Влез със своя facebook 
3
16
Изисквания към материалите, коит ...
Публикува Mod_Bobi, преди 49 дни
Христо Ботев-„Хайдути”
В периода на Българското възраждане литературата ни търси пътища към
национална самоопределеност.В нейния фокус попадат проблемите ,свързани с
робството и свободата ,живота и смъртта.Давайки отговор на редица въпроси,Христо
Ботев отправя към читателя послания,които имат не само литературна,но и
обществено-културна стойност.Родена от могъш талант,Ботевата поезия представлява
висш образец на превръщането на най-големите проблеми на времето в дълбоко
личностно изживяване.
Оригинално и самобитно,поетическото творчество на Христо Ботев остава
недостижим връх в историята на българската лирика.Близостта му до народната песен
е посочвана като негово най-голямо достойнство.Поетът революционер създава
своеобразна поетическа форма,непозната дотогава в нашата литература.Изградени на
принципите на народнопесенния стих,Ботевите стихотворения се отличават с динамика
и емоционална наситеност,с нов строеж на стихосложението и неповторима ритмика.
Основна тема на Ботевата поезия е копнежът му по свобода.Силно да люби и мрази-
това е вдухновената му философия.Най-пряк израз на този блян е поемата
„Хайдути”,която по структура,по мелодичност и лексика напомня духа на народната
песен .В нея Христо Ботев разгръща широка картина на хайдушкото
движение,изобразявайки борбата на страдащия народ не само срещу турците,но и
срещу социалните потисници –чорбаджиите „изедници”.
В лирическото встъпление поетът разкрива несломимия български дух чрез
хайдушката песен,утвърдила през годините на робство борбения оптимизъм на народа
ни.Творбата започва с картина на волния хайдушки живот,претворен във възторжено
обръщение към дядото: „Я надуй дядо,кавала…”Тонът е тържествен и
приповдигнат.Вълнението на лирическия говорител е провокирано от легендата за
Чавдар войвода-„Чавдар страшен хайдутин”,”Чавдар вехта войвода”.Поетът желае
чрез песента да прослави подвига на смелите и отдадени на България хайдути,да
породи желание за мъст и борба.Чрез песента саможертвата трябва да достигне до
всички и да пробуди „заспалите” за борба.
Повелителната форма:”Я надуй..”,засилва емоцията и засища стиха с възторженост,с
усещане за волност и желание за песен.Тук,както и в останалите Ботеви
стихотворения,песента се явява посредник между поколенията.Тя ще съхрани спомена
за подвизите на хайдутите в народната памет.Силното емоционално внушение е
постигнато чрез повторението на думи,свързани със синонимни определения в
инверсия:”песни юнашки,хайдушки/песни за вехти войводи”.
Лирическият герой не може да приеме бездействието на народа.Той се чувства
неразбран и самотен в един свят,където слуша „любовни песни”,но сам пее за теглото
на българите:
Ах,че мен,дядо додея
любовни песни да слушам,
а сам за тегло да пея…
Чрез песента той иска да събуди от дълбокия сън съзнанието на събратята си,да ги
вдигне на бунт срещу тежките „кахъри” и „черни ядове”,които разяждат юнашкото му
сърце заради робското примирение и теглото „сюрмашко” на народа.Желанието
му:”след теб да викна запея”,надеждата му:”та ако мен никой не чуе,/песента ще се
пронесе/по гори и по долища”,му дават сили да следва своите идеи и идеали.
Образът на Чавдар е въведен във втората композиционна част на стихотворението
чрез анафоричното повторение на въпросителното местоимение „кой”,последвано от
реторични въпроси:”кой не знае Чавдар войвода,/кой не е слушал за него?”,които
