Големина на текста:
Бит и душевност на българина в разказите на Елин Пелин
В лицето на Елин Пелин българската литература има един от класиците на
художествената проза и най-големия творец – реалист на българското село. Той
единствен е пресъздал селската действителност изключително правдиво, в нейната
типичност и жизнено разнообразие. Син на селото, Елин Пелин се изгражда като
тънък познавач на селския бит и селската психология. Неговите гегои са простите
трудови хора, понякога наивни и смешни, но винаги красиви със своята човешка
красота и житейската си мъдрост. Уважението на писателя към българския
национален дух и добродетелите на българина е намерило ярък израз в разказа
“Ветрената мелница”.
Появата на сушата тук няма типичния трагичен характер, а тя е повод да се
разгърне трудовия ентусиазъм на двамата герои – дядо Корчан и Лазар Дъбака.
Вятърната мелница е техният най-нов план на който е съдено да остане също тъй
незавършен, като преди това тепавицата и дарака. Всъщност двамата герои не се
интересуват толкова от резултата на своята работа. Те просто се опияняват от самия
труд, превърнал се за тях в жизнена необходимост и истинско морално удоволствие,
че не стоят със скръстени ръце след като воденичките им тъжно са замлъкнали
заради сушата. Тези двама различни по възраст герои са свързани от искрено и
трайно приятелство, в чиято основа стои веселият им нрав, душевното им
благородство и способността им задружно да се трудят. В момент на усилен труд над
мелницата, те не усещат жарките лъчи на лятното слънце, пот се лее от челата им,
но те неуморно и без почивка въртят чуковете и теслите. Чрез тях Елин Пелин
възпява пословичното трудолюбие на българския селянин, определяйки го като
основна негова добродетел.
А когато на фона на разгърнатата трудова картина се появява палавата внучка
на дядо Корчан – Христина, разказът се превръща вхимн на труда, веселието и
любовта. Бялото облаче, задало се зад Витоша, дава повод за бурно веселие на
отрудените селски труженици, които в него виждат основанието си от глада и
мъките. Всред общата радост протича и любовният трепет между Лазар Дъбака и
Христина – типичен образ на българската девойка. В техния облог за надиграване
има много нравствена красота, морална чистота и сдържано човешко достойнство.
Породила се неусетно в съседското им общуване, сега тя избликва с неудържима
сила и логично завършва със сватбен оброк.
Но докато тук нещата следват естествения си ход, разказът “Кал” представя
друга картина – където една чиста и всеотдайна любов е потъпкана от груби
материалистично идеи. Дълбока и затрогваща е трагедията на младия учител Нонин,
отритнат от своята любима Славка, защото е беден и с неустановено бъдеще.
Душата на героя е наранена до смърт, а в деня на сватбата той няма и физически
сили да стане от леглото, преживявайки своята болка. Нищо не е в състояние да го
успокои и да върне чувството му за чест и достойнство.
Страдайки за погубената си любов, Нонин не може да се примири с факта, че
нежната и претенциозна Славка ще се ожени за стар, грозен и глуповат мъж само,
защото той има пари и имоти, с които ще и гарантира богат, спокоен и охолен живот.
Постепенно той стига до една тъжна истина за живота в онова време:
“Кал. Ужасна, гъста, черна, лепкава,
непроходима кал, в която е заглъбнало
всичко – и къщи, и хора, и добитък...
И Славка потъна в кал,...”
Калта на живота е наистина страшна и ужасяваща, щом парите стоят над всичко,
дори над човешките добродетели и над любовта.
Социалното разделение на хората е и основна тема в разказа “Задушница”,
където църковният празник на мъртвите служи за фон на развиващото се действие.
Така Елин Пелин внушава идеята, че живите почти не живеят, а просто съществуват
в тази грешна земя. От всички присъстващи на гробището ярко се откроява образът
на селския поп, който трупа порязаниците, раздадени от жените в огромен чувал, а
срещу него в студения зимен ден сираците, просяците и бедняците протягат
посинели от студ ръце за дребни трошички, за да похапнат поне малко. Не по
различен от общата картина е и главният герой Станчо Поляка, дошъл да раздаде за
“Бог да прости” за починалата си жена. Кръпките, грубо и неумело зашити по
окъсаната му риза издават бедността му. В съветите, които тъщата и кумицата му
дават да се ожени пак, Елин Пелин използва случая да извиси образа на
българската жена: “Каква да е, да ти гледа къщата...”
Независимо дали е красива или не, дали обича или не, българката притежава
най-важната за една жена добродетел – да бъде къщовница и грижовна майка и
съпруга.
Освен това авторът набляга и на факта, че българинът не обича самотата. Това
става причина Станчо и Стоилка, която също е останала сама, да се съберат в едно
семейство, да съберат “неволите си и децата си” и заедно да посрещат житейските
проблеми и дребните радости в сивото ежедневие. Големият сърцевед Елин Пелин
чрез този разказ утвърждава и още една истина – че хората не могат да живеят без
да се обичат и че любовта им дава сили да понасят полеко несгодите.
На човешката душа и нейните нужди от пълнокръвен живот е посветен и сюжета
на веселия разказ “Пролетна измама”. Младият отец Игнатий, станал монах по
субективни причини, е намерил убежище от светската суета зад манастирските
стени. Но дали душата му се примирява с монашеските забрани, става ясно като
проследим поведението му при пролетната разходка след дългата и тежка зима. Той
като дете се радва на потъналите в зеленина и цветя поляни. Унесен в пролетно
опиянение наблюдава събуждането на природата за нов живот и любовната игра на
врабците. В един миг, свалил черното расо, той се чувства освободен от
монашеските канони и се превръща в нормален човек, на когото нищо човешко не
му е чуждо – посяга към ракийката в творбата, запява всела песничка и се отдава на
сладки любовни мечти за приключение с млада и хубава жена. Толкова е силно
човешкото плътско желание у него, че изсъхналия конски череп му се струва като
женска забрадка, обхванат от любовна тръпка, младият монах бързо препуска с
кончето към белеещото се петно, изпитвайки предварителна наслада от
предстовщото преживяване. Но той остава жестоко измамен от действителността.
Измамата е двойна – веднъж е измамен за койли път от живота самият отец Игнатий,
а вторият измамен е Бог, пред когото се е заклел във вечна любов монахът.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Бит и душевност на българина в разказите на Елин Пелин

В лицето на Елин Пелин българската литература има един от класиците на художествената проза и най-големия творец – реалист на българското село. Той единствен е пресъздал селската действителност изключително правдиво.
Изпратен от:
emibeckham
на 2006-10-23
Добавен в:
Анализи
по Нова българска литература
Статистика:
2,044 сваляния
виж още
Изтегли
 
Подобни материали
 

Ангелинка - Елин Пелин

04 май 2006
·
3,183
·
1
·
405
·
20
·
21

Мечтите отличават човка от останалите живи същества. Мечтата е онзи необятен свят, в които човека се чувства силен,различен, незвисим и щастлив. Понесъл се на крилете на въображаемото, мчтания дух търси, открива, стреми се към идеал, красота, към хармония
 

Човешки съдби и характери в повестта "Гераците" на Елин Пелин

17 апр 2006
·
1,955
·
7
·
1,481
·
413
·
57
·
3

Израснал и живял на село, опознал нелекия път на българина, Елин Пелин успява да усети трепета на неговото сърце, да открие съкровените му мечти и желания, да оцени в пълна мяра неговите добродетели.
 

Ангелинка - царица на момчешката фантазия


Съчинение-рзсъждение върху разказа 'Ангелинка' от Елин Пелин.
 

"Гераците" - повест за българското село

28 ное 2007
·
375
·
4
·
1,125
·
18

Трагичният сблъсък между старото патриархално общество и новия морал създава повестта "Гераците" на Елин Пелин.
 

Изконното в националния живот и трайното в българския характер и душевност според разказите на Елин Пелин

28 ное 2007
·
322
·
10
·
2,920
·
95
·
1

Дълбоко свързан с народа, наследил демократичните и хуманистични традиции в нашия културен живот, Елин Пелин пренася през цялото си творчество своята голяма любов към обикновените селски хора, носители на високи нравствени добродетели.
 

Бит и душевност на българина в разказите на Елин Пелин

Материал № 6405, от 23 окт 2006
Свален: 2,044 пъти
Прегледан: 190 пъти
Качен от:
Предмет: Нова българска литература, Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 2
Брой думи: 644
Брой символи: 5,071

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Бит и душевност на българина в разказите на Ели ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Таня Генова
преподава по Нова българска литература
в град Пловдив
с опит от  15 години
7 1,951 153


виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения