Големина на текста:
„Немили-недраги” – анализ на трета глава
Началото на трета глава отново пренася действието в кръчмата на Странджата. Хъшовете
пак са тук за обяд. Сред тях отново е шумно и оживено. Оставайки верен на историческата истина за
героите, Вазов рисува реалистично техния колективен портрет: „Скоро обядът се почна шумно,
устните засърбаха, устата загвачиха, гърлата загълтаха.” Писателят представя образите на героите
такива, каквито са, с усещане за колорита на атмосферата в кръчмата. Възбудени от спомените за
миналото и от „киселото евтино вино”, хъшовете стават шумни и още по-оживени.
На този фон Вазов показва спора между тях. Той засяга същността на тяхната основна
болка и тревога – свободата на отечеството. Спречкването между Петко Мравката и Димитрото
показва острото честолюбие на тези силни мъже, способни да се засегнат винаги, когато
достойнството им на борци за свобода е оскърбено. Писателят представя героите с всичките им
недостатъци. Те са изключително податливи на собствените си емоции. Способни са бързо да се
разпалят. Често са невъздържани, гневливи, готови на всичко. Авторът внушава, че тези крайности в
реакциите им са съвсем логични и закономерни, защото целият им живот е труден и драматичен.
Вазов умело градира напрежението между хъшовете, за да стигне постепенно до
кулминацията в техния спор: „Двама души, които стояха до защитника на чорбаджиите, бяха успели
вече от дума на дума, от рязкост на рязкост да се хванат за косите и се давчаха: „Предател!
Шпионин!” – чуваха се викове из борбата.” В такава драматична ситуация хъшовете са способни на
всичко. Буйни и темпераментни, те винаги са готови да вземат нечия страна и да стигнат до
крайности. Вазов не изопачава историческата истина за тях. В речта на емигрантите често се срещат
вулгарни думи: „разпоря”, „изкърмуша”, „изколим”. Понякога им липсва чувство за мярка в
поведението. Всичко това накърнява представата за тях като за чисти и светли образи.
Затова в композицията на повествованието намесата на Странджата в спора между тях
идва точно в момента, когато хъшовете са преминали всяка разумна граница и приличат повече на
освирепели един срещу друг изгнаници. В очите на Странджата те обаче не са такива. Старият хъш
изпитва болка от факта, че техният драматичен живот ги превръща в „бедни и презрени страдалци”.
Епитетите показват съзнанието на Знаменосеца, че другарите му понякога наистина са измъчени
хора, готови на всичко. Затова Странджата иска да защити човешкото им достойнство, да им
напомни, че всички имат обща съдба и мисия, че са мъченици за свободата на България.
Знаменосецът не прави разлика между тях, защото добре разбира, че и страданията, и надеждите им
са общи.. Оттук идва вдъхновението му да говори пред тях.
Обръщението „Братя мили” показва, че старият хъш счита всички свои другари за близки
и скъпи хора, за истински братя по неволи и съдба. Затова иска да им вдъхне повече вътрешна сила и
кураж и да им припомни смисъла на мъченичеството: „Но ще кажете: днес кой ни зачита? Кой ни
признава? Мирувайте! Ние сме човеци, ние сме българи, ние изпълнихме нашата света длъжност към
отечеството.” Реторичните въпроси отразяват терзанията на хъшовете и драматичните им чувства на
неоценени борци за свобода. Чрез повторението на местоимението „ние” авторът градира чувството в
речта на Странджата и разкрива безкористния патриотизъм и всеотдайността на всички хъшове. За
тях родината и борбата за нейната свобода осмислят целия им живот. Те им дават усещане за
удовлетворение от изпълнения дълг. За хъшовете нищо друго няма значение и стойност.
Саможертвата им не би могла да се измери с нищо материално: „Какво ни трябва друго? Пари ли?
Пари не щем, за пари не сме проливали кръвта си… Имот ли искаме или къщи? Та ние зарязахме
нашия имот и къщи доброволно.” Реторичните въпроси придават диалогичност на речта на героя.
Чрез нея авторът показва цялата двойственост и полюсност на хъшовския живот – да мечтаят за
свобода и да я виждат в най-красивите си блянове, а същевременно да живеят бедно и мизерно, като
чужденци, изгнаници и просяци. Затова признанието на Странджата звучи покъртително: „аз дето
едно време носех левското знаме, ази, храбрият Странджа, сега тая ръка държи лъжицата! Станахме
баби… Ах! Братя мили!...” За стария хъш „левското знаме” олицетворява духа за борба, героичния
подвиг за отечеството. „Лъжицата” символизира противоположния полюс на хъшовското
съществуване – безличното битово ежедневие, сивия и лишен от героични прояви делник на героите.
Контрастът между тези два образа разкрива мъчителните душевни терзания на Знаменосеца.
Уподобяването с „баби” показва вътрешната му съпротива срещу онова емигрантство, което обрича
хъшовете на бездействие и ги превръща от герои в изгнаници.
Силният дух на Странджата обаче го кара веднага да се съвземе от този моментен изблик
на душевна болка и мъка и на страдалческо самосъжаление. Героят се опитва да внуши на събратята
си, че най-ценното и скъпото за един човек е усещането за свобода. Старият хъш рисува пред
другарите си една жестока картина на робската действителност: „турците глобят, събличат, убиват,
позорят и народът пищи кански в робството и няма какво да стори.” Експресивните глаголи в
градация открояват ужаса на подтисничеството, на страданието и безсилието на човека да се
противопостави на тирана.. Странджата иска да внуши на другарите си, че, макар и изгнаници, те
трябва да ценят свободата си и да вярват, че ще настъпи мигът на тяхната историческа мисия.
В думите на героя откриваме дълбокото и мъдро прозрение, че свободата не може да се
купи или подари, а трябва да се извоюва. Старият хъш знае, че тя може да бъде оценена истински
само когато е постигната с цената на много страдания и жертви. Той вярва, че едни народ трябва сам
да узрее за свободата си чрез болките и изпитанията, за да е достоен за нея: „Народ без жертви не е
народ.” Думите на Знаменосеца звучат афористично. Те отразяват силата и мъдростта на един
истински патриот, готов да жертва себе си за великата идея. Странджата осмисля хъшовството като
всеотдайност и безкористност: „хъш значи да се мъчиш, да гладуваш, да се биеш, с една дума, да
бъдеш мъченик.” Глаголите в градация отразяват същината на страдалческото битие на емигрантите.
Знаменосецът знае, че животът на събратята му е труден и изпълнен с лишения и бедност.
Осъзнава, че несгодите биха могли да отклонят тези мъченици от мисията им. Затова се чувства
длъжен да им вдъхне сили и вяра в предстоящата борба: „И ще умрем със слава и в борба и няма да
издъхнем като кучета по тия улици.” Сравнението „като кучета” отразява другата, незавидна
алтернатива на хъшовското съществуване – недостойната и безславна смърт. Странджата знае, че и
той, и събратята му не заслужават този изход. Затова се опитва да ги окуражи и насърчи в
убедеността им, че един ден ще удари часът, когато всеки от другарите му ще може да се включи в
борбата и да се жертва за идеала си. Възклицанията, с които старият хъш завършва, показват силата и
мъдростта на един родолюбец, съхранил в себе си духа за борба: „Ще се бием още, братя мили! Ще се
бием за свободата на България! Да живее България!” Повторението на глаголите и призивният тон
отразяват увереността, че всички те ще дочакат ако не победа, то поне героична смърт.
Речта на стария хъш е изключително въздействаща. Тя кара хъшовете да забравят сивото
си и безлично ежедневие. Вдъхва им сила и увереност в правотата на каузата им. Пробужда техните
най-чисти и безкористни стремежи. За да отрази това въздействие, Вазов използва метафората на
огъня: „На всички очите бяха пламнали, светеха с пламъка на чистия патриотизъм…” Думите на
стария хъш облагородяват другарите му, възвръщат им усещането за смисъла на страданието и
мъченичеството. Те ги карат да се чувстват пълноценни хора, нужни на отечеството си. Особено ярко
тези настроения са предадени през погледа на най-младия, най-чистия и безкористен хъш – Бръчков:
„Сториха му се, че това са висши същества, родени за страдания, за борба и за слава – не като другите
смъртни…” Чрез описанието на мислите му Вазов извисява образа на хъшовете, разкрива ги като
чисти родолюбци-идеалисти, готови на дело да докажат обичта си към България.
Особено място в този емоционален момент има и кръщението на Бръчков като млад хъш. То
носи символичния смисъл, че борбата на героите не е само минало, но и бъдеще, щом сред тях има
младежи като Бръчков, приели идеята им.
Патриотичната песен в най-пълна степен отразява възторга и въодушевлението на
емигрантите. Тя доказва, че у тях е жив духът за борба и саможертва. Сравнението „като сладък
балсам въз душевните рани на скитниците” откроява благотворното въздействие на думите на
Странджата върху другарите му.
За зрителите власи, равнодушни и безразлични към съдбата на изгнаниците, хъшовете
изглеждат като „пияни българи”. С епитета „пияни” писателят преосмисля значението на мотива
„пиянство”. От израз на порочност той се превръща в знак на огромна и неизразима привързаност
към най-ценното, което хъшовете имат – родината, в белег на клетвена саможертва за свободата на
България.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

"Немили-недраги" - анализ на трета глава

Началото на трета глава отново пренася действието в кръчмата на Странджата. Хъшовете пак са тук за обяд. Сред тях отново е шумно и оживено. Оставайки верен на историческата истина за героите, Вазов рисува реалистично техния колективен портрет...
Изпратен от:
Plamena Hristova
на 2011-04-07
Добавен в:
Анализи
по Литература
Статистика:
44 сваляния
виж още
Изтегли
Материалът се намира в следните категории:
Анализи по Литература за Ученици рядко сваляни с 2 страници от преди повече от година Други
 
Домашни по темата на материала
Немили-Недраги 2 глава (въпроси)
добавена от niki.petrov_1002 преди 46 дни
0
11
Данте Алигиери-Ад (анализ на трета песен)
добавена от aleks.krumova преди 68 дни
0
1
ПОМОЩ! Литература!Македонски!!!
добавена от naddochka
0
2
Съчинение разсъждение на тема: Мъченическата смърт на Странджата, героичен подвиг на духа
добавена от ivan_xxxxx
1
7
Немили-Недраги 3 глава (въпроси)
добавена от emil.wasilev
4
36
 
Онлайн тестове по Литература
Тест по литература за 6-ти клас на тема "Човекът и другите"
междинен тест по Литература за Ученици от 6 клас
Тестът е междинен и съдържа 21 въпроса - всеки от тях има само един верен отговор. Предназначен е за ученици от 6-ти клас по литература.
(Лесен)
21
158
10
1 мин
17.07.2013
„Немили-недраги” Иван Вазов
тематичен тест по Литература за Ученици от 7 клас
Тестът е върху "Немили-недраги" на Иван Вазов, съдържа 24 затворени въпроса, като на всеки съответства само един верен отговор.
(Лесен)
24
3,166
34
31.10.2008
» виж всички онлайн тестове по литература

"Немили-недраги" - анализ на трета глава

Материал № 659124, от 07 апр 2011
Свален: 44 пъти
Прегледан: 411 пъти
Предмет: Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 2
Брой думи: 1,293
Брой символи: 7,338

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за ""Немили-недраги" - анализ на трета глава"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Андрей Генов
преподава по Литература
в град Пазарджик
с опит от  14 години
49

Даниела Михайлова
преподава по Литература
в град Ямбол
с опит от  10 години
73

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения