Големина на текста:
Лекции по Социална психология на личността
1. Адаптация на личността към социалната среда
I.Научен статут
Традиионните познания върху адаптацията не дават ясно и
функционално познание. Обичайно се приема, че адаптирането на
индивида има само една дименсия – степен на съответствие между него и
средата. Схващането обаче е ограничено, защото няма еднозначно
разбиране в какво се състои това съответствие между някои изисквания на
средата и определени качества на личността все още не означава липса на
адаптация, тъй като хората са способни да използват други свои ресурси,
за да компенсират някакъв дефицит.
Тезата е, че човешките същества реагират на даденостите на средата и се
адаптират, към тях до степен, до която ги интерпретират съобразно
вътрешните си нагласи. В този смисъл адаптацията е опосредствана от
субективното възприятие. Следователно когато се мисли за адаптация към
средата се имат в предвид не толкова нейните характеристики, колкото
овекът с неговия психологичен профил и вече изграден поведенески
репертоар. Всеки човек фактически вижда това, за което е настроен и
постъпва съобразно субективната си картина.
II.Вариативност на схващанията за личностната адаптация
Адаптацията на равнище личност може да се разгледа по много начини,
но е факт, че тя отразява някаква степен на съответствие между
вътрешните условия на личността и условията на средата. Тъй като
съответствието има комплексен характер психологическия анализ трябва
да обхване различни негови страни:
А) адаптацията към съществуващите социокултурни отношения – тук тя
се определя като състояние на примиряване, уравновесяване на лиността с
нейната социална общност. Постигането на подобно равновесие
предполага интернализиране на обкръжението като даденост.
Б) много теории за съответствието разработени в екологичната
психология поставят акцентите на психологическия анализ върху 5 негови
форми:
Първата отразява съответствието между личните потребности и
предполаганите от средата условия за задоволяването им.
Втората отразява съответствието между изискванията на средата и
способността на човека.
Третата се свързва със съвпадението между личността и групата от хора
включени в дадена среда, а четвъртата фокусира вниманието върху
личностните способности и нуждите на средата.
Петата форма твърди, че всяка адаптация има относителен характер т.е
пълно съответствие не може да се постигне никога. В този смисъл
адаптацията е степен на съвпадение между индивидуалния профил на
личността и профила на нейните занимания т.е себеактуализация.
В) адаптацията се определя като съответствие между личност и ситуация.
Тук тя е динамично равновесие между нейните когнитивни структури и
характеристиките на ситуацията.
В регулирането на техните взаимоотношения участват 3 системи –
стратегическа, тактическа, контролна. Стратегическата е насочена към
постигане на целите на индивида, отразявайки личните му намерения да
използва ситуацията в определена посока. Тактическата включва неговте
спонтанни реакции на евентуално нарушеното равновесие. Най-голямо е
значението на системата за контрол. Тя въплаава способността на човека
да трансформира ситуацията в съответствие със свойте си изисквания. Тя
носи отговорност за развнището на адаптация.
Разпознаване на когнитивните изкривявания
Човек трябва да се научи да гледа на неблагоприятните или на
стресогенните житейски събития като справящ се, а не като пораженец.
Вероятно основната причина за това са когитивните изкривявания. Те са
подобни на дезадаптивните мисли, предразсъдъчните, а също и
ирационалните преценки, които пораждат напрежение, неудовлетворение,
усещане за нещастие.
В синтез параметрите на когнитивните изкривявания могат да се очертаят
в следните проявления:
- селективно абстрахиране – включва фокус върху целия проблем, но
изведено от контекста. Например човек се депресира поради един неуспех,
пренебрегвайки другите си успешни резултати. Типичното
умозаключение, въз основа на селективно абстрахиране е: „щом нещо е
лошо, всичко е лошо”
- произволно умозаключение – основава се на непълна, погрешна или
неадекватна информация. Например липсата на поздрав при среща с
познат отключва подозрение, че той е сърдит, отхвърлящ, недобронамерен
с нещо. Губи се представата за реалния баланс на взаимоотношенията и
започва да доминира „лошото”
- свръхгенерализиране на преценката – представлява умозаключение,
чийто предпоставки са един или два случая. Например единично
дискриминиране към личността се преживява от нея като тотално
отхвърляне на ценноста й по схемата „никой не ме иска”. По правило
свръхгенерализации възникват когато човек мисли с малко или крайни
категорий и не може или не иска да разшири перспективата си.
- персонализиране на случващото се – свързано е с възприятието, че
дадено неприятно отрицателно събитие е насочено конкретно към
личността. Много типичен пример е убеждението, че времето е лошо, за да
я направи нещастна.
- поляризирано мислене – отразява склонността да се разсъждава в крайни
категории. На нещата в отражението се приписват черно-бели
характеристики, а междуличностните отношения са в стил „или-или”.
Например красивото не е гразно, доброто не може да е лошо, или си
приятел, или си враг. Подобни практики пораждат грешни стратегии. Така
наречената личностна ефективност изисква гъвкавост и умение да се
разпознават „сивите нюанси”.
- хиперболизиране на заключенията – въплащава сигнала за опасност
хванат в мъдростта на поговорката „На страха очите са големи.”.
Преувеличаване на незначителни факти в междуличностните отношения
води до излишни фрустрации и огорчения.
- прекалена ангажираност – отразява прекомерната обвързаност и
посвещаване на другите. Води до нереалистични самообвинения и
приписване на несъществуващи грешки. В този случай личността
поддържа конформност и сякаш мазохистична жертвоготовност. Изтощава
се и губи способност да живее автентично.
Г) адаптацията е състояние на психологично благополучие на човека,
включващо набор от няколко компонента: удовлетворяване от
пребиваването в средата, усещане за социална компетентност, чурство за
принадлежност, справяне със стресогенни фактори, физическо здраве,
липса на тревожност, преобладаващ фон на емоционални състояния.
Д) адаптацията е състояние отразяващо субективно приемливото равнище,
на взаимодействието „човек-ситуация”. Това е състояние на оптимално
функциониране на личността защото: позволява да се постигнат свои цели;
съхранява виталността на ресурсите; развива заложения потенциал в тази
среда; реално позволява осъществяване на индивидуална регулация на
поведението.
Нужно е да се прави разграничаване между състояние на адаптираност,
начините, чрез които се постига и следствията от него. Това
разграничаване дава възможност да се намират отговори по важни
въпроси: чрез какви поведенчески стратегии се постига благополучие в
средата независимо от нейните характеристики, кои условия в нея
повлияват процесите на адаптирането, до какви следствия води
незадоволителната адаптация, а каква цена моце да се остава в състояние
на дезадаптация?
2. Проблематоизиране на психологично благополучие: индикатор на
адаптация
Оптималното функциониране на личността има реалност като състояние
на психологично благополучие. Последното се преживява под формата на
някаква обща когнитивно-афективна оценка на установените връзки между
човека и средата. То е вид следствие от цялостния му жизнен път до тук.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Лекции по социална психология на личността

