Големина на текста:
ОСНОВИ НА ПРАВОТО
ДОЦ.КОСТОВ
ТЕМА 1. ТЕОРИЯ НА ПРАВОТО.
Теорията на правото изучава правото като обществено явление. Правото се
появило преди държавата. Възникнало е през първобитно общинния строй. Появата му
се свързва с необходимостта от регулиране на отношенията между хората свързани
както с производството на материални блага така и с възпроизводството на човека като
биологичен вид. Регулирането се извършва с общо валидни правила за поведение.
Такива правила са например натуралната размяна и забраната за кръвосмешение.
Натуралната размяна съществува и в съвременното право. Уредена е като договор за
замяна в чл.222 от ЗЗД. Забраната за кръвосмешение днес е уредена като пречка за
брак между роднини в чл.7 ал.2 от СК.
За същността на правото са създадени няколко теории. Според първата теория
правото е превърната в закон, воля на господстващата класа. В съвременните
демократични общества тази теория е загубила значението си. Според втората теория
правото е съвкупност от правни норми, чрез които се регулират обществените
отношения. Тази теория намира широко приложение при изясняване същността на
отделните правни отрасли. Според третата теория правото е мяра за човешко равенство,
справедливост и свобода. Равенство, защото правото гарантира равни възможности.
Справедливост, защото правото държи сметка за хората в неравностойно положение.
Свобода, защото правото очертава границите, в които могат да се упражняват
индивидуалните права.
Системата на правото го разделя на части. Съществуват три деления на правото:
1.Публично и частно право. Публичното право урежда отношения, в които
участват държавата и общините чрез своите органи като носители на власт. Частното
право урежда отношения между равнопоставени лица.
2. Вътрешно и международно право. Вътрешното право урежда отношенията на
територията на съответната държава. Международното право урежда отношенията на
държавата с други държави и на физическите и юридически лица от различни държави.
3. Материално и процесуално право. Материалното право урежда субективните
права и правните задължения. Процесуалното право урежда защитата на субективните
права срещу нарушение.
Всяко от трите деления включва по-малки части на правото наречени правни
отрасли. Правният отрасъл е съвкупност от правни норми, които уреждат еднородни
обществени отношения.
Съществуват и по-малки части на правото, наречени правни институти.
Правният институт се състои от група правни норми, които уреждат специфичен
правен въпрос. Най-малката градивна част от системата на правото са правните норми.
Правната норма е правно правило за поведение спазването, на което се гарантира чрез
принудителната сила на държавата. Характерно за правните норми е че са общовалидни
на територията на държавата. Правната норма се състои от три елемента:
1. Хипотеза – това са условията, при които се проявява действието на правната
норма.
2. Диспозиция – това е формулировката на правното правило.
3. Санкция – това са последиците от неспазването на правилото за поведение.
Функциите на правото са направления, в които се проявява неговото действие.
Основна е регулиращата функция на правото. Чрез нея се формулират правата и
задълженията. Допълнителна е охранителната функция на правото. Чрез нея правата се
защитават срещу нарушения.
Между правото и държавата съществува двустранна връзка. Държавата е
организация на населението, което живее на една и съща територия. Чрез своите органи
държавата създава правото, като приема закони, правилници, наредби и др.
Същевременно дейността на държавата и на нейните органи е правно регламентирана.
Правова е държавата, в която съществува върховенство на закона. Това
означава:
1. Едни и същи закони за всички.
2. Едни и същи съдилища за всички.
3. Еднакво и точно прилагане на законите от съдилищата спрямо всички.
Източници на правото наричаме местата, където намираме групирани правните
норми по начин да станат известни на своите адресати. Източници на българското
право са:
1. Нормативните актове. Те са два вида:
а/законови – Конституцията, Кодексите и Законите.
б/ подзаконови – такива са Правилници, Наредби, Инструкции и др.
2. Правен обичай. Той е правило за поведение, станало общовалидно чрез
дългогодишно еднообразно прилагане.
Тълкуването на правото е изясняване смисъла на правните норми. Според това
кой извършва тълкуването различаваме:
1. Официално тълкуване. Извършва се от държавен или общински орган и бива:
а/ автентично – от органа издал нормативния акт.
б/ легално – извършва се от Конституционния съд.
в/ административно – извършва се от административен орган.
г/ съдебно – извършва се от съда при правораздаването.
2. Частно тълкуване. Извършва се от водещи специалисти в различните области
на правото.
Прилагането на правото се извършва от съда при правораздаването. Включва
три етапа:
1.Изясняване на фактите и обстоятелствата по правния спор. Нарича се
фактическа квалификация.
2. Изясняване кой закон се прилага към правния спор. Нарича се юридическа
квалификация.
3. Разрешаване на правния спор. Извършва се със съдебното решение.
Действието на правото е три вида:
1. По време – то определя от кой момент влизат в сила правните норми и до кога
действат.
2. По място – българското право има действие на българска територия. Тя се
очертава от държавните граници. Включва и зона от 12 морски мили навътре в Черно
море, считано от бреговата ивица, наречена териториални води. Българска територия са
и българските посолства в чужбина, както и кораби плаващи под български флаг в
международни води.
3. По отношение на лицата – Българското право има действие спрямо всички
български граждани, независимо къде се намират. Българското право има действие
спрямо всички лица, независимо от гражданството, намиращи се на българска
територия.
Субекти на правото са: физическите и юридическите лица, държавните и
общинските органи. Отношенията, в които субектите на правото влизат на основата на
конкретна правна норма се наричат правни отношения или правоотношения.
Тема 2. Обща характеристика на гражданското право
Най-старото и известно още от древния Рим деление на правото е на
публично и частно. При това деление гражданското право е първият от
отраслите на частното право. Той е основен отрасъл на частното право,
защото:
1. От него произлизат повечето от останалите отрасли на частното
право.
2. Някои от самостоятелните отрасли на частното право, като семейно,
наследствено право и др. продължават да се включват в системата на
гражданското право и образуват неговата специална част.
3. Гражданското право формулира основното понятие за гражданско-
правна сделка.
4. Гражданското право урежда основни гражданско-правни институти,
като погасителната давност и представителството.
Всеки правен отрасъл, в т.ч. и гражданското право се характеризира
чрез:
1. Предмет на правно регулиране. Това са обществените отношения,
които нормите на съответният отрасъл регулират.
2. Метод на правно регулиране. Това е начинът по който правните
норми регулират обществените отношения. Съществуват два метода на
правно регулиране:
а/ императивен, наречен още властнически или метод на власт и
подчинение. При него поне единият от субектите, които участват в
правоотношението е държавен или общински орган. Тези органи по силата
на закона притежават елемента власт. Чрез него те могат да наложат на
останалите субекти участващи в правоотношението принудително
изпълнение на своите решения. Императивният метод е характерен за
всички отрасли на публичното право.
б/ Диспозитивен метод, наречен още равнопоставеност. При него
субектите които участват в правоотношението са равнопоставени помежду
си лица. Никой от тях не притежава власт над другия и не може
принудително да му наложи своите решения. Диспозитивния метод е
характерен за всички отрасли на частното право, в т.ч. и за гражданското
право.
Предмет на правно регулиране на гражданското право са: 1.
Гражданско-правните отношения. Такива са: а/ вещните отношения; б/
облигационните отношения; в/ семейните отношения; г/ наследствените
отношения; д/ авторски отношения; е/ патентните отношения. 2. Общата
уредба на гражданско-правната сделка, условията за действителност на
сделките и основанията за тяхната недействителност. 3. Гражданско-

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
30 ное 2017 в 03:57 студентка на 25 години от Варна - Варненски свободен университет, факулетет - черноризец храбър, специалност - Международен маркетинг, випуск 2017
18 ное 2017 в 19:33 студентка на 50 години от Сливен - Инженерно- педагогически факултет към ТУ- София
08 ное 2017 в 09:22 в момента не учи на 61 години
06 ное 2017 в 17:52 в момента не учи
 
 
Онлайн тестове по Право
Тест по Юридически факти
изпитен тест по Право за Студенти от 1 курс
Юридически факти - обща характеристика. Видове юридически факти. Презумпции и фикции. Тест за студенти прависти от 1-ви курс. Съдържа 10 въпроса, всеки от които има само по един верен отговор.
(Лесен)
10
22
1
2 мин
30.09.2016
Тест по Право за студенти от 1-ви курс. Информатика на юриста
междинен тест по Право за Студенти от 1 курс
Принципи на публикуване и споделяне на информация в интернет. Тест и лекция по информатика на юриста. 10 въпроса, с по 1 верен отговор всеки.
(Лесен)
10
12
1
05.10.2016
» виж всички онлайн тестове по право

Основи на правото

Материал № 613128, от 06 фев 2011
Свален: 508 пъти
Прегледан: 707 пъти
Предмет: Право
Тип: Общ материал
Брой страници: 36
Брой думи: 12,298
Брой символи: 79,665

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Основи на правото"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения