Афазии
„Алексии и аграфии“ – проф. Мавлов
1.Същност – не е нарушение нито на артикулаторния, нито на
езиковата дейност(кодиране и декодиране).
Афазиите биват:
1.1.Моторни (нарушено кодиране) или още експресивна (на
изразяването) – нарушено е езиковото кодиране.
Трудно съставя правилна и коректна фраза. Има винаги
запазено езиково декодиране. Разбира казаното или
прочетеното, но не може да кодира нито говорно, нито
писмено. Има идеята и мисълта, но не намира точните
думи, за да ги изрази. Семантичните и граматични
правила не са нарушени, но не могат да се използват
активно за собственото кодиране. Не допускат нито
неправилно семантично кодиране, нито граматично
кодиране. Пропускат да кажат / напишат фразата, но не
го правят неправилно. Те нефлуентни афазии – говорът
не е плавен.
Аграматизъм – пациентът намира лесно съществителните,
които му трябват, но не намира граматичното правило, за
групирането им.
Аномизъм – граматиката е запазена, но не си спомня
семантиката на конкретни единици. Като не може да си
спомни семантиката, употребява повече граматика, за да
покаже семантиката на съществителното.
При моторните афазии разбират всичко, което им се
говори.
1.2.Сензорна афазия – разрушени са самите правила –
семантиката и граматиката. Смесва се семантиката,
граматиката е нестабилна. Пациентите имат запазен
праксис.
Получават се в центъра на Вернике. Могат да говорят.
Страда и разбирането (декодирането). Въпреки че леко
артикулират, те не кодират правилно. Винаги измислят
дефектно фразите. Т.е. нарушенията засягат и
кодирането и декодирането. Понеже осъзнават тези
проблеми, те говорят бавно, мъчат се да съставят
правилно фразите. Те са флуентни афазии – говорят
плавно.
Вербални парафазии – заместваме цели думи едни с други.
Има неправилен избор на дума и заменянето и с друга.
( вместо затвори вратата запуши прозореца). Вербалната
парафразия върви съвместно с вербална параграфия.
Граматиката също е неправилна. Това е параграматизъм.
Всички моторни афазии се наричат прероландови, защото
са пред роландовата бразда, а сензорните са
построландови – зад поландовата бразда.
2.Чисти афазии –
2.1.Равнища на речева комуникация – за да се получи едно
вербално съобщение, първият етап е да възникне
някаква идея, замисъл. Това става на психично равнище.
Когато възникне идеята, тя е само някаква мисъл, все
още не е език. Тя възниква отначало в свит вид.
Например хрумва ни идеята да идем на кино. Тази идея
можем да си я мислим. Когато искаме да я съобщим, ние
трябва да я кодираме в езиков код. Този втори етап е
лингвистичен. Трябва да извлечем подходящи думи от
паметта си и да ги сглобим в правилна семантична
фраза. Извършваме езиково кодиране. С това езиковото
кодиране е извършено. След това се преобразуват във
физически сигнали, които да бъдат възприето сетивно.
Това е артикулаторно програмиране. След това се
подават моторни команди към артикулаторните мускули
и фонемите стават звуци. За речта е необходима и
среда на разпространение на речта.
При възприемащия се минава през същите етапи в
обратен ред:
Елементарно неврологично равнище – слухови рецептори.
Трябва да не е глух.
Речев гнозис – идентификация на фонемния състав.
Езикова дейност, (лингвистична)Декодиране – семантични
и граматични правила.
Психологично ниво – формира се тъждествена идея на
първата.
Комуникацията не върви само в една посока. Затова е диалог, а не
монолог.
2.2.Равнища на психично равнище. – увреждането е на ниво
на идеята. Формира я грешно, болно. (примера с
инзвънземните) психиатър
2.3. Равнище на езиково кодиране – имаме моторна афазия
Транскортикална моторна афазия – при увреждания в
предните отдели на челния дял на лява хемисфера.
Цетъра на Брока е запазен. Не може да измисля идеи.
Разбира всичко, но трудно говори – и семантика и
граматика.
Може да отговаря на конкретни въпроси, но отговаря
лаконично – с една – две думи. Не може да разказва нищо.
Освен лаконично, той използва думи от въпроса. Трудно е
спонтанното мислене. Нямат монологична реч. Разбира,
запомня текст, но не може да я разкаже монологично, без
стимул.
2.4.В чист вид на равнище на речевия праксис –
говорна(артикулаторна) апраксия. Разбира всичко,
което слуша и чете, но не може да говори и пише
спонтанно. Няма и повторна реч. Може да прави
движения с езика.
На елементарно неврологично равнище Дизартрия
елементарни двигателни нарушения на говорните
мускули.
2.5.При възприемащия – равнища :
На елементарно неврологично равнище – нарушение на
сетивата.
Речеви слухов гнозис – в чист вид – кодирането и
декодирането са запазени. Не разбира чуваната реч, не
може да повтаря, не може да пише под диктовка. Могат да
пишат спонтанно и да говорят спонтанно. Но могат да
разбират, четейки.
На лингвистично ниво – чиста афазия – трнскортикална
сензорна афазия – страда декодирането. Не разбира
семантиката и граматиката. Може да повтаря. Има запазен
фонемен гнозис, има и праксис. Не разбира нито четене,
нито писане. Кодират неправилно и объркано,
недовършени са фразите. Често заменят една дума с друга
неодходяща (т.нар. аграфия). В говора им вербални
парафазии.
2.6. При комбинирани афазии – кортикална моторна афазия
– центъра на Брока и структури, свързани с кодирането.
Афазия на Брока. В писането няма праксични дефекти.
В писането се проявява само афазични дефекти.
Проявяват се когато говоренето намалее. Фразите,
който произвеждат са само съществителни (фронт,
98
14
