Големина на текста:
Същност на социализацията
Социализация от лат. Socialis означава обществен , т.е. процес на формиране на
личността , усвояване от индивида на езика , на социални ценности и опит ( норми ,
образци на поведение , установки ). Социализацията е най-широкият социален процес на
взаимодействие на човека , при който имами усвояване и създаване на човешки опит и
ценности. Социализацията преминава в етап , в който индивидът сам усвоява и създава
ценности.
В средата на ХХ век социологията и като термен , и като изследователско поле се
превръща в самостоятелна междудисциплинарна област на изследване. Това е
причината , поради която проблемите на социализацията могат да бъдат разгледани от
различен аспект. Затова социологията се изучава от филисофи , етнографи , педагози ,
психолози .
Разнообразните научни изследвания и концепции в социолагията винаги са насочени
към разкриване ролята на самия човек в процеса на социализация. Съшествуват много
подходи за това каква е тази роля. Едни автори сочат , че човек има пасивна позиция в
процеса на социализацията , а самата социализация те разглеждат повече като процес на
адаптация към обществото и тя зависи от неговото равнище на култура. Този подход се
определя като субективно – обективен , където обществото като цяло е субект на
въздействието , човекът като личност е само субект.Привърженик на тзи субективно –
обективен подход е френския учен Емил Дюрхам.
Други изследователи разглеждат човека като активен субект т.е. като активен
участник в процеса на социализацията , а не само като адаптиращ се в обществото
индивид. Тези автори считат , че човек може да окаже влияние чрез своята дейност не
само върху собствения си живот , но и върху обстоятелствата , които го заобикалят.
Видни представители на този подход са американските социолози Чарлз Кули , Джордж
Мида и др.
Когато разглеждаме социализацията от гледна точка на субестивно-обективния подход
можем да я анализираме, като развитие и самоизменение на човека в процеса на
усвояване и възпроизводство на културата. Това е процес , който се осъществява при
взаимодействието на човека със стихийни или относително самостойни фактори , а в
редица случаи като целенасочено създадени условия на живот през всички етапи на
неговото възрастово развитие.
Същността на социализацията се състои в съчетанието от приспособяването и
обособяването на човека в конкретните условия на дадено общество. Приспособяването е
акт на социална адаптация. То може да се разглежда и като процес и като резултат от
влиянието на среда – човек , човек – среда. Адаптацията предполага едно съгласувано
поведение и очаквано отношение на социалната среда към човека , към неговите нагласи
и израз на поведение. От реализацията на конкретната личност като биологично и най-
вече като социално същество , адаптацията е процес и резултат.
Обособяването е преди всичко процес на автономност на човека , което означава от
една страна той да има свои собствени потребности , възгледи , да бъде вграден в
структурите на социума и от друга страна , да умее да се противопоставя ,
сомоутвърждава и решава сам предизвикателствата на живота. Автономността на човека
се разглежда като ценностна , емоционална и поведенческа самостоятелност, т.е. тава е
обособяване , утвърждаване и защита на собственото „АЗ” . Автономността позволява
човек да запази своята изначална индивидуалност.
Социализацията на човека в съвременния свят има повече или по-малко различия в
едно или друго общество независимо от някои сходни характеристики , т.е. във всяко
общество соцализацията на човека притежава своите специфики , особености ( различия
) в отделните етапи , през които протича.
Според Совак социализацията е преди всичко „развитие и използване на индивида в
обществото и труда” . Той степенува социализацията в 4 основни рубрики : Интеграция (
независимо , пълноценно съществуване на личността ) ; Адаптация ( приспособяване) ;
Утилитаризация ( използване на личносста от сциума , но при ограничени лични
възможности ) ; Инферикризация ( характеризираща се със социална неприспособеност на
личността с отклонения в развитието ) .
Авторите , изследващи процеса на социализацията , правят опити да обосноват и
предложат различни възрастови периодизации , всяка от които се характеризира със
специфика на протичане на процеса на социализацията.Спорът кога започва процесът на
социализацията е безмислен от гледна точка но това , че още в утробата , с раждането на
детето , с кърменето и отглеждането , с грижите на майката към него, този процес е
започнал. В психологията са правени най-различни възрастови периодизации. По -
известната от тях е : младенческа възраст- от раждането на детето до 1 г. ; ранно детство
– от 1 до 3 г. ; предучилищна възраст – от 3 до 6 г. ; ранна училищна възраст – от 6 до 10 г. ;
ранни подрасващи – от 10 до 12 г. ; старши подрастващи – от 12 до 14 г. ; ранно
юношество – от 14 до 17 г. ; юношество – от 18 до 23 г. ; младост – от 23 до 30 г. ; ранна
зрялост – от 30 до 40 г. ; късна зрялост – от 40 до 55 г. ; възрастни – от 55 до 65 г. ; стари
хора – от 65 до 70 г. ; дълголетие – над 70 г.
Десоциализация (от фр. Des – представка , означаваща унищожение , отдалечаване) се
получава предимно под въздействие на неблагорпиятни за човека фактори като
продължителна болест или травма , отпуск , изулация от естествената среда и други
подобни дискомфортни за човека условия. Десоциализацията е антитеза на
социализацията. Десоциализацията според Л.В. Мардахаев може да играе и отрицателна (
негативна ) и позитивна роля в живота и социалното развитие на детето.
Фактори на социализацията
Социализацията протича при взаимодействието на децатаи подрастващите с
разнообразните условия на живот. Ето защо , логично се налага извода , че
социализацията е резултат от взаимодействието на цяла съвкупност от фактори. Това
означава влиянието на тези фактори върху детското развитие. Тези действащи върху
развитието на човека условия се наричат влияние на факторите. Това е всичко , което
непосредствено и опосредствено въздейства върху човека : семейството , детската градина
, училището , паралелката или групата , личността на учителя , неформалните
обединения , в които влиза детето , средствата за масова информация , книгите, улицата и
пр.
Не всички фактори , влияещи върху развитиета на човека , са изучени и не всички
фактори са ни известни. Една част от тях оказват по-силно , друга част и по-слабо
въздействие върху личността.
И. Бронфенбренер отделя няколко фактора , влияещи за социализацията на човека.
Към тях той отнася:
- Микросредата – оново , което непосредствено обкръжава човека от неговото
раждане и оказва съществино влияние за неговото развитие.Това са в частност
семейството , родителите , условията на живот , игрите , книгите , които детето чете и
пр .;
- Мезосистемата – отнасяща се до съществени области , влияещи върху дейността на
детето. Това са училището и семейството , средата в семейството и улицата и пр. ;
- Екзосистема – това са обществените институции, органите на властта ,
административните учреждения , които посредствено влияят върху социалното развитие
и възпитание на детето ;
- Макросистемата – това са нормете на културата и субкултурата , светогледните и
идологически позиции , господстващи в обществото и пр.
А. В. Мудрик посочва четирите групи фактори , влияещи върху социализацията на
човека , а именно:

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Човекът в процеса на социализация

Раждането на дете с увреждане предизвиква противоречиви чувства, психически травми и стрес в семейството. В този смисъл родителите на такива деца се нуждаят от специфични познания и подкрепа от страна на обществото, предоставени...
Изпратен от:
andrea
на 2011-02-10
Добавен в:
Реферати
по Социология
Статистика:
101 сваляния
виж още
Изтегли
 
Подобни материали
 

Активното демократично гражданско общество

10 фев 2008
·
234
·
2
·
432
·
97
·
10

Структурата на съвременното граждаско общество, какво разбираме под гражданско общество и т.н
 

Социализация на личността

27 фев 2008
·
662
·
7
·
929
·
280
·
35
·
1

Понятието”социализация” започва да навлиза в социологията през 90 те години на 19 век.Първи започват да го използват Франклин Гидънс и Емил Дюркем .Дюркем развива тезата за двойствеността на човешката природа ,за раздвоеността на човека като биологично...
 

Социологическата перспектива - човекът в обществото

14 мар 2006
·
2,536
·
4
·
1,929
·
83
·
45

Социологическата перспектива - човекът в обществото - курсова работа.
 

Традиционното и модерно общество.Възникване на социологията

06 фев 2008
·
212
·
2
·
365
·
95
·
37

Оцеляването на човека в целия до модерен период зависи от принадлежността му към здрава общност,основана на кръвно родствената връзка...
 

Какво разбирам от модерно общество?

02 мар 2008
·
151
·
2
·
223
·
19

Mодерното общество е свързано с хора, които имат модерни представи за света, намерили израз в произведенията им. То може да индуцира чрез различни канали някакви модерни представи за света у различните нации и етноси...
 
Онлайн тестове по Социология
Тест за изпит по социология на политиката
тематичен тест по Социология за Студенти от 3 курс
Тест за изпит на студенти в ІІІ курс, специалност "Социология"...
(Труден)
25
56
1
2 мин
13.12.2011
Тест по обща и медицинска социология
изпитен тест по Социология за Студенти от 2 курс
Използван в МУ Варна при доц. Стоянова, през 2012 година. Има въпроси с повече от един верен отговор.
(Лесен)
13
21
1
4 мин
06.02.2013
» виж всички онлайн тестове по социология

Човекът в процеса на социализация

Материал № 615868, от 10 фев 2011
Свален: 101 пъти
Прегледан: 143 пъти
Предмет: Социология
Тип: Реферат
Брой страници: 10
Брой думи: 3,891
Брой символи: 25,780

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Човекът в процеса на социализация"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения