Големина на текста:
Русенски университет „ Ангел Кънчев ”
Филиал Силистра
по дисциплината
Руска литература
на тема
Проблемът за любовта и семейството в романа
„Анна Каренина”на Лев Толстой
Изготвил:___________ Проверил:__________
Севда Мюмюн Хюсеин гл.ас.Ц.Балевска
Специалност:
Български език и английски език
Факултетен номер:058041
Втори курс
Силистра
2006
Лев Николаевич Толстой е роден на 28 август 1828г. в имението Ясна поляна,
недалеч от гр.Тула. В него той прекарва най-щастливите години от своя живот.
„ Анна Каренина ” е вторият след „ Война и мир ” голям роман на Лев
Толстой. По повод именно на романа „ Анна Каренина ” Толстой изказва
известната си мисъл: „За да стане произведението хубаво, трябва да обичаш в
него главната, основната мисъл. Така в „Анна Каренина” аз обичам семейната
мисъл ...” Като поставя в основата на своето произведение „семейната мисъл”,
Толстой изгражда неговия сюжет върху две паралелни и противостоящи
тематични линии по отношение на търсене и намиране смисъла и щастието в
живота - Анна - Вронски - Каренин и Левин - Кити.
Независимо, че Толстой търси красотата на своето художествено произведение
в „семейната мисъл”, „Анна Каренина” не е семейно-битов или любовен роман, а
социално-психологически роман, в който големите обществени и морално-
етични проблеми се разкриват чрез семейните интимно-лични отношения и
преживявания на героите.
Проблематиката на романа се отличава със своята лична, социална и
общочовешка значимост. Философският проблем, който ние откриваме и в
другите художествени произведения на Толстой, е в какво се състои смисълът
на човешкия живот. Както е известно, той вълнува не само Левин от „Анна
Каренина”, но и Пиер Безухов и Андрей Болконски от „Война и мир”, Нехлюдов
от „Възкресение” и т.н., т.е. близките до сърцето на автора герои.
Този проблем в „Анна Каренина” обаче получава своя нюанс и се реализира
чрез други частни проблеми, като тези за правата на човешката личност, за
нейното емоционано и духовно разкрепостяване, за общественото и личното
поведение на човека, за семейството, брака, любовта, майчиния дълг и чувство, а
наред с тях – и пътя, по който трябва да се развива Русия.
Толстой отделя особено внимание и място на т.нар. „женски въпрос”, който
особено много е вълнувал руското общество от онова време. В решаването на
този въпрос вземат участие почти всички по-значителни писатели от втората
половина на XIXв. - Туртенев, Гончаров, Чернишевски, Достоевски и пр. Лев
Толстой чрез романа „Анна Каренина” също казва своята не безавторитетна дума
на писател и мислител. Той излиза със своя концепция за мястото на жената в
семейството и обществото, за нейното право на щастие и прелюбодеяние и т.н.
Не случайно именно „нравственото отношение към предмета” свързва
централните сюжетни линии, в които се разкрива съдбата на Анна и Левин. Чрез
тези два образа авторът по различен начин решава централния проблем
проблема за смисъла на човешкия живот и за щастието на човека в
семейството и обществото.
2
Романът започва със „семейната мисъл”: „Всички щастливи семейства си
приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему.” Това се отнася
в еднаква степен до всички семейства, включени в произведението – на Анна, на
Левин, на Доли и т.н. Отношението към семейството заема изключително важно
място при ракриване на персонажа. То определя неговата щастлива или трагична
съдба. Това особено важи за жената – за жената-майка и за жената-съпруга.
Толстой счита, че нейното предназначение е да пресъздава живота, но не и да
прелюбодейства. Всяко отклонение от семейството обезателно я довежда до
трагичен край. С особена сила тази мисъл се изявява в образа на Анна – едно от
най-пленителните художествени създания на Лев Толстой.
Анна Каренина е необикновена жена – изключителна не само по отношение на
външна, но и на вътрешна красота. В началото на романа авторът ни я показва
като жена с репутация на добра майка и съпруга. Но в семейството на Каренини
тя е само привидно щастлива или по-скоро мълчаливо, покорно нещастна. Анна
жадува за истинско семейно щастие – такова, каквото Каренин не е в състояние
да й предложи. Затова и срещата й с Вронски разрушава много бързо нейната
съпружеска вярност, за да й даде да почувства какво значи да обичаш истински,
„свободно и смело”. Твърде скоро обаче любовта на Анна се превръща в любов-
страдание, любов-мъка, която я изпраща под колелетата на влака. И това е
логическо следствие на нейното положение на жена, която напуска своя дом,
своето дете и съпруг. Не случайно авторът подчертава, че Анна обича до
безумство две същества, които взаимно се отблъскват – Вронски и Серьожа. „Аз
немога да ги съединя - казва тя на Доли, - а това ми е необходимо. И все пак ще
свърши... Та ти не ме съди за нищо... Аз не заслужавам презрение. Аз съм именно
нещастна.” Анна е нещастна според автора, защото пренебрегва чувството си на
майка и се поддава на обхваналия я стремеж за лично щастие. А според законите
на човешката природа и морал това се наказва! Наказана е и Анна, защото жертва
щастието на детето си заради своето егоистично щастие. Трагедията на Анна се
подсилва и от обстоятелството, че тя не живее с разума, а със сърцето си.
Разумът би намерил доводи, за да я оправдае, но сърцето – никога! Именно то й
подсказва, че в чувствата й към Вронски има „нещо ужасно”, нещо непоносимо!
Оттук и чувството й за катастрофалност, за трагична обреченост, която с всеки
изминал ден се увеличава. Дори в чужбина – далеч от светската мълва, Анна не
намира душевно спокойствие.
Независимо, че Толстой осъжда „ прелюбодеянието” на Анна, в същото време
дълбоко в себе си й съчувства. Той търси повод, за да изкара на преден план
жената-майка в нея. Не случаино една от най-трогателните и сърцераздирателни
сцени в романа е свиждането на Анна с малкия Серьожа. В тази сцена Толстой
много подробно рисува сцената между майката и сина и взаимните чувства,
които тя предизвиква у тях. Пред нас се разкрива дълбоко трагичният образ на
майката, която е разделена от своето дете. Толстой като че ли отново поставя
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
20 сеп 2017 в 18:23 студент на 23 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Филологически факултет, специалност - Българска филология, випуск 2014
29 юни 2017 в 18:45 студентка на 44 години от София - УНСС, факулетет - Управление и администрация, специалност - Администрация и управление, випуск 2014
24 апр 2017 в 23:31 студент на 21 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Факултет по славянски филологии, специалност - Българска филология, випуск 2019
06 апр 2017 в 17:50 ученичка на 24 години от Варна - ПГТ "Професор д-р Асен Златаров", випуск 2012
06 дек 2016 в 18:47 в момента не учи на 32 години от Велико Търново
01 окт 2016 в 20:42 студентка на 21 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Факултет по славянски филологии, специалност - Българска филология, випуск 2020
25 авг 2016 в 11:13 ученичка на 26 години от Смолян - ГПЧЕ "Иван Вазов", випуск 2011
26 юни 2016 в 18:12 студентка на 27 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Факултет по славянски филологии, специалност - Българска филология, випуск 2018
20 юни 2016 в 23:39 студентка на 36 години от София - Бизнес колеж "Евростандарт"
18 юни 2016 в 11:00 в момента не учи
 
Подобни материали
 

Лев Николаевич Толстой


Толстой Лев Николаевич, граф (1828 - 1910), прозаик, драматург, публицист.
 

Руска литература на ХІХ век (табличен вид)


А.С.Пушкин, М.Ю.Лермонтов, Н.В.Гогол - живот, произведения, съдържание и основни герои.
 

Лев Толстой


Лев Николаевич Толстой е руски писател, главно автор на романи и разкази. Най-известните му романи са "Война и мир", "Анна Каренина" и "Възкресение"...
 

" Престъпление и наказание "


В трета част от романа ,,Престъпление и наказание” един от най-известните през XIX в. руски писатели,Фьодор Достоевски,използва нестандартно сравнение за да разкрие същността на главния герой в произведението си.Той го нарича „естетическа въшка”...
 

Масовата литература през 60-70-те години на 18 в.


На Власт е Екатерина 2 за да изгражда чрез литература своя образ – водена от желанието Руското общество да я приеме. Екатерина узурпира властта по особенно груб начин, чрез преврат убииство, на законния...
 

Проблемът за любовта и семейството в романа „Анна Каренина” на Лев Толстой

Материал № 62009, от 13 дек 2007
Свален: 855 пъти
Прегледан: 475 пъти
Качен от:
Предмет: Руска класическа литература, Литература
Тип: Курсова работа
Брой страници: 7
Брой думи: 1,572
Брой символи: 12,478

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Проблемът за любовта и семейството в романа „Ан ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения