Влез със своя facebook 
2
Изисквания към материалите, коит ...
Публикува Mod_Bobi, преди 49 дни
ПълнияЯТ член
В кръга на шегата, казват че академиците държат на пълниЯ член в езика ни само по
политически причини. Например, за да се вижда, че македонскиОТ език има нещо
доста общо с българския. Аз лично приемам подобни твърдения просто с повдигане на
рамене, но ето няколко примера и правила, които ще ви помогнат да прецените
правилно членуването:
Членува се този обект от мъжки род, който извършва действието от граматична гледна
точка. ГраматичниЯТ извършител невинаги съвпада с реалния или логическия. как да
прецените кой е извършителят? Ами преценете кое е действието и попитайте кой го
върши:
Изречение: КамъкЪТ счупи прозорецА
Действие: ...счупи...
Въпрос: Кой счупи прозореца?
Отговор: Камъкът.
Извод: КамъкЪТ трябва да е с пълен член.
Изречение: ПрозорецЪТ е счупен от камъкА.
Действие: ...е...
Въпрос: Кой е счупен?
Отговор: Прозорецът.
Извод: ПрозорецЪТ трябва да е с пълен член.
А прилагателните кога? Ами когато характеризират мъжки извършители.
Примери:
ПродълговатиЯТ камък счупи прозореца.
КрасивиЯТ прозорец бе счупен от продълговатия камък.
Ако изречението е сложно, опитайте се да го разбиете на прости. ИзвършителЯТ във
всяко от тях трябва да се членува пълно. Пример:
ПрозорецЪТ е счупен от камъка, който калпазанинЪТ хвърли по него.
Ето едно "обратно" правило: ако пред съществително/прилагателно има предлог (от, до,
на, пред и т.н.), значи със СИГУРНОСТ то НЕ СЕ членува пълно. Защо? Ами защото
пред граматичния извършител никога няма предлог. Така че, ако се чудите дали да
членувате пълно или не и виждате предлог пред нещото, престанете да се чудите.
ПълниЯТ член НЕ е за него.
Вероятно забелязвате, че граматичниЯТ извършител (камък, прозорец или калпазанин)
може да съвпада с логическиЯ (камъка) или с реалниЯ (калпазанина), или да съвпада не
с извършителЯ, а с потърпевшия (прозореца или неговия собственик) ;-)
Остана само да се добави, че ако членувано мъжко съществително стои като заглавие,
то трябва да се членува пълно:
Друг пример е и заглавието на разделА, който тук приключва.
Основните правила за това кога да гарнираме нашите текстове с пълен член и кога - не.
Номера е в дозата ;-)
Пълен член пишем когато можем да заменим въпросната дума, в която се съмняваме, с
"Той".
Когато думата можем да заменим с "Него", пишем кратък член.
Примери:
Кръчмарят си направи блог. - Той си направи блог. (Него си направи блог)
На кръчмаря му направиха блог - На Него му направиха блог. (На Той му направиха
блог)
Войникът напсува САЩ. - Той напсува САЩ (Него напсува САЩ)
САЩ бяха виновни за всичките беди на войника. - САЩ бяха виновни за всичките беди
на Него (САЩ бяха виновни за всички беди на Той)
При съществителни от женски и среден род такива проблеми няма (Ябълката беше
горчива, Ябълка беше горчива..., Човечето беше от дърво, Човече беше от дърво...).
Пълен член се поставя и пред прилагателни, които като част на изречението се явяват
определения. Отново се прилага проверката Той/Него.
Веселият кръчмар си направи блог. - Той си направи блог. (Него си направи блог).
На веселия кръчмар му направиха блог. - На Него му направиха блог. (На Той му
направиха блог)
Отново при женски и среден род проблеми няма.
Не знам и не ме интересува!
Така. Правилото за отрицателната частица "не" е следното.
"Не" се пише отделно от глаголите"
Това е. Призовавам всички да препишат правилото по неколкостотин пъти и да го пеят
като песничка. Щом можете да пеете два часа с Депеш, и това ще можете да научите.
