Големина на текста:
ЖИВОТЪТ НА ХЪШОВЕТЕ СПОРЕД І ГЛАВА НА
ПОВЕСТТА “НЕМИЛИ-НЕДРАГИ”
Повестта “Немили-недрагивъзкресява спомена за българските
емигранти в Браила преди освобождението. Чрез майсторски изградените
образи на хъшовете Вазов доказва, че това са българи, достойни за
уважение.
Животът на хъшовете в чуждата страна е труден, изпълнен с
лишения и несгоди. Емигрантите съществуват в изключителна оскъдица, в
отчайваща безизходност, но съхраняват непокътната обичта си към
родината и готовността си за саможертва в името на свободата.
В І глава на повестта чрез разгърнатите описания на пейзажа, както и
чрез портретната характеристика на героите Вазов създава ярка и
убедителна представа за хъшовското съществуване и за нравствените
опори на несломимия хъшовски дух. Още с началната природна картина се
създава тягостно, подтискащо настроение, тъй като в емигрантския живот
липсва перспектива. Основните детайли на пейзажа са мъглата, студът и
пустотата на улиците. Мракът, който сякаш се подсилва от слабата
светлина на уличните фенери, създава усещане за безперспективността в
емигрантския живот. Мъгливата декемврийска нощ е студена. Детайлите в
тази картина са смислово свързани със самотата на хъшовете, с тяхното
бездомничество. В такова време всеки търси топлината на домашния уют,
а хъшовете са лишени от възможността да почувстват сърдечност и
разбиране сред близките си. Бъдещето на изгнаниците е неясно по подобие
на мъглата, която задушава с “отровния си дъх” всеки случаен минувач.
Единствената ясна светлина се излъчва от малко прозорче, принадлежащо
на кръчма, която е разположена под земята. Вазов нарича кръчмата с
епитета “будна” не само, за да докаже, че хората в нея не спят.
Метафоричното значение на думата отвежда към мисълта, че в тази кръчма
е съхранен българският дух. По подобен начин българщината присъства и
в атмосферата на емигрантския квартал, който писателят рисува с лек
хумор. Дребните собственици на кафенета и дюкяни са запазили
българския борчески дух, но са го изразили по неподходящ начин.
Неугледните магазинчета и кръчми имат “гръмлив или безсмислен
надпис”, в който почти винаги се съдържа прилагателното български, или
негова форма: ”Българский лев, Филип Тотю, храбрий български войвода,
Свободна България”. Несъответствието между неугледните дюкянчета и
техните наименования пораждат усмивката на читателя. Наивният начин
,по който собствениците показват своята съпричастност с българската
кауза е тясно свързан и с изявената омраза към поробителите, внушена
чрез варианти на изображението на турчин по тютюнджийските лавки. На
една от рисунките турчинът е с изчовъркано око, на втора има надпис
“долу тираните!”, а на трета хъш с гола сабя се готви да заколи
“злополучния чалмоносец”. Омразата към поробителя е изразена по
неподходящ начин , но тя обединява хъшовете и всеки един от тях се
чувства съпричастен със съдбата на освободителното дело. Вазов подробно
обяснява и значението на думата народен в речта на емигрантите. Всеки
българин, който е избягал от турския произвол и който помага на “бедните
и презрени останки от героическите чети” е удостоен с това високо звание.
Читателят си обяснява причината, поради която кръчмата на Странджата
носи названието “народна кръчма на знаменосецът”. Това е място, където
хъшовете намират утеха и опора след ежедневните битки с мизерията и
презрението.
Разположението на кръчмата подсказва бедността на собственика и
символизира положението на хъшовете в румънското общество.
Неугледното подземие разкрива един свят на контрасти, свят на
унизителна материална бедност и впечатляващо духовно богатство.
Описанието на обстановката има двупосочна художествена функция.
От една страна писателят засилва усещането за мизерията, в която живеят
хъшовете, чрез детайлите ”опушена и полуразбита лампа”, “топъл и
задушлив въздух, сгъстен от къдежа на лампата и цигарите”. От друга
страна обстановката подсказва за съхранения борбен дух чрез украсата на
стената. Това описание на картините разкрива част от борческото минало
на собственика и неговите посетители. Първите три от общо четирите
картини са с общоизвестно съдържание. Вазов показва, че е бил част от
мисленето и нагласите на тази епоха, чрез отказа да даде място на
съдържанието им “Няма нужда да описвам…благоговение и възторг”.
Подробно авторът запознава със съдържанието на четвъртата картина. Тя
пресъздава посрещането на четата от един турски първенец, а централен
герой в изображението е Странджата. Фигурата му е великанска, знак за
изключителната му смелост и за героичното отстояване на националния
идеал. Въпреки мизерния си живот в настоящето знаменосецът е имал
славно минало и се стреми по всякакъв начин да съхрани спомените за
него непокътнати. Това е причината собственикът на кръчмата да прекъсва
грубо и рязко своя приятел, когато усети неточност в разказа му за
славните битки в Балкана. Репликите на Странджата издават стремежа му
да запази героизма на миналото за бъдещата победна битка над робството.
За съжаление настоящето е превърнало бившите четници в жалки
създания. Портретната характеристика, широко използвана от Вазов, е
изградена възоснова на общи детайли. Лицата на емигрантите са изпити,
очите им са хлътнали, самите те са преждевременно състарени. Бедността
е сложила траен отпечатък върху външността на хъшовете, но не е сломила
духа им. Със своите бледи физиономии изгнаниците се доближават до
излъчването на светците в православните икони. Това е така, защото
писателят смята, че трудният емигрантски живот е мъченическо изпитание
на духа, което хъшовете успяват да превъзмогнат. Самият факт, че си
спомнят за миналите битки, красноречиво говори за непокътнатостта на
идеалите им. Разбирасе, Вазов използва и детайли, които открояват всеки
един от героите. Индивидуализацията е постигната чрез открояване на
отличаващите всекиго черти от външността и характера. Странджата е
“най-стария от тях…най-снажен”. Епитетите в превъзходна степен
говорят, че знаменосецът е негласния лидер в малкото хъшовско общество.
Физическите страдания намират израз в болезнената му слабост и в
мъчителната кашлица, която раздира гърдите му. Той е сух “като скелет”,
но е запазил борбения си дух. Белезите от стари рани по лицето му говорят
за всеотдайност в битките и за изключителна жертвоготовност. Вазов
майсторски описва и разказва. Особено внимание писателят обръща на
очите му. Те са “лукави, дръзки”, знак, че високият мъж е способен чрез
хитрост да пренебрегва общоприетите закони и норми. Гръмкото име на
древния владетел Македонски говори за смелия стремеж на този хъш да
бъде последователен и решителен в битката с робството. Всички го
уважават, защото вярват, че Македонски е бил войвода на някаква
хайдушка чета. Жалкото настояще на дръзкия войвода го принуждава да
носи огромно извехтяло палто, но не е разрушило революционния му дух.
Изражение на “уморяване и отслабване” характеризира лицата на
Попчето и хаджията. И двамата са млади хора, но са се състарили рано
поради изпитанията ,на които ги подлага емигрантството.
За да открои мъченическия вид на своите герои, Вазов представя и
портрета на Бръчков. Младежкото свежо лице на новодошлия ярко
контрастира с изпитите лица на хъшовете. Бръчков е изоставил сигурното
си съществуване, за да се посвети на борбата за свобода и да осмисли
живота си чрез служене на революционното дело. Постъпката му е
истински нравствен подвиг, но Вазов говори за Свищовчето с лека
усмивка, тъй като чрез него рисува собствената си наивност пламенност
преди двадесет години.
Животът на хъшовете в чуждата страна е труден, но те не се
отчайват, а съхраняват борческия си дух и това според Вазов е истински
нравствен подвиг.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Животът на хъшовете според І глава на повестта “Немили-недраги”

Повестта “Немили-недраги” възкресява спомена за българските емигранти в Браила преди освобождението. Чрез майсторски изградените образи на хъшовете Вазов доказва, че това са българи, достойни за уважение...
Изпратен от:
roska_kokoska
на 2007-12-16
Добавен в:
Съчинения разсъждения
по Възрожденска литература
Статистика:
861 сваляния
виж още
Изтегли
 
Домашни по темата на материала
Кръчмата на Странджата В Немили-недраги
добавена от fenerist
3
48
Подобни материали
 

"Хъшовете между несретата и героизма"


"Немили - недраги" - Иван Вазов. Съчинение-разсъждение "Хъшовете между несретата и героизма!
 

"Немили-недраги", първа глава - Хъшовете между несретата и героизма

04 дек 2008
·
763
·
3
·
874
·
3,335
·
362
·
30
·

"Немили-недраги" е повест за съдбата на българските хъшове в Браила, за несретното им битие на изгнаници и страдалници, обречени на принудително бездействие далеч от родината...
 
Онлайн тестове по Възрожденска литература
Тест по литература - Иван Вазов
тематичен тест по Възрожденска литература за Ученици от 7 клас
Тест по литература върху творчеството на Иван Вазов и по-специално „Немили-недраги“.
(Лесен)
20
199
7
19.09.2011
» виж всички онлайн тестове по възрожденска литература

Животът на хъшовете според І глава на повестта “Немили-недраги”

Материал № 65242, от 16 дек 2007
Свален: 861 пъти
Прегледан: 1,551 пъти
Качен от:
Предмет: Възрожденска литература, Литература
Тип: Съчинение разсъждение
Брой страници: 3
Брой думи: 711
Брой символи: 6,129

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Животът на хъшовете според І глава на повестта  ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения