Лидия Найденова
преподава по История
в град Пловдив
Големина на текста:
Международните отношения в Европа между
двете световни войни
Международните отношения през периода от края на Първата до
началото на Втората световна война се характеризират с динамичното
противопоставяне на две основни тенденции. Първата е за утвърждаване
на Версайската система от договори, а втората поддържа идеята за
ревизия на следвоенното статукво. Конфронтацията доминира като
основен подход в световната политика през този периоди е израз на
големите различия между отделните държави. Най-общата
характеристика за международната среда между двете войни е, че тя е
наситена с дипломатически споразумения и инициативи предизвикани от
наказаталните мирни договори за победените страни, многоброините
жертви,повсеместната разруха, изгубените илюзии инастъпващата
икономическа криза в Европа.
Реалностите след войната не позволяват развитие в перспектива на
каквито и да било политически идеи и норми. Обезсмислени са старите
ценности и традиции във витрешнополитическото развитие и
международните отношения. В резултат някои държави се ориентират
към тоталитаризъм,което променя тяхната позиция от защитници на
статуквото в негови противници. Най-типичният пример за това са
Италия и Япония.
Италия е „недоволния” победител от Първата световна война,
защото е принудена да дели територии с новосъздадените държави, но
въпреки това участва активно в европейската политика.
Външнополитическите й цели през първата полувина на междувоенния
период са да съдейства за налагане на статуквото и да сътрудничи с
Великобритания и Франция. През втората полувина на 30-те години тези
цели започват да се променят и се очертава нова насоченост във
външнополитическото поведение на Италия. Постепенно италианската
дипломация се ориентира към взаимоотношения с Германия и Япония
(ревизионистично настроените страни). Фашизмът на Мусолини, който
завзема властта през 1922г., популяризира идеята за силнта държава. Тя
трябва да разреши териториалните си спорове радикално и да се
ориентира към териториално разширение. Към средата на 30-те, Италия
се дистанцира от страните пазители на статуквото. Така съюзът
Мусолини и Хитлер, породен от идейната близост на остановените от тях
режими, се превръща в политическо и стратегическо взаимодействие,
насочено към промяна на установения ред в Европа.
Япония е другата страна от победителките променила
външнополиточеските си възгледи.От сътрудник за изграждане на
Версайската системасе ориентира към агресивна и настъпателна
политика за териториално преразпределение на Далечния Изток и
Тихоокеанския регион. В така наречения мемурандум на Танака по името
на тогавашния министър-прецедател стават ясни целите залегнали във
външната политика на Япония в периода между двете войни- да се
установи японска хегемония в Азия и Тихия океан. До края на 30-те
години японската дипломация се ориентира към сближаване и активно
взаимодействие с Германия. Така на 25 ноември 1936 година е подписан
Антикоминтерновския пакт, а на 27 септември 1940г.- неговото
продължение „Стоманения пакт”
Въпреки приноса си за мира по времето на Първата световна война
и повлияването им за изграждането на следвоенния ред, Съединените
щати се връщат към традиционната за тях политика на неутралитет след
края на войната. По време на Парижката мирна конференция САЩ внася
нови идеи в международните отношения. Американският президент
Уилсън популяризира колективната сигурност като нов подход, който
трябва да превърне мира в легална концепция. Според него
демократичните народи реализирали своето право на самоопределение
ниамат причина да воюват. Обществото на народите също се създава по
негова инициатива, но тъй като Сената не го ратифицира САЩ не взема
участие в дейността на организацията.
Едно от основните противоречия в международните отношения е
противопоставянето на две виждания за изграждане на мира- идеята за
колективна сигурност и традиционните европейски съюзи. Според
традиционното европейско съюзяване мирът е постигане на баланс на
силите, а противопоставянето е обективна реалност, а в идеята на
колективната сигурност е заложено обединението на всички народи
срещу агресора и общото ефективно противодействие срещу него. По
същество двете виждания изявяват спора за морала и интересите в
международните отношения, това е спора между представителите на
реализма и идеализма. През първото десетилетие след войната той е
решен в полза на взаимодействието. Америка става катализатор на
процеса за преодоляване на политиката на интереси, довела до Първата
световна война, като инициира създаването на Обществото на народите.
Според Уилсън ОН може да коригира условията на Версайския договор,
които противоречат на принципите на „новия ред” като се разчита на
силата на световното обществено мнение.(Кисинджър, 1997г., 202стр.)
Тези очаквания не се сбъдват и американското разбиране за нова
организация не само, че не довежда до намаляване на конфронтацията,
а напротив засилва противоречията и ускорява изчерпването на
Версайския ред. Разбира се организацията има и полужителен принос в
рамкирането на начина за разрешаване на противоречиятс, а именно
водене на преговори между различните държави. Взаимодействието
между членките на ОН през първата полувина от периода между двете

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
21 юни 2017 в 12:01 студент на 23 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Филологически факултет, специалност - Български език и история, випуск 2017
07 юни 2017 в 21:05 родител на 25 години
28 май 2017 в 16:39 учител на 27 години от София
17 апр 2017 в 15:21 потребител
03 апр 2017 в 15:32 ученик на 22 години от София - ПЧАГ "Уилям Шекспир", випуск 2014
03 фев 2017 в 16:20 студент на 40 години от София - УНСС, факулетет - Международна икономика и политика, специалност - Международни отношения, випуск 2017
31 яну 2017 в 18:06 учител на 36 години
15 яну 2017 в 20:32 ученик на 22 години от Разград - ПТГ "Шандор Петьофи", випуск 2013
12 яну 2017 в 14:31 студент на 29 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Исторически факултет, специалност - История, випуск 2017
18 дек 2016 в 14:37 студент на 21 години от София - УНСС, факулетет - Правен, специалност - Право, випуск 2015
 
Домашни по темата на материала
Османската империя-политически конфликти и международни отношения. Модернизация на империята
добавена от denicapetrova_abv_bg 06.12.2014
0
5
 
Онлайн тестове по История
Тест по История и Цивилизация за 10-ти клас. Страните с парламентарна демокрация след I-ва световна война
тематичен тест по История за Ученици от 10 клас
Тестът се състои от 10 въпроса, които акцентират върху факти, събития и история на парламентарните демокрации след ПСВ. Всеки въпрос има само един верен отговор. Тестът е предназначен за ученици от 10-ти клас.
(Лесен)
10
61
1
1 мин
07.10.2016
Тест по История и цивилизация за 8-ми клас
изпитен тест по История за Ученици от 8 клас
Тестът съдържа 15 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Включват се следните уроци в теста: Династията на Комнините, Френското кралство през XIII-XIV в., Германия: от мечтата за Италия до разширяването на Изток, Възникване на Английския парламент...
(Труден)
15
19
2
1 мин
19.10.2016
» виж всички онлайн тестове по история

Международните отношения в Европа между двете световни войни

Материал № 618801, от 14 фев 2011
Свален: 303 пъти
Прегледан: 461 пъти
Предмет: История
Тип: Курсова работа
Брой страници: 16
Брой думи: 3,221
Брой символи: 21,161

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Международните отношения в Европа между двете с ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Тервел Попов
преподава по История
в град София
с опит от  1 години
19

Лидия Найденова
преподава по История
в град Пловдив
с опит от  22 години
54

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения