Големина на текста:
ЧЛЕНУВАНЕ НА СЪЩЕСТВИТЕЛНИТЕ И
ПРИЛАГАТЕЛНИТЕ ИМЕНА
1.ЧЛЕНУВАНЕ НА СЪЩЕСТВИТЕЛНИТЕ ИМЕНА.
В българския език съществува индивидуална и количествена
определеност. Например съществителното име къщата означава
точно определена, известна, позната на адресата къща за разлика от
формата на същата лексема къща, която означава всички и всякакви
къщи. Така че членуваната форма къщата обозначава един точно
определен обект, т.е. означава представа.
В изречението Студенти от втори курс чакаха пред
кабинета нечленуваната форма студенти не дава информация на
адресата за броя на студентите.В примера обаче Студентите от
втори курс чакаха пред кабинета членуваната форма студентите
означава, че всички студенти от курса чакат пред кабинета на
преподавателя.Следователно тази форма притежава граматическото
значение определеност, но вече не индивидуална, а количествена.
Морфологичен показател на граматическата категория
определеност в съвременния български език е определителният
член.
Морфологична същност на определителния член.
Определителния член в българския книжовен език е
произлязъл от показателното местоимение тъ, та, то в слаба
позиция/ жена та, добро то, добръiи тъ /.За разлика от
старобългарски едик и повечето съвременни езици като
немски,френски,гръцки и др. в съвременния български език
определителният член не е отделна дума, а задпоставна морфема. Тя
стои в края на съществителните и прилагателни имена и в края на
пълните притежателни местоимения.
I.Морфологично-фонетичен аспект на категорията
определеност.
Формата на членната морфема зависи от рода на името, от
завършека на формата и от функцията на името като член на
изречението.
1.1.Членуване на имената от мъжки род.
Съществителните имена от мъжки род, които завършват в
единствено число на съгласен звук, получават член –ът /-ят/, наречен
пълен член, или член –а /-я/, наречен кратък член.Изборът на една от
двете форми/-ът или-ят/ се ръководи от фонетичният принцип:
- Кагато крайният съгласен на съществителното е
исторически твърд или впоследствие затвърдял, се пише
пълен член-ът или кратък –а : двор /дворъ/-дворът-
двора /дворъ/; гост /гость/-гостът-госта /гостъ/.
- Когато крайният съгласен на съществителното име е
исторически мек,при членуване мекостта му се запазва. В
такива случаи се пише пълен -ят /-`ът/ и кратък –я /-`ъ/: ден
/дьнь/- денят /ден`ът/- деня / ден`ъ /.
- В думи с наставки-ар и –тел също се възстановява
мекостта на съгласните,които в старобългарския език са
стояли пред крайния еров вокал /- ар`ь, -тел`ь/, например:
вестникарят-вестникаря,секретарят-секретаря,благодетелят-
благодетеля и др.Освен съществителните с наставки –ар и
–тел в българаския език са останали 10 съществителни,
които нямат тези суфикси, но въпреки това възстановяват
мекостта на съгласния звук пред члена: кон, ден, зет, крал,
цар, лакът, нокът, огън, път, сън.
- Когато съществителното име завършва на –й, пълният член
се пише –ят / -й-ът/, а краткия –я /-й-ъ/.
Забележка: Съществителни, завършващи на –а,-я в единствено
число получават член- та: баща-бащата, съдия-съдията.
При членуване на съществителни имена от м.род е вметнат
звук /-ъ/ този звук се запазва: вятър-вятърът-вятъра, автор-
авторът-автора.Изключение правят съществителни с наставка –
изъм: идеализъм,идеализмът-идеализма.
1.2.Членуване на имена от женски род.
Всички съществителни от женске род в единствено число
получават член –та: птица-птицата, пролет-пролетта, есен-
есента, нощ- нощта.Когато съществителното име в ед.чесло
завършва на съгласен звук –т, в членуваната си форма при писане
буквата –т се удвоява.
1.3.Членуване на имена от ср.род.
Всички съществителни от среден род в единствено число
получават член –то: поле-полето, село-селото, дете-детето.
1.4.Членуване на имената в мн.число.
Съществителните имена в множествено число получават член
–те или член –та в зависимост от гласния звук, на който завършва
негленуваната им форма.Ако завършват на –е или –и, употребява се
член –те: градове-градовете, вестници-вестниците, книги-книгите,
жени- жените и т.н.
Ако завършват на –а или –я получават член –та: братя-
братята, копия-копията, ктижа-книжата,деца-децата и т.н.
Някои съществителни имена получават дублетни форми за
мн.число, поради което получават и дублетни определени форми
напр: крила-крилата и криле-крилете, колена-колената и колене-
коленете.
2.Семантичен аспект на категорията `определеност`.
По правило личните имена, презимената, фамилните имена е
псевдонимите не се членуват.Изключение от правилото правят
умалителните лични имена: Борето, Борката, Гошето, Ванчето,
Ленчето.Предимно негленувани са е лечните имена на животни,
индивидуални названия на географски обекти, названия на вестници,
ктиги, предприятия, организации: Белчо , Шаро, България, София,
вестик “Дневник”, “Под игото”, завод “Стомана” и др.
Членуват се прякорите и прозвищата / Казака, Дъбакът,
Моканина, Йотата / имена на географски названия, които имат
събирателно значение / Лудогорието, Средногорието / , имена на
местности, върхове ,които се употревяват само от жителите на
дадено селище / Барата, Билото, Кайлъка/, съществителни
собствени имена, като названия на исторически събития и епохи
/ Ренесанса, Освобождението, Съединението /
При сложните съществителни нарицателни имена,които се
пишат полуслято, се членува само втората съставка: генерал-
майорът, помощник-командирът, кандидат-студентът и др.
3.Синтактичен аспект на категорията `определеност`.
Съществителните имена от м.род, окончаващи в ед.число на
съгласен звук, винаги се членуват в пълен член, тогато в
изречението изпълняват роля на подлог, приложение на подлога или
част от съставно именно сказуемо:
Подлог- В далечината вече се виждаше градът.През деня
снегът спря да вали.Селянинът ореше съседната нива.
Сказуемо име ( обикновено стои след спомагателния глагол
съм и разкрива признак, качество на подлога)- Златото е металът,
който привлича най-много хората. Този е братовчедът на Милена.
Животното беше хищникът, когото преследваха от сутринта.
Приложение – Пъдарят Иван прекоси площада; Студентът
Милен Стоянов подаде молбата.
Забележка: Съществителни от м.род, тазоваващи титли,
звания, военни степени не се членуват в ролята на приложение,
напр: Професор Иванов води лекции по литература; Доктор
Христова приема пациенти от 12 часа; Чичо Стоян дойде вчера
от Русе.
Съществителните имена от м.род, окончаващи в ед.число на
съгласен звук, се членуват с кратък член, когато в изречението
изпълняват ролята на второстепенни части: допълнение- Отдалеч
видяхме завода.Иван садеше лука; обстоятелство- През деня снегът
спря да вали; Христина застана на брега; приложение на
допълнение- Видях пъдаря Иван.
Забележка: Съществителните имена м.род, завършващи на –
а,-я, от ж.род и ср.род също се членуват в ролята на подлог, на

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Членуване на съществителните и прилагателните имена

В българския език съществува индивидуална и количествена определеност. Например съществителното име къщата...
Изпратен от:
Радостина
на 2011-04-06
Добавен в:
Анализи
по Български език
Статистика:
61 сваляния
виж още
Изтегли
 
 
Онлайн тестове по Български език
Тест по Български език за 12-ти клас
изпитен тест по Български език за Ученици от 12 клас
Тестът е подходящ за подготовка за матура. Съдържа 10 въпроса от Езикова култура на Български книжовен език, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
10
106
1
10.10.2016
Тест по Български език за 7-ми клас над сложно изречение
тематичен тест по Български език за Ученици от 7 клас
Тестът е подходящ за проверка на знанията за видовете сложно изречение и пунктуацията им. Предназначен е за ученици от 7-ми клас. Съдържа 15 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Труден)
15
93
1
1 мин
07.10.2016
» виж всички онлайн тестове по български език

Членуване на съществителните и прилагателните имена

Материал № 657750, от 06 апр 2011
Свален: 61 пъти
Прегледан: 164 пъти
Предмет: Български език
Тип: Анализ
Брой страници: 6
Брой думи: 1,560
Брой символи: 9,409

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Членуване на съществителните и прилагателните и ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Деляна Попова
преподава по Български език
в град Пловдив
с опит от  6 години
1 363 31

Рая Костадинова
преподава по Български език
в град София
с опит от  4 години
73 31

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения