Големина на текста:
„Немили-недраги” – анализ на трета глава
Началото на трета глава отново пренася действието в кръчмата на Странджата. Хъшовете
пак са тук за обяд. Сред тях отново е шумно и оживено. Оставайки верен на историческата истина за
героите, Вазов рисува реалистично техния колективен портрет: „Скоро обядът се почна шумно,
устните засърбаха, устата загвачиха, гърлата загълтаха.” Писателят представя образите на героите
такива, каквито са, с усещане за колорита на атмосферата в кръчмата. Възбудени от спомените за
миналото и от „киселото евтино вино”, хъшовете стават шумни и още по-оживени.
На този фон Вазов показва спора между тях. Той засяга същността на тяхната основна
болка и тревога – свободата на отечеството. Спречкването между Петко Мравката и Димитрото
показва острото честолюбие на тези силни мъже, способни да се засегнат винаги, когато
достойнството им на борци за свобода е оскърбено. Писателят представя героите с всичките им
недостатъци. Те са изключително податливи на собствените си емоции. Способни са бързо да се
разпалят. Често са невъздържани, гневливи, готови на всичко. Авторът внушава, че тези крайности в
реакциите им са съвсем логични и закономерни, защото целият им живот е труден и драматичен.
Вазов умело градира напрежението между хъшовете, за да стигне постепенно до
кулминацията в техния спор: „Двама души, които стояха до защитника на чорбаджиите, бяха успели
вече от дума на дума, от рязкост на рязкост да се хванат за косите и се давчаха: „Предател!
Шпионин!” – чуваха се викове из борбата.” В такава драматична ситуация хъшовете са способни на
всичко. Буйни и темпераментни, те винаги са готови да вземат нечия страна и да стигнат до
крайности. Вазов не изопачава историческата истина за тях. В речта на емигрантите често се срещат
вулгарни думи: „разпоря”, „изкърмуша”, „изколим”. Понякога им липсва чувство за мярка в
поведението. Всичко това накърнява представата за тях като за чисти и светли образи.
Затова в композицията на повествованието намесата на Странджата в спора между тях
идва точно в момента, когато хъшовете са преминали всяка разумна граница и приличат повече на
освирепели един срещу друг изгнаници. В очите на Странджата те обаче не са такива. Старият хъш
изпитва болка от факта, че техният драматичен живот ги превръща в „бедни и презрени страдалци”.
Епитетите показват съзнанието на Знаменосеца, че другарите му понякога наистина са измъчени
хора, готови на всичко. Затова Странджата иска да защити човешкото им достойнство, да им
напомни, че всички имат обща съдба и мисия, че са мъченици за свободата на България.
Знаменосецът не прави разлика между тях, защото добре разбира, че и страданията, и надеждите им
са общи.. Оттук идва вдъхновението му да говори пред тях.
Обръщението „Братя мили” показва, че старият хъш счита всички свои другари за близки
и скъпи хора, за истински братя по неволи и съдба. Затова иска да им вдъхне повече вътрешна сила и
кураж и да им припомни смисъла на мъченичеството: „Но ще кажете: днес кой ни зачита? Кой ни
признава? Мирувайте! Ние сме човеци, ние сме българи, ние изпълнихме нашата света длъжност към
отечеството.” Реторичните въпроси отразяват терзанията на хъшовете и драматичните им чувства на
неоценени борци за свобода. Чрез повторението на местоимението „ние” авторът градира чувството в
речта на Странджата и разкрива безкористния патриотизъм и всеотдайността на всички хъшове. За
тях родината и борбата за нейната свобода осмислят целия им живот. Те им дават усещане за
удовлетворение от изпълнения дълг. За хъшовете нищо друго няма значение и стойност.
Саможертвата им не би могла да се измери с нищо материално: „Какво ни трябва друго? Пари ли?
Пари не щем, за пари не сме проливали кръвта си… Имот ли искаме или къщи? Та ние зарязахме
нашия имот и къщи доброволно.” Реторичните въпроси придават диалогичност на речта на героя.
Чрез нея авторът показва цялата двойственост и полюсност на хъшовския живот – да мечтаят за
свобода и да я виждат в най-красивите си блянове, а същевременно да живеят бедно и мизерно, като
чужденци, изгнаници и просяци. Затова признанието на Странджата звучи покъртително: „аз дето
едно време носех левското знаме, ази, храбрият Странджа, сега тая ръка държи лъжицата! Станахме
баби… Ах! Братя мили!...” За стария хъш „левското знаме” олицетворява духа за борба, героичния
подвиг за отечеството. „Лъжицата” символизира противоположния полюс на хъшовското
съществуване – безличното битово ежедневие, сивия и лишен от героични прояви делник на героите.
Контрастът между тези два образа разкрива мъчителните душевни терзания на Знаменосеца.
Уподобяването с „баби” показва вътрешната му съпротива срещу онова емигрантство, което обрича
хъшовете на бездействие и ги превръща от герои в изгнаници.
Силният дух на Странджата обаче го кара веднага да се съвземе от този моментен изблик
на душевна болка и мъка и на страдалческо самосъжаление. Героят се опитва да внуши на събратята
си, че най-ценното и скъпото за един човек е усещането за свобода. Старият хъш рисува пред

Информация

Това е предварителен преглед на материала. Прегледайте целия материал.

"Немили-недраги" - анализ на трета глава

Началото на трета глава отново пренася действието в кръчмата на Странджата. Хъшовете пак са тук за обяд. Сред тях отново е шумно и оживено. Оставайки верен на историческата истина за героите, Вазов рисува реалистично техния колективен портрет...
Изпратен от:
Plamena Hristova
на 2011-04-07
Добавен в:
Анализи
по Литература
Статистика:
40 сваляния
виж още
Изтегли
Материалът се намира в следните категории:
Анализи по Литература за Ученици рядко сваляни с 2 страници от преди повече от година Други
 
Домашни по темата на материала
ПОМОЩ! Литература!Македонски!!!
добавена от naddochka преди 140 дни
0
2
моля ви спешно за оценка за утре по литература !!!
добавена от bojidar.nenkow_4558 преди 188 дни
0
8
кръчмата на странджата
добавена от daniela_vasileva_ преди 189 дни
0
7
Съчинение разсъждение на тема: Мъченическата смърт на Странджата, героичен подвиг на духа
добавена от ivan_xxxxx преди 132 дни
1
7
Немили-Недраги 3 глава (въпроси)
добавена от emil.wasilev преди 170 дни
4
27
Подобни материали
 

Страдание и съпричастие в "Зимни вечери" от Христо Смирненски

buldozer2
·
25 дек 2006
·
6,450
·

Темата за страданието се слива с темата за съпричастието. Те определят тъжното настроение при очертаване картината на мизерия, глад, мъка и отчаяние.
 

Иван Вазов - Човекът и природата


Отношението на човека към природата е проблемен център на Вазовото творчество. Заедно с Пенчо Славейков Вазов става основоположник на нов поетически вид в следосвобожденската литература – пейзажната лирика...
 

Творческото наследство на Иван Вазов

-
·
19 фев 2006
·
2,790

ЛИС върху цялостното творчество на Вазов.
 

Иван Вазов - Чичовци


Понятието “възраждане” носи в себе си смисъла на възстановяване, пробуждане.Българското възраждане е пробуждане на националното съзнание, възстановяване на националния дух, завръщане към идейте и културни ценности на историческото минало...
 

Смъртта на Знаменосеца - страдалческа и героична


Странджата се превръжа е опора на българските хъшове в мрачната и неприветлива Браила. Докато е здрав, той осигурява храна и подслон на своите събратя, обединява ги, лекува раните им от страданието и ежедневните изпитания...
 
Онлайн тестове по Литература
Творчество на Димитър Димов - „Тютюн”
тематичен тест по Литература за Ученици от 12 клас
Изготвен според учебния материал от 12 клас, този тест има за цел да провери до колко е усвоен романа на Димитър Димов - „Тютюн”. Въпросите са от затворен тип, 16 на брой.
(Лесен)
16
973
6
25.05.2009
„Неразделни”, Пенчо Славейков
тематичен тест по Литература за Ученици от 7 клас
Тестът има за цел да провери знанията на седмокласници по посочената тема. Въпросите са съобразени с изискванията за националния изпит след 7.клас. Тестът съдържа 13 въпроса, всеки от тях има един верен отговор.
(Лесен)
13
1,901
34
17.03.2009
» виж всички онлайн тестове по литература

"Немили-недраги" - анализ на трета глава

Материал № 659124, от 07 апр 2011
Свален: 40 пъти
Прегледан: 319 пъти
Предмет: Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 2
Брой думи: 1,293
Брой символи: 7,338

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за ""Немили-недраги" - анализ на трета глава"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Магдалена Ананиева
преподава по Литература
в град София
с опит от  16 години
40

Мария Желязкова
преподава по Литература
в град Пловдив
с опит от  2 години

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения