Големина на текста:
Пловдив
Казус
По
Сравнителна Стопанска История
Парите като институция
Съставил : Проверил :
Стефан Димитров Йочев Нинел Кьосева
Факултетен № F30621
Специализация “Туризъм”
Декември,2008 година,
Пловдив
1.Традицията на италианската икономическа мисъл в анализа на
парите.Ранно институционално разбиране за парите.
Статията на Лука Фантачи- взета като основа в разглеждания материал,
много подробно анализира историческото развитие на процеса на измененията
на парите във времето по отношение на техните функциии. Той разкрива
мненията на различни икономичести, които се стремят да обяснят движещите
сили на процеса по формирането на функциите на парите като средство за
мерене, ценност, средство за размяна. Това е обект на размисъл за
италианската икономическа мисъл, която има традиции в това отношение.
Според традиционните схващания на италианските икономисти функциите на
парите като средство за мерене, средство за размяна и средство за съхранение
на стойността по принцип са много сложно взаимно обвързани. Затова обект на
разглежданията, анализите и оценките са именно тези сложни взаиомовръзки.
Те стоят в основата на развитието на парите във времето.
В хода на тези взаимовръзки мисленето на хората също се променя, а с
това се изменя и употребата на парите в разглежданите три функции. Те ту се
сливат, ту се разделят. Особено важно тук е това, че процесът е дълготраен,
което показва силата му. Традиционната икономическа мисъл анализира
разделянето на функцията на мерене от тази на средство за размяна и
съответно на това отделянето на идеалните от реалните пари.
В хода на това развитие историческото време е разгледано като
съставено от два по-големи периода - античен или домодерен и модерен.
Характерното за първия период е, че тук именно се оформя ранното
институционално разбиране за парите.
В този период се извършва разделянето на парите на идеални и реални,
а това напълно съотвествана разделението между техните функции средство
за мерене и и средство за размяна. В случай обаче, парите не изпълняват
функцията средство за съхраняване на ценността. Можем да предположим, че
това е свързано с живота на хората, формиращ и мисленето им за парите. В
този период те се използват главно, за да бъдат похарчени в размяната.
Наличието на лихварство например става много години по-късно. В този
2
смисъл в този период, имайк пред вид историята хората основно употребяват
парите, за да си купят стоките или услугите, които са им необходими, а не ги
съхраняват като спестявания. В своята разработка Фантачи нарича всичко това
парична система тип 1.
Съществен момент в теорията на парите през този период е
разбирането, че логически и исторически средството за мерене се появява по-
рано от средството за размяна. Това е напълно нормално, защото при
реалните сделки, за да се определи какво количество от едната стока ще се
разменя срещу количество от другата стока е необходимо да има някаква
мярка. Тоест да се намери съотнасянето им , съотношението между
разменяните стоки.
Както се знае от историята, първоначално това се осъществява
стихийно. Но измерването преди сключване на сделките е задължително
присъстващо. Затова можем да кажем, че определянето на това какво срещу
какво ще се размени е налице още със създаването на човечеството. Но
първоначално размяната е била натурална – стока срещу стока, а парите не са
съществували.
Постепенно обаче, необходимостта да се улесни размяната прави нужно
да се появи посредник като парите. Те стават всеобщ еквивалент, срещу който
могат да се разменят всички други стоки. Затова парите се появявят много по-
късно, а именно във времето на разпадащото се натурално стопанство.
Логиката, която описахме е естествената историческа логика. Но
традиционното схващане се отличава от нея. Според него първо са се развили
парите и след това се осъзнава функцията им на мярка на ценноста. Тя се
формира именно чрез парите. Не можем да приемем за вярно това схващане,
защото още преди създаването на парите в натуралното стопанство хората са
разменяли стока срещу стока при определено съотношение. Тоест те са
определяли ценноста на всяка от стоките и са ги съпоставяли.
Пари е нямало, но хората са мерели ценността на разменяните стоки
мисълта на хората за ценността е налице.
Всичко това е свързано и със схващането за идеални и реални пари.
Може да се каже, че това отделяне също не е станало веднага. Човешката
логика изисква първоначално мисленето да узрее за това разделяне, а след
това то да се реализира практически. Ето защо не можем твърдо да отречем
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Парите като институция

Традицията на италианската икономическа мисъл в анализа на парите. Ранно институционално разбиране за парите...
Изпратен от:
Стефан Димитров Йочев
на 2011-03-20
Добавен в:
Казуси
по Икономически теории
Статистика:
33 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Икономически теории
Тест по икономически теории на тема: физиократи
тематичен тест по Икономически теории за Студенти от 1 курс
Тест по икономически теории на тема: Физиократи. Включва проверка на знанията върху материала по методология и основни концепции в теоретичната система на Кене. Учение за чистия продукт, класите и капитала. „Икономическа таблица” на Кене. Въпросите имат само един верен отговор.
(Труден)
14
325
1
08.11.2012
Тест по икономическа теория
тематичен тест по Икономически теории за Студенти от 2 курс
Тест по икономика, предназначен за проверка на основните познания по микроикономическа теория.
(Труден)
26
74
1
1 мин
18.02.2013
» виж всички онлайн тестове по икономически теории

Парите като институция

Материал № 645001, от 20 мар 2011
Свален: 33 пъти
Прегледан: 40 пъти
Предмет: Икономически теории, Икономика
Тип: Казус
Брой страници: 12
Брой думи: 3,084
Брой символи: 18,274

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Парите като институция"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения