски съвет. Още през XII век
византийския писател Михаил .Пил, когато говори за
провъзгласяването на П.Делян за цар отбелязва, че
"българите имат обичай да поставят начело на народа
люде от царски род" и че това ставало по традиция и закон.
Този принцип се подчертава и в нсякой дарствени грамоти
като Мрачката грамота на Иван Александър и в Рилската
грамота на Иван Шишман. Приемствеността при
династията на Асеневци се свързва с прибавянето на
името Асен от владетеля. В определени случаи властта се
наследяваля от братя и други сродници (Асен - Калоян,
Петър, Борил). В определени ситуации властта се
завземала чрез преврат, при което новия владетел нямал
родствена връзка с предишния какъвто е случая с Ивайло,
или пък се поставяло началото на друга династия -
Тсртсровци. Атрибутите па управителната пласт са тропът',
короната, скиптърът, червените ботуши и пурпурната
мантия.
Висши държавни длъжности в Н-рата БЦ
Лоросът бил дълъг златотъкан пояс украсен със
скъпоценни камъни, който пристягал далматиката в кръста,
а единият му край бил преметнат през лявата ръка. В някой
тържествени случаи, владетелят държал в лявата ръка
червена торбичка с пръст, наречена акакии. Символи били
знамето и хоругвата. Монограмът представлявал царски
подпис, състоящ се от или няколко букви съединени от
един знак.поставял се върху дарствени грамоти, монети,
печати и др. Монетите са специфичен държавен знак, белег
на независимост. Само царят имал право да сече монети.
Царските печати били три вида; златни, сребърни, оловни.
С тях се подпечетвали международните договори, царските
грамоти и др.
Висши държавни длъжности
Велик логотет - пръв помощник на царя, еквивалент на
кавхана в 1 БЦ начални на държавната администрация.
Протовестиарии - финансов министър, управител на
хазната.
Велик воевода - помощник на царя в управлението на
войската.
Протостратор - военен помощник
Болярски съвет
Съвещателен колективен орган, който понякога изпълнява
и съдебни функции. Освен болярите членове на него били
и патриарсите.
Църковнонароден събор
За радлика от времето на I БЦ, когато тези събори се
свикват в извънредни ситуации за вземането на важни
решения, сега съборът обикновенно извършвал
наказателна и осъдителна дейност по отношение на
разпространените по това време ереси. Такива събори са
известни по времето на Борил и Иван Александър.
Други дворцови длъжности
Някой длъжности не изпълнявали административни
функции, но били пряко свързани с царя. Такива са великия
премикюр - маршал на двора, организатор на дворцовия
церемониал.
Протокелият - царски адютант.
Спикерний - дворцов виночерпец.
Във И-рото БЦ били въведени и благороднически титли
като; деспот и севастократор, които обикновено се давали
на роднини на царя.
Военни длъжности
Кастрофилакс - управител на крепост;
Алагатор - командир на войскова единица
Находник - царски пратеник.
Фининсови длъжности
Практор - държавен служител и данъчен чиновник.
Перпераки - бирници, които събират паричен данък -
перпера
Аподохатори - началници на складове
Някой данъци
Натурален десятък - основен данък в държавата
Димнина - данък за всяко домакинство
Бербера - паричен данък
Каноникон - църковен данък.
6. Феодална собственост и видове собственост в
Средновековна България. Начало на вещното право.
В средновековна България собствеността бива обществена
и частна. Обществената собственост принадлежи на
неопределен кръг или част от обществото. Частната
собственост от своя страна се разделя на индивидуална и
колективна. Частната собственост за разлика от
колективната принадлежи на определен кръг от хора.
Правото на собственост е тясно свързано с вещното право.
Източниците за отношение на собственост в
Средновековна България са Земеделския закон,
Византийската и Славянската Еклога, Закона за съдене на
людете, царските грамоти и международните договори.
В по-конкретен смисъл разграничаваме няколко вида
собственост - общинна ( земя, гори, пасища); задругарена
(имущество, къща, добитък, земя) и частна, движимо и
недвижима имущество (дрехи, оръжие). Видовете
собственост според феодалното право са; суверенна
собственост, пълна и разделна собственост.
При суверенната собственост, владетелят се счита за
върховен собственик на цялата държава. Правомощията
му в това отношение се разпростират върху всички обести
на нейната територия. Върховната право на владетеля се
упражнява в трите вида отношение към собствеността
според старото римско право;
118118 - ползване ... ПШСТШ - плодосъбиране, събиране
на данъци
Ави8и5 - разпореждане ( купувам, продавам, заменям).
Пълната собственост представлява поземлената
собственост и собствеността върху други недвижими вещи
на феодалите и свободните селяни. Към тази категория
принадлежи и собствеността на задругата. Посочените
категории лица имат пълна собственост върху движимите
вещи.
Разделната собственост е типична за феодализма,
феодалната форма на ' собственост. Най-ясно тя се
проявявя при собствеността на феодалното имение, тоест
така наречените ТЕЯЯА 00МШ1СА и ТЕКЯЛ 1Ш0М11М1СА.
Иронията от своя страна е условна собственост,
предоставена на дребни или средни аристократи. Тегга
йогштса това са господарските земи, земята която е
собственост на феодала и се ползва от него. Тегга
тдогшшса това са селските земи, които се наричат стаси.
7. Правоспособност и дееспособност в Българското
феодално право. Правоспособност на чужденците.
Правоспособността е признатите от правото права и
задължения. Правоспособността в Средновековна
България зависи от различни фактори. Един от тези
фактори е социално-икономическото и политическато
положение на индивида.
Аристокрацията и свободното население имат пълна
правоспособност. Зависимите селяни имат ограничена
правоспособност. Робите са принципно неправоспособни,
но все пак имат някой права, като например, да се
откупуват с труда си.
От пола и сем. положение. В СБ пълна правоспособност
има мъжът, а на жената и децата е по-ограничена.
От поданството на лицата. Първоначално правоспособни
са само българските поданици, а чужденците не.
Постепенно с развитието на феодалните отношения.
българските велможи започват да дават по-пълна или по-
ограничена правосопособност на чуждите поданници.
Никой акт в СБ не дава пълна правосопособност на
чужденците във всички области на страната. Всеки отделен
акт дава правоспособност на поданниците и за точно
определена дейност.
Правоспособността на чужденците се простира някой
области. В областта на вещното право на чужденците се
признава правото да придобиват недвижима собственост.
В областта на облигационното празо, на чужденците се
дава възможност да извършват търговска дейност, а в
някой случаи да внасят или да изнасят, без да се заплаща
мито или да се заплаща минималната му стойност. В
областта на наследственото право се позволява, ако
чужденецът умре в България, вещите му да бъдат върнати
на роднините му , а ако това е невъзможно, те се
разпределят между държавата и общината. По отношение
на съдопроизводството в някой случаи на чужденци се
разрешава да имат собствени съдилища.
От принадлежността към задругата. Всички принадлежащи
към задругата имат ограничена правоспособност
2. Дееспособност. Дееспособността в СБП е призната
възможност на едно лице да изразява празовалидна воля,
лично да извършва правни актове и който да упражнява
правата си и да поема задължения. СП дееспособността
зависи от възрастта и пола. В различни законодателни
сборници тази възраст варира в различни граници. Така
според "Еклогата"-, тя е 25 год. за сключване на брак, а
според "Синтагмата" на Матей Властар, тя е 3 8 год. за
жени и 20 год. за мъже.
Семейно положение. С най-голяма дееспособност е
бащата, а съпругата има дееспособност, само по
отношение на личното си имущество (зестрата).
Принадлрежността към задругата - членовете на задругата
са ограничено дееспособни.
Психичното здраве - душевноболните са недееспособни.
8. Брак и семейно - правни отношения. Наследяване.
През езическия период, семейно-брачните отношения се
уреждат посредством нормите на обичайното празо.
Сведнията, за който са твърде оскъдни. От езическия
период е познато многоженството - бигамия или полигамия.
Бракът се сключва чрез взаимно съгласие на страните,
кражба на момата, откупване и приставане. В отношенията
между съпрузите, жената е изцяло зависима от мъжа. Той
може да я изгони, да я продаде, дори да я убие. Жената
няма свое имущество, тоес в това отношение тя е
непровоспособна. Децата също са имуществено
неправоспособни. Право да разтрогне брака има само
мъжа, и то без наличие на основание.
След покръстването, тези отношения са регламентирани в
Екложното право и Номонакона. При християнския брак,
първоначално се пристъпва към годеж. Условията за годеж
според Византийската еклога са седем годишна възраст и
годениците да са православни християни. Трябва да имат
съгласието на родителите и на сгодените. Допуска се
годежът да бъде оформен с писмен договор. Допускат се
и "задатъци" (гаранции) под формата на брачния данъс.
Годежът може да бъде развален от две години след
уговорения срок и страната на годеницата е поканила
годеника и въпреки това брака не е сключен.
Условията за сключване на брак са следните;
Брачна възраст - според Еклогата тя е 13год. при жените и
15год. при мъжете. Според Номонакона 16год. при жените
и 18 год. за мъжете, а според Синтагмата на М. Властар -
18 год. за жените и 20 за мъжете. Младоженците трябва да
са православни християни и да нямат неприключен брак.
Да има съгласие за встъпване на брак, съгласие на
родителите и венчавка. Пречките за сключване на брак са;
кръвното родство по сватовство; духовното родство
(кумове, кръсктници), или наличието на три предходни
брака на една от страните. Отношението между съпрузите
в християнския брак дава известни права на жената, но
мъжът е глава на семейството и има повече права.
Зестрата с имущество на жената ( освен ако в брачния
договор не е посочено друго). Жената не отговаря за
задълженията на мъжа, освен ако доброволно не се е
съгласила с това. При смърт на жената преди мъжът. ако
са нямали деца, той получава
1
Л от зестрата(ако не е
уговорено друго ), ако са имали деца те получавали
останалите %. При смърт на мъжа преди жената, ако са
нямали деца, тя получава цялата си зестра и
}
Л от
имуществото на мъжа си . ако са имали деца, жената
получава зестрата си и управлява имуществото на мъжа
си.
В отношението родители деца; родителската власт
принадлежи на бащата. Тя продължава до отделянето на
децата в отделни семейства. При смърт на бащата , жената
е родител. Родителите нямали право да се откажат от
задълженията към децата си. При смърт на двамата
родители се учредява настойничество.
Бракът в християнския период се прекратява при следните
условия; изневяра на съпругата, заговор против живота на
другия, заболяване от проказа или друга тежка болест,
импотентност на мъжа за три години, тригодишно
отсъствие на мъжа от дома или пиянство. В Синтагмата на
М.Властар са отбелязани и други основания за
прекратяване на брака; ако жената бъде с други мъже, ако
жената ходи на баня с други мъже, ако жената общува с
други мъже, ако мъжът злоупотребява с целомъдрието на
жената.
Наследяването в Средновековна България се е
извършвало по няколко начина. Най-стария от тях е
наследяването според обичайното право. То се е
извършвало само по мъжка линия. Широко разпространено
е наследяването по Бкложното право (форми на
завещанието). Формите на завещанието могат да бъдат
писмени или устни. За целта е необходимо да има
свидетели, които ако завещанието се прави в населено
място трябва да бъдат седем души, ако ев населено място,
трябва да бъдат пет души, по изключение могат да бъдат
трима, ако е на бойното поле пред двама души.
завещателната дееспособност е 13 год. за жената и 15 год.
за мъжа. Нямат право на завещание пленниците,
психичноболните, подвластните (жената и децата) и
глухонемите по рождение.
При наследяване по закон се определят пет групи -
низходящи (деца и внуци), възходящи (родители),
пълнокръвни братя и сестри, едноутробни братя и сестри и
останалите родственици по съребрена линия. При липса на
кръвни роднини, съпругата наследява Уг от наследството,
а другата половина се взема от църквата и държавата. При
липса на съпруга, наследството се взима от църкавта и
държавата.
Лишени от наследство могат да бъдат;
Наследници, оставили без грижи възрастните си родители;
Укриване на завещание;
Нанасяне на обида, побой и клевета;
Магьостничество;
Синове осъществили плътска връзка с мащехата си
Дъщери, отказали да изпълнят волята на родителите си за
брак;
Синове, които не са поръчителствали за родителите си;
Деца които са изоставили психичноболни родители;
Наследството може да бъде предадено по опис или
директно (без опис)
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
20 авг 2018 в 13:42 ученик на 33 години от Димитровград - СОУ " Любен Каравелов "
20 яну 2018 в 20:20 ученичка на 22 години от Бургас - ПГСАГ "Кольо Фичето", випуск 2016
17 дек 2017 в 13:52 студент на 21 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Юридически факултет, специалност - МИО, випуск 2019
28 ное 2017 в 12:19 студент на 32 години от Бургас - Бургаски свободен университет, факулетет - Център по юридически науки, специалност - Право, випуск 2021
 
Домашни по темата на материала
трудово законодателство в България от Освобождението да 1944 г.
добавена от petia_rosen 06.11.2017
1
3
Създаване на новобългарското наказателно право след Освобождението
добавена от jessi8607 11.10.2014
1
16
 

История на българската държава и право

Материал № 687431, от 15 май 2011
Свален: 395 пъти
Прегледан: 631 пъти
Предмет: История на държавата и правото, Право
Тип: Пищов
Брой страници: 12
Брой думи: 19,527
Брой символи: 123,004

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "История на българската държава и право"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Кристина Николова
преподава по История на държавата и правото
в град
с опит от  4 години
394 43

виж още преподаватели...
Последно видяха материала