Адаптация на личността към социалната среда. Проблематизиране на психологично благополучие: индикатор на адаптация. Личност и емоционална интелигентност. Социална интелигентност. Проекции на емпатията в човешките отношения...
Изпратен от:
Iriska11
на 2011-01-27
Добавен в:
Лекции
по Социална психология
Статистика:
320 сваляния
виж още
Изтегли
 
Домашни по темата на материала
социална отговорност на специалиста в сферата на социално -културно обслужване
добавена от TEDI_DIMOVA
1
16
Подобни материали
 

Социална психология

09 дек 2012
·
34
·
8
·
3,099
·
53
·
7

Социалнопсихичното е толкова старо, колкото и светът на човека. Свидетелства за това има още в най-ранните произведения на изкуството...
 

Планирането в помагащата дейност

18 дек 2012
·
6
·
5
·
1,542
·
8
·
6

в лекцията се описва планирането като процес при помагащата в социалната сфера дейност...
 

Социална перцепция

28 яну 2013
·
24
·
9
·
2,503
·
44
·
9

Благодарение на процеса на социална перцепция ние можем да интерпретираме и разбираме социалната действителност...
 

Социална среда и влиянието й върху ПП. Маркетингови стратегии на база социален статус.

03 фев 2013
·
6
·
8
·
2,303
·
9

Социалното равенство е широко поддържана ценност в обществата по света, въпреки това е факт, че някои хора са по-равни от други...
 

Социална девиация

04 мар 2013
·
8
·
5
·
835
·
5

Проблематиката относно социалната патология се формира като направление в социологията наред с още три подобни направления...
 
Онлайн тестове по Социална психология
Тест по социални комуникации
изходен тест по Социална психология за Студенти от 1 курс
Тест по социални комуникации. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
10
33
1
2 мин
04.07.2013
» виж всички онлайн тестове по социална психология

Лекции по социална психология на личността

Материал № 607693, от 27 яну 2011
Свален: 320 пъти
Прегледан: 502 пъти
Предмет: Социална психология, Психология
Тип: Лекция
Брой страници: 12
Брой думи: 3,532
Брой символи: 23,025

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Лекции по социална психология на личността"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала