Големина на текста:
Същност на социализацията
Социализация от лат. Socialis означава обществен , т.е. процес на формиране на
личността , усвояване от индивида на езика , на социални ценности и опит ( норми ,
образци на поведение , установки ). Социализацията е най-широкият социален процес на
взаимодействие на човека , при който имами усвояване и създаване на човешки опит и
ценности. Социализацията преминава в етап , в който индивидът сам усвоява и създава
ценности.
В средата на ХХ век социологията и като термен , и като изследователско поле се
превръща в самостоятелна междудисциплинарна област на изследване. Това е
причината , поради която проблемите на социализацията могат да бъдат разгледани от
различен аспект. Затова социологията се изучава от филисофи , етнографи , педагози ,
психолози .
Разнообразните научни изследвания и концепции в социолагията винаги са насочени
към разкриване ролята на самия човек в процеса на социализация. Съшествуват много
подходи за това каква е тази роля. Едни автори сочат , че човек има пасивна позиция в
процеса на социализацията , а самата социализация те разглеждат повече като процес на
адаптация към обществото и тя зависи от неговото равнище на култура. Този подход се
определя като субективно – обективен , където обществото като цяло е субект на
въздействието , човекът като личност е само субект.Привърженик на тзи субективно –
обективен подход е френския учен Емил Дюрхам.
Други изследователи разглеждат човека като активен субект т.е. като активен
участник в процеса на социализацията , а не само като адаптиращ се в обществото
индивид. Тези автори считат , че човек може да окаже влияние чрез своята дейност не
само върху собствения си живот , но и върху обстоятелствата , които го заобикалят.
Видни представители на този подход са американските социолози Чарлз Кули , Джордж
Мида и др.
Когато разглеждаме социализацията от гледна точка на субестивно-обективния подход
можем да я анализираме, като развитие и самоизменение на човека в процеса на
усвояване и възпроизводство на културата. Това е процес , който се осъществява при
взаимодействието на човека със стихийни или относително самостойни фактори , а в
редица случаи като целенасочено създадени условия на живот през всички етапи на
неговото възрастово развитие.
Същността на социализацията се състои в съчетанието от приспособяването и
обособяването на човека в конкретните условия на дадено общество. Приспособяването е
акт на социална адаптация. То може да се разглежда и като процес и като резултат от
влиянието на среда – човек , човек – среда. Адаптацията предполага едно съгласувано
поведение и очаквано отношение на социалната среда към човека , към неговите нагласи
и израз на поведение. От реализацията на конкретната личност като биологично и най-
вече като социално същество , адаптацията е процес и резултат.
Обособяването е преди всичко процес на автономност на човека , което означава от
една страна той да има свои собствени потребности , възгледи , да бъде вграден в
структурите на социума и от друга страна , да умее да се противопоставя ,
сомоутвърждава и решава сам предизвикателствата на живота. Автономността на човека
се разглежда като ценностна , емоционална и поведенческа самостоятелност, т.е. тава е
обособяване , утвърждаване и защита на собственото „АЗ” . Автономността позволява
човек да запази своята изначална индивидуалност.
Социализацията на човека в съвременния свят има повече или по-малко различия в
едно или друго общество независимо от някои сходни характеристики , т.е. във всяко
общество соцализацията на човека притежава своите специфики , особености ( различия
) в отделните етапи , през които протича.
Според Совак социализацията е преди всичко „развитие и използване на индивида в
обществото и труда” . Той степенува социализацията в 4 основни рубрики : Интеграция (
независимо , пълноценно съществуване на личността ) ; Адаптация ( приспособяване) ;
Утилитаризация ( използване на личносста от сциума , но при ограничени лични
възможности ) ; Инферикризация ( характеризираща се със социална неприспособеност на
личността с отклонения в развитието ) .
Авторите , изследващи процеса на социализацията , правят опити да обосноват и
предложат различни възрастови периодизации , всяка от които се характеризира със
специфика на протичане на процеса на социализацията.Спорът кога започва процесът на
социализацията е безмислен от гледна точка но това , че още в утробата , с раждането на
детето , с кърменето и отглеждането , с грижите на майката към него, този процес е
започнал. В психологията са правени най-различни възрастови периодизации. По -
известната от тях е : младенческа възраст- от раждането на детето до 1 г. ; ранно детство
– от 1 до 3 г. ; предучилищна възраст – от 3 до 6 г. ; ранна училищна възраст – от 6 до 10 г. ;
ранни подрасващи – от 10 до 12 г. ; старши подрастващи – от 12 до 14 г. ; ранно
юношество – от 14 до 17 г. ; юношество – от 18 до 23 г. ; младост – от 23 до 30 г. ; ранна
зрялост – от 30 до 40 г. ; късна зрялост – от 40 до 55 г. ; възрастни – от 55 до 65 г. ; стари
хора – от 65 до 70 г. ; дълголетие – над 70 г.
Десоциализация (от фр. Des – представка , означаваща унищожение , отдалечаване) се
получава предимно под въздействие на неблагорпиятни за човека фактори като
продължителна болест или травма , отпуск , изулация от естествената среда и други
подобни дискомфортни за човека условия. Десоциализацията е антитеза на
социализацията. Десоциализацията според Л.В. Мардахаев може да играе и отрицателна (
негативна ) и позитивна роля в живота и социалното развитие на детето.
Фактори на социализацията
Социализацията протича при взаимодействието на децатаи подрастващите с
разнообразните условия на живот. Ето защо , логично се налага извода , че
социализацията е резултат от взаимодействието на цяла съвкупност от фактори. Това
означава влиянието на тези фактори върху детското развитие. Тези действащи върху
развитието на човека условия се наричат влияние на факторите. Това е всичко , което
непосредствено и опосредствено въздейства върху човека : семейството , детската градина
, училището , паралелката или групата , личността на учителя , неформалните
обединения , в които влиза детето , средствата за масова информация , книгите, улицата и
пр.
Не всички фактори , влияещи върху развитиета на човека , са изучени и не всички
фактори са ни известни. Една част от тях оказват по-силно , друга част и по-слабо
въздействие върху личността.
И. Бронфенбренер отделя няколко фактора , влияещи за социализацията на човека.
Към тях той отнася:
- Микросредата – оново , което непосредствено обкръжава човека от неговото
раждане и оказва съществино влияние за неговото развитие.Това са в частност
семейството , родителите , условията на живот , игрите , книгите , които детето чете и
пр .;
- Мезосистемата – отнасяща се до съществени области , влияещи върху дейността на
детето. Това са училището и семейството , средата в семейството и улицата и пр. ;
- Екзосистема – това са обществените институции, органите на властта ,
административните учреждения , които посредствено влияят върху социалното развитие
и възпитание на детето ;
- Макросистемата – това са нормете на културата и субкултурата , светогледните и
идологически позиции , господстващи в обществото и пр.
А. В. Мудрик посочва четирите групи фактори , влияещи върху социализацията на
човека , а именно:
Първа група – мега-фактори. Те са най-големите , всеобщи фактори към които се
отнася Космоса , Планетите и различните влияния , на които сме подложени от
дижението на планетите , от изригването на слънцето и пр. ;
Втора група – макрофакторите . Това са обществото , етноса , държавата. Те имат
определено влияние за социализацията , но винаги са във взаимодействие с другите
фактори ;
Трета група – мезофакторите. Към тях се отнасят мястото , където живеем ,
населението , региона , града и селището , средствата за масова комуникация. Всички те
имат посредствено въздействие , но и пряко могат да влияят за социализацията на
човека.
Четвърта група – микрофактори . Тук се отнасят семейството( родители, братя , сестри
) , съседите на връстниците , възпитателните организации ( училището , домът) ,
различните институции на микросоциума , в които се движим , мястото където работим и
пр.
През различните възрастови периоди всички фактори действат и оказват по-слабо , или
по-силно влияние за социализацията. Силата и влиянието им най-често е обусловена от
това доколко някои от факторите са значими за нас самите , в какви взаимоотношения
влизаме с тях , чрез какви средства се влияе върху нас и пр.
Семейството като фактор за социализация
Семейството е първата социална единица (общност ) , с която детето от раждането си
има най- продължителен контакт и в нея се развиват формите на социалното му
поведение , т.е. първите еталони на човешкото поведение.
Семейството има първостепенна роля за ранната социализация. Статусът на
семейството и децата предопределят мястото му в обществото. В ранното детство статусът
на семейството става статус и на детето. Структурата на отношенията в семейството също
играят определена роля за социализацията. В зависимост от взаимно персоналните
отношения между членовете на семейството те биват : „ майка – дете ” ; „ баща – дете” ;
„ родители – дете ” ; „ братя и сестри – дете ” ; „семейни роднини – дете ” ; „ фамилия –
дете ” .
Според характера на основните отношения в семейството се разграничават три типа
семейство :
Първо, изцяло ориентирано към възрастните . В това семейство децата се приучават
да изграждат поведение близко до това на възрастните , а интересите и нуждите на детето
са подчинени на тези на възрастните ;
Второ , изцяло ориентирано към децата . В него родителите правят всичко възможно
за благополучието на детето . Резултатът от възпитанието не е от най- добрите , защото в
такова семейство детето твърде често става безотговорно , с подчертано потребителско
отношение към живота ;
Трето , ориентирано към ръководство от страна на възрастните. В това семейство
ударението пада върху индивидуалното развитие на детето . Това е тип семейство ,
срещано при родитеми с по- висико хуманитарно или друго образование.
Ролята на майката в семейството е безпорна и значима не само за растежа и
развитието на детето , но и за неговата социализация. Броят на децата в семейството дава
своето отражение върху тяхната социализация. Колкота са по-малко децата в едно
семейство , толкова по- зависими са те от родителите , толкова и по- бавна е
социализацията на детето и обратно. Полът на децата също е от значение за
социализацията . Когато децата в семейството са от двата пола , те придобиват по-значим
опит и усвояват по- добре и по-бързо ролите на противиположния пол.
Семейството изпълнява няколко основни функции :
Възпроизводителна ,сексуална ,икономическа ,възпитателно-социализираща. Първите
две функции са свързани с процеса на възпроизводството на човека и с удовлетворяване
на сексуалните му апотребности. Възпроизводителната функция се счита за изпълнена ,
когато родителите имат най-малко две деца, т.е. когато те възпроизведат себе си .

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Човекът в процеса на социализация

Раждането на дете с увреждане предизвиква противоречиви чувства, психически травми и стрес в семейството. В този смисъл родителите на такива деца се нуждаят от специфични познания и подкрепа от страна на обществото, предоставени...
Изпратен от:
andrea
на 2011-02-10
Добавен в:
Реферати
по Социология
Статистика:
104 сваляния
виж още
Изтегли
 
Подобни материали
 

Правно-социологически проблеми на правната социализация на подрастващите

24 апр 2006
·
1,227
·
3
·
596
·
58
·
31

Проблематиката свързана с правната социализация на подрастващите придобива особена актуалност на фона на динамичните процеси на обществено-политическата промяна.Тя води до нарастване на различните форми на социалната девиация.
 

Индивид и общество

08 апр 2007
·
713
·
3
·
739
·
16

Според една теория индивидът се ражда и носи в себе си по рождение всички черти и качества, които са необходими за изграждане на неговия характер и въз основа на тях се развива като...
 

Социализация

03 мар 2009
·
74
·
4
·
1,070
·
8

Под термина социализация се разбира: Усвоеният от човешкия индивид социален опит, следствие от което той развива човешкия си потенциал. Поведението на животните е политически детерминирано(определено, повлияно)...
 

Кафенето като дискурс

15 яну 2008
·
23
·
1
·
134
·
9
·
8

Есе по книгата "Кафенето като дискурс" на Г.Краев Кафенето като дискурс” е книга, която проследявайки историята на кафенето, успява да създаде у нас усещането, че това е място където се създават отношения и индивидуалния човек
 

Теми по социология

07 апр 2008
·
886
·
11
·
4,049
·
399
·
107
·
1

Историческо начало на социологията. Периодизация. Преходът от традиционно към модерно общество. Социологическото познание. Емпирично социологическо изследване. Личността като проблем в социологията. Социолизация...
 
Онлайн тестове по Социология
Тест по обща и медицинска социология
изпитен тест по Социология за Студенти от 2 курс
Използван в МУ Варна при доц. Стоянова, през 2012 година. Има въпроси с повече от един верен отговор.
(Лесен)
13
24
1
4 мин
06.02.2013
Тест за изпит по социология на политиката
тематичен тест по Социология за Студенти от 3 курс
Тест за изпит на студенти в ІІІ курс, специалност "Социология"...
(Труден)
25
56
1
2 мин
13.12.2011
» виж всички онлайн тестове по социология

Човекът в процеса на социализация

Материал № 615868, от 10 фев 2011
Свален: 104 пъти
Прегледан: 146 пъти
Предмет: Социология
Тип: Реферат
Брой страници: 10
Брой думи: 3,891
Брой символи: 25,780

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Човекът в процеса на социализация"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения