Големина на текста:
„Немили-недраги” – анализ на трета глава
Началото на трета глава отново пренася действието в кръчмата на Странджата. Хъшовете
пак са тук за обяд. Сред тях отново е шумно и оживено. Оставайки верен на историческата истина за
героите, Вазов рисува реалистично техния колективен портрет: „Скоро обядът се почна шумно,
устните засърбаха, устата загвачиха, гърлата загълтаха.” Писателят представя образите на героите
такива, каквито са, с усещане за колорита на атмосферата в кръчмата. Възбудени от спомените за
миналото и от „киселото евтино вино”, хъшовете стават шумни и още по-оживени.
На този фон Вазов показва спора между тях. Той засяга същността на тяхната основна
болка и тревога – свободата на отечеството. Спречкването между Петко Мравката и Димитрото
показва острото честолюбие на тези силни мъже, способни да се засегнат винаги, когато
достойнството им на борци за свобода е оскърбено. Писателят представя героите с всичките им
недостатъци. Те са изключително податливи на собствените си емоции. Способни са бързо да се
разпалят. Често са невъздържани, гневливи, готови на всичко. Авторът внушава, че тези крайности в
реакциите им са съвсем логични и закономерни, защото целият им живот е труден и драматичен.
Вазов умело градира напрежението между хъшовете, за да стигне постепенно до
кулминацията в техния спор: „Двама души, които стояха до защитника на чорбаджиите, бяха успели
вече от дума на дума, от рязкост на рязкост да се хванат за косите и се давчаха: „Предател!
Шпионин!” – чуваха се викове из борбата.” В такава драматична ситуация хъшовете са способни на
всичко. Буйни и темпераментни, те винаги са готови да вземат нечия страна и да стигнат до
крайности. Вазов не изопачава историческата истина за тях. В речта на емигрантите често се срещат
вулгарни думи: „разпоря”, „изкърмуша”, „изколим”. Понякога им липсва чувство за мярка в
поведението. Всичко това накърнява представата за тях като за чисти и светли образи.
Затова в композицията на повествованието намесата на Странджата в спора между тях
идва точно в момента, когато хъшовете са преминали всяка разумна граница и приличат повече на
освирепели един срещу друг изгнаници. В очите на Странджата те обаче не са такива. Старият хъш
изпитва болка от факта, че техният драматичен живот ги превръща в „бедни и презрени страдалци”.
Епитетите показват съзнанието на Знаменосеца, че другарите му понякога наистина са измъчени
хора, готови на всичко. Затова Странджата иска да защити човешкото им достойнство, да им
напомни, че всички имат обща съдба и мисия, че са мъченици за свободата на България.
Знаменосецът не прави разлика между тях, защото добре разбира, че и страданията, и надеждите им
са общи.. Оттук идва вдъхновението му да говори пред тях.
Обръщението „Братя мили” показва, че старият хъш счита всички свои другари за близки
и скъпи хора, за истински братя по неволи и съдба. Затова иска да им вдъхне повече вътрешна сила и
кураж и да им припомни смисъла на мъченичеството: „Но ще кажете: днес кой ни зачита? Кой ни
признава? Мирувайте! Ние сме човеци, ние сме българи, ние изпълнихме нашата света длъжност към
отечеството.” Реторичните въпроси отразяват терзанията на хъшовете и драматичните им чувства на
неоценени борци за свобода. Чрез повторението на местоимението „ние” авторът градира чувството в
речта на Странджата и разкрива безкористния патриотизъм и всеотдайността на всички хъшове. За
тях родината и борбата за нейната свобода осмислят целия им живот. Те им дават усещане за
удовлетворение от изпълнения дълг. За хъшовете нищо друго няма значение и стойност.
Саможертвата им не би могла да се измери с нищо материално: „Какво ни трябва друго? Пари ли?
Пари не щем, за пари не сме проливали кръвта си… Имот ли искаме или къщи? Та ние зарязахме
нашия имот и къщи доброволно.” Реторичните въпроси придават диалогичност на речта на героя.
Чрез нея авторът показва цялата двойственост и полюсност на хъшовския живот – да мечтаят за
свобода и да я виждат в най-красивите си блянове, а същевременно да живеят бедно и мизерно, като
чужденци, изгнаници и просяци. Затова признанието на Странджата звучи покъртително: „аз дето
едно време носех левското знаме, ази, храбрият Странджа, сега тая ръка държи лъжицата! Станахме
баби… Ах! Братя мили!...” За стария хъш „левското знаме” олицетворява духа за борба, героичния
подвиг за отечеството. „Лъжицата” символизира противоположния полюс на хъшовското
съществуване – безличното битово ежедневие, сивия и лишен от героични прояви делник на героите.
Контрастът между тези два образа разкрива мъчителните душевни терзания на Знаменосеца.
Уподобяването с „баби” показва вътрешната му съпротива срещу онова емигрантство, което обрича
хъшовете на бездействие и ги превръща от герои в изгнаници.
Силният дух на Странджата обаче го кара веднага да се съвземе от този моментен изблик
на душевна болка и мъка и на страдалческо самосъжаление. Героят се опитва да внуши на събратята
си, че най-ценното и скъпото за един човек е усещането за свобода. Старият хъш рисува пред

Информация

Това е предварителен преглед на материала. Прегледайте целия материал.

"Немили-недраги" - анализ на трета глава

Началото на трета глава отново пренася действието в кръчмата на Странджата. Хъшовете пак са тук за обяд. Сред тях отново е шумно и оживено. Оставайки верен на историческата истина за героите, Вазов рисува реалистично техния колективен портрет...
Изпратен от:
Plamena Hristova
на 2011-04-07
Добавен в:
Анализи
по Литература
Статистика:
40 сваляния
виж още
Изтегли
Материалът се намира в следните категории:
Анализи по Литература за Ученици рядко сваляни с 2 страници от преди повече от година Други
 
Домашни по темата на материала
ПОМОЩ! Литература!Македонски!!!
добавена от naddochka
0
2
моля ви спешно за оценка за утре по литература !!!
добавена от bojidar.nenkow_4558
0
8
кръчмата на странджата
добавена от daniela_vasileva_
0
7
Съчинение разсъждение на тема: Мъченическата смърт на Странджата, героичен подвиг на духа
добавена от ivan_xxxxx
1
7
Немили-Недраги 3 глава (въпроси)
добавена от emil.wasilev
4
28
 
Онлайн тестове по Литература
Захари Стоянов, "Записки по българските въстания"
тематичен тест по Литература за Ученици от 11 клас
Тестът е съобразен с учебната програма по БЕЛ за 11 клас. Въпросите са ориентирани около личността на Захари Стоянов и около основни сюжетни и композиционни особености на творбата му „Записки по българските въстания”, както и около творческата история на посоченото вече произведение.
(Лесен)
20
69
2
13.01.2009
Литературни термини и понятия
тематичен тест по Литература за Ученици от 7 клас
Тестът е предназначен за подготовка на учениците в 7. клас по литература и има за цел да провери доколко те са усвоили употребата на литературни термини и понятия при работа с художествен текст.
(Лесен)
19
1,058
2
20.01.2009
» виж всички онлайн тестове по литература

"Немили-недраги" - анализ на трета глава

Материал № 659124, от 07 апр 2011
Свален: 40 пъти
Прегледан: 371 пъти
Предмет: Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 2
Брой думи: 1,293
Брой символи: 7,338

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за ""Немили-недраги" - анализ на трета глава"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Татяна Георгиева
преподава по Литература
в град София
с опит от  24 години
6

Мария Желязкова
преподава по Литература
в град Пловдив
с опит от  2 години
80

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